№ 46
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело №
20231800100576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. ГПК.
Прокурор при Софийска окръжна прокуратура е предявил иск с
правно основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС срещу Н. В. Г. за поставянето му под
пълно запрещение.
Ищецът твърди, че ответникът страда от психично заболяване, в
резултат на което не може да се грижи за себе си и за делата си. Твърди,
че ответникът никога не е бил диагностициран във връзка със
заболяването си.
Ответникът не е подал отговор по реда и в срока на чл.131 ГПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа иска. В хода на устните
състезания намира, че са налице всички предпоставки за поставянето на
ответника под пълно запрещение.
Ответникът Н. Г. заявява при устните състезания, че иска да бъде
поставен под запрещение, като за настойник да му бъде назначен
присъстващия в залата д-р Л. С. – вещо лице по разгледаната експертиза.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По делото се установява, че ответникът от раждането си имал
умствени и психически отклонения, но преди 10.08.2023 г., когато
постъпил по спешност за лечение в ДПБ – К., той никога не е бил
1
диагностициран с психично заболяване. За него се грижела майка му,
която през 2023 г. починала. Ответникът обаче не осъзнавал случилото се
и не уведомил своевременно компетентните органи за нейната смърт.
Предполага се, че тялото й е престояло няколко дни в апартамента, преди
да се разбере за смъртта й. На 27.07.2023 г. ответникът бил посетен в
жилището, което е общинска собственост и в което живеел с майка си, от
началника на отдел „Хуманитарни и социални дейности“ при Община Б.
и от директора на Дирекция „Социално подпомагане“, придружени от
служители на РУ МВР. Разговор с Н. Г. на практика не бил осъществен.
Той не разбирал какво му се говори и гледал втренчено. Бил изненадан от
факта, че майка му е починала. По образуваната преписка били събрани
сведения от съседи, че Н. няма доходи, че проси, че не може да се оправя
сам, както и че понякога проявява агресивно поведение. Ангажираните
със социални дейности общински служители предприели действия за
осигуряване на медицинска психиатрична помощ на ответника предвид
обективното му състояние. На 10.08.2023 г. той постъпил в Държавна
психиатрична болница – К., където бил докаран по спешност с линейка на
ЦСМП – Б..
Към датата на провеждане на съдебното заседание настаняването на
Н. в лечебното заведение не е било прекратено. По реда на чл. 338, ал. 2
ГПК по делото са представени сведения от директора на психиатричната
болница, от които е видно, че Н. Г. страда от умерена умствена
изостаналост, като при него е налице тежка социална дезадаптация.
Въпреки проведеното лечение с необходимите медикаменти, той бил
некритичен към заболяването си, повода за хоспитализация и моментното
си психично състояние.
Ответникът посещавал масово училище. Трудно усвоявал учебния
материал. По негови твърдения учил до осми клас, но по делото няма
обективни данни за завършен прогимназиален етап. Никога не е полагал
общественополезен труд. Не получава пенсия. Няма други доходи. Баща
му и сестрите му изобщо не желаят дори да чуват за него.
От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е видно, че
освидетелстваният споделил с вещото лице д-р Л. С. за епилептични
припадъци. Липсват данни за фамилна анамнеза. При проведеното
интервю той бил вял, отпуснат, избягвал очен контакт, трудно се
привличало вниманието му, отговарял на зададените въпроси с удължено
реактивно време, давал кратки отговори. Бил ориентиран задоволително
за време, място и собствена личност. Мисловният процес протичал бавно,
като вещото лице определя мисловния процес като беден и
непродуктивен. Освидетелстваният бил емоционално потиснат, а паметта
и интелектът му – снизени. При проведеното психологично изследване
вещото лице установило, че активното внимание на Н. се привлича и
2
задържа трудно. Зрителната фиксационна памет показала наличие на
множество грешки от функционален и единични от органичен тип, което
е показателно за наличие на функционални мозъчни заболявания и
съмнително за органични такива. Мисленето било недоразвито и
конкретно-образно. В интелектуално отношение освидетелстваният не
бил способен да разбере и запомни прости инструкции. Установени били
данни за умствено изоставане на умерено равнище. Полученият квотиент
на интелект при проведеното изследване бил IQ 55.
Вещото лице разяснява в експертизата, че лицата с умерена
умствена изостаналост са със забавено и ограничено развитие на
разбирането и използването на речта. Усвояването на навиците за
обслужване и двигателните умения също изостават, като при някои от
лица необходимостта от наглеждане е постоянно. Рядко се постига
независимо съществуване в зряла възраст. Обща характерна черта на
всички пациенти с умствена изостаналост е, че имат недостатъчно развита
асоциативна способност, поради което не могат да вземат съответни
решения и да извършват правилни действия в достатъчна степен. Затова
те повече или по-малко са неспособни да се грижат за своите работи и да
защитават интересите си. В тази връзка съдебният експерт разяснява, че
Н. Г. е с трайна социална дезадаптация и невъзможност за пълноценно
социално функциониране в рамките на семейството и обществото. При
него е налице трайна промяна на личността, при която се отбелязва
бедност на речта, несъответност на емоционалните реакции, снижение на
фиксационната, ретенционалната и репродуктивната памет (доказани с
психологични техники), дефицит на интелекта и невъзможност за трайно
планиране на бъдещи действия.
Въз основа на обективните данни по делото, наблюденията върху
ответника по време на престоя му в лечебно заведение, проведеното
психологическо изследване за нуждите на назначената от съда
експертиза, както и въз основа на притежаваните научни знания и
придобит практически опит вещото лице д-р С. дава заключение, че
ответникът Н. Г. страда от умерена умствена изостаналост и значителни
нарушения на поведението, изискващи непрекъснати грижи и внимание.
При него е налице трайна социална дезадаптация и невъзможност за
пълноценно социално функциониране. Налице е промяна на личността,
при която се отбелязва бедност на речта, несъответност на
емоционалните реакции, снижение на фиксационната, ретенционалната и
репродуктивната памет, траен дефицит на интелекта и невъзможност за
трайно планиране на бъдещи действия. Според вещото лице всичко това
обуславя продължително разстройство на съзнанието, като ответникът не
е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си, вследствие на което той не е способен да се
3
грижи за себе си и за своите работи и да защитава интересите си, тоест
той е недееспособен. Вещото лице прави извод, че са налице
медицинските критерии за поставянето на ответника под пълно
запрещение.
При разпита по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК ответникът разбираше
поставените от съда елементарни въпроси. Отговорите му обаче бяха
кратки с по една-две думи и често неточни. Показа погрешни представи
за обективни факти (например изявлението, че баща му е починал; сочи
като свои сестри две лица, с които няма такава родствена връзка). Заяви,
че страда от епилепсия, но такива обективни данни по делото няма.
Признаци на епилепсия не са били наблюдавани и при шестмесечния му
престой в ДПБ – К..
При така установените факти и придобитите лични впечатления
съдът намира, че ответникът следва да бъде поставен под пълно
запрещение и да стане недееспособен (чл. 5, ал. 1 от ЗЛС). Установява се,
че заболяването му се приравнява на слабоумие по смисъла на закона
(медицински критерий). Той не може да се грижи за своите работи
(юридически критерий), тъй като не е в състояние да разбира свойството
и значението на действията си (интелектуален момент) и да ръководи
постъпките си (волеви момент).
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на основание чл. 5, ал. 1
ЗЛС Н. В. Г. от гр. Б., ЕГН **********, по иск на прокурор при Софийска
окръжна прокуратура.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изпрати заверен препис от
него на органа по настойничеството и по попечителството по постоянния
адрес на ответника за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4