Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15239 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за паричен заем № ***от *** г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – платена без основание по клауза за неустойка в чл. 4, ал. 2 от посочения договор за периода 27.05.2019 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното погасяване на вземането. В условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в Договор за паричен заем № ***.
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2019г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 35 %, ГПР – 41.68 % и срок за погасяване на заема – 26 седмици. Посочени са клаузите на чл.4 от договора за задължението за обезпечаване с поне едно от посочените там обезпечения, както и клаузата на чл.4, ал.2, относно дължимост на неустойка в размер на 225.94 лв. Посочено е, че ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен. Посоченият лихвен процент от 35 % не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Така нараствала и стойността на ГПР, тъй като възнаградителната лихва била един от компонентите му. Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 452/25.06.2010г. по гр.дело № 4277/2008г. на ВКС. Освен това в случая възнаградителната лихва надхвърляла повече от три пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. Освен това неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители била загубила присъщата й обезщетителна функция. Тя не зависила от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Излизала и извън присъщата й обезпечителна функция. Поставянето на изискване за осигуряване на лично обезпечение противоречало на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Позовава се ищецът на Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12г. на СЕС. Освен това ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания. Посочва се, че съгласно чл.22 ЗПК договорът е нищожен, като съгласно чл.23 била дължима само чистата стойност на кредита. Поради изложеното е направено искане да бъде обявен за нищожен процесният договор за кредит, а в условията на евентуалност, да се прогласи за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от договора, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Неоснователно било възражението за нищожност на възнаградителната лихва. Нарушение на добрите нрави щяло да е налице при заблуждение относно цената на определена стока, но когато една цена била ясно и коректно посочена, когато една услуга не била задължителна за ползване и потребителят сам я избирал, не можело да е налице. Неоснователни били и доводите за нищожност на неустойката. Предназначението й било да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Не била съобразена от ищеца клаузата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Не било налице нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК. Освен това при фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. ГПР бил ясно посочен в договора и не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищеца М.Й.В., като кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредитодател, Договор за паричен заем № *** от ***г., с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 500 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 41,68 % и обща дължима сума – 548,34 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, а именно: 1./ да осигури две физически лица поръчители, отговарящи на посочени в клаузата изисквания, вкл. да имат месечен осигурителен доход над 1000 лв. и да нямат други задължения към банки или финансови институции; 2./ да предостави банкова гаранция с бенефициер – ответното дружество заемодател, за сума, равна на общата сума по кредита. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 225,94 лв., в случая, че не осигури едно от посочените обезпечения в срок.
Прието е и заключения по ССчЕ, което не е оспорено и е кредитирано от съда, като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице размерът на ГПР по кредита, на база заложените параметри по процесния договор, е 41,68 %, като в този размер са включени само разходите за възнаградителна лихва. С включването на уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка кредитът се оскъпява с 45,188 %. Видно от заключението, за периода 27.05.2019 г. – 27.12.2019 г. платената от ищеца сума за неустойка по договора е в общ размер на 225,94 лв.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Между ищеца В. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *** от ***, при което ищецът е имал качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока същия се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.
Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, в посочения по Договор за паричен заем № *** годишен процент разходите в размер на 41,68 %, е включено само вземането за договорна лихва като разход по кредита, но не и неустойката за непредоставяне на обезпечение, която всъщност оскъпява кредита с 45,188 %. Следователно, сумата дължима по клаузата за неустойка в процесния договор води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото дължимата сума за неустойка е разход по кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С процесния Договор за паричен заем № *** (чл. 4, ал. 1 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорното задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер от 548,34 лв., защото същата се завишава с посочената неустойка от 225,94 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от заключението по ССчЕ, М.В. е платил сумата от общо 225,94 лв. за погасяване на вземането за неустойка по процесния договора. Следователно претедирана сума от 100 лв. се явява недължимо платена по клаузата за неустойка и подлежи на връщане.
С оглед на горното исковете се намират за основателни, а осъдителният иск, с оглед заключението на вещото лице, се намира за доказан и по размер, поради което ще се уважат. Като законна последица от уважаване на осъдителния иск, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Е.И. следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между М.Й.В., ЕГН **********, като кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, като кредитодател, Договор за паричен заем № *** от *** г. е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на М.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 лв. – платена без основание по клауза за неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № *** от *** г., за периода 27.05.2019 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на М.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100 лв. разноски за заплатена държавна такса и 150 лв. платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Е.И. от ПАК, с адрес ***, сумата от 300 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по гр.дело № 15239/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. ИВАНОВ
Вярно с оригинала.
М.К.