Решение по дело №285/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба на С. Б. Д. с [ЕГН] от гр. Силистра против Заповед № ЗК-1435 от 03.07.2024 г. на Кмета на Община Силистра, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Стопанска постройка“, разположена на уличната регулационна линия и попадаща в два съседни имота: [УПИ], собственост С. Б. Д., и [УПИ], собственост на В. В., в кв. 15 по плана на с. Българка, с административен адрес: с. Българка, [улица].

Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Оспорва констатацията на органа, че стопанската постройка е изградена в [УПИ] и на уличната регулация, като 1 / 3 от нея попада в съседния [УПИ], без отстъпено право на строеж и без строителни книжа. Според жалбоподателката дворищнорегулационния план (ДРП) от 1952 г., на който се е позовал ответния орган, не е приложен и действието му е отменено съгласно § 6, ал. 2 от ЗУТ. Твърди, че процесната сграда е изградена още преди 1952 г., тъй като е била отразена в кадастралния план, послужил за приемане на ДРП от 1952. В тази връзка счита, че констатациите по оспорената заповед са неверни и не могат да обосноват предписаните правни последици. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответният административен орган – Кметът на Община Силистра, е депозирал писмено становище, че част от постройката попада в чужд имот, изградена е без правно основание и подлежи на премахване.

Жалбата е подадена от лице, което се легитимира като собственик на наредения за премахване обект, респ. при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Въз основа на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, че по силата на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 7, т. IV, дело № 1292 / 1981 г. на РС-Силистра (л. 17-18), родителите на жалбоподателката са придобили собствеността върху дворно място в с. Българка, община Силистра, с пространство от 1470 кв. м, заедно с построената в него жилищна сграда, за който имот е отреден парцел II, пл. № 163 в кв. 15 по плана на селото, както и правото на обезщетение за 325 кв. м, които се предават от имота към съседни парцели. От представените по делото удостоверения за наследници (л. 19-20) е видно, че жалбоподателката е единствената наследница на родителите си.

По повод подадена жалба от Б. Д. Д. относно извършено застрояване от съседи на границата на имота му в с. Бръчма (старото име на с. Българка), длъжностни лица от община Силистра, дирекция „Устройство на територията“ извършват проверка на място в с. Българка, при която констатират, че в [УПИ] в кв. 15, на уличната регулационна линия, е изградена стопанска сграда без строително разрешение, като част от нея попада в [УПИ], непосредствено до построената в него жилищната сграда, собственост на В. В.. Постройката е описана с размери 6/6.50 м, югоизточната и югозападната стена са изградени от тухлени зидарии, на северозапад е долепена до сградата на съседа, без стена и без фуга, на северозапад е налично остъклявате върху метални дограми. Покривът е двускатен – дървена напречна ферма и дървени ребра, с покритие от керемиди. Описано е, че видимо постройката е изградена преди 30-35 години, 1/3 от нея попада в [УПИ], собственост на В. В., за което не е отстъпено право на строеж, а 2/3 от нея са в [УПИ], собственост на С. Б. Д., която е и неин ползвател. Коментирано е, че строежът не е търпим.

Участвалите в проверката длъжностни лица съставили констативен протокол от 24.06.2024 г. (л. 30-31). Въз основа на него е съставен Констативен акт № 11/24.06.2024 г., в който са възпроизведени констатациите от проверката, включително с дословно описание на строежа. Посочено е, че същият е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В акта се съдържа изготвена окомерна скица на разположението на строежа в имота, като е налице разминаване между отразеното местоположение на постройката в тектовата и графичната част на констативния акт – според скицата част от постройката попада в [УПИ], а според мотивите на заповедта в [УПИ]. Отчетено е, че строителството е извършено без строителни книжа и в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Коментираният Констативен акт е съставен в отсъствието на жалбоподателката, като ѝ е връчен на 25.06.2024г., както е видно от саморъчното отбелязване върху документа. В акта се съдържат указания, че същият съставлява основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и за правото на подаване на възражение в 7- дневен срок от връчването.

Жалбоподателката не се е възползвала от възможността за подаване на възражения.

Със Заповед № 1435 / 03.07.2024 г. кметът на община Силистра нарежда премахване на незаконния строеж „Стопанска постройка“, възпроизвеждайки дословно описанието на обекта по констативния акт, както и мотивите относно наличието на предпоставки за премахването му. Въз основа на това органът е приел за безспорно установено, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 147, ал.1, т. 1 от ЗУТ, поради което е разпоредил премахването му.

По делото е прието като доказателство заключението на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че постройката е изградена в три поземлени имота, съгласно действащия Кадастрален план от 1952 г. – поземлени имоти 163, 164 и улица. По приетия през 1952 г. регулационен план, който макар да не е приложен и да е изгубил отчуждителното си действие за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти по силата на § 8 от ПР на ЗУТ, продължава да бъде единствения действащ устройствен план на населеното място, постройката попада в [УПИ] в кв. 16 на с. Българка, а неин собственик е собственикът на [УПИ]. Според вещото лице има големи разминавания между описанието на местоположението на имота според оспорената заповед и в действителност.

С разпореждане № 89 от 22.01.2025 г. съдът е дал указания на ответния орган да установи точното местоположение на наредената за премахване стопанска постройка. Във връзка с указанията е постъпило становище от ответния орган с вх. № 589 от 28.03.2025 г., че в заповедта е допусната техническа грешка при индивидуализирането на стопанската постройка. Към становището е приложена служебно изготвена скица, в която е отразено точното ѝ местоположение, което съвпада с местоположението по скицата в Констативен акт № 11/24.06.2024 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна и преценявайки предявените в жалбата оплаквания, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект според заповедта е шеста категория и този извод не е опроверган, поради което именно кметът на общината се явява компетентния орган да разпореди премахването му. В този смисъл оспорената заповед не страда от порок, съставляващ основание за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Спазена е и процедурата по издаването ѝ, разписана в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на лицето, на което е указана възможността да подаде възражения, от която то не се е възползвало. При издаването ѝ са спазени специалните процесуални правила, предвидени в ЗУТ, като административният орган не e допуснал нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на частично оспорения акт само на това основание.

Допуснатото от административния орган нарушение е свързано с неизпълнение на процесуалните му задължение служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на административния акт, което задължение произтича от чл. 35 от АПК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 219 от ЗУТ. В случая с издаването на заповедта е нарушен основният принцип, въведен с разпоредбите на чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно които разпоредби административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК. Съгласно заключението на вещото лице стопанската сграда, предмет на оспорената заповед, попада три поземлени имота по кадастралния план, въз основа на който е одобрена регулацията: 163, 164 и улица, а ако се съобразява действащия регулационен план - в [УПИ] и [УПИ], като никаква част от нея не попада в [УПИ] (уточнение в съдебно заседание). Според признанията на ответния орган в депозираното до съда становище, разминаването между действителното местонахождение на постройката и това, посочено в заповедта, се дължи на техническа грешка. Тази грешка е допусната още в констативния протокол, пренесена е в констативния акт, в който е налице противоречие между невярното описание на местонахождението в тектовата част и вярно графично отразяване, и в последствие е пренесена и в издадената заповед. До приключването на устните състезания по делото не постъпи информация, че е предприета поправка на тази грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК.

Местоположението на строежа е елемент от неговата индивидуализация. Несъответствието между действителното и обективираното в административния акт разположение на строежа засяга достоверността на фактическото установяване на органа и като последица – опорочава съществено разпоредителната част на заповедта – чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Съдържание на материалното административно правоотношение е възложеното задължение за премахване на строеж, който следва да бъде точно определен като ситуация, тъй като на изпълнение подлежи именно разпоредителната част на заповедта, която изяснява обективните предели на породеното за адресата на изпълнителното основание задължение – чл. 267 и чл. 268, т. 1 вр. чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. След като тази грешка не е отстранена до произнасянето на настоящата инстанция, то законосъобразността на административния акт следва да се прецени според конкретния предмет на волеизявлението, което в случая не почива на истинни установявания (в този смисъл Решение № 11867 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2018 г., Решение № 661 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2009 г., IV о., Решение № 3628 от 11.04.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2007 г., II о.).

В заключение на изложеното следва да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган се е позовал на неверни установявания, респ. не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК. По изложените съображения оспореният акт следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция възлизат на 1410. 00 лева и са формирани от платена държавна такса, пратено адвокатско възнаграждение за един адвокат и разноски за изготвяне на експертизата. Разноските следва да се възложат в тежест на Община Силистра, доколкото тя е юридическото лице, в структурата на което ответният орган упражнява правомощията си.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗК-1435 от 03.07.2024 г. на Кмета на Община Силистра, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Стопанска постройка“, разположена на уличната регулационна линия и попадаща в два съседни имота: [УПИ], собственост С. Б. Д., и [УПИ], собственост на В. В., в кв. 15 по плана на с. Българка, с административен адрес: с. Българка, [улица].

ОСЪЖДА Община Силистра да заплати на С. Б. Д. с [ЕГН] от гр. Силистра разноски по делото в размер на 1410. 00 (хиляда четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.