Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 24.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 974/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по
молба по чл. 8 ЗЗДН от М.Д.П. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие
против ответника Р.А.П.. Твърди извършен акт на психическо насилие – заплахи,
закани и осъществен опит да вземе общата дъщеря на страните с помощта на
полицейски органи.
Ответникът оспорва
молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По
допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в едномесечния срок по
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е бивш съпруг на молителката, поради което съдът
приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН,
съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, поради което е допустима.
Молбата в частта за малолетната Д. Р. П. е
оттеглена в съдебно заседание на 24.10.2019 г., поради което съдът не дължи
произнасяне в тази част.
По
основателността:
Молбата е с правно основание чл. 8 ЗЗДН
цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно
насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно
насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН може да бъде преди всичко извършен по
непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в
присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето.
Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени
в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в
името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и
4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на
домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки
за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и
възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има
законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и
морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в
периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори
няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните
състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за
закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над
пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни
данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение
– преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице, обективирано в
конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо
поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на
извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на
извършителя и нуждата от превъзпитание.
В настоящия случай твърдените актове на
домашно насилие са недоказани.
Страните са съпрузи в процес на развод.
През месец септември 2019 г. преустановили съвместното си съжителство.
Отношенията им като цяло са влошени, но след образуване от всяка от страните на
дело срещу ответната пред СРС и респ. РС – Ихтиман се наблюдава подобрение.
Това се установява от показанията на двете разпитани свидетелки. Основен повод
за неразбирателството им е упражняването на родителски права на общото им дете
Де. П.. Молителката, без съгласието на ответника, записала детето на детска
градина по настоящия си адрес в гр. Костинброд. По образуваното по молба за
защита от домашно насилие на ответника в настоящото производство Р.П. пред СРС
е образувано гр.д. № 53973/2019 г., по което спрямо молителката в настоящото М.П.
е издадена заповед да се въздържа от домашно насилие по отношение на Р.П..
На 26.09.2019 г. детето им Д. се намирала
в дома на майката на молителката в гр. Момин проход, а молителката била на
работа в гр. София. Тъй като М.П. и Р.П. имали неразбирателство кога последният
да вземе детето в дома си в гр. София, той отишъл в дома на молителката П.
заедно с полицейските служители, които следвало да връчат горепосочената
заповед с цел по-лесно да вземе детето със себе си. За това си намерение отв. П.
предварително уведомил по телефона молителката. Тя се разстроила и притеснила
силно от това обстоятелство и уведомила майка си – свид. С., която веднага се
прибрала в дома си при детето. Полицейските служители връчили заповедта, но не
взели детето. Това се установява от приложените по делото заповед за защита от
домашно насилие, показанията на разпитаните свидетелки, молба на Р.П..
Останалите доказателства са неотносими към предмета на доказване по делото.
поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.
Съдът намира, че установеното не
осъществява признаците на акт на психическо насилие. Акт на психологическо
насилие не може да бъде осъществен чрез упражняване на конституционно право на
жалба или искане на съдействие от компетентен орган, основателно или не. В
случая ответникът предвид влошените взаимоотношения на страните е направил опит
да вземе дъщеря си в своя дом. Той има легитимно право да стори това доколкото
има родителски права над детето, също както и майката, поради което има в равна
степен възможност да изисква детето да прекарва време с него. Също така има
право да изисква съдействие от държавните органи за упражняването му. Не би
могло да се приеме, че ако го реализира, извършва акт на психическо насилие,
защото това означава, че при всяка подадена жалба или искане за съдействие до
държавен орган от физически лица, попадащи в предметния обхват на ЗЗДН, да има
извършен акт на домашно насилие. Доведена до крайност тази теза може да доведе
до неприемливия извод, че предвид неоснователността на настоящата молба за
защита от домашно насилие, молителката е упражнила психическо насилие спрямо съпруга
си. В случая поведението на ответника не излиза от рамките на нормалното за
подобен тип спорове и е потвърждение на влошените взаимоотношения между
страните и невъзможността да намерят общ език в името на висшия интерес на
общото си дете, но не представлява психическо насилие. Следва да се отбележи,
че акт на психическо насилие е мислим, ако ответникът реализира спора за
родителските си права сам, насилствено, но без съдействие на държавен орган. В
случая е действал правомерно, тъй като по законен начин е използвал съдействието
на органите на МВР, освен това предварително е уведомил молителката.
По отношение на твърденията за обиди,
закани от ответника към молителката, съдът ги намира за недоказани. Това е
така, защото показанията на двете свидетелки в тази част са взаимно изключващи
се. Свидетелките са майки на страните и са заинтересовани от изхода на делото,
поради което в тази част съдът не ги кредитира. Само за пълнота следва да се
отбележи, че твърденията в жалбата, за обиди, заплахи и изложеното от свид. С.в
тази връзка е изключително неопределено като времеви период, място на отправяне
и въобще липсват каквито и да е детайли за случилото се. При това положение
ответникът е в пълна невъзможност да упражни правото си на защита чрез обратно
доказване. При посоченото противоречие в показанията, заинтересоваността на
свидетелите, липсата на конкретика на твърденията не може да се твърди, че е
нанесен акт на психическо насилие и посредством посочените деяния.
По
изложените съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и да
бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката
против ответника.
Като съобрази изхода на делото и
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителката
да заплати по сметка на Районен съд – Ихтиман държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид изхода на делото на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за които е представен договор за
правна помощ, имащ характер на разписка за плащането.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Д.П.,
ЕГН **********, за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу Р.А.П.,
ЕГН ***********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ заповед за
съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – Ихтиман държавна
такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********, да заплати на ответника Р.А.П., ЕГН ***********, сумата от 400 лв. разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да
се докладва за служебно издаване на изпълнителен лист.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: