РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. ЛЕВСКИ, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20224410100145 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от И. Т. В. от с.Б., общ.Л., чрез пълномощник
адв.Р.Р. – ПлАК срещу “***“ЕООД, гр.Л., с която са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3
от КТ, вр. чл.225 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищецът И. Т. В. бил в трудово
правоотношение с ответното дружество “***“ЕООД, гр.Л., с място, където
обичайно полагал своя труд на територията на община Левски. Твърди, че
трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед
№018/25.01.2022г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Като причина за
прекратяването била посочена „връчено предизвестие на 25.01.2022г.“.
Твърди, че към момента на уволнението му страдал от заболяване „захарна
болест“. Позовава се на чл.1, ал.1 от Наредба №5/обн. ДВ бр.33 от
28.04.1987г./, издадена от Министъра на народното здраве и Централният
съвет на българските професионални съюзи, в която били изброени
болестите, при които работниците боледуващи от тях се ползват с особена
закрила, като заболяването на ищеца фигурирало в чл.1, ал.1, т.6 от
1
наредбата. Твърди, че работодателят не спазил процедурата за закрила при
уволнение съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, отнасяща се до
работници или служители, боледуващи от болест, определена в наредбата,
приложима в случаите на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а именно да бъде взето
предварително разрешение от Инспекцията по труда.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. На основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно
уволнението на И. Т. В., извършено със Заповед №018/25.01.2022г. на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
2. На основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ да осъди
ответното дружество „***“ЕООД, гр.Л. да заплати на ищеца И. Т. В.
обезщетение за времето през което е останал без работа - шест месеца в
размер на 6600 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди, че ищецът не е представил пред работодателя, както и пред съда
доказателства, че е хронично болен от посочената от него болест.
Представеният болничен лист не установявал, че заболяването е хронично.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът ИВ. Т. В. се явява
лично и с пълномощника адв.Р.Р.. Поддържа исковите претенции. Счита, че
същите са доказани от събраните по делото доказателства. Представя
писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразно прекратяване
трудовото правоотношение на ищеца, поради което същият е претърпял
претендираните с исковата молба вреди в резултат на оставането му без
работа. Моли исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът „***“ЕООД се представлява от управителя П.М., който
оспорва иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ по
размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно и се установява от Трудов договор №28/29.10.2010г. и
допълнителни споразумения към него, че страните са били в безсрочно
трудово правоотношение, като ищецът И. Т. В. е изпълнявал длъжността
2
„монтажник кабели“ при ответното дружество „***“ЕООД, с място на работа
в с.Б., общ.Л. обл.П.
От Заповед №01/17.01.2022г. се установява, че на основание чл.329, ал.1
от КТ и съгласно решение на Общо събрание на дружеството за съкращаване
на щата с цел освобождаване на един от служителите от отдел технически,
работодателят е определил комисия, която да извърши преценка на
изпълнение на служебните задължения и да извърши подбор на сега
действащия персонал.
Установява се от Протокол от 21.01.2022г., че определената от
работодателя комисия след преценка на изпълнение на служебните
задължения на служителите от технически отдел е взела решение да бъде
освободен ищецът ИВ. Т. В. - монтажник кабели.
От Заповед №2/24.01.2022г. се установява, че работодателят
„***“ЕООД е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите, считано от
дата 24.01.2022г.
От Щатно разписание на „***“ ЕООД от 24.01.2022г. се установява, че
същото предвижда 7 щатни бройки на длъжността „монтажник кабели“,
изпълнявана от ищеца по трудовото му правоотношение.
Установява се от Предизвестие №00004/25.01.2022г., че на 25.01.2022г.
работодателят е връчил на ищеца едномесечно писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ - считано от 25.01.2022г., както и че за неспазеното предизвестие ще му
бъде изплатено обезщетение съгласно чл.220, ал.1 от КТ.
От Заповед №018/25.01.2022г. за прекратяване на трудов договор
№28/29.10.2010г., се установява, че трудовото правоотношение с ищеца ИВ.
Т. В. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от
25.01.2022г., като в мотивната част на заповедта като причини за
прекратяване на трудовия договор работодателят е посочил: връчено
предизвестие от 25.01.2022г.
От приложения към трудовото досие на ищеца Болничен лист от
15.12.2021г., както и представените с исковата молба Епикриза от
18.12.2021г. и амбулаторни листи, се установява, че към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е боледувал от
Неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения, диабетна
полиневропатия.
3
Установява се от копие на Регистрационна карта към Бюро по труда -
гр.Левски и Служебна бележка изх.№60-04-05-13597/31.05.2022г., че след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника „***“ЕООД и към
датата на приключване на устните състезания по делото, ищецът не е бил зает
по трудово правоотношение при друг работодател, като е бил регистриран
като безработен.
Съдът кредитира допълнителното заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като при изслушването на вещото лице се
изяснява, че същото е изготвено въз основа на представени от работодателя
фишове от работни заплати на ищеца, които не са били основа за изчисление
при първоначално заключение.
От кредитираното от съда допълнително заключение се установява, че
при изчисляване на дължимото се обезщетение вещото лице е взело предвид
трудовото възнаграждение, получено от ищеца през месец декември 2021г. -
месеца, предхождащ уволнението, в който И. Т. В. има отработени 7 работни
дни. Изчислено е среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на
55,0771 лв., като вещото лице е взело предвид трудовото възнаграждение за
отработените дни и дължимото се допълнително възнаграждение за
професионален опит. Изчислено е брутно трудово възнаграждение за един
месец в размер на 1101,54 лв., на база на което вещото лице е дало
заключение, че дължимото се обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца, считано от датата на
уволнението - 25.01.2022г. - 25.07.2022г. е в размер на 6609,24 лв.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд – Левски е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр.
чл.225 от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Задължението за установяване законността на уволнението се носи от
работодателя, т.е. тежестта за доказване на материално-правните
предпоставки, обуславящи законно прекратяване на трудовото
правоотношение на работника, се носи от ответника в настоящото
производство.
Безспорно установено по делото е, че страните са били в безсрочно
4
трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2, предл.2 от КТ – поради съкращаване на щата.
За да е законно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца
на посоченото основание, следва в процеса да бъдат доказани следните
материално-правни предпоставки: съкращаване на съответната щатна бройка
от длъжността, изпълнявана от ищеца, което да е реално и решението, за
което да е взето от компетентен орган и по надлежния ред; моментът на
уволнението да съвпада или да следва съкращаването на щата; да е извършен
законосъобразен подбор по чл.329, ал.1 от КТ, доколкото в процесния случай
се съкращава 1 щатна бройка от няколко такива на процесната длъжност.
Преди разглеждане на спора по същество, с оглед наведените в исковата
молба твърдения, съдът следва да направи преценка дали ищецът се е ползвал
от предвидената в чл.333 от КТ закрила при уволнението, в която хипотеза в
тежест на работодателя е да докаже, че е получил предварително разрешение
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от Инспекцията по
труда. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ когато за извършване на
уволнението се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда
и такова разрешение не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на
това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
В разпоредбата на чл.333 от КТ е предвидена предварителна закрила
при уволнение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение на
процесното правно основание – чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване
на щата.
Съгласно чл.333, ал.1, т.3 от КТ при съкращаване на щата
работодателят може да уволни само с предварително разрешение от
Инспекцията по труда работник или служител, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Приложима е Наредба №5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на
труда, издадена от министъра на народното здраве и Централният съвет на
българските професионални съюзи, обн. ДВ. бр.33 от 28 Април 1987г. В чл.1,
ал.1 от цитираната наредба изчерпателно са изброени болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1
от КТ, а именно: исхемична болест на сърцето; активна форма на
5
туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично
заболяване; захарна болест.
Съгласно процедурата, уредена в приложимата наредба, за
работодателя е налице задължение да събере предварителна информация от
работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите,
посочени в чл.1, ал.1 от наредбата. Искането на информация може да бъде
както в писмена, така и в устна форма, но следва да съдържа указание за
правото на закрила. При изпълнение на посоченото задължение за събиране
на информация от работодателя, работникът следва да представи относимите
медицински документи, които работодателят изпраща на ТЕЛК за мнение.
Предвидено е задължение за работодателя да отправи до компетентната
Инспекция по труда писмено искане за разрешение за уволнение към което да
приложи експертното мнение на ТЕЛК. Уволнение, извършено без
предварително разрешение от Инспекцията по труда се явява незаконно само
на това основание.
Съдебната практика на ВКС е константа, че закрилата по чл.333 от КТ
има обективен характер, че наредбата акцентира на обективния характер на
заболяването, като за нейното приложение няма значение дали работникът е
изпълнил задължението си за представяне на медицински документи. От
значение е единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение
работникът е страдал от заболяване, посочено в наредбата. Практиката
допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен
характер, а именно когато работникът умишлено е въвел работодателя в
заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Във
всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да
уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него
няма правно значение за действието на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Тя
се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за
заболяването на работника и дали са представени медицински документи за
него.” В този смисъл Решение №492/17.06.2010г. по гр.д.№477/2010г. IV г.о.
ВКС, Решение №853/17.12.2010г. по гр.д.№767/2010г. IV г.о. ВКС, Решение
№301 от 15.04.2010 г. по гр.д.№4333/2008г. IV г.о. ВКС, Решение №63 от
31.03.201г. по гр.д.№1728/2009 г. IV г.о. ВКС, Решение №247 от 23.06.2011 г.
по гр.д.№960/2010 г. III г.о. ВКС.
В процесния случай, при прекратяване на трудовото правоотношение с
6
ищеца поради съкращаване на щата, работодателят не е изпълнил
задължението си да изиска предварителна информация от уволнения
работник за неговото здравословно състояние. Такова указание, както и за
закрилата по чл.333 от КТ, не се съдържа във връченото на ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. По делото не
е установено от ответника, чиято е доказателствената тежест, такава
информация до работника да е обективирана в друг писмен документ, който
да му е връчен, нито да е бил уведомен в устна форма.
