МОТИВИ към решение №27/09.02.2017г. по нахд №1181/2016г. по описа на АРС ІІІ н.с.
С постановление от 19.12.2016г.
Районна прокуратура - Асеновград е направила предложение обвиняемия И.Р.Г. *** да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура Асеновград, поддържа внесеното
предложение. Счита, че обвинението е доказано, като обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание при условията
на чл.78а от НК, а именно глоба в размер към минимума. Като основание за това
посочва вида и характера на извършеното от него деяние, характеристичните му
данни, семейното му и имотно състояние.
Обв. И.Р.Г. признава
вината си и моли за минимално наказание.
След като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Обвиняемият И.Р.Г. е роден
на *** г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
безработен, неосъждан, с адрес по лична
карта в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „В. Левски” №7, ет.2, ап.16, с
настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
Обв. И.Г. живее с майка
си – св. С.А. на адрес в гр. Асеновград,
ул. „В. Левски“, № 7, ет.3, ап.33. На 04.04.2016 г. приятелката на обв. Г.
имала рожден ден. По този повод същата вечер в дома им пристигнали св. Д.М., св.Р.
Г., съпругата му св.Д.С. и малолетното им дете. Всички празнували рождения ден
до около 21,30 часа, като употребили алкохол. Тогава св.М., св. Р. Г. и
съпругата му с малолетното им дете напуснали дома на обв. И.Г. и застанали на
улицата, като си поръчали такси. След няколко минути покрай тях преминали
свидетелите В. Г. и В.Т.. Тъй като св. Д.С. била отдалечена от св.М. и св. Р. Г.,
който държал детето им, В. Г. и В.Т. ѝ подхвърлили неприлични думи и
предложения. Думите им били чути от св.М. и св. Г.. Двамата се приближили до
свидетелите Г. и Терзиев и им казали по-бързо да се махат. В този момент, един
от двамата свидетели /неустановено кой- Г. или Терзиев/ замахнал по посока на св.М.
и го ударил в лицето. Това станало повод св. М. и св. Р. Г. да отвърнат, като
те нанесли по няколко удара на свидетелите В. Г. и Терзиев. Ударите попаднали на
Терзиев били по шията и лявата раменна става, а на Г. по
главата. Свидетелите В. Г. и Терзиев се изплашили и побягнали по посока на ул.
„Дунав“. Първоначално те били преследвани от св.М. и св. Р. Г., но в
последствие успели да избягат. Докато св.М.
и св. Р. Г. нанасяли удари св. Д.С. се развикала силно и това било чуто от
свидетелката С.А. и обв.И.Г., който взел метална тръба и излязъл на улицата. Обв. И.Г. като излязъл на
коридора във входа се разминал със св. К. Л.. Последния бил на гости при своята
майка, живееща в същата сграда. Първоначално той вървял по стълбите, а след като
напуснал сградата, минал покрай нея и се насочил по ул. „Ил.Макариополски“,
където се намирал личният му автомобил. През това време, обв.И.Г. отишъл при св.Д.М.
и свидетелите Р. Г. и Д.С., като ги попитал какво се е случило. Св.М. и двамата
свидетели му обяснили за стореното от свидетелите В. Г. и В.Т.,като се оплакали
от нанесените им удари. В последствие безпричинно, обв. И.Г. се насочил към св.
Красимир Л., когото не познавал и нямал никакви отношения с него, застигнал го
и попитал колко е часа. Свид Л. се обърнал към обвиняемия и му казал, че не
знае, защото няма часовник. Обв. Г. заявил на св. Л.: „Ти какво, не искаш да ми
кажеш колко е часа?“, след което замахнал с едната си ръка, но св. Л. успял да
му я хване. В последствие обвиняемия замахнал с другата ръка, в която държал
металната тръба и му нанесъл удар в лицевата част на св. Л.. Следствие от силния
удар Л. паднал на земята, а обв. И.Г. започнал да нанася удари по лявата лицева
и странична част на главата и лявото рамо. Докато обв. Г. нанасял ударите, св. Л.
успял да се извърти и да хване тръбата. Веднага се изправил, издърпал тръбата
от ръцете на обвиняемия и побягнал по ул. „Ил.Макариополски“. В последствие той
се обадил на тел. 112, като сигнала бил предаден на ОДЧ в РУ на МВР Асеновград.
На мястото бил изпратен автопатрул, като във връзка с извършеното, със Заповед № 130/л.12 от ДП/ обв. И.Г. бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, считано от 12,00 часа на 06.04.2016 г. до
11,40 часа на 07.04.2016 г.
Във връзка с инцидента,
на 05.04.2016г. било образувано наказателно производство, като то първоначално се
водело срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за
извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В процеса на разследване в
качеството на обвиняеми са били привлечени
И.Р. за престъпление по
чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.1 от НК и Д. Г. М. спрямо когото било
повдигнато обвинение за три престъпления по чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.2 от НК.
В процеса на разследване
били назначени и изготвени три съдебно-медицински експертизи. От заключението
на вещото лице д-р К.Х. по назначената спрямо пострадалия К.Л.Л. /лист 49 и
50от ДП/ се установява, че на същия са били причинени счупване на костите на
носа довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, както са били
причинени кръвонасядания в лявата слепоочна област, долния ляв клепач, лявата
очна ябълка и лявата ушна мида и отток по носа, довели до болка и страдание,
без разстройство на здравето, т.е. леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК.
С постановление от
29.11.2016 г. РП Асеновград наказателното производство е било частично е
прекратено за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, по който текст първоначално е
било образувано наказателното производство и в частта, водено срещу Д.М. за три
престъпления по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл. 130, ал.2 от НК. Постановлението било
изпратено на страните, като поради необжалване в законоустановения срок, то е
влязло в сила.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, като се подкрепя и от заключението по цитираната и извършена от д-р Х. съдебно-медицинска
експертиза.
Тя се установява изцяло
от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели-Д. Г. М.,К.Л.Л.,
В. И. Г., В.Д.Т., Р. О. Г., И.Д.Д., С.О.А.
и Д.Я.С., от заключението на вещото лице д-р Х. и от приложените по делото
писмени доказателства.
Предвид горното правилен
се явява извода на РП Асеновград, че с
действията си, обв.И.Р.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.131,
ал.1,т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, а именно това, че на 04.04.2016 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска по
хулигански подбуди е причинил на К.Л.Л., с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа, причинило
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което е престъпление
по чл. 131, ал. 1 т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото се установи,
също така, че в резултат на нанесените от страна на обв. Г. спрямо св. Л., то
на пострадалата са били причинени и друг вид леки телесни повреди, и именно:
кръвонасядания в лявата слепоочна област, долния ляв клепач, лявата очна ябълка
и лявата ушна мида и отток по носа, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето или леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Безспорно с извършеното на 04.04.2016г.
деяние от обв. Г. на св. Л. са били
причинени две групи различни по вид телесни повреди. В случая обаче,
престъплението е едно, като съдът го квалифицира с оглед по причинения по-тежък
резултат, какъвто за св. Л. се явява причинената лека телесна повреди по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
Съдът споделя извода
на представителя на РП Асеновград, че
деянието е извършено от обв. Г. по хулигански подбуди по смисъла на чл.131,
ал.1,т.12 от НК. По делото безспорно се установява, че обв. Г. е нямал личен мотив за
своето поведение спрямо пострадалия Л.. Липсата на такъв личен мотив съобразно
установената в страната съдебна практика е в подкрепа на направения от обвинението
извод, че деянието да е извършено по хулигански подбуди.
При така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая
са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК. За деянието по чл.131, ал.1, т.12
вр. чл.130, ал.1 от НК се предвижда на виновното лице да се наложи наказание
„Лишаване от свобода” до три години. Видно е, че обвиняемият е пълнолетен, към момента на
извършване на престъплението не се явява осъждан и същият не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
Предвид това, Съдът
счете, че за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК, обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер към минимума,
а именно в размер на 1000 лева. Определеният размер на глобата е съобразен с
факта, че обв. Г., макар и без трудов договор, все пак работи и реализира
доходи. Степента на обществена опасност на дееца следва да се приеме за ниска,
въпреки недотам добрите характеристични
данни, но все пак следва да се отчете факта, че същия признава вината си и
съжалява за случилото се.
С оглед решението си,
съдът счете, че обв. Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
Пловдив сумата от 57,96 представляваща
разноски по делото за направената спрямо пострадалия Л. СМЕ.
Мотивиран от горното,
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: