Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 30.11.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в  открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

             ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                  2.мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА                    

                                          

при секретаря Анелия Докузова, като разгледа докладваното от мл.съдия Иванова ВНЧД № 940 по описа за 2018год.  на Окръжен-съд Плевен и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство  по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

 

Производството по делото е образувано на основание въззивна частна жалба от А.Ф.Ф., ЕГН ********** *** срещу Определение №497 от 09.07.2018г. по НЧХД № 1540/2018г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е прекратено поради недопустимост на тъжбата наказателното производство, образувано по тъжба на А.Ф. *** срещу А.Д. -  служител в ЗАД „***“ гр.С.. Производството е прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 24, ал.4, т.2 НПК, с аргумент, че тъжителката не е внесла държавна такса за разглеждане на делото от частен характер и не е отстранила нередовностите в тъжбата си в указания от съдията-докладчик срок.

С оглед на горното, жалбоподателката А.Ф. е поискала от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

   В открито съдебно заседание на 14.11.2018г. жалбоподателката се явява лично и поддържа подадената въззивна частна жалба. В хода на съдебните прения въззивната жалбоподателка А.Ф. заявява, че е лице с увреждания и затова е подала молба до РС-Плевен да бъде освободена от държавна такса. Счита, че като лице с увреждания е освободена  от всички такси.

 Заинтересованата страна А.А.Д. *** е депозирала молба, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, поради наличието  на обективни причини-здравословното си състояние предвид бременност, като не е взела становище по  въззивната частна жалба, подадена от А.Ф..

Въззивният съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл. 250, ал. 4, вр. чл. 313 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е подадена в законов срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред РС-Плевен е образувано по тъжба на А.Ф.Ф.  срещу А.Д., служител на ЗАД „***“ за престъпление от частен характер. С тъжбата  е поискано на основание чл. 83 ГПК тъжителката да бъде освободена от държавна такса поради инвалидност. За доказване на здравословното си и материалното си състояние, тъжителката е представила заверени ксерокопия на документи, както и Декларация  за материалното и гражданско състояние  във връзка с искане по чл. 83, ал.2 ГПК от дата 10.06.2018г. ( лист 9 от НЧХД № 1540/2018г. по описа на Районен съд – Плевен).

С разпореждане на съдията – докладчик от 21.06.2018 г. тъжбата е оставена без движение, като е констатирано, че липсва  документ за внесена държавна такса, както и три имена и адрес на лицето, срещу което се подава тъжбата. Със същото разпореждане са дадени  указания  до тъжителката А.Ф. за отстраняване на констатираните по същата нередности, а именно тъжбата да бъде приведена  в съответствие с изискванията на чл. 81 НПК, като е даден 7-дневен срок за това (по арг.на чл.187, ал.2 от НПК).

В указания от съда срок, нередностите по тъжбата не са отстранени. С „молба” с вх.№***, депозирана на 04.07.2018 г. пред РС-Плевен,  тъжителката е поискала от съда да бъдат изискани служебно данните за лицето А.Д.; отново е посочила, че е в затруднено материално състояние и е лице с увреждания и е  помолила да й бъде осигурен служебен защитник. Отново е  приложила копия на  документи, удостоверяващи здравословното и материалното й състояние.

 С Определение №497 от 09.07.2018 г. на съдията – докладчик по НЧХД №1540/2018 г. по описа на РС-Плевен, производството по делото е прекратено поради недопустимост на тъжбата.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.250, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.4, т.2 НПК, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, предвиждащи и заплащане на държавна такса. Изложени са мотиви, че НПК, за разлика от ГПК, не предвижда възможност за освобождаване от държавна такса. Посочено е, че ГПК не може да се прилага по аналогия. Цитирани са основания за  дължимост на държавна такса от страна на частен тъжител, а именно чл. 81, изр. второ от  НПК и  т.9 от Част „А“  от Тарифа №1 към Закона за държавните такси, за таксите,  събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените  служби и Министерството на правосъдието. Цитирана е относима съдебна практика: Определение №62/07.04.2011г. по ЧНД №1244/2011г. II н.о. на ВКС. РС-Плевен е изложил аргументи, че предвид ниския размер на изискуемата държавна такса, не се нарушава правото на справедлив процес по смисъла на  чл. 6 КЗПЧОС.

Така постановеното определение на РС-Плевен е предмет на обжалване в настоящото производство.

 Настоящата въззивна инстанция  счита, че изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде годна да инициира образуване на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.

  В конкретния по делото случай, депозираната на 11.06.2018г. тъжба от А.Ф. не отговаря на императивните изисквания, които законът поставя, за да бъде допусната до разглеждане, тъй като не е придружена и от документ за внесена държавна такса. Въпреки дадените с разпореждане от 21.06.2018г.  указания на съдията – докладчик за отстраняване на констатираната нередовност, по делото не е постъпил документ за платена държавна такса в посочения в т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,  събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените  служби и Министерството на правосъдието размер от 12,00 лева. Съобщението за връчване на разпореждането с дадени указания е получено лично от тъжителката на 03.07.2018г.  Към датата на постановяване на обжалваното определение – 09.07.2018г., този срок е изтекъл, а констатираните нередности не са отстранени.

  РС-Плевен  правилно е приел в определението  си от 09.07.2018 г., че тъжбата не отговаря на изискванията на процесуалния закон и образуваното НЧХД № 1540/2018 г. по описа на РС-Плевен, следва да бъде прекратено. Посочвайки  цифрово като основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК РС-Плевен е допуснал техническа грешка, тъй като НПК  е изменен с ДВ, бр.63 от 2017г. и към настоящият момент предишната ал.4 се явява ал.5, т.2 на чл. 24 НПК. Словом описаното от РС-Плевен основание за прекратяване също отговаря на настоящият чл.24, ал.5, т.2 НПК.

   Правилни и законосъобразни са изводите на съдията – докладчик, че Наказателно-процесуалният кодекс не предвижда нито възможност, нито процедура за освобождаване на тъжителя от държавна такса за разглеждане на тъжбата,  за разлика от Гражданският процесуален кодекс. Видно и от депозираната пред РС-Плевен декларация от тъжителката, същата е блА. на Декларация  за материалното и гражданско състояние  във връзка с искане по чл. 83, ал.2 ГПК. Настоящият въззивен състав намира, че правилата на ГПК не могат да се приложат по аналогия. Българският законодател не е предвидил подобна разпоредба в НПК.

В подкрепа на гореизложеното, следва да бъде отбелязано съгласно чл.5 от Закона за държавните такси кога лицата се освобождават от държавни такси:

         Чл. 5. Освобождават се от заплащане на държавни такси:

а) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1996 г.) молбите, подавани до Народното събрание, до Президента на републиката и до Министерския съвет;

б) (изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) документите и книжата по трудовата дейност на работниците и служителите по законите за защита на труда и разпоредбите, издавани по тяхното приложение, както и трудовите договори - индивидуални и колективни;

в) ищците - работници и служители - по искове за изработена заплата и надница, а така също и по други искове, произтичащи от трудовите договори;

г) ищците - членове на трудово-производителни занаятчийски кооперации - по искове за възнаграждение за работа в същите кооперации;

д) (отм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г.); 

е) ищците - по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения;

ж) ищците - по искове за издръжка;

з) регистрация на актове за раждане, смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за гражданско състояние;

и) (отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.); 

к) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) всички документи и книжа: по наказателни дела от общ характер; по дела за издръжка; по дела за настойничество; по дела за установяване на произход; книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки; по обществено подпомагане; по социално-правна охрана на малолетни; по придобиване право на пенсия; по учредяване, регистрация и други промени на кооперации;

л) книжата и документите във връзка с дейността на взаимноспомагателните каси;

м) (нова - Изв., бр. 89 от 1959 г., изм., бр. 21 от 1960 г., доп., ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм., бр. 62 от 2002 г., бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършване на квалификационни курсове, както и каквито и да е други свидетелства, удостоверения и дубликати от тях, които се издават от учебните и учебно-възпитателните заведения за получаване на основно и средно образование и от Министерството на образованието и науката;

н) (нова - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) чуждите граждани, приети по силата на междудържавните договори и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения;

о) (нова - ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм., бр. 100 от 1996 г., ДВ бр.17/2018г.) лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия;

п) (нова - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) Българският Червен кръст;

р) (нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) молбите за вписване на училищни настоятелства в регистъра на окръжния съд;

с) (нова - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) случаите, предвидени в международни договори, които са в сила за Република България;

т) (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане;

у) (нова - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

         Настоящият въззивен състав намира, че разпоредбата  на чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси не би могла да бъде основание  за освобождаване на тъжителката от внасяне на държавна такса. Съгласно разпоредбата, лицата с  увреждания се освобождават от заплащане на държавна такса в конкретни хипотези, сред които не е образуването на наказателни дела от частен характер.

         Настоящият въззивен състав намира, че разпоредбата  на чл.5, б.“к“ от Закона за държавните такси не би могла да бъде основание  за освобождаване на тъжителката от внасяне на държавна такса. Съгласно разпоредбата са предвидени всички документи и книжа по дела от общ характер. Не са посочени изрично дела от частен характер.

         Съгласно цитираното от първоинстанционния съд Определение №62/07.04.2011г. по ЧНД №1244/2011г. II н.о. на ВКС, няма предвидена от законодателя норма, според която лицето, което желае по повод на подадена от него тъжба, да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител, да има право да бъде освободено от внасяне на държавна такса.

С оглед на гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че  частната жалба,  подадена от Анка Ф.Ф.,  срещу Определение №497/09.07.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 1540/2018 г. по описа на Районен съд-Плевен, е неоснователна.

Първоинстанционният акт се явява правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.

 

Водим от горното, Окръжен съд-Плевен

 

 

                                         Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №497/09.07.2018 г. на Районен съд-Плевен, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1540/ 2018 г. по описа на Районен съд-Плевен, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                     2.