Решение по дело №5369/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 21.07.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година, в следния състав                                                                                     

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц.П.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5369 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “Н.Е.” ЕООД, ЕИК ****, против “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ****, искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Твърди, че е собственик на фотоволтаичен парк с обща инсталирана мощност от 1000 kW, която е присъединена към електро-разпределителната мрежа на ответното дружество. Сключен е с ответника договор за използване на разпределителната мрежа от производител № **********/09.09.2011 г., както и договор от 19.09.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия. Твърди, че с отмяната на т. 2, раздел ІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР е отпаднало правото на ответника да търси плащане на цена за достъп в определения в отмененото решение размер.

Претендира да бъде осъден ответникът да му върне сума в общ размер на 261 813,40 лева – платена на отпаднало основание временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б.” АД за периода от 01.09.2012 г. до 30.09.2013 г. вкл. за фотоволтаичната електроцентрала на ищеца, въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 2, раздел ІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, сумата от 4 662,75 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 17.06.2015 г. (датата на получаване на нотариалната покана от ответника) до 19.08.2015 г., и законна лихва върху тази сума за периода от датата на завеждане на исковата молба (19.08.2015 г.) до окончателното й плащане. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът “Ч.Р.Б.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая е налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца да заплаща цената за достъп – Договор № **********/09.09.2011 г. относно Фотоволтаична електроцентрала в с. К., община Б.. Излага съображения, че цената за достъп се дължи по силата на вмененото от законовата норма задължение, а не възниква с приемането на индивидуалния административен акт за нейното определяне по размер, в случая Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Сочи, че ищецът е ползвал насрещна престация – услугата достъп, което е свързано с разходи за ответното дружество, и връщане на платените суми не се дължи. Сочи, че е налице възмездност на сделката, като този възмезден характер не отпада в случаите на съдебна отмяна на индивидуалния административен акт, с който ДКЕВР е утвърдил цената за достъп.

Твърди, че предоставянето на услугата достъп от ответника на ищеца е извършено през периода и продължава до този момент. Сочи, че цената за достъп до мрежата е определяема и размерът е възприет между страните като 139,82 лева на 1МВч и всеки месец при приемане на услугата е заплащан. Оспорва иска в частта за сумата от 43 635,57 лева – начислен ДДС, за която сума ищецът бил ползвал правото на приспадане на данъчен кредит за размера на начисления по процесните фактури ДДС.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът “Н.Е.” ЕООД е производител на електрическа енергия от фотоволтаична централа.

По делото е прието за безспорно, че ищецът е собственик на фотоволтаична електроцентрала, находяща се в с. К., община Б., с инсталирана мощност от 1000 kW, свързана с електроразпределителната мрежа на ответника.

Установява се от представеното разрешение за ползване, че централата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-ПК-08/19.08.2011 г. на Началник Сектор Перник при РДНСК – Югозападен район.

Не се спори също, че между ищеца и ответника е сключен Договор № **********/09.09.2011 г. за използване на разпределителната мрежа от производител във връзка с описаната по-горе фотоволтаична електроцентрала.

Представено е по делото Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ответника “Е. с. о.” ЕАД, на “ЕВН Б.Е.” ЕАД, на “Е.-п. м.” АД и на “Ч.Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, считано от 18.09.2012 г., в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

В раздел II, т. 2 на Решение № Ц-33 е утвърдена цена достъп в размер на 139,82 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 5 kWp, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., която цена се претендира като дължима цена за достъп от ответното дружество и е прилагана от него по отношение на фотоволтаична централа в с. К. съгласно представените фактури за процесния период.

Не се спори между страните по делото, че с Решение № 12582/01.10.2013 г. по адм. дело № 7228/2013 г. на ВАС, Петчленен състав – І колегия, е оставено в сила Решение № 4753/04.04.2013 г. по адм. дело № 12424/2012 г. на ВАС, ІV отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на цена за достъп до преносна и разпределителна мрежа за производители на електрическа енергия от фотоволтаични централи – в частта му по раздел II, т. 2, по жалба на трето за спора лице.

Не се спори между страните, че за процесния период от месец септември 2012 г. до 30.09.2013 г. вкл., през който е действала отменената точка на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответника и ответникът е получил сумите за временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ответника в претендирания размер от 261 813,40 лева, както се претендират от ищеца.

