№ 76
гр. Айтос, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200281 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Х. М. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, действаща чрез адв.М.М. - БАК против Наказателно постановление
(НП) № 24-0335-000138/08.05.2024 год. на Началник група към ОД МВР – Бургас, РУ-Руен,
с което за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на жалбопадателката е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.
Жалбоподателят Х. М. Х. излага оплаквания за допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които са ограничили
правото му на защита, като наред с това оспорва фактическа обстановка, отразена в акта и
обжалваното постановление, твърдейки, че същата не е била изяснена в цялост от
представителите на административнонаказващия орган. В съдебно заседание Х.Х. не се
явява лично, но чрез пълномощника си адв.М. поддържа изложените оплакванията, твърди
че е извършила описаното в НП нарушение на правилата за движение и моли за отмяна на
наказателното постановление. Ангажира гласни доказателства.
Въззиваемата страна, въпреки надлежното призоваване не изпраща
представител по делото. Не излага конкретно становище по основателността на жалбата.
Не сочи доказателства извън събраните в хода на административно- наказателното
производство.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
1
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде отменено, поради следните съображения :
На 12.04.2024 год. актосъставителят Б. С. М., в качеството на мл.автоконтрольор
при РУ на МВР–Руен, в присъствието на свидетеля Х. Д. Ш. (също полицейски служител),
съставил на жалбоподателката Х. М. Х., акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 1261702/12.04.2024 год., основан правно на чл.44, ал.1 от ЗДвП, а именно за това,
че при движение на 12.04.2024 г. около 16:20 часа по общински път между ***, с посока на
движение към с.Снежас, водачът управлява личния си лек автомобил марка „Тойота”
м.”Ярис”, с рег. № А 7021 МХ, като при разминавене не осигурява достатъчно странично
разстояние и се блъска в лявото странично огледало за задно виждане на правомерно
движещия се л.а. м.„Опел Астра” с рег. № А 0106НК, собственост и управляван от М. С. Ф.
от ***, в резултат на което причинява ПТП с материални щети по двете МПС.
Актосъставителят приел, че при така описаната обстановка водачът Х. Х. нарушила
правилата за движение по пътищата, поради което съставил на жалбоподателката акта,
сложил начало на административнонаказателното производство.
Недоволна от издаденото на база на посочения АУАН, наказателно
постановление,Х. Х. го обжалва, като оспорва правилността на констатациите, свързани с
изясняване на изложената фактическа обстановка.
Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от
приложената към делото разписка ( на л.20), е връчено на жалбоподателя на 18.05.2024 г.,
като жалбата против него е постъпила с вх.№ 335000-2167/04.06.2018 г. на РУ-Айтос
(изпратено на 03.06.2024г.), поради което съдът приема, че НП е обжалвано в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на
конкретните оплаквания, изложени в жалбата и в съдебното заседание, съдът намира
следното:
Полицейската проверка е започнала на посоченото в акта и НП място, в
светлата част на денонощието – около 16:20 часа на 12.04.2024 год. по постъпил сигнал за
възникнало ПТП между автомобили, единият от които управляван от Х. Х..
Разпитан в хода на съдебното дирене свидетеля по акта, полицейски служител
Х.Ш., твърди че нито той, нито актосъставителя Б. М. не е бил пряк очевидец на сблъсъка
на автомобилите, като за да определят причината на пътното произшествие и в частност
дали е станало по вина на Х. Х. се базирали на предположения, направени при огледа на
щетите на място.
2
Самият актосъставител Б.М. в показанията си пред съда също обяснява, че не е
могъл да прецени кой точно от водачите на автомобилите, пострадали при ПТП е виновен за
сблъсъка, затова съставил актове и на двамата.
По делото няма данни движението и то в този час на денонощието да е било
интензивно. Не са събрани и доказателства за скоростта на автомобила на Х.Х. да е била
над допустимата за съответния пътен участък. От данните в делото и двамата водачи са
били изпробван от полицейските служители и се устоновило, че никой от тях не е
управлявал автомобила си под въздействие и след употреба на алкохол или друго упойващо
вещество, което би попречило на адекватната му реакция, респективно – да е довело до
неправилно избиране на дистанция при движение.
При така изложеното съдът приема за основателно оплакването на
жалбоподателя Х. Х., относно неизясняване в пълен обем на фактическата обстановка, от
което следва, че административнонаказващият орган не е изпълнил в цялост задълженията
си при отбелязване на реквизити на акта според чл.42, т.4 от ЗАНН, които са задължителни.
В конкретния случай не се изясни и в хода на съдебното следствие как полицейските
служители са достигнали до извода за управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата в случая на чл.44, ал.1 от ЗДвП от страна на Х.Х.. Въпреки
постъпилите писмени възражения от нейна страна след съставения му АУАН, от АНО не са
събрани дови доказателства, които да доведат до изясняване на фактическата обстановка по
повод възникналото ПТП. Не са разпитани и свидетелите – очевидци на произшествието,
въпреки че са били установени на място от полицейските служители, а отделено от това са
изрично посочени във възражението на жалбоподателката, която сочи наличие на двама
свидетели.
Безспорно неизпълнение на задълженията на правилата за движение по
пътищата и в частност на цитирания чл.44, ал.1 във вр. с 179, ал.2 от ЗДвП е скрепено с
административни санкции, но единствено в случай на категорично изяснена вина на водача.
Това очевидно не е сторено от АНО доколкото при съпоставка между показанията всички
разпитани пред съда очевидци – св.Х. Ш. М. се установява различна от отразената в АУАН и
НП фактическа обстановка, а именно, че автомобилът на Х. към момента на разминаване
вече е бил спрял и съответно няма как да е попречил на преминаващото покрай него МПС, а
отделно от това липсват каквито и да било доказателства междувременно да е предприел
действия, с които „да се сблъска в ляво странично огледало за задно виждане“ на
преминаващ л.а. (както е отразено в НП).
При служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП, се
установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, с което е ограничено и правото
на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да
присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
3
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно
лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при
които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или
данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата -
свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените
по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43,
ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства, като съгласно трайно установената съдебна практика, при
установяване на административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е очевидец на установяване на нарушението посочено в акта.
Според показанията на св. по акта Х. Д. Ш., актът е съставен само с негово участие, като
същият не е очевидец на произшествието. Отделно от това както в неговите показания, така
и в тези на актосъставителя се съдържат съществени противоречия относно констатиране на
нарушението, начина на съставяна на АУАН и при липса на яснота относно начина на
установяване на механизма на самото ПТП. За изчерпателност следва да се отбележи, че още
при извършената полицейска проверка на място е установено наличие на очевидци на ПТП,
както е била изяснена и самоличността им, но същите нито са посочени в акта, нито
допълнително са разпитани в хода на адм.наказателното производство пред АНО, въпреки
посочването им във възражението на Х.Х..
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е препятствано
правото на защита на нарушителя, доколкото чрез неучастие в
административнонаказателното производство на очевидец или на двама други свидетели, не
е изяснена в цялост и фактическата обстановка на конкретното деяние, което е съществено
процесуално нарушение. В подкрепа на този извод от една страна е анализа на показанията
на всички разпитани по делото свидетели. От друга страна в хода на съдебното дирене се
устоновява, че административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
НП е протекло при неизяснена в цялост и фактическата обстановка.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъда отменено, като постановено при гореизложените
процесуални нарушения, изразяващи се в неизяснена в цялост фактическа обстановка, която
по категоричен начин да обоснове виновност на нарушителя.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от
жалбоподателя разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административнонаказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0335-000138/08.05.2024 год. на
Началник група към ОД МВР – Бургас, РУ-Руен, с което на Х. М. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за движение по пътищата
и на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 200,00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Х. М. Х., ЕГН ********** съдебно-
деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5