№ 3850
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110144131 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 44131 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът Т. П. АТ. чрез адв. А.Т. - АК-София, е предявил срещу
ответника "***" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено между страните, че Т. П. АТ. не дължи на "***" АД сумата от
8781,48 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
от 13.06.2008г. за периода 22.11.2013г.-13.06.2016г. Ищецът твърди, че с
ответника сключили Договор за потребителски кредит от 13.06.2008г., по
силата на който получил в заем сумата от 20000,00 лева, като сумите по
договора следвало да бъдат върнати на 96 вноски в периода 13.06.2008г.-
13.06.2016г. Обосновава се, че задълженията на кредитополучателя били
погасени по давност. В тази връзка между страните било водено дело
(гр.д.74351/2018г. на СРС, в.гр.д. 206/2020г. на СГС), по което било признато
за установено, че ищецът не дължи на банката сумата от 6503,88 лева за
главница и 9203,25 лева за лихви за периода 23.11.2015г.-22.11.2018г. Излагат
се аргументи, че и задълженията за периода 22.11.2013г.-13.06.2016г. също са
погасени по давност (чл. 110 ЗЗД). Тъй като ищецът бил подложен на
постоянен психически тормоз чрез телефонни обаждания от служители на
банката, а в регистъра на БНБ бил с лошо кредитно досие, за него възниквал
правен интерес от предявяване на настоящия иск. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се явява лично и с адв. Николай Гьошев
- АК-Благоевград. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" АД не се е възползвал
от възможността да подаде отговор на исковата молба. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от адв. Х.М.
- АК-София, който оспорва предявения иск, включително в хода на устните
състезания. Допълнително становище излага в Писмена защита, вх. №
67305/05.04.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената исковата
молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявения с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на
погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
2
Не се спори, че между страните е налице Договор за потребителски
кредит от 13.06.2008г., сключен с "Алфа Банк" - клон България, чийто
правоприемник е ответникът. Във връзка със задълженията по същия между
страните е водено гр.д. № 74351/2018г. на СРС, 120 с-в, по което е
постановено Решение № 217709/16.09.2019г. на СРС. Подложено на
инстанционен контрол по в.гр.д. № 206/2020г. на СГС, ІІ-Д възз.с-в същото е
частично отменено с Решение № 261845/16.12.2020г. на СГС, като е признато
за установено между страните че вземанията за главница в общ размер от
6503,88 лева с падеж преди 22.11.2013г. и вземанията за лихви в размер на
9203,25 лева за периода 23.11.2015г.-22.11.2018г. са погасени по давност,
поради което Т.А. не дължи същите на банката. Предмет на гр.д. №
74351/2018г. на СРС, 120 състав, е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено между страните, че Т.А. не дължи на "***" АД
сумата от 15285,00 лева за главница по посочения договор за кредит и сумата
от 13892,00 лева за лихви. Вещото лице по изслушаната по това дело
съдебно-счетоводна експертиза е установило, че към онзи момент
остатъчният дълг по договора е 15285,36 лева за главница и 13892,77 лева за
лихви, като не са установени данни за плащания към банката. Такива
плащания обаче са констатирани от въззивния съд като извършени последно
през 2012г. При това положение главницата, предмет на настоящото
производство, не се припокрива с тази, чиято недължимост е установена по
в.гр.д. 206/2020г. на СГС, в размер на 6503,88 лева, тъй като последната е за
период преди 22.11.2013г., а тази по настоящото дело - за период след тази
дата. Не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на отхвърлената част
от исковете, доколкото се твърди настъпване на нови факти - изтичане на
погасителна давност след приключване на производството. Сборът между
установената като недължима главница /6503,88 лева/ и тази, предмет на
настоящото дело /8781,48 лева/ дава точно 15285,36 лева, на колкото вещото
лице по гр.д. № 74351/2018г. на СРС е установило да възлиза непогасеният
дълг. Сумата от 8781,48 лева фигурира като непогасена главница в
погасителния план по кредита към 13.11.2013г., като ответникът не доказа
различен от нея размер.
Главницата от 8781,48 лева е означена като дължима към падеж
13.11.2013г. Последният падеж за изплащане на задължения по договора е
13.06.2016г. Ответникът не установи след тази дата да са настъпили
обстоятелства, които да водят до прекъсване или спиране на давността.
Давността се спира или прекъсва при настъпване на някое от обстоятелствата
по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Ответникът, чиято бе доказателствената тежест за
това, не доказа наличието на факти и обстоятелства, които да прекъснат хода
на погасителната давност. Възражението, заявено от него по гр.д. №
74351/2018г. на СРС, че давността не е изтекла, според виждането на
настоящия съдебен състав не съставлява "възражение" по смисъла на чл. 116,
б. "б" ЗЗД, доколкото посочената норма визира само такива възражения, с
които се упражняват конкретни субективни права на кредитора-ответник, а не
такива, съставляващи по естеството си единствено довод срещу
неоснователността на предявения иск. Наред с това този довод е изрично
заявен едва в хода на устните състезания по настоящото дело (ответникът не е
подал отговор на исковата молба), поради което и не следва да бъде вземан
3
предвид.
Показанията на свидетеля Петър А. /баща на ищеца/ съдът, като
прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира.
Страните не са представили доказателства, които да разколебават
достоверността на показанията, които, макар и по-общи, установяват, че
банката е търсила изпълнение на вземанията си спрямо ищеца. Действително
свидетелят сочи, че това е станало преди повече от две години. Като се има
предвид, че разпитът на свидетеля е извършен през месец март 2022г., а
настоящото дело е заведено през 2021г., то може да се обоснове извод, че
именно този разговор е възможно да е дал повод за завеждането му, още
повече, че завеждането на гр.д. № 74351/2018г. на СРС е станало през 2018г.,
т.е. преди около четири години.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът. Същият своевременно е заявил
претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Доказани
са разноски в размер от 1351,26 лева, които следва да се присъдят в полза на
ищеца. С оглед защитавания по делото материален интерес и чл. 7, ал. 2
НМРАВ заплатеният адвокатски хонорар не може да се окачестви като
прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Т. П. АТ. , ЕГН **********, не дължи на „***“ АД, ЕИК *********, сумата
от 8781,48 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит от 13.06.2008г., сключен с "***" - клон България, чийто
правоприемник е ответникът, за периода 22.11.2013г.-13.06.2016г.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, да заплати на Т. П. АТ. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1351,26 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4