От приетите като писмени доказателства по делото болничен лист,
епикриза, амбулаторни листи, се установява обективният факт на
заболяването на ищеца от болест, включена в чл.1, ал.1 от Наредбата –
захарна болест. Установява се, че към датата на уволнението – 25.01.2022г.,
ищецът е страдал от неинсулинозависим захарен диабет, видно от болничен
лист от 15.12.2021г., епикриза от 18.12.2021г., амбулаторни листи от
01.11.2021г., 04.11.2021г., 19.10.2021г., 09.12.2021г., 07.01.2022г.
С оглед на така установеното, следва изводът, че ищецът се е ползвал от
предварителната закрила по чл.333 от КТ. Не се твърди и недоказан от
работодателя е фактът, последният да е изискал предварително разрешение от
Инспекцията по труда за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца и
такова да е било дадено преди датата на уволнението.
Не е налице хипотеза, при която липсата на изискано предварително
разрешение от ИТ да се дължи на недобросъвестно поведение на работника,
при което същият умишлено да е въвел работодателя в заблуждение, че не
страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Това е така, тъй като по
делото бе установено, че ответникът изобщо не е изискал от ищеца
информация за здравословното му състояние с указания за правото на закрила
преди да пристъпи към уволнението. В допълнение, от приетото по делото
копие на трудовото досие на ищеца, се установява, че преди връчване на
предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение,
работникът е бил представил пред работодателя болничен лист от
15.12.2021г. с поставена в него диагноза неинсулинозависим захарен диабет, с
неврологични усложнения.
Предвид гореизложеното, преди да прекрати трудовото си
правоотношение с ищеца поради съкращаване на щата, работодателят е
следвало да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда. Тъй
7
като това обстоятелство не бе установено в процеса на доказване по
правилата на чл.154, ал.1 ГПК чрез пълно и главно доказване от
работодателя, следва само на това основание уволнението да бъде отменено
като незаконосъобразно, без да се разглежда правният спор, предмет на
делото, по същество – арг. чл.344, ал. КТ, във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде
уважена, като бъде признато за незаконно уволнението на ищеца ИВ. Т. В.,
извършено с процесната заповед, и същото да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от
КТ по делото следва да бъде установен фактът на незаконно уволнение на
ищеца, както и че същият, в резултат на незаконното уволнение, е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи, предвид неполучаването на трудово
възнаграждение по незаконно прекратеното трудово правоотношение.
В процесния случай уволнението на ищеца е признато за незаконно и е
отменено.
От събраните по делото доказателства е установено, че считано от
26.01.2022г. до датата на последното съдебното заседание, в което са
приключили устните състезания по делото – 31.05.2022г. ищецът не е бил зает
по трудово правоотношение и не е получавал трудово възнаграждение, което
е в пряка причинно-следствена връзка с признатото за незаконното уволнение
от ответното дружество. За този период исковата претенция се явява
основателна, доколкото за него са настъпили правнорелевантните факти,
обуславящи дължимост на обезщетението – за този период оставането на
ищеца без работа е доказано.
Размерът на вредите е законово определен в материално-правната норма
на чл.225 ал.1 КТ, а именно: при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече
от 6 месеца.
С оглед отговорите на поставените на вещото лице въпроси в
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза и определеният
размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец и
среднодневното брутно трудово възнаграждение, размерът на дължимото
обезщетение за периода, за който искът е основателен – 26.01.2022г. –
8
31.05.2022г. /4 месеца и 5 дни/, бе определен на 4681,55 лв. За тази сума искът
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като
бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6600 лв. и за
периода от 01.06.2022г. до 26.07.2022г., като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Левски държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 217,26 лв., както и на същото
основание съдебни разноски в размер на 150 лв. за заплатено от бюджета на
съда възнаграждение за изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Доколкото видно от представеното пълномощно, в процеса ищецът е
представляван от адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ съгл. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, на
адвокат Р.Р. – ПлАК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, в размери съобразно чл.7,
ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1207,70 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на И. Т. В.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, извършено със Заповед №018/25.01.2022г. за
прекратяване на Трудов договор №28/29.10.2010г. на управителя на
„***“ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, като ГО
ОТМЕНЯ, по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ „***“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.П.М. – управител,
да заплати на И. Т. В., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 4681,55 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на И. Т. В. без работа поради
уволнението за периода от 26.01.2022г. до 31.05.2022г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 14.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 6600 лв. и за
9
периода от 01.06.2022г. до 26.07.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.П.М. – управител,
да заплати по сметка на Районен съд - Левски държавна такса върху
уважените искове в размер на 217,26 лв. и съдебни разноски в размер на 150
лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА „***“
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
П.П.М. – управител, да заплати на Адвокат Р.Р. – Плевенска адвокатска
колегия, с адрес на кантора: ***, адвокатско възнаграждение в размер на
1207,70 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от обявената в с.з. дата на постановяване на
решението - 14.06.2022г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10