№ 36049
гр. С, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110135221 по описа за 2023 година
Производството е исково, образувано по реда на 124 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. С, ж.к. Д 2, бл. 507,
вх. А, ет. 2, ап. 5 срещу **** за нанесени вреди и вредни последици, неимуществени щети чрез
нарушението на правото на ЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ООН. Ищецът е квалифицирал исковата си
молба по чл. 2В от ЗОДОВ.
В Исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса и разноски по
делото, както и предоставяне на правна помощ като му бъде назначен за служебен адвокат ИЮ от
САК, като съдът се е произнесъл с Определение № 24358/12.07.2023 г., с което е отхвърлено
искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК и по чл. 95 от ГПК – за освобождаване от внасяне на такси и
разноски по делото и за предоставяне на правна помощ на ищеца. Срещу това определение е
постъпила частна жалба с вх. № 69854/25.07.2023 г., към която са приложени актове по други дела,
без подпис и заверка на съда, който ги е постановил, както и служебна бележка от 29.08.2022 г. за
липса на доходи от труд, издадена от затворническа администрация.
След като съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателство за внесена
дължимата държавна такса, лицето е поискало да бъде освободено от държавна такса, като към
Молба с вх. № 247927/05.09.2023 г. е приложена Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и идентична
служебна бележка от 29.08.2022 г., издадена от затворническата администрация.
С разпореждане от 08.09.2023 г. съдът е дал указания на жалбоподателя да представи
актуален документ относно липсата на доходи от труд, полаган в затвора, като с Молба вх. №
281447/10.10.2023 г. същият е поискал даване на нов 15-дневен срок за изпълнение на указанията,
както и назначаване на служебен адвокат – ИВЮ от САК, тъй като от 24.11.2013 г. бил в затвор,
безработен.
С Писмо вх. № 281445/10.01.2023 г. от МП, ГД „ИН“ е депозирана справка относно това, че
Е. Д. М. е в затвора в гр. С от 07.11.2018 г. и същият не е получавал трудови възнаграждения.
Видно от извършените предходни служебни проверки по настоящото дело по повод
искането с исковата молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК и по чл. 95 от ГПК, на съда му е служебно
известно, че ищецът е собственик на идеални части от един недвижим имот, а съпругата му
1
притежава един недвижим имот, различен от собствеността на ищеца (вж. Писмо от НАП от
22.05.2023 г. по гр.д. № 61290/2020 г. по описа на СРС, 120 състав). На името на ищеца има
регистрирано едно моторно превозно средство, а на името на съпругата има регистриран лек
автомобил „Мерцедес А 140“ с рег.№ СА0923НР от 21.03.2021 г. Съпругата на ищеца получава
доходи от трудова дейност в „ЦЕКИ – Захариев и С-ИЕ“, с. Врачеш, ул. Гурко № 13, като
декларираният осигурителен доход е в размер на 859.56 лв. за месец април 2023 г.
Видно от представената от молителя Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК от 30.08.2023 г., в
същата се декларира, че лицето притежава лек автомобил „Форд Скорпио“ от 1992 г. и че е от
24.11.2013 г. в затвор, безработен. Декларира също, не притежава недвижим имот, както и че
съпругата му няма доходи от заплата и наеми, както и че няма недвижимо имущество, които
обстоятелства не се подкрепят от служебно извършените проверки. От събраните от съда данни,
лицето притежава недвижим имот, различен от този на съпругата му, която работи и получава
доходи, освен това се намира в Затвора в гр. С от 07.11.2018 г., а не от 24.11.2013 г., както
декларира молителят. При това положение, съдът приема, че с подадената невярна декларация
страната сама е лишила съда от възможността да извърши реална преценка на искането й, като
съпостави действителния размер на доходите й и средствата, с които реално разполага, с размера
на дължимата държавна такса и материалните й възможности за ангажиране на адвокатска защита.
Съдът не може да извърши достоверна преценка относно имущественото състояние и
възможността на ищцовата страна да заплати дължимата държавна такса и възнаграждение за
адвокатска защита и представителство, доколкото ищцовата страна не е установила наличието на
обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК и чл.23 ЗПП по достоверен начин.
Не на последно място следва да се отбележи, че по делото не се установява промяна в
имотното, имущественото и семейното положение на молителя, такова, каквото е констатирано с
Определение № 24358/12.07.2023 г., за което съдът и служебно е събрал данни.
Съдът счита, че при наличните доказателства не може да се приеме за установено наличие
на основание за освобождаването от задължение да се внесе държавна такса за разглеждане
на частна жалба от въззивната инстанция в размер на 15 лв., както и за възможностите за
заплащане на адвокатска защита по настоящото дело и следователно молбата следва да се
отхвърли.
По изложените мотиви и на основание чл.83, ал.2 ГПК и чл. 95 от ГПК, Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. Д. М., жалбоподател по делото, за освобождаване от държавна
такса за разглеждане на частна жалба с вх. № 69854/25.07.2023 г., по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК,
като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. Д. М., ищец по делото за предоставяне на правна помощ, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
препис от същото, от молителя чрез началника на Софийския централен, пред СГС с частна жалба.
2
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за администриране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3