№ 464
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000383 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод
подадена въззивна жалба от З.Е., ЕИК ********* срещу постановеното
решение №260110 от 21.04.2022 г. по търг.дело №104/2021 по описа на О.С.П.
С посоченото решение са отхвърлени предявените от З.Е. против Б.-**
ЕООД, ЕИК *********, осъдителни искове за сумата 46 295,09 лв.,
представляваща дължимо наемно плащане на 3 126,31 лв. по Договор за
пренаемане на земеделски земи от 13.07.2018 г. за стопанската 2018/2019 г. и
на 43 168,78 лв. по Договор за пренаемане на земеделски земи от 13.07.2019 г.
за стопанската 2019/2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда на 15.10.2020 г. до изплащане на сумата.
Жалбоподателят – земеделската кооперация З.Е. счита, че решаващите
изводи на първоинстанционния съд са порочни, поради нарушение на
материалния закон – чл.4 а от ЗСПЗЗ. Изложил е съображения за
действителността на процесните договори за пренаемане на земеделска земя и
за необходимата им форма. Моли решението на окръжния съд да бъде
1
отменено и вместо него се уважат претенциите му, ведно с разноски.
Ответникът Б.-** ЕООД, ЕИК *********, не е представил отговор
срещу въззивната жалба, но е изразил становище в хода на производството.
Посочва, че е навел възражение за прихващане, поради което, какъвто и да е
мотивът на съда досежно действителността на процесните договори за
пренаемане на земеделска земя, ще се доведе до краен резултат
потвърждаване на обжалваното решение. В този смисъл моли то да се
потвърди.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 10.05.2022 г.
Въззивната жалба срещу него е депозирана по пощата на 19.05.2022 г. в
законния двуседмичен срок за това. Подадена е от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо се явява
допустима и следва да се разгледа по същество.
Предмет на делото са предявените с исковата молба осъдителни
искове за заплащане на наемна цена по чл.232, ал.2 от ЗЗД, като ищецът се
позовава на два договора за пренаемане на земеделска земя за две
последователни стопански години, т.е. претенцията му произтича от
договорни правоотношения.
Твърди, че съгласно първия договор от 13.07.2018 г. е предоставил на
ответника за временно възмездно ползване през стопанската 2018/2019 г.
земеделска земя в размер на 2 927,571 дка в землището на с. Г., в различни
местности под опис, неразделна част от договора, срещу цена от 45 лв. на
декар за стопанската година, платима 30 % авансово при сключване на
договора и остатъка в срок до 20.08.2019 г. С договор от 21.07.2018 г., с цел
окрупняване на масиви, той е пренаел от ответника за временно и възмездно
ползване през стопанската 2018/2019 г. земеделска земя общо 333,653 дка в
землището на с.Г., в различни местности, индивидуализирана в описа към
договора, неразделна част от същия, при цена 45 лв. на декар за стопанска
година, дължима 30 % авансово при подписване на договора и остатъка в
срок до 20.08.2019 г.
2
В резултат на тези договори ответникът е следвало да му заплати
наемна цена в размер на 131 740,70 лв., а той на ответника - 15 014,39 лв.
След извършено прихващане между насрещните им задължения останала
сумата от 116 726,31 лв., дължима от ответника. Последният погасил в брой
68 600 лв. на вноски през периода от 29.11.2018 г. до 25.10.2019 г., за което са
издадени фактури, както и по банков път 45 000 лв. през периода 17.09.2019
г. – 19.12.2019 г., за което са издадени още три фактури. Непогасеният дълг
на ответника по първия договор е останал в размер на 3 126,31 лв.
Вторият договор от 13.07.2019 г. се отнася за следващата стопанска
година 2019/2020 г., по който ищецът е предоставил на ответника 1742,250
дка, при цена 45 лв. на декар за стопанска година, която се дължи в срок до
20.07.2020 г. Съгласно договор от 26.07.2019 г. ответникът е предоставил на
ищеца 116,277 дка, при същите условия.
В резултат на тези договори ответникът е следвало да заплати на
ищеца 78 401,25 лв., а ицецът - 5 232,47лв. След извършено прихващане
остава сумата 73 168,78 лв., дължима от ответника. Той погасил по банков
път 30 000 лв., за което е издадена една фактура, като е останал дължим
остатък от 43 168,78 лв.
Дължимият остатък за двете стопански години формира общата
искова претенция 46 295,09 лв.
Ответникът възразява срещу претенцията и счита, че не дължи
исковата сума, тъй като е заплатена. Посочва, че се намира в трайни
взаимоотношения с ищеца от стопанската 2017/2018 г., като признава
сключването на процесните договори за последващите две стопански години.
Във връзка с тези отношения и съгласно счетоводните му записвания е
заплатил на ищеца наемна цена общо 204 310,24 лв. Отделно е заплатил три
вноски по 5 000 лв., общо 15 000 лв., за които не му е издаден документ.
В допълнителната искова молба ищецът не признава плащането на
сумите.
В допълнителния отговор ответникът се позовава на новонастъпили
обстоятелства – на 10.02.2021 г. била разорана засятата от него люцерна на 18
и 19 април 2020 г. върху 420 дка от наетата земя въз основа на устна уговорка
с председателя на земеделската кооперация предвид естеството на засятата
продукция да ползва по-дълго имотите от срока в писмения договор срещу
3
заплащането на наемна цена. В резултат на разораването цялата продукция от
люцерна се унищожила. Затова предявява възражение за прихващане със
сумата от 146 160 лв., представляваща претърпяна вреда от извършени
разходи за подготовка и сеитба на люцерната.
В обжалваното решение съдът е приел, че процесните договори за
пренаемане на земеделска земя са нищожни, тъй като не е спазена
предвидената форма в Закон за арендата. Предметът им е възмездно ползване
на земеделска земя, като отношенията по този повод са арендни и се уреждат
с аренден договор, за който са предвидени специална форма и срок.
Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилното приложение на
Закон за арендата. Отчитайки и, че страните не спорят относно
действителността на договорите, че първоинстанционният съд не ги е
уведомил и не им е дал възможност да изразят становището си дали
процесните договори отговарят на предвидената в закона форма и пораждат
действие, настоящата инстанция следва да даде отговор на тези въпроси, като
страните са изрично уведомени за това и в проведеното съдебно заседание по
делото.
Видно от приложените договори, на които ищецът основава
претенциите си, същите са в писмена форма. Не са в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, извършени едновременно, която уредба е
приета в чл.3 от Закон за арендата, уреждащ арендните отношения в
земеделието и арендуването на земеделската земя.
В договорите е изразена волята на страните за пренаемане на
земеделски земи, които са индивидуализирани по описи, неразделна част от
договорите. Уговорена е наемна цена. Сключени са със срок – едногодишен
срок, обхващащ една стопанска година, която включва периода от първи
октомври на годината до тридесети септември на следващата година. В тях се
съдържат съществените елементи на договора за наем по ЗЗД – посочено е
имуществото, което се отдава за ползване, както и цената за ползването.
В чл.3,ал.1 от Закон за арендата е предвидена форма за арендните
договори, с които се отдават под наем земеделски земи за срок от 5 години – с
писмена форма с нотариална заверка на подписите едновременно. Паралелно
с това в чл.4 а от ЗСПЗЗ е предвидено земеделската земя да може да се отдава
под наем, като са посочени условията за това. За договори за наем на
4
земеделска земя със срок до една година, какъвто срок е уговорен от страните
в процесните договори, не е необходима писмена форма с нотариална заверка
на подписите, посочена в чл.4 б от закона. В настоящия случай страните са се
договорили за отдаване на земеделска земя под наем със срок една стопанска
година, т.е. в съответствие с възможността по ЗСПЗЗ.
При положение, че е допустимо от закона и наемно, и арендно
правоотношение, че целта на арендния договор може да се постигне и с
наемния договор, следва да се приложи конверсията и да се приеме, че
процесните договори с предмет възмездно ползване на земеделска земя са
действителни и не са нищожни, поради липса на форма. В този смисъл е и
задължителното тълкувателно решение №2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т.д.
№2/2015 на ОСГТК.
По делото е изготвено заключение на вещото лице М. за дължимите
наемни суми по процесните договори – след прихващането, след плащане,
след издаване на фактури и за остатъка. Ответникът не е направил възражение
относно прихващането, посочено от ищеца в исковата молба на насрещни
задължения по посочените наемни договори. Ето защо и тъй като изводите на
вещото лице са изготвени въз основа на доказателствата по делото и справка
в счетоводствата на страните, същите следва да се кредитират. Въз основа на
тях се установява, че за стопанската 2018/2019 г. и след прихващане на
насрещни задължения е останала дължима сумата 116 726,31 лв. От тази сума
са платени 113 600 лв., за които са издадени фактури. Останал е остатък по
договора 3 126,31 лв. За стопанската 2019/2020 г. и след прихващане на
насрещни задължения е останала дължима сумата 73 168,78 лв. От тази сума
са платени 30 000 лв., за които са издадени фактури. Останал е остатък по
договора 43 168,78 лв. Общата сума остатък е 46 295,09 лв. Установява се и,
че за стопанската 2017/2018 г., от който момент датират отношенията между
страните, ответникът е заплатил наемната цена за ползването на наетите
земеделски земи.
Съгласно чл.228 и чл.232,ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
наемната цена, която е уговорена в договора. Тъй като се установява, че
ответникът, като наемател, не е изпълнил задължението си за заплащане
изцяло цената на наетите имоти за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г.,
той следва да бъде осъден да я заплати в размерите, посочени по-горе и
5
установени от вещото лице, които съвпадат с исковата претенция. Същата
следва да бъде уважена, като се осъди ответника да заплати 46 295,09 лв.,
представляваща дължимо наемно плащане на 3 126,31 лв. по Договор за
пренаемане на земеделски земи от 13.07.2018 г. за стопанската 2018/2019 г. и
на 43 168,78 лв. по Договор за пренаемане на земеделски земи от 13.07.2019 г.
за стопанската 2019/2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда на 15.10.2020 г. до изплащане на сумата.
В допълнителния отговор ответникът е направил възражение за
прихващане със сумата от 146 160 лв., представляваща претърпяна вреда от
извършени разходи за подготовка и сеитба на люцерната. Твърди, че на
10.02.2021 г. / в хода на производството по делото/ била разорана засятата от
него люцерна на 18 и 19 април 2020 г. върху 420 дка от наетата земя.
Люцерната засял въз основа на устна уговорка с председателя на земеделската
кооперация. Съгласно уговорката и предвид естеството на засятата продукция
следвало да ползва по-дълго имотите от уговорения срок в писмения
договор, като за ползването да заплаща наемна цена на кооперацията.
Въпреки това ищецът преотдава имотите на друго лице, за което твърди да е
внук на една от кооператорките. Така се е стигнало до разораване на засятата
люцерна през м. февруари 2021 г., от което е претърпял вреди. Посочва, че
люцерната е бавнорастяща култура и реколта от нея приблизително се очаква
най – рано след година от засяването и. Описва подробно как е станало
разораването, от кого е извършено, сигнализирането на органите на реда. По
делото е приложена образуваната прокурорска преписка №778/2021 на РП П..
Разпитани са свидетели, както и е назначена съдебно счетоводна експертиза
във връзка с размера на вредите, предмет на възражението за прихващане.
Процесуалният закон – чл.371 от ГПК предвижда, че може да се
направи възражение за прихващане пред първата инстанция до приключване
на съдебното дирене, поради което възражението за прихващане на ответника
с допълнителния отговор е допустимо и следва да се разгледа, като се
прецени налице ли е твърдяното вземане за вреди – извършени разходи за
подготовка и сеитба на люцерна през м. април 2020 г. Правното основание на
вземането е чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
От данните по делото се установява, че ответникът е засял люцерна
6
през 2020 г. върху 420 дка в землището на с.Г.. В тази връзка са изготвени две
заключения на вещо лице К. и вещо лице М., които са въз основа на
документи от ДФ З., като съдът възприема изводите на първото вещо лице
относно реално засятата площ, като компетентни предвид неговата
специалност – агроном.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели, а и поради
това е образувана и прокурорска преписка, че люцерната е разорана през м.
февруари 2021 г. и следователно унищожена.
Към момента на засаждането на люцерната – пролетта на 2020 г.
ответникът е имал сключен наемен договор с ищеца за стопанската 2019/2020
г. Към момента на разораването на люцерната – февруари 2021 г. между
страните е нямало наемни правоотношения. По делото няма представен
писмен договор между страните, отнасящ се за стопанската 2020/2021 г. От
показанията на разпитаните свидетели на двете страни не може да се приеме,
че е съществувала устна уговорка за продължаване срока на договора от 2019
г. след 30.09.2020 г. по отношение на процесните 420 дка земеделска земя.
Видно от показанията на свидетеля Б., доведен от ответника, последният
наемен договор не се преподписал /“този договор би следвало да се
преподпише, но явно някои хора не искаха да го подпишат“, „не знам защо
кооперацията не искаха да подпишат нов договор“/. Несъмнено страните са
преговаряли за сключването на нов договор, но не се е достигнало до
неговото сключване. Има сключен договор за стопанската 2020/2021 г. с
друго лице – ЗП Ж., като наемател за земеделските земи, който е приложен по
делото, а от показанията на свидетеля С., доведен от ищеца, се установява, че
същият е разорал люцерната по нареждане на Ж., новият наемател на земите.
При така установената фактическа обстановка по делото не се
установява причинна връзка между извършеното разораване през м.февруари
2021 г., като действие по смисъла на чл.45 от ЗЗД, с твърдените вреди, тъй
като е отпаднало наемното правоотношение между страните след 30.09.2020
г. и ответникът не е имал правото да ползва земеделските земи след този
момент. В договорното правоотношение между страните няма уговорен
специален начин на ползване на отдадените под наем земеделски земи,
включително и с каква реколта ще се засаждат, като наемателят би следвало
да съобрази ползването на наетия имот със срока на договора, който е
7
едногодишен. Реколтата по принцип е приращение към земята и съгласно
чл.92 от ЗС принадлежи на собственика на земята. В случая и при така
сключените наемни договори не е уговорено друго, каквато възможност е
предвидена в цитираната разпоредба. Също така ищецът не е извършил
твърдяното вредоносно действие. Разораването е от друго лице – ЗП Ж..
Всичко това води до извод за неоснователност на вземането на ответника за
вреди, представляващи вложените средства за подготовка и засаждане на
люцерна. Подаденото възражение за прихващане не следва да се уважава,
като се отхвърли.
При така установената фактическа обстановка по делото, следва да се
отмени обжалваното решение, като се уважи исковата претенция.
Ответникът дължи направените разноски за първата и въззивната инстанция,
за които са приложени списъци по чл.80 от ГПК, както следва: 4 170 лв. и
925,90 лв., или общо 5 095,90 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260110 от 21.04.2022 г. по
търг.дело №104/2021 по описа на О.С.П. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.-** ЕООД, ЕИК *********, да заплати на З.Е., ЕИК
*********, сумата 46 295,09 лв., представляваща дължимо наемно плащане,
както следва: на 3 126,31 лв. по Договор за пренаемане на земеделски земи от
13.07.2018 г. за стопанската 2018/2019 г. и на 43 168,78 лв. по Договор за
пренаемане на земеделски земи от 13.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 46 295,09 лв., начиная от
15.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на Б.-** ЕООД със сумата
от 146 160 лв., представляваща претърпяна вреда от извършени разходи за
подготовка и сеитба на люцерната.
Осъжда Б.-** ЕООД, ЕИК *********, да заплати на З.Е., ЕИК
*********, направените разноски за първата инстанция 4 170 лв. и за
въззивната инстанция 925,90 лв., или общо сумата 5 095,90 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
8
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9