Р Е Ш Е Н И Е № 260006
гр. Шумен, 17.03.2022 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на се- демнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 110 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.251 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В.и изпълнителния ди- ректор П.Н.Д., чрез пълномощника ад. Х.И. от Адвокатско дружество „......”, Булстат *********, със съдебен адрес:***, в качеството си на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, срещу С.Б.М., ЕГН ********** ***. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимите от него суми по договор за жилищен кредит № 2677/R/2008 г. в размер, както следва: главница – 110051.31 швейцарски франка; възнаградителна лихва – 3 816.34 ш. фр.; наказателна лихва за периода от 15.11.20 19 г. до 12.03.2020 г. –341.22 ш. фр. и от 14. 05.2020 г. до 27.09. 2020 г. – 1 438.06 ш. фр. и застраховки –127.52 ш. фр., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задълже- нието и направените разноски по делото.
Предмет на производството по делото е бил правният спор относно изпълне- нието на парични задължения от страна на С.Б.М., в качеството му на кредитополучател по сключения с ищеца договор за кредит обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г. от 23.05.2007 г. да заплати дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, възнаградителна и наказателна лихви и застраховки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С Решение № 260000,
постановено на 21.01.2022 г. съдът е уважил частично претенциите на ищеца, като
ответникът е бил осъден за заплати на банката сумата от 96 112.32
швейцарски франка, от които непогасена главница - 96 033.93 швей- царски
франка и възнаградителна лихва - 78.39 швейцарски франка, дължима по договор
за кредит, обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г., сключен между
„Банка Пиреос България“ АД и С.Б.М., ведно със законната лихва върху дължимата
главница от датата на завеждане на иска – 08.10.2020 г. до окончателното й
заплащане, както и сумата от 16 051.46
лв. представляваща напра- вените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, а в
останалата част над уважения размер от 96 112.32 швейцарски франка до претендирания
размер от 115 774.45 швейцарски
франка претенциите на “Юробанк България” АД са отхвърлени, като неоснователни.
Решението е влязло в сила на 15.02. 2022 г.
По делото е постъпила молба с вх. № 260176/14.02.2022 г. от С. Божидаров М., действащ чрез процесуалния си представител адв. Б. Геронтиев иска съдът да тълкува постановеното решение по делото. Ответникът обосновава искането си с необходимостта от изясняване на въпроса каква ще е левовата равностойност на присъдената сума в швейцарски франкове, в случай, че изпълнението на решението е в български левове, с оглед приетото от съда, че клаузите в договора, уреждащи носенето на валутния риск са нищожни. Налице е възможност за разнопосочно тълкуване на решението да се извърши плащането на сумата от 96 112.32 ш. фр. при курс 1.2168 лв. за 1 ш. фр., предвид мотивите му, или по курса на БНБ към датата на изпълнение на решението, според неговия дис- позитив. С оглед на това на основание чл.251, ал.1 от ГПК моли за тълкуване на решението относно курса на швейцарския франк спрямо българския лев, по който присъдената на ищеца сума следва да бъде заплатена от ответника, а именно дали е приложим курсът, определен към момента на сключването на договора или този валиден към момента на постановяване на съдебното решение, респективно на неговото изпълнение.
„Юробанк България” АД, в срока по чл.251, ал.3 от ГПК, е депозирало отго- вор, в който са изложени доводи, че ответникът е осъден да заплати 96 112.32 ш. фр., която следва да се плати в швейцарски франкове, каквато е и валутата на за- дължението, като решението в тази част е напълно ясно и непротиворечиво. Не смята, че следва съдът да сочи и при какъв курс на швейцарския франк да стане плащането на присъдената сума, доколкото за кредитора е важно единствено да по- лучи сума съгласно присъденото й във валута, съгласно диспозитива на решението, а именно швейцарски франк. Това при какъв курс длъжника ще обмени евро или лева не следва да се определя от съда, а е изцяло по волята на ответника, доколкото курсът на швейцарския франк е променлив и може във времето да намалее под първоначално уговорения.
Съдът счита, че искането на ответника за тълкуване на решението е допусти- мо, а разгледано по същество за основателно, поради следните съображения:
Влязлото в сила решение подлежи на тълкуване, когато е неясно. Решението е неясно когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. На тълкуване подлежи диспозитива на решението. Мотивите могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива.
С решението си съда е следвало да разреши правния спор между страните относно изпълнението от ответника на основното му задължение, в качеството на кредитополучател а именно да върне предоставената му от банката парична сума. Паричното задължение е уговорено във валута различна от българската. Следова- телно, в рамките на този спор е следвало да се установи точния размер на задълже- нието в уговорената между страните валута – швейцарски франк, като не се вземат предвид неравноправните клаузи в сключения между тях договор както и анексите към него, включително и тези прехвърлящи изцяло върху ответника валутния риск и всички негативни последици, свързани с промяната на валутния курс на швейцар- ския франк спрямо лева – чл.26 от кредитния договор и т.7 от анекс към договора от 29.08.2008 г. С оглед на това при определяне размера на паричното задължение са взети предвид първоначалните условия по договора и валутния курс към момен- та на сключването му, като те са определящи при изпълнението на основното за- дължение на кредитополучателя. Вследствие на това задължението е редуцирано до 96 112.32 ш. фр., която сума ответникът следва да върне на ищеца. Но чл.17, ал.7 от анекса към договора, сключен на 25.03.2016 г., съдържа изричната уговорка между страните, че дължимата сума може да бъде заплатена освен във валутата, в която е уговорен кредита – швейцарски франкове, така и в равностойността й във валута различна от швейцарския франк, т.е. включително и в националната валута – български лев. Но, при така формулирания диспозитив на решението, в случай, че ответникът се възползва от възможността да погаси задълженията си към банката с плащане в местна валута, не става ясно точно кой курс на швейцарския франк към лева следва да намери приложение. Становището на съда, обективирано в мотивите на решението, е че положението на ответника, като по-слабата страна в правоотно- шението, не следва да се влошава вследствие промените на валутния курс. Следо- вателно при уреждане на облигационните отношения между страните следва да се прилага курса на швейцарския франк към лева в деня на сключването на анекса, с който паричното задължение на ответника е превалутирано в швейцарски франко- ве, а именно 29.08.2009 г., тъй като към тази дата и двете страни по договора са наясно относно размера на паричното задължение както в швейцарски франковe, така и в български лева и всяка една от тях е приела, че при този валутен курс сделката е изгодна за нея. Т.е. присъдената сума от 96 112.32 ш. фр. следва да бъде заплатена при курс 1.2168 лв. за 1 ш. фр.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Допуска тълкуване на Решение № 260000 от 21.01.2022 г., постановено по т. д. № 110/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което С.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В.и изпълнителния директор П.Н.Д. в качеството й на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* сумата от 96 112.32 швейцарски франка, от които непогасена главница - 96 033.93 швейцарски франка и възнаградителна лихва - 78.39 швейцарски франка, дължима по договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и С.Б.М., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на завеждане на иска – 08.10.2020 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 16 051.46 лв. представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения размер от 96 112.32 швейцарски франка до претендирания размер от 115 774.45 швейцарски франка отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД, като неоснователни в следния смисъл: в случай, че ответникът заплаща присъдената сума в националното платежно средство – български лев, плащането да се извърши по курс „купува“ на швейцарския франк към датата на сключването на договора 1.2168 лева за 1 швейцарски франк.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: