МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1435/2018 год. по описа на Варненски окръжен съд.
Производството е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие.
Варненска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия С.В.С. ***, ЗА ТОВА, ЧЕ на 31.01.2018г. в гр. Варна, при
управление на МПС - специализиран автомобил „Мерцедес 957.66" с per. № В 1770 НМ,
нарушил правилата за движение: Чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности " и чл.116 от ЗДвП: „ Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бастун, към слепо-глухите, които си движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора" и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Кр.Н.на 87г. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в" от НК
Производството по
делото е протекло по реда на глава двадесет и седма и конкретно по чл.371, т.2
от НПК, по инициатива на подсъдимия.
С протоколно
определение в открито съдебно заседание от 08.02.2019 год. след предварително
изслушване на подсъдимия същият се възползва от особените правила в глава
двадесет и седма от НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират други доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това и
на основание чл.373, ал. 2 от НПК, съдът при провеждане на съдебното следствие
не извърши разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано
в обвинителния акт.
При
предварителното изслушване подсъдимият С.В.С., както беше
посочено по-горе призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, призна и вината си.
При последната
дума по отношение на наказанието заявява, че съжалява за извършеното, признава
вината си и моли за снизходителна присъда.
Защитата
съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че признават изцяло фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт, като пледира, съдът да постанови присъда с
която да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 1
година и 6 месеца, което да намали с 1/3, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен
срок, на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК
подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2
месеца.
Представителят на
прокуратурата в пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимия, така,
както му е предявено, като намира, че е доказано по несъмнен и категоричен
начин, както от доказателствата по делото, така и от направените самопризнания
от подсъдимия.
При определяне на
наказанието, с оглед целите на чл. 36 от НК, счита, че следва да бъде отчетено
чистото му съдебно минало, /реабилитиран за деянието по НОХД №1647/1986 год. на
ВРС/, добрите характеристични данни, съдействието, което е направил при
разследването на досъдебното производство.
Счита, че с оглед
направеното самопризнание и предвид процесуалното му поведение следва да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода към средния размер, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК бъде редуцирано с 1/3, като на основание чл. 66,
ал.1 от НК да бъде отложено с най – голям изпитателен срок. На основание чл.
343г от НК подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за максимално
дълг срок от време.
От събраните и
проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание и
съобразно императивната разпоредба на чл373, ал.3 от НПК съдът намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.В.С. - роден на *** ***, българин, със
средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********
Съгласно трудов договор №00000027/10.08.2016 г. подс. С.В.С.
бил назначен на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече
тона" към „Адиан АМГ" ЕООД.
На 02.01.2018 г. между обв. С. и „Адиан АМГ" ЕООД,
представлявано от управителя А.Г.Д., било сключено допълнително споразумение
№00000012/02.01.2018 г., съгласно което подсъдимият заемал същата длъжност,
като бил изменен размерът на трудовото му възнаграждение. Допълнителното
споразумение било за неопределено време.
В изпълнение на задължения си по горепосочения трудов
договор и допълнителното споразумение към него, подс. С.С. управлявал специален
автомобил „Мерцедес 957.66" с регистрационен номер В 1770 НМ,
представляващ камион за извозване на боклук, собственост на „Адиан АМГ"
ЕООД.
На 31.01.2018 г. подс. С.В.С. бил на работа - дневна
смяна, с работно време от 08.00 ч до 17.00 ч. Заедно с него на смяна били св. П.
И. и св. Ж. В. - сметосъбирачи. Тримата заедно започнали да изпълняват по
график курсовете за извозване на сметта в гр. Варна. Около 08.30 - 08.40 часа подс.
С. управлявал служебния автомобил „Мерцедес 957.66" с per. №В 1770 НМ по
ул. "Бреза", идвайки от бул. "В. Левски", гр. Варна.
Времето било ясно и слънчево. Пътят бил сух, без неравности, с добра видимост.
Движението по ул. „Бреза" било двупосочно, като се осъществявало по едно
пътно платно без хоризонтална и вертикална разделителна маркировка. От двете
страни на платното имало паркирани автомобили. Подс. С. извършвал маневра
движение на заден ход в посока от бул."В. Левски" към края на ул.
„Бреза". Движел се към контейнерите за смет, намиращи се от дясната страна
на улицата, към базар „Левски". Скоростта му била ниска.
Пред него и зад него по ул. „Бреза" в този момент
нямало други движещи се МПС. На задната част на камиона имало монтирана камера
за задно виждане, като в кабината имало монитор на който водачът да наблюдава
пътя зад камиона при движение на заден ход. Подс. С. гледал монитора, като
поглеждал и в страничните огледала за задно виждане. При него в кабинета били
свидетелите И. и В.. Докато подсъдимият извършвал описаната маневра, в зоната
на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Бреза" и ул.
„Явор", напречно на посоката на движение на специалния автомобил,
управляван от С., пешеходецът Н.Кр.Н.предприел пресичане на пътното платно от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на камиона. Подсъдимият не възприел
пресичащия пешеходец и не преустановил движението си на заден ход. Камионът,
управляван от него, ударил Н.в, вследствие на което последният загубил
равновесие и паднал на пътното платно върху лявата част на тялото си, като
главата му сочела към края на ул. „Бреза", към намиращия се на №8
строителен обект, а краката му сочели към бул. „В. Левски".
Н. извикал силно. Това било чуто от подс. С., който спрял
движението на управляваното от него МПС, погледнал на монитора и видял лежащия
на платното човек. Подсъдимият и свидетелите И. и В. излезли веднага от
камиона. Установили, че на пътното платно лежи възрастен мъж - пострадалият
Неделчев. Той лежал в средата на платното, зад камиона. Краката му до кръста
били точно под издадения кош в задната част на камиона. Издаденият от
пострадалия Неделчев вик при удара бил чут и от св. Н. Н., намиращ се в края на
ул. „Бреза", до строителния обект, на разстояние десетина метра от местопроизшествието.
Виждайки случилото се с пешеходеца, св. Н. веднага отишъл на мястото.
Междувременно, подс. С. заедно със св. И. и св. Ж. помогнали на
пострадалия да се изправи и го завели до страничната част на пътя,
където го сложили да седне. Н. Н. бил в съзнание, бил контактен. През това
време св. Н. позвънил на тел. 112 и съобщил за случилото се.
Подс. С. също предприел действия по уведомяване на Спешна
помощ, но разбрал, че св. Н. вече е сторил това и не позвънил. На въпроса на подс.
С. как се чувства Н. отвърнал, че е добре. Не пожелал да бъде откаран до
болница.
По него нямало видими признаци за наранявания и следи от
кръв. Тъй като се събрали автомобили, които не можели да преминат, подс. С.
преместил камиона и продължил по маршрута съобразно графика си, като оставил
името си и номер на мобилния си телефон на пострадалия. От своя страна св.
Николов записал регистрационния номер на камиона, управляван от подс. С..
На местопроизшествието дошъл екип на спешна медицинска
помощ и Н. Н. бил откаран в МБАЛ „ Св. Анна - Варна" АД.
На местопроизшествието пристигнал и екип на Сектор
„1111" - ОД - МВР - Варна в състав св. М. и св. Г.. Те установили св. Н.,
а чрез предоставената от него информация за регистрационния номер на камиона, и
подсъдимия С.. След това позвънили на подсъдимия, който се върнал на
местопроизшествието.
На място полицейските служители тествали подс. С. с
техническо средство за употреба на алкохол, като проверката дала отрицателен
резултат. Независимо от това, впоследствие от подсъдимия била взета и кръвна
проба.
Видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта №200/01.02.2018 г. в изследваната кръвна проба не се доказва
наличие на етилов алкохол.
Пострадалият Н.Кр.Н.бил настанен в Клиника по ортопедия и
травматология на МБАЛ „ Св. Анна - Варна" АД със счупване на раменната
кост /хумерус/, закрито в ляво и счупване на бедрената шийка, закрито в ляво.
На 07.02.2018 г. му било извършено закрито наместване на фрактура на раменната
шийка и била поставена мека имобилизация.