Представена е от ищеца нотариална покана с рег. № 10570/12.06.2015 г., том ІІІ, № 50 на И.Д. – нотариус, с рег. № * на НК, с район на действие – СРС, изпратена от ищеца и получена от ответното дружество на 17.06.2015 г., в която е напарвено искане да бъде върната процесната сума, събрана от ответника за услугата достъп за електрическата централа на ищеца в с. К. в 7-дневен срок от поканата.

От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С.Й. се установява, че законната лихва върху процесните фактури, изчислена за периода от 17.06.2015 г. до 19.08.2015 г., възлиза на общата сума от 4 517 лева.

Основният спорен въпрос между страните по делото са правните последици от отмяната на т. 2, раздел II на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР досежно платените суми въз основа на същото от датата на приемането на решението от Комисията до датата на влизане в сила на решението на ВАС за неговата частична отмяна.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за Р.на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите за цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника, чието връщане претендира; евентуално връчването на ответника на покана за връщане на платените суми. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите.

Не се спори между страните, че с оглед на допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в процесния период - месец септември 2012 г. до месец септември 2013 г., ищецът е заплатил на ответното дружество общата сума от 261 813,40 лева с ДДС за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, както е описана по фактури в исковата молба.

Не се спори между страните по делото, че Върховният администратитен съд по дело на третоза настоящия спор лице отменя решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в частта му по раздел II, т. 2, определяща временната цена достъп за фотоволтаични централи като притежаваната от ищеца фотоволтаична централа в с. К., община Б..

След влизане в сила на решенията на ВАС, с които в съответната част е отменено решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът претендира възстановяване на недължимо платената сума от 261 813,40 лева с ДДС – временна цена достъп за процесния период, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (19.08.2015 г.) до окончателното й плащане, както и сумата от 4 662,75 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 17.06.2015 г. (датата на получаване на нотариалната покана от ответника) до 19.08.2015 г.

Ответникът по делото посочва, че основанието на платените суми е осигуряването на достъп на ищеца като ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а от ПР на ЗЕ. Основава получените суми на законово регламентирано задължението на ищеца да заплаща цена за достъп от една страна и действително ползваната от него услуга от друга страна. Претендира, че е налице възмездност на сделката, като този възмезден характер не отпада в случаите на съдебна отмяна на индивидуалния административен акт, с който ДКЕВР е утвърдил временни цени за достъп – в случая съответните точки на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Настоящият състав приема, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към 03.05.2011 г. – обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.), производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, като фотоволтаичната централа на ищеца, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.

С последващата по време разпоредба на чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 104, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С §197, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставен двумесечен срок за сключване на тези договори, като при неспазването му е дадена възможност на оператора да сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп. Следователно, действащата правна уредба изрично регламентира достъпът да се осъществява на основание възмезден договор.

            Не се спори от страните по делото, че ответникът е осигурил достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа на фотоволтаичната му централа, т.е. между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца като производител на електрическа енергия от ВЕИ. Това се установява и от представения договор за използване на разпределителната мрежа, сключен между ищеца като производител и ответника като разпределително предприятие.

По това правоотношение цената на услугата достъп до разпределителното мрежа на ответното дружество се определя от ДКЕВР (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), което е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т.13 от ЗЕ. Комисията е оправомощена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ да определи и временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и Р.и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и Р.се отклоняват от временните цени. Т.е. този елемент от договорното отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на административно регулиране от регулаторния орган, с оглед защита на обществения интерес в областта на пазара за пренос и продажба на електрическа енергия.

В случая определянето на цената като основен елемент от фактическия състав на възникналото между страните правоотношение се основава на цитираното Решение № Ц-33/14.09.2012 г., определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които следва да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 7, изр. второ от ЗЕ (в приложимата в случая редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е въведено предварително изпълнение на решението на Комисията, като е прието, че обжалването не спира изпълнението на решението. Въз основа на решението на ДКЕВР са платени от ищеца сумите за достъп до електроразпределителната мрежа за фотоволтаичната централа през процесния период.

С отмяната от Върховния административен съд на решението в частта раздел ІІ, т. 2 отпада този елемент от правоотношението, който не се урежда от страните на принципа на договорната свобода, а е нормативно определен в правомощията на регулаторен орган – ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Съгласно нормата на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ решението на Комисията, с което се утвърждават цените на всеки лицензиант, е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на административния съд, с което оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, има действие по отношение на всички лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици, независимо дали тези лица са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. Поради това конститутивното действие на отменителното съдебно решение поражда задължение на всички да зачетат постановената с него правна промяна.

В Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, Т. К., І Т. О. и Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. е даден отговор на правния въпрос за действието на решението на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт - Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, като е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие (ex tunc).

С оглед на това в разглеждания случай следва да се приеме, че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията в посочената част, касаеща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за електроцентралата на ищеца, внася изменение в отношенията между страните, като с обратна сила отпадат породените от решението правни последици, а именно задължението за заплащане на определения от ДКЕВР размер на временната цена за достъп за процесния период от месец септември 2012 г. до месец септември 2013 г. Това води до отпадане на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за процесния период и за ответника възниква задължението да върне получените суми на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Това е прието също от КЕВР в Решение № КМ-1/13.03.2014 г., служебно известно на съда, с което на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки и посочващо в мотивите, че отмяната от ВАС на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за възмездност на предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и за приложимост на разпоредбите на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, както и че размерът й е възприет между страните на 139,82 лева/1МВч и всеки месец при приемане на услугата е заплащана тази цена. В случая не може да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока. По аргумент от нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, на територията, на която ответното дружество осъществява дейност, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Както е посочено по-горе, липсата на решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, т.е. на административноправния елемент на правоотношението между производителя и ответника, означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само административният орган, на който са възложени по закон правомощия за определяне на цената, е компетентен да определи договорната клауза за цената в тези правоотношения (така в цитираното по-горе Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О.).

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД в претендирания размер от 261 813,40 лева е основателен и следва да бъде уважен.

 

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

По отношение на задължението за връщане на сумите, платени на отпаднало основание, ответникът изпада в забава от изтичане на 7-дневния срок, даден от ищеца в поканата. Поканата е получена на 17.06.2015 г., срокът е изтекъл на 24.06.2015 г. и следователно ответното дружество е изпаднало в забава от следващия ден – 25.06.2015 г.

Съдът намира, че предвид уважаването на иска за сумата от 261 813,40 лева, следва върху тази сума да бъде уважен акцесорния иск за претендираната законна лихва за периода от 25.06.2015 г. (датата на забавата) до датата на подаване на на исковата молба (19.08.2015 г.), който съдът на основание чл. 162 от ГПК изчислява на 4 080,36 лева. С оглед на това следва да бъде отхвърлен искът за претендираната законна лихва от 582,39 лева за периода от 17.06.2015 г. (датата на получаване на поканата) до 24.06.2015 г. вкл., като неоснователен.

Следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 261 813,40 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (19.08.2015 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Ищецът претендира разноски по делото, за които не представя списък. По делото са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 10 659,05 лева и депозит за вещо лице от 300 лева, т.е. общо 10 959,05 лева, които следва да се взема предвид при определяне на разноските по спора.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, което възлиза на сумата от 8 524,29 лева.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 10 934,94 лева съразмерно с уважената част от исковете, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 18,75 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Ч.Р. Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** Б.Ц., да заплати на “Н.Е.” EООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 261 813,40 лева (двеста шестдесет и една хиляди осемстотин и тринадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща общо платена от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за фотоволтаична електроцентрала, находяща се в землището на с. К., община Б., за периода от месец септември 2012 г. до месец септември 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2015 г. до окончателното й плащане, и сумата от 4 080,36 лева (четири хиляди и осемдесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща законната лихва върху главницата от 261 813,40 лева за периода от 25.06.2015 г. до 19.08.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 582,39 лева (петстотин осемдесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща законна лихва върху главницата от 261 813,40 лева за периода от 17.06.2015 г. до 24.06.2015 г. вкл., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.Р. Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** Б.Ц., да заплати на “Н.Е.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 10 934,94 лева (десет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Н.Е.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Ч.Р. Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** Б.Ц., сумата от 18,75 лева (осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки) - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :