№ 1255
гр. Русе, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520107281 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът Д. Т. Б. чрез процесуалния си представител твърди, че при
справка за кредитна задлъжнялост в Централен кредитен регистър на БНБ с
вх. №БНБ-51100/16.04.2024г. установил, че ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД
е подало данни за негови необслужени задължения по два кредитни договора с
номер EOSDP000000001268083 и номер EOSDP000000001268183. С писмо
изх. №02903/28.10.2024г. ответникът го информирал, че вписаните
задължения произтичат от договор за кредитна карта от 17.03.2006г. със
задължение 5129.42 лв и от втори договор за кредитна карта от 07.03.2008г.
със задължение 1696.29 лв, сключени между него и “Обединена българска
банка” АД, което с договори за цесия от 31.10.2011г. и от 29.02.2016г.,
прехвърлило вземанията си на “ЕОС Матрикс” ЕООД. Твърди, че не е
сключвал договори за кредитни карти с “Обединена българска банка” АД и че
няма възникнали облигационни правоотношения с Банката като кредитодател,
а той кредитополучател. Ако посочените от ответника договори с ОББ някога
са били действително сключени и въз основа на тях за него - ищеца са
възникнали задължения, на основание чл.110 ЗЗД прави възражение за изтекла
5-годишна погасителна давност на посочените вземания. Твърди, че
ответникът не притежава твърдените вземания срещу него, тъй като такива не
съществуват. Моли да се признае за установено по отношение на “ЕОС
Матрикс” ЕООД, че придобитите от него вземания по Договор за цесия от
29.02.2016г., възникнали от сключени между Д. Т. Б. и “Обединена българска
банка” АД Договор за кредитна карта от 17.03.2006г. и Договор за кредитна
1
карта от 07.03.2008г., не съществуват или евентуално същите са погасени по
давност. Претендира направените разноски в производството.
Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София, представляван от Райна
Иванова Миткова – Т.а и Тихомир Иванов Вълчев, чрез пълном. гл.
юрисконсулт Михаела Милушева, взема становище за недопустимост на иска
поради липса на правен интерес, липсва спорно право между страните. Взема
становище и за неоснователност на иска, във връзка с което представя
Договор за издаване на кредитна карта от 17.03.2006г. и Договор за издаване
на кредитна карта от 07.03.2008г. Не оспорва изтеклата в полза на ищеца
погасителна давност за вземанията по посочените договори и признава
предявения евентуален иск, като моли съдът да постанови решението си по
чл.237 ГПК. Моли на основание чл.78, ал.2 ГПК да не бъде осъден за
разноските по делото предвид направеното признание на иска в срока за
отговор на исковата молба, както и че с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска.
С молба вх. №21926/07.07.2025г. ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа становището си, че не е дал повод за завеждане на
делото, като в отговора на исковата молба е направил признание по смисъла
на чл.237 ГПК. Не е съгласен с твърдението в исковата молба, че не са
възникнали валидни облигационни правоотношения.
В съдебно заседание на 17.07.2025г. процесуалният представител на
ищеца с оглед допълнително представената молба и изричното признание на
иска от страна на ответника, моли съдът да се произнесе с решение при
условията на чл.237 ГПК съобразно признанието и да уважи предявения
евентуален иск. Претендира направените разноски по делото.
Страните са представили писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът признава евентуалния иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че придобитите от него вземания по Договор за цесия от
29.02.2016г., възникнали от сключени между Д. Т. Б. и “Обединена българска
банка” АД Договор за кредитна карта от 17.03.2006г. и Договор за кредитна
карта от 07.03.2008г., са погасени по давност.
Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се
произнесе с решение съобразно признанието.
Съдът се произнася по евентуалния иск, понеже се е сбъднало
условието, от което зависи разглеждането му - изходът на делото по главния
иск (неуважаването му, когато е предявен от същия ищец). В т.см. съдът
съобрази т.15 от ТР №1 от 04.01.2001г. по гр. д. №1/2000г., ВКС, ОСГК.
При това положение и съгласно чл.237 ГПК, съдът намира, че
2
евентуалният иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен
съобразно петитума на исковата молба, като се признае за установено по
отношение на ответника, че придобитите от него вземания по Договор за
цесия от 29.02.2016г., възникнали от сключени между Д. Т. Б. и “Обединена
българска банка” АД Договор за кредитна карта от 17.03.2006г. и Договор за
кредитна карта от 07.03.2008г., съответно в размери към 28.10.2024г. за първия
5129.42 лв и за втория 1696.29 лв, са погасени по давност.
По разноските:
Ответникът възразява, че не е дал повод за предявяване на иска, тъй като
има право да претендира заплащане на едно естествено задължение, доколкото
то е дължимо – чл.118 ГПК и предвид направеното признание в отговора на
исковата молба, моли на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото да
останат в тежест на ищеца.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая двете кумулативно предвидени предпоставки на
разпоредбата не са налице.
Действително и по това няма спор, че ответното дружество не е
предприемало действия по принудително събиране на вземането.
Но ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като в писмения
отговор чрез процесуалния си представител е оспорил допустимостта на иска
поради липса на правен интерес.
В практиката си ВКС приема, че длъжникът има интерес от иск за
установяване несъществуване на вземането си, дори когато не е заплашен
непосредствено от процесуална или извънпроцесуална принуда. С
предявяване на такъв иск той цели да осуети възможността за принудително
изпълнение на вземането поради изтекла погасителна давност и решението, с
което искът се уважава, формира сила на пресъдено нещо върху това, че
кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за вземането си
срещу длъжника. Длъжникът има интерес от иск за установяване
несъществуване на вземането си, дори при липса на насочени срещу него
действия по принудително изпълнение, тъй като може да поиска произнасяне
3
на съда с решение при признание на иска в хипотезата на чл.237 ГПК и
ответникът може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признание, което не може да бъде оттеглено.
В конкретния случай ответникът е направил признание относно факта,
че за вземанията му спрямо ищеца давността по чл.110 ЗЗД е изтекла.
Признанието на иска по чл.124, ал.1 ГПК е направено под условие: в случай че
съдът приеме, че евентуалният иск, с който ищецът твърди, че за вземанията е
настъпила предвидената в закона 5-годишна погасителна давност за допустим.
Следователно, кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 ГПК
предпоставки не са налице, поради което съдът намира, че ответникът с
поведението си е дал повод за предявяване на иска, поради което дължи на
ищеца направените от него разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
1555.03 лв разноски по делото, съобразно представен списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “ЕОС Матрикс” ЕООД със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. “Младост
4”, ул. “Бизнес Парк София” №1, сграда 15, вх.А, ет.4, представлявано от
Райна Иванова Миткова – Т.а и Тихомир Иванов Вълчев, ЕИК *********, че
придобитите от него вземания по Договор за цесия от 29.02.2016г., възникнали
от сключени между Д. Т. Б., ЕГН ********** и “Обединена българска банка”
АД Договор за кредитна карта от 17.03.2006г. и Договор за кредитна карта от
07.03.2008г., съответно в размери към 28.10.2024г. за първия 5129.42 лв и за
втория 1696.29 лв, са погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Б. от гр. Русе, бул. *****, ЕГН
**********, срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, иск да се признае
за установено по отношение на “ЕОС Матрикс” ЕООД, че придобитите от
него вземания по Договор за цесия от 29.02.2016г., възникнали от сключени
между Д. Т. Б. и “Обединена българска банка” АД Договор за кредитна карта
от 17.03.2006г. и Договор за кредитна карта от 07.03.2008г., съответно в
4
размери към 28.10.2024г. за първия 5129.42 лв и за втория 1696.29 лв, не
съществуват.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД да заплати на Д. Т. Б. сумата 1555.03
лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5