На 08.02.2018 г. при посещение на дежурния лекар било
установено, че пострадалият Н. Н. е починал.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при огледа и аутопсията на пострадалия Н. К. Н., ЕГН ********** /87
годишен/ се констатирали: двустранна гнойна бронхопневмония, белодробен оток,
алвеоларен оток, бронхиектазии, субстанциален емфизем, хроничен бронхит,
перибронхиална пневмосклероза, сидерофаги, антракотични клетки, обилна
левкоцитна инфилтрация, цианотични кръвоносни съдове, пневмосклероза, мускатов
черен дроб, застой, околоклетъчен и вътреклетъчен мозъчен оток, вклиняване на
малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор, миокард- перивазална и
интерстициална миокардиосклероза, стеноза на аортната клапа, хипертрофия на
кардиомиоцити, венозен застой, генерализирана атеросклероза, тежка облитериаща
короноросклероза в обем повече от 2/3-ти от лумена на съда, аортослероза,
венозен застой във вътрешните органи, кръвонасядане по страничната и
задностранична повърхност на лявото рамо, центъра на което отстои на 140 см от
ръба на лявата пета, кръвонасядане по страничната повърхност на гръдния кош,
кръвонасядане по задностраничната повърхност на лявото бедро, центъра на което
отстои на 80 см от ръба на лявата пета, пролежни /декубитални рани/ двустранно
в областта на двете лопатки, и по лява хълбочно-кръстна област, следи от
инжекционни бодове в двете кубитални ямки, счупване на шийката на лява раменна
кост, счупване на шийката на лява бедрена кост,състояние след закрито
наместване на фрактурата на лява раменна кост.
Причината за смъртта на Н.Кр.Н.е двустранна гнойна бронхопневмония, обусловила остра дихателна
и сърдечносъдова недостатъчност, венозен застой във вътрешните органи, оток на
мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба.
Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния
изход имат, както залежаването вследствие на травматичните увреждания в
областта на лявото бедро, лявото рамо, така и останалите тежки хронични
заболявания - хроничен бронхит, миокардиосклероза, коронароскреоза облитериращ
тип, хипертрофия на миокарда, сърдечна и дихателна недостатъчност и др. които
значително намаляват компенсаторните възможности на организма.
Налице е двустранна гнойна бронхопневмония, за развитието
на която от значение са както наличните хронични заболявания на белите дробове
и сърцето, така и принудителното обездвижване/залежаване/, вследствие на
установените травматични увреждания от настъпилото ПТП. Счупването на лява
раменна кост, счупването на лява бедрена кост са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС
при ПТП, падане и удар в подлежаща повърхност към времето на настъпване на ПТП
31.01.2018 г.
Не е установено наличие на етилов алкохол в пробата кръв,
взета при постъпването на Н. в болничното заведение.
В този смисъл е
налице пряка причинно-следствена връзка между получените при
пътно-транспортното произшествие травматични увреждания и настъпилата
впоследствие смърт.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство автотехническа
експертиза, се установява механизма на ПТП, описан по-горе. Мястото на
удара между управлявания от обв. С. автомобил „Мерцедес 957.66" с per. №В
1770 НМ и пешеходецът Н. К. Н., според вещото лице, е на около 5,30 метра в
ляво от основен ориентир №1 при огледа, на около 4,10 м в дясно от ляв бордюр
на ул. „Бреза" , мерено напречно на посоката на огледа и на около 8,10 м
след основен ориентир №1, мерено по посока на огледа /като основен ориентир № 1
при огледа е приет метален стълб от осветителната мрежа, разположен в
затревената част пред блок №6 и на около 7,00 м преди кръстовището, мерено от
бордюра на ул. „Явор"/.
Скоростта на движение на автомобил „Мерцедес 957.66"
с per. №В 1770 НМ непосредствено преди удара е била 13,13 км/ч. Дължината на
опасната зона на спиране на автомобила при движение с тази скорост е 5,72 м.
Вещото лице заключава, че управлявайки МПС с
горепосочената скорост, подс. С. технически би могъл да предотврати ПТП чрез
спиране, тъй като зоната на пряка видимост, която е имал, практически е била
значително по - голяма от отстоянието, което е имал до мястото на удара и от
опасната зона /пешеходецът не е попадал в обсега на опасната зона/ и поради
тази причина водачът е имал техническа възможност да реагира своевременно.
