РЕШЕНИЕ № 630
гр. Монтана,
16 октомври 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2023 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета
Лазарова, с участието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова КАНД № 547 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от адв. И.М. ***, пълномощник на Л.Д.Д., ЕГН **********, в качеството му на управител на „ЛД
РОУД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв
„Твърди ливади“ вх. 40, ет. 3, ап. 10, ЕИК *********, против Решение № 191 от 11.07.2023
г. по АНД № 519 от 2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърд
ен Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0050279, издаден от ОД на
МВР-Монтана, с което на „ЛД РОУД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Перник, представлявано от Л.Д.Д., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева
на основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
461, т. 1 от КЗ, като законосъобразен.
Касационният жалбоподател твърди, че въззивното
решение е неправилно и необосновано Намира атакувания съдебен акт за постановен
в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва
извода на районния съд, че административнонаказателно
производство е проведено законосъобразно, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Моли касационната инстанция да приеме, че са налице
несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и
санкционната норма. Твърди, че в дадената в процесния
ЕФ правна квалификация на описаното в обстоятелствената му част нарушение
наказващият орган е смесил съставите на две отделни нарушения по КЗ, свързани
със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Развива съображения, че в КЗ са регламентирани различни
състави на административните нарушения, по чл. 638, ал. 1 (за нарушение по чл.
483, ал.1, т. 1 КЗ) и чл. 638, ал. 4 КЗ. В случая въз основа на извършеното
заснемане контролните органи установили, че МПС се движи без за същото да е
сключен валиден, действащ договор за застраховка "ГО" и при това
положение управлението на автомобила, следвало да бъде санкционирано
посредством ЕФ, в хипотезата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Доколкото чл. 638, ал.
4 КЗ е категорична разпоредба, то в хипотезата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е бил
задължен да допусне МПС след предприемане на действия на задължението за
сключване на застраховка "ГО". Нарушението по чл. 638, ал. 1 КЗ се
състои в неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "ГО" на
автомобилистите. Нарушенията по чл. 638, ал. 1 от КЗ и по чл. 638, ал. 4 КЗ не
са идентични. При тези от първия тип касаторът твърди, че се санкционира собственикът на МПС, който не е изпълнил
задължението си да сключи задължителната застраховка, а при втория - лицето,
което управлява МПС без застраховка. Мотивира се като заявява, че законодателят
разграничава нарушенията по чл. 483, ал. 1, т. 1от КЗИ това по чл. 638, ал. 4
от КЗ, като първото е формално, при форма на изпълнително деяние бездействие и
в случаите като настоящият, когато собственик на МПС е юридическо лице или ЕТ,
то е наказуемо по реда на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Задължението за сключване
на задължителната застраховка възниква от момента на придобиване и регистриране
в Р България на МПС или от изтичане валидността на предходната полица за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно
нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка ГО на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение. Тоест,
след като превозното средство е било регистрирано по надлежния ред в страната и
не е спряно от движение, то независимо дали фактически се управлява или
престоява на паркинг или в гараж, то задължително за него следва да бъде
сключен договор за застраховка ГО, респективно при изтичането на такъв да бъде
подновен. Ето защо, по отношение съставомерността на
деянието по ангажирания текст на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ касаторът
смята, че е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, а
съставът на нарушението се довършва с неизпълнение на задължението за сключване
на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Що се отнася до състава на нарушението по
другият посочен в процесния ЕФ текст на чл. 638, ал. 4
от КЗ, то счита, че той е различен, тъй като в него е включен допълнителен
елемент, а именно управление на моторното превозно средство. Изпълнителното
деяние в този случай се осъществява с действие и се счита за довършено при
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а несключената застраховка е елемент от
фактическия състав на нарушението. Твърди, че административнонаказателната
отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се
реализира със съставянето на акт за установяване на административно нарушение,
респективно издаването на наказателно постановление - чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. В процесният случай се касае за друга процедура,
която е регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, при която
законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Твърди, че този ред е приложим само по
отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от
общото правило, въведено в разпоредбата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
Предвид на тези съображения, моли съда да приеме, че се касае за две отделни
нарушения, с оглед характера на изпълнителните им деяния. Сочи, че разпоредбата
на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ задължава собственикът на МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилите, като е ирелевантно дали собственикът на
автомобила е установен да го управлява или автомобилът е в покой. И в двете
хипотези собственикът носи отговорност по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. След като
се касае за продължено административно нарушение, субектът на нарушението може
да бъде санкциониран само веднъж. Затова и в тези случаи твърди, че се прилага
принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП, която препятства
възможността субектът на нарушението да продължи да управлява моторното
превозно средство, без сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". По този начин смята, че е следвало да
действа и наказващият орган, притежаващ компетентност по см. на чл. 172 от ЗДвП, като е следвало да издаде заповед за налагане на ПАМ, за да гарантира, че
автомобилът няма да се движи по пътищата без сключен договор за задължителна
застраховка, но не и да налага повторно наказание за същото нарушение, предвид
забраната на чл. 17 от ЗАНН. Твърди, че е налице и друга предпоставка за отмяна
на Електронния фиш, а именно решаващият съд не е съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият случай счита за такъв, като макар и формално да е осъществен
състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; датата на нарушението е
последния работен ден преди серията почивни дни за Коледа на 2022 г., предходно
сключената застраховка "Гражданска отговорност" е изтекла на
23.12.2022 г. в 00:00 часа, т.е. 10 часа и 23 минути
преди установяване на нарушението, което изключва подбудите за извършване на процесното нарушение да са свързани с избягване плащане на
сочената застраховка), деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на имуществена санкция, счита за несъразмерно тежко спрямо степента
на обществената опасност на деянието и дееца. В противен случай би се стигнало
до несъразмерно тежка санкция вследствие на един незначителен пропуск. Предвид изложените
съображения, счита че Районен съд - Монтана е допуснал необосновани правни
изводи, довели до неправилност на неговото решение, поради което моли
касационната инстанция да го отмени като такова и да отмени издадения
Електронен фиш Серия Г № 0050279/23.12.2022 г. като неправилен,
незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални нарушения. На
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.
3 от АПК претендира разноски за съдебното производство пред двете инстанции. В
с.з., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
молба от процесуалния представител на касатора, с
която се поддържа жалбата по подробно изложените в нея мотиви и моли да бъде
даден ход по делото.
Ответникът по касационната жалба
ОДМВР – Монтана, редовно призован, се
представлява от гл. юрисконсулт Димитрова, с пълномощно по делото, която оспорва
жалбата. В с.з. моли касационната инстанция да постанови решение, с което да
остави в сила решението на въззивния съд като
правилно и законосъобразно и отхвърли касационната жалба изцяло като
неоснователна. Счита, че безспорно е установено нарушението. Възраженията,
които са изложени в касационната жалба, са правени и пред районния съд. Същият
подробно в мотивите на своето решение е обсъдил всяко едно от възраженията,
като счита, че правилно ги е отхвърлил.
Прокурорът от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш
отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради
което предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
С
обжалваното решение Районен съд – Монтана е потвърдил Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция Серия Г № 0050279, издаден от ОД на МВР - Монтана,
с което на „ЛД РОУД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Перник, представлявано от Л.Д.Д., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на
основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
461, т. 1 от КЗ. От фактическа страна е приел, че на 23.12.2022 г. преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 120 СС65 била включена и автоматично заснемала
автомобилите. На РП1, Е-79, при км.101+300, разклона за с. Долна Вереница, обл. Монтана, с посока на движение от гр. Видин към гр.
Монтана е установено, че се движи МПС, лек автомобил „Мерцедес Ц 350 4 Матик“ с peг. № РК8453ВХ, който
не е спрян от движение и няма сключена задължителна застраховка „Гражданско
отговорност”. При събраните в производството доказателства въззивният
съд намира, че правилно административнонаказващият
орган е издал електронен фиш. Приема, че по несъмнен начин се установява в хода
на производството, че към датата на нарушението - 23.12.2022 г. процесният автомобил не е имал сключена задължителна
застраховка ГО на автомобилистите. Въззивният съд
служебно е извършил проверка в гаранционния фонд, дали процесното
МПС има сключена такава застраховка. Видно от справката към 23.12.2022г. МПС с
номер на рама WDB2030871F740120, няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Предвид гореизложеното, районният съд е приел, че жалбоподателят
е осъществил вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна
страна. Нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство, като
е направена и съответната снимка на автомобила, приложена по делото. Правилно е
квалифицирано както нарушението, така и основанието за реализиране на АНО. Атакуваният
ЕФ е издаден при проверени обстоятелства, водещи на извода за извършено
нарушение. Въззивният съд приема наказанието за точно
определено съгласно санкционната норма. Развити са мотиви, че страните не
спорят по обстоятелството, че Л.Д. към датата на издаване на Електронния фиш -
23.12.2022 г. няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за собственото
му регистрирано МПС рег. № РК8453ВХ, което не е спряно от движение, напротив
засечено е неговото управление на РП1, Е-79 км. 101+300, посока на движение от
гр. Видин към гр. Монтана. В тази връзка чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда
императивно задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Обстоятелствата по несключване на задължителната застраховка „ГО“ са описани
надлежно в издадения и оспорен ЕФ. За така описаното в електронния фиш
нарушение първоинстанционният съд приема, че правилно
е определена отговорността по чл. 638, ал. 4 от КЗ, която административнонаказателна
разпоредба гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Съгласно текста ал. 1, т.
2 на същата разпоредба, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева - за юридическо
лице или едноличен търговец. Съдебният състав не установява допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на Електронния фиш, които да
водят до незаконосъобразност на издадения акт. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3,
изр. първо от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. В случая районният съд е приел, че
Електронният фиш съдържа всички законови реквизити, които са изрично посочени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а санкцията е наложена на дружеството, каквото е
изискването на специалния текст на чл. 638 от КЗ, където е определен абсолютен
размер на административното наказание, който е недопустимо да бъде променен, с
оглед визираното в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Предмет на касационнен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
Настоящата касационна
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при
правилно прилагане на закона. Въззивният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата
обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и към които
мотиви съдът препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Касационният
състав не установява допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
Електронния фиш, които да не са установени от въззивната
инстанция и които да водят до незаконосъобразност на издадения акт.
Относно
наведеното твърдение от касатора, че наказващият орган е смесил съставите на две отделни нарушения по КЗ,
свързани със задължителната застраховка "Гражданска отговорност", тъй
като в КЗ били регламентирани различни състави на административните нарушения,
по чл. 638, ал. 1 (за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ) и чл. 638, ал. 4 КЗ,
които не били идентични, касационната инстанция намира за неправилно. Разпоредбата
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ гласи „Договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор“ – от тук произлиза законовото задължението на
собственика на МПС за сключване на ЗЗ „ГО“. В текста на чл. 638, ал. 4 от КЗ се
съдържа законово определеният ред, по който следва да действа АНО при заснемане
с АТС на МПС без ЗЗ „ГО“, а именно „Когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.
1.“. С разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ е законово определен размерът на
следващото се административно наказание, в случай на установено такова
нарушение, а именно „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага:1. глоба от 250 лв. – за физическо
лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.“. И с текста на чл. 461, т.1 от КЗ е въведеното задължението за
сключване на застраховка „ГО“. Настоящата касационна инстанция намира, че
правилно АНО е квалифицирал установеното нарушение, като наложената
административна глоба е за едно законово установено нарушение.
Относно наведените в касационната
жалба оплаквания, че неправомерно от контролните органи не била наложена ПАМ по
чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП по отношение управляваното без ЗЗ „ГО“ МПС,
касационната инстанция намира същото за неотносимо
към спора за законосъобразност на спорния ЕФ. Съгласно разпоредба на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица, а съгласно ал. 4 на чл. 172 случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство.
В процесния случай административното нарушение –
управление на МПС, което не е спряно от движение, без сключена ЗЗ „ГО“ е
констатирано при заснемане с АТС, в отсъствие на контролен орган, въз основа на
което е издаден процесния ЕФ по реда на чл. 638, ал. 4
от КЗ, чиято разпоредба не съдържа задължително прилагане на ПАМ временно спиране
от движение на МПС.
Видно от приложените доказателства се
обосновава обективната съставомерност на вмененото
нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена
санкционната разпоредба и определен размерът на наложеното наказание.
От събраните във въззивното
производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната
система за видеоконтрол, мястото на което е извършван контрола и обозначаването.
Електронният фиш е редовен от формална страна,
в който смисъл е чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а
изискващата се по закон информация е надлежно представена по делото. От самия
ЕФ е видна информацията за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР
Монтана, мястото - обл. Монтана, РП 1 Е-79 км. 101+300,
разклона за с. Долна Вереница, с посока на движение от гр. Видин към гр.
Монтана, дата 23.12.2022 г., точен час на извършване на нарушението 10:23 ч.,
регистрационен номер на моторното превозно средство РК8453ВХ, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство – именно „ЛД РОУД“ ЕООД, чийто
едноличен собственик е настоящият касатор Л.Д.Д., описание на нарушението – установено управление на МПС,
регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, нарушена разпоредба
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, размерът на имуществената санкция – 2000 лв.,
срока за заплащане, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане, в
който смисъл е утвърденият от министъра на вътрешните работи образец.
Деянието
не разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от същия вид. Деянието е на просто извършване, поради което извън приложното
поле е преценката за липсата или незначителността на вредните последици.
Случаят е типичен като други от същия вид, поради което правилно наказващият
орган и въззивният съд не са приложили института на
чл. 28 от ЗАНН.
С
оглед на изложеното, касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От
ответника по касационната жалба не са претендирани
съдебни разноски, поради което от касационната инстанция не се присъжда такива.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 191 от 11.07.2023 г. по АНД № 519 от 2023 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: