РЕШЕНИЕ № 262148
гр. Пловдив, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и трети юни две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 16445 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от С.С.Щ. против ЗК „Лев Инс“ АД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума
от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сумата от 350 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за
стоматологично лечение, претърпени от С.С.Щ. при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.10.2014 г., ведно
със законната мораторна лихва от 11.10.2016 г. до окончателното й заплащане
Ищецът
твърди, че на 02.10.2014 г., около 15:30 часа при движение със собствения му
мотоциклет „Ямаха 1100“ с рег. № ***, настъпило пътно-транспортно произшествие
между него и управляваният от С.Д.К., лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ***,
в гр. П. на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“. Произшествието било
установено от полицейските органи, които констатирали, че водачът на лекия
автомобил, при маневра „завой на ляво“ не спазил правилата, установени в чл.
37, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал насрещно движещото се моторно превозно
средство, управлявано от ищеца. Било издадено наказателно постановление, с което
на водача на лекия автомобил С.К. била наложена глоба от 100 лв. Гражданската
отговорност на делинквента била застрахована при ЗК „Лев Инс“ АД по силата на
застрахователна полица № ***. Вследствие на инцидента претърпял, следните,
установени при преглед в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД травматични увреждания –
контузия на ***, ***, травми на *** на гърба и таза, фрактура в основата на ***
на палеца на *** . Вследствие на травмите известно време бил почти неподвижен,
в легнало положение, със силни болки в цялото тяло. Наложило се и посещение при
стоматолог, който констатирал фрактура на короната на ***, за възстановяване на
която сторил разноски в размер от 350 лв. Твърди, че психическото му нарушение
било силно нарушено, като след инцидента имал проблеми със ***. Бил апатичен и
потиснат и не желаел да се среща с хора. На 13.10.2014 г. писмено уведомил
ответната застрахователна компания за претенцията му за заплащане на застрахователно
обезщетение, като на 05.01.2015 г. му предложили сключване на споразумение с
оценка на вредите в размер на сумата от 2 000 лв., с което не бил съгласен
и отказал да подпише. Твърди, че вследствие на травматичните увреждания на
тялото претърпял неимуществени вреди, които според него са в размер от
3 000 лв., а вследствие фрактурата на *** – неимуществени вреди от
5 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове, ведно със законна лихва за забава, считано от 11.10.2016 г.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорва всички
твърдения в исковата молба, освен това, че е страна по застраховка „Гражданска
отговорност“; по полица № ***. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
При условията на евентуалност поддържа, че водачът на застрахования лек
автомобил няма вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като
на кръстовището имало светофарна уредба, която е подала сигнал „зелено“ за
движещия се лек автомобил. Твърди, че ищецът е преминал през кръстовището при
сигнал на светофарната уредба за него „червено“, като при условията на
евентуалност твърди, че ищецът е преминал през кръстовището с много висока
скорост, при което водачът на лекия автомобил е бил възпрепятстван да реагира
своевременно. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който се е движил с превишена и
несъобразена скорост, поради което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД моли за
намаляване на размера на претендираното обезщетение. Счита, че размерът на
обезщетението за твърдените неимуществени вреди, чието настъпване оспорва, за
прекомерен. Оспорва доказателствената стойност на представения към исковата
молба Протокол за ПТП. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на спорното
материално право за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2. наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Правната норма, регламентирана в
чл. 226, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност.
В
производството по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че гражданската отговорност на гражданската отговорност на С.Д.К.,
управлявал лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ***, е застрахована при
ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД по силата по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 223, ал. 2 КЗ, при настъпване на
уговорен застрахователен риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за застрахователя възниква правно задължение да заплати
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на увреденото лице
от виновното противоправно поведение на застрахования, които са пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, вкл. и за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Тъй
като обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от имуществената
отговорност на делинквента -застрахованото лице, това правило за поведение
представлява частно проявление на правилата, уреждащи обема на отговорността на
делинквента – той отговаря за всички преки и непосредствени вреди от
увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Следователно,
обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя се съизмерява с
имуществената отговорност на делинквента-застрахован, която е обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес
между фактите и явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента, в необходимата причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетелите К. А. Щ. –
фактически съпружески съжител на ищеца и С.Д.К.
Свидетелката К. А. Щ. сочи, че на 02.10.2014
г. ищецът претърпял инцидент с мотора. Когато отишла на мястото на инцидента
свидетелката видяла ищецът седнал на тротоара да държи каската си в ръка, която
била счупена. Казал й, че всичко го боляло. Свидетелства, че екип на Спешна
медицинска помощ го закарала за преглед, където било установено, че единият му ***
е счупен и че има множество *** по тялото. След прегледа го върнали на мястото
на произшествието, където бил съставен Протокол на ПТП. Излага пред съда, че
болките на ищеца продължили около седмица или десет дни, като в този период той
не можел да стъпва добре на крака и изпитвал болки в тялото, докато диша.
Свидетелства, че вечерта в деня на инцидента му паднал *** зъб, като ***
казала, че това е станала при удара – или от самия удар в колата или от
стискане на зъби по време на удара. Сочи, че цялостния възстановителен период
за физическите наранявания продължил около месец – месец и половина. Твърди, че
ищецът не споделял с нея как се чувства психически, но счита, че изпитвал
страх, тъй като един месец не шофирал, след инцидента не се карал мотор около
година, а сега това се случвало много рядко.
Съдът приема за достоверни показанията на тази
свидетелка, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства
- арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последната възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
Свидетелят С.Д.К. – вторият участник в
настъпилото пътно-транспортно произшествие, излага пред съда, че през 2014 г.
участвал в катастрофа с мотор – правил завой на ляво на светофара след „***“ в
посока Сточна гара, към ДГ „***“, като не видял движещия се срещу него мотор,
който трябвало да пропусне и който се ударил в дясната страна на колата му.
Свидетелства, че имало светофарна уредба, която е подавала зелен сигнал за него
в посока наляво и зелен сигнал за насрещно движещия се мотор в посока за
направо. Сочи, че пред него имало такси, което направило обратен завой и може
би затова се подвел, че няма коли и направил завой на ляво. Твърди, че не видял
мотоциклета и затова не знае с каква скорост се е движил, като в този момент в
насрещното платно за движение бил само мотоциклета. За случилото му било
съставено наказателно постановление, което не обжалвал, защото счита, че е
виновен.
В случая е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 02.10.2014 г. на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 125 а ЗДвП. В последният е отразено, че участници в настъпилото
пътно-транспортно произшествие са лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ***,
управляван от С.Д.К. и мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, С.Щ.. Длъжностното
лице, съставило протокола – *** при ОД на МВР „Пътна полиция“ – Пловдив, е
установило механизма на произшествието. В протокола е установено, че водачът на
лекия автомобил прави маневра завой на ляво от бул. „***“ към ул. „***“ и не
пропуска насрещно движещия се водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на
протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава
съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза,
тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице
посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24
октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията
за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП
с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата
на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място,
се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято
територия е настъпило събитието. Следователно, когато пътнотранспортното
произшествие не е посетено на място от органи на МВР, поради липса на подаден
сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на
протокол за настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но
и след депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието.
Когато от произшествието са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП
чрез посещение на място от органите на полицията е задължително.
Съдът намира, че
данните относно настъпване на произшествието се установяват от съставения
Протокол за ПТП с пострадали лица, доколкото данните в съставения протокол се
подкрепят от останалите събрани в производството по делото доказателства.
Механизма на деянието и вината на
водача С.Д.К. се установяват от
съставеното Наказателно постановление № 14-1030-006927 от 15.10.2014 г. С така
съставеното наказателно постановление по
отношение на С.Д.К. е наложено
наказание глоба в общ размер от 100 лв. за това, че извършва маневра завой на
ляво от бул. „***“ към ул. „***“, като не пропуска движещия се срещу него –
направо, мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, с което допуска пътно-транспортно
произшествие с материални щети С наказателното постановление е наложено
наказание на основание чл. 53 ЗАНН за следното допуснато административно нарушение
– не допуска насрещно движещото се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг
път, с което е нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Наказателното постановление
представлява административен акт, съставен по установения за това ред от
длъжностно лице в кръга на службата му, с което е установено извършено
административно-наказателно нарушение и е наложено административно наказание.
Съответно така съставеното наказателно постановление е ползва с доказателствена
стойност по отношение механизма на деянието и установените административни
нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на
който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът съобрази,
че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по наказателни дела, се
приема, че влязлото в сила наказателно постановление се ползва с последиците на
наказателна присъда по отношение на наказаното лице, ако административното
нарушение представлява и престъпление, поради което последващо образувано
наказателно производство за същото деяние подлежи на прекратяване при
съобразяване на принципа „ne bis in idem“. В този смисъл са задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.
д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. №
4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които се приема, че наказателно производство,
образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено
приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер
на наказателно по смисъла на ЕКПЧОС подлежи на прекратяване на основание чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че
най-вероятния от техническа гледна точка е механизъм на произшествието, при
който водачът на лек автомобил „Хюндай Купе“ се движил в източната пътна лента
на западното платно за движение на бул. „***“, а ищецът се движил с мотоциклет
„Ямаха 1100“ в зоната на лява (северна) част на най-източната пътна лента по
бул. „***“ в посока от юг на север, като в резултат на пресичане на траектории
настъпил удар между предната част на мотоциклета и дясната страна на лекия
автомобил. Експертизата е установила, че причина за настъпване на
произшествието е че водачът на лекия автомобил не е възприел своевременно и не
е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет, като предвид данните по
делото вещото лице е посочило, че не може да се определи дали водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара.
Експертизата е установила, че ПТП е настъпило на равен пътен участък при добра
видимост на дневна светлина, като към момента на настъпване на произшествието
кръстовището е регулирано от светофарна уредба, като при изследване на
представената по делото циклограма, е установено, че към датата на ПТП
светофарната уредба е подавала един и същи светлинен сигнал за двамата
участници в него, който в случая е бил зелен. Установено е, че максималната
скорост при навлизане в източното платно за движение на лекия автомобил е 20
км/ч., а максималната скорост при движение – 40, 54 км/ч., а най-вероятната
скорост на мотоциклета в момента на удара е била в диапазон 40-50 км/ч., като
няма данни за екстерно задействане на спирачната система в момента на удара.
При така установените обстоятелства, съдът
намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „Хюндай Купе“ е нарушил
правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат
съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение с
правилото, установено в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, установяваща, че
при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № ***, управляван от С.С.Щ..
Следователно деянието на водача на автомобила
е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе
оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата. Установява се, че ищецът се е
движил с разрешената скорост за движение, като последната е била съобразена с
пътните условия, доколкото се установи, че произшествието е настъпило на равен
пътен участък с добра видимост, при отнето предимство на пострадалия водач. От
заключението на вещото лице се установи, че светофарната уредба е подавала
зелен пътен сигнал за водача на мотоциклета, в който смисъл възражението на
ответника е неоснователно.
Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.) обект на
застраховане по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Предвид това задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо,
както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от
застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да
доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди причинени на
трети лица. След реализирането му застрахователят заплаща на увредения
обезщетение за претърпените вреди до размера на застрахователната сума като по
този начин осигурява защита на застрахования срещу риска да отговаря за възникналото
имуществено задължение с цялото си имущество, а от друга страна гарантира
получаването на обезщетение от увреденото лице дори и в случаите, когато
застрахования не разполага с достатъчно имущество за това. От това следва, че
застрахователното събитие при задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е възникването на отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Тази отговорност ще възникне в момента, в който бъдат осъществени
всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за
възникване на отговорността и от който увредените лица имат правото да
претендират обезщетение както за претърпените от тях вреди.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена при запознаване на вещото лице с приложените по делото
медицински документи, се установява, че на С.С.Щ. са причинени следните
травматични увреждания: ***. Експертизата е установила, че контузията на ***,
контузията на *** и охлузванията в областта на *** са причинили болка и
страдание без разстройство на здравето, а отломъчното счупване на *** на лявото
стъпало и ***– разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК. Експертизата е установила, че уврежданията са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и е възможно да са възникнали вследствие на пътно-транспортно
произшествие, като е налице пряка причинно-следствена връзка между тези
увреждания и произшествието. Установена е продължителността на оздравителния
период на травматичните увреждания от 2 – 3 седмици при благоприятен ход.
При запознаване с представените по делото
медицински документи вещото лице е установило данни за диагностицирано на
08.10.2014 г. фрактура на короната на зъб ***, но предвид липсата на
документация, показващо състоянието на съзибието преди увреждането, вещото лице
е посочило, че не може да се твърди с категоричност, че последното е в причинна
връзка с произшествието.
Наличието на пряка причинно-следствена връзка
между увреждането на короната на зъба и настъпилото произшествие обаче се
установява от показанията на свидетелката З. К. Г. ***, която свидетелства, че
ищецът е постъпил при нея на 08.10.2014 г., поради налично страдание, свързано
с претърпяно пътно-транспортно произшествие, като при прегледа е констатирана
травма на *** – горе в ляво, изразяваща се в счупване на коронката, без
засягане на съдово-нервния сноп. Излага пред съда, че било необходимо същия ден
да се направи естетично изграждане, тъй като това е преден зъб и има естетичен
момент, а пациентът бил видимо притеснен. Сочи, че информация за причината за
счупването на *** свидетелката научила от самия пациент, който бил видимо
изплашен. Твърди, че в момента на травмата има много силна болка, свързана с ***
през корена в костта и притискане на съдово-нервния сноп, който го захранване,
след което коронката се отчува, освобождава се натиска и болката отминава.
Съдът възприема заключението на вещите лица
като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени
за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещите лица са достигнали.
По така изложените съображения съдът намира,
че на ищеца са причинени следните увреждания, представляващи лека телесна
повреда по смисъла на НК, а именно - ***,
които са закономерна, естествена, необходима последица от противоправното
поведение на делинквента. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил „Хюндай Купе” с рег. № *** – С.К. , са
осъществени в обективната действителност.
В производството по делото е представена
фактура № **********/16.10.2014 г. и приложен към нея фискален бон, от която се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 350 лв. за стоматологична
манипулация – естетично възстановяване на фрактурирана корона на зъб ***. Тези
вреди представляват неблагоприятно засягане на имуществената правна сфера на
ищеца и се изразяват в сторени разходи за медицинско лечение на фрактура, която
е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, поради което предявеният
иск в тази му част е доказан по основание и размер.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Съдът намира, че не следва да пристъпва към определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с приложението на
посоченото постановление, доколкото вземането е установено по своето основание,
но в преклузивния за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е релевирал
възражение за погасяването му по давност.
Правата по договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване
на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти, в
който смисъл е т. 14 от ППВС № 7/1977 година (което не е загубило силата си към
сегашния момент) и Решение №
144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в което
решение е прието, че за разлика от общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, при
договорите за застраховка законът не свързва началото на давностния срок с
изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка
специалната уредба на давността по чл. 197 КЗ (отм.) изключвала приложението на
общите разпоредби на ЗЗД. Затова за погасителната давност за исковете срещу
застрахователя, включително и за прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), намира
приложение специалната разпоредба на чл. 197 КЗ.
В случая е безспорно, че пътно-транспортното произшествие
е реализирано на 02.10.2014 г., поради което от тази дата е започнала да тече
предвидената в чл. 197 от КЗ (отм.) погасителна давност, която е изтекла на 02.10.2019
г., а исковата молба е депозирана в съда на 11.10.2019 г. – след
изтичане на установения в закона петгодишен давностен срок, поради което
предявеният иск за главница за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен,
поради погасяването му по давност.
Предвид погасяването по давност на исковата претенция за
присъждане на главница и на основание чл. 119 ЗЗД следва да се приеме за
погасена по давност и акцесорната искова претенция за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от 11.10.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението.
На ответника се
следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е доказал заплащане на
следните разноски: сумата от 120 лв. - депозит за експертиза и 15 лв. – депозит
за призоваване на свидетел, като следва да се присъди сумата в общ размер от
135 лв. съгласно приложения по делото списък на разноските по чл. 81 ЗЗД.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от С.С.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сума от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди и сумата от 350 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за
стоматологично лечение, претърпени от С.С.Щ. при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.10.2014 г., ведно
със законната мораторна лихва от 11.10.2016 г. до окончателното й заплащане,
поради погасяването им по давност.
ОСЪДЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.С.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, сумата в размер от 135 лв. – съдебно-деловодни разноски по
гр.д. № 16445/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