Фактът, че пешеходецът не е прегазен, а е намерен до половина от ръста си под
камиона, т.е. водачът, реагирайки след възприемане на виковете на пешеходеца /в
рамките на технически обективно възможното време за реакция, предоставено му от
дължината на опасната зона на спиране/, е косвено потвърждение за възможността
на същия да възприеме пешеходеца преди да попадне в траекторията на движение на
автомобила чрез техническите устройства за визуален контрол на автомобила.
Като причина за настъпване на произшествието експертизата
сочи липсата на упражнен визуален контрол от страна на обв. С. чрез
техническите устройства за виждане на автомобил „Мерцедес 957.66" с per.
№В 1770 НМ при движение на заден ход.
Разпитан по досъдебното производство, подс. С. е дал
обяснения, като е изразил съжаление за
извършеното.
Подс. С.С. е правоспособен водач на МПС от 1985 г. Има
придобити категории А, В, С, ТКТ, АМ. Преди настоящото ПТП е санкциониран
многократно за допуснати административни нарушения на разпоредбите на ЗДвП,
последното от които датира от 2014 г. По делото е приложена справка за
нарушител/водач, изготвена от ОД - МВР - Варна /л. 114-116 от делото/.
От справката за
съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с Присъда по НОХД № 1647/1986 год.
по описа на ВРС, влязла в сила на 11.11.1986 год., на основание чл. 343, ал.1,
б. „б“ от НК вр. чл.54 от НК на наказание поправителен труд 1 година при 10%
удръжки. На основание чл. 343б от НК лишен от право да управлява МПС за срок от
1 година, като е реабилитиран по право.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВОП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава двадесет и седма от НПК доказателства, а именно: направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК на всички факти изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и от подкрепящите ги писмени и
гласни доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, а именно:
показанията на свидетелите Ж. В., П. И., Н. Н., Ж.М., Г. Г., А. Д., А. П., Д. Д.,
Д. Д. и С. Г., съдебно - медицинската
експертиза, автотехническа
експертиза, химическа експертиза, справка за съдимост, характеристики са
подсъдимия, както и другите писмени
доказателства приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Доказателствата
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и
съща фактическа обстановка, а именно такава каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на
направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на
досъдебното производство, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в
обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства, обсъдени
поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически
изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът на изброените доказателства обосновава у съда
извода, че подсъдимият С.В.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б."б" от НК.
Правните изводи
на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа
обстановка и със закона.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа първоначалното обвинение - за извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК.
При съобразяване на правната квалификация на деянието
съдът прецени, че следва да го преквалифицира в по-леко такова, а именно по чл.
343а, ал. ал.1, б.“б“ от НК.
За да достигне до този извод съобрази следните
обстоятелства:
От
доказателствата по делото писмени и гласни – най вече от показанията на
свидетелите И. В. и Н.Н., които съдът кредитира, както и от обясненията на
подсъдимия, които съдът цени, не като средство за защита, а като
доказателствено средство, съдът прие, че се касае за извършено от последния
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК. Това е така защото по категоричен
начин се установява, че подс. С. е оказал помощ на пострадалия веднага след
деянието. Това обстоятелство не се оспорва и от представителя на обвинението,
който в обвинителния акт категорично е приел, че „Междувременно, обв. С. заедно
със св. И. и св. Ж. помогнали на пострадалия да се изправи и го завели до
страничната част на пътя, където го сложили да седне. Н. Н. бил в съзнание, бил
контактен“ - /л.3 гърба обв. акт/.
Това че
подсъдимият е оказал помощ на пострадалия не са новоустановени обстоятелства и
факти, а такива събрани при разследването по досъдебното производство и са
отразени, както беше посочено малко по- горе в обвинителния акт.
По този начин не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващи се в
нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като е могъл да се защитава по
фактите, а освен това е в него интерес, тъй като се касае за прилагане на закон
за по – леко наказуемо престъпление.
Първоначалното
обвинение както вече се спомена по – горе се поддържа от представителя на ВОП,
но поради горните съображения съдът намери, че подсъдимият след като е оказал
помощ на пострадалия, следва съдът да постанови осъдителна присъда, но по
привилегирования състав на това престъпление.
Именно по тези съображения съдът призна подсъдимият за
невинен по първоначално възведеното му обвинение и счете, че е осъществил
привилегирования състав на разпоредбата на закона - чл. 343а, ал. 1, б.“б“ от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА деянието е
общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез действие, а
именно, че на 31.01.2018г.
в гр. Варна, при управление на МПС - специализиран автомобил „Мерцедес
957.66" с per. № В 1770 НМ, нарушил правилата за движение – чл.40, ал.2
от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Кр.Н.на 87 год., като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО – подсъдимият е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е
наказателноотговорно.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА: Подсъдимият е действал при условията на непредпазливост по смисъла на чл.
11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, като не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП цитирани
по-горе.
ПРИЧИНИ за извършване на
престъплението: Липса на постоянно внимание от страна подсъдимия по отношение
на пътната обстановка и неспазване изискванията на ЗДвП
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК, относно целите на наказанието, като съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.343а, ал.1, б."б",
от НК. – лишаване от свобода ДО ЧЕТИРИ години, както и императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто
е и настоящият, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК.
Съгласно
редакцията на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на присъда в случаите по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на общата част, т. е. при условията на чл.54 от НК и
намалява така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
А според
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите когато едновременно са налице
условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК,
ако е по - благоприятен за подсъдимия.
В настоящият
случай при определяне на наказанието на подс. С.В.С., съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието – висока, предвид настъпилите тежки обществено опасни последици.
Съдът се съобрази
и със степента на обществена опасност на подсъдимия – ниска, а освен това взе
предвид като :
- смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало, тъй като е осъждан но реабилитиран, добрите
характеристични данни, съдействие оказано в хода на разследването на
досъдебното производство, изразеното
искрено съжаление за допуснатото
произшествие.
- отегчаващи отговорността обстоятелства
– наличие на множество административни нарушения на разпоредбите на ЗДвП,
извършени от подсъдимия за което е бил санкциониран.
При така
отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени, че те нямат
характера на многобройни или изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.
Предвид на това
съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК.
Предвиденото
наказание за това престъпление е лишаване от свобода до четири години. С оглед
на всички изброени по-горе обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание
при смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
След редуциране на същото по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с намаляване с 1/3
наложи на подсъдимия С.В.С.,
наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода.
Съдът като
прецени обществената опасност на дееца, че е ниска, с чисто съдебно минало, че
нарушението на ЗДвП не е толкова грубо, намери, че изпращането му в затвора и
откъсването му от здрава социална среда не е оправдано, нито от гледна точка на
генералната, нито от гледна точка на личната превенция.
Целите визирани в
чл.36 от НК, биха се постигнали и без реалното изпълнение на наложеното
наказание, каквото искане беше направено от страна на защитата и от
представителят на ВОП. Поради тези съображения съдът приложи разпоредбата на
чл. 66 от НК, като отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода на подсъдимия за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счете, че
така определеното наказание лишаване от свобода е достатъчно справедливо и е
съответно на извършеното от подсъдимият деяние, което ще изиграе както своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да
коригира противоправното си поведение, така и за постигане целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът намери, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”, въпреки, че прие, че обществената му опасност е ниска, но извършеното от
него деяние е с висока степен на обществена опасност. Периодът през който той
няма да има възможност да управлява МПС ще му даде възможност да преосмисли
случилото се и да осъзнае, че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща
максимална концентрация във всеки един момент от упражняването, и, че
опазването на живота и здравето на пешеходците е основна грижа за всеки водач
на МПС.
Поради тези
съображения съдът лиши подсъдимия С.В.С.,
на основание чл.343г от НК от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в сила.
С присъдата си, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подс. С.В.С., да заплати направените по делото разноски в размер на 733.56 /седемстотин
тридесет и три лв. и 56 стотинки/ лв. в полза на държавата,по сметка на
ОД на МВР-Варна.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ
ВОС:……………