Решение по дело №711/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260063
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова
Дело: 20204210200711
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Габрово, 02.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровски районен съд в открито заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ПЕТРОВА

 

            При секретаря В. Николова, като разгледа докладваното от съдията, АНД № 711 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба  на С.М.К. *** против Наказателно постановление № 20-0892-000651 от 14.07.2020г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция.

            С жалбата се оспорва извършването на нарушението и фактическата обстановка, която е възприета от наказващия орган.

            Претендира се отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

            В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на  жалбоподателя поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на ответната ОДМВР Габово оспорва жалбата, счита същата за неосвнователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.  

            Процесуалният представител на ответната ОДМВР Габрово оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

              Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок е и процесуално допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

            По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

            На 14.06.2020г. около 15,30 часа  свидетелите К.К.  и М.П.,*** били изпратени на улица „Н. Й. Вапцаров” по сигнал за възникнало ПТП с пострадал пешеходец. При пристигане на място, полицейските служители установили, че  пострадалия пешеходец е в дома си. При проведен разговор със св. Е., установили, че водач на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ЕВ 4777 ВМ, при извършване на маневра на заден ход, не се убеждава, че пространството зад автомобила е свободно и удря преминаващия не по пешеходната пътека св. Е.. В резултат на удара, пострадалия не е  падал на земята. Водачът на автомобила дошъл при при него, поинтересувал се от състоянието му и предложил да го откара до поликлиниката на преглед. След отказа на пострадалия, водачът  си тръгнал без да уведоми полицията за възникналото ПТП и съответно да изчака на място пристигането им. Впоследствие полицейските служители установили водача на автомобила, който се върнал на мястото на произшествието. Установили самоличността му, както и обстоятелствата относно инцидента. Жалбоподателят К. не отрекъл пред полицейските служители, че е управлявал автомобила по време на инцидента. Заявил, че е ударил пешеходеца леко и веднага е отишъл при него. Тъй като пострадалия изпитвал болки бил извикан бил екип на ЦСМП Габрово за преглед на пострадалия. След извършен преглед в МБАЛ Габрово е установено, че св. Е. е получил контузия на таза и ломбални прешлени.  

            За установените нарушения на чл. 40 ал.1 от ЗДП, чл. 123 ал.1 т.2 б. А от ЗДП, чл. 123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДП и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП е съставен АУАН срещу С.К.. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан, с отбелязване, че има възражения.

            Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0892-000651 от 14.07.2020г. от Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на С.М.К. за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДП, за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б. А от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП, за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП,  и за нарушение на  чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДП.

            Изслушани са показанията на свидетелите К.К., М.П. и Н.Е.. Приложени са писмени материали – план-схема на ПТП, карта за регистрация на ПТП лист за преглед на пациент, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,  справка картон на водача.

От събраните по делото доказателства се установяват еднозначно обстоятелствата свързани с  извършената маневра – движение на заден ход на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и удара причинен на пресичащия пешеходец. Съобразно чл. 40, ал.1 от ЗДвП, движение назад на пътно превозно средство следва да се осъществи след като неговият водач се убеди, че пътят зад него е свободен и че чрез тази си маневра няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Всички тези задължения категорично не са били изпълнени от страна на жалбоподателя на процесните място и дата. Същият е придвижил управлявания от него автомобил назад и е ударил пресичащия  пътното платно пешеходец. 

Събраните писмени и гласни доказателства не оставят съмнение за извършено именно от страна на жалбоподателя нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, което правилно е подведено  под санкционната норма на  чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДП.

За посоченото нарушение съгласно  чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДП е предвидено административно наказание глоба в размер на 20 лева, която административнонаказващият орган е наложил и която се явява правилно и законосъобразно определена.

Водещо е нарушението по чл. 40 ал.1 от ЗДП за причиняване на пътнотранспортно произшествие поради движение назад, без да се е убедил, че пътят зад него е свободен. Останалите съставомерни деяния по чл. 123 ал.1 т.2 б. А и Б от ЗДП се явяват последващи визираното такова.

По категоричен начин е установено, че след настъпилото ПТП с пострадало лице,  водачът не е уведомил компетентната служба на МВР, нарушавайки задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от закона и съответно не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представителни на МВР в нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДП.

Двете  описани задължения за участника в ПТП, възпроизведени в чл. 123, ал. 1, т.2 букви А и Б не са взаимоизключващи се. Всяко едно от тях цели обезпечаване на съответната категория обществени отношения и може да бъде засегнато с поведението на водача.

За да е налице нарушение на задълженията от страна на участник в ПТП, е необходимо осъществяването на ПТП. Съгласно разпоредбата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед дефиницията на ПТП, дадена в закона, за да е налице ПТП, е задължително да са причинени наранявания или материални щети, като използвания термин "наранявания" води до извод, че е необходимо не просто да се твърди причинена болка, а да има реално засягане на тъканите на човешкото тяло, съответно, при липса на такива, събитието не следва да се квалифицира като ПТП.

В случая, от доказателствата по делото се установява, че след извършен преглед на пострадалия е установена контузия на таза и ломбалните прешлени. Действително веднага след удара пострадалия е заявил само, че изпитва болка, без да е имал видими следи от нараняване, но все пак без извършването на преглед няма как да бъде установено налице ли и нараняване или не и ако жалбоподателят бе изпълнил задълженията, които има като участник в ПТП и бе уведомил  надлежно службата по контрол би се установило своевременно това обстоятелство. 

Не се спори, че тези наранявания са в резултат на удара с автомобила, който жалбоподателят е управлявал, т.е. в случая безспорно е осъществено ПТП, съответно водачът на пътното превозно средство е следвало да изпълни задълженията си като участник в ПТП. Като е напуснал ПТП, без да уведоми органите на МВР и да изчака идването им на място, жалбоподателят безспорно е извършил описаните в НП нарушения на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” и „б” от ЗДП.

 В чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е посочено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В случая административнонаказващият орган за всяко едно от двете нарушения  е определил минималния размер на наказанието глоба и лишаване от право да управлява МПС и съдът намира същите за правилно и законосъобразно определени.  

В хода на извършената проверка е установено, че жалбоподателят не представя и свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, с което е осъществил нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП. Съобразно установеното не изпълнение на задължението в качеството на водач да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като му е наложена глоба в размер на 10 лева но основание чл. 183 ал.1 т.1 предл. 3 от ЗДП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът счете, че издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН  в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.  Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В Чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на  основание чл. 37 ал.1 от ЗЗП, е посочено,  че  възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

Искане в тази насока е направено от процесуалният представител на ОДМВР Габрово за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки дейността по осъщественото процесуално представително по настоящото дело, както и фактическата и правна сложност на същото, съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0892-000651 от 14.07.2020г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Габрово, сектор Пътна полиция, с което на  С.М.К. ***, ЕГН ********** е  за нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДП е   наложена глоба в рамер на 20 лева на осн. чл. 183  ал.2 т.11 от ЗДП,  за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б. А от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП, за нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С.М.К. ***, ЕГН **********,***  сумата в размер на 80 лева представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: