Р Е Ш Е Н И Е № 238
гр. Видин, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел Цветков
при секретаря П.Въткова, като разгледа докладваното от съдия
Цветков НАХ дело №575 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по подадена в
срок жалба от Г.Я.П. *** и съдебен адрес
***, против Наказателно постановление №
ДАИ-0000016/12.02.2019г. на Началника на отдел АНД в ГДАИ-София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. на основание
чл.178а, ал.7, т.1, предлож. първо от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез проц. си представител
изтъква съображения, че не е налице извършено нарушение, тъй като на посочената
от АНО дата, жалбоподателят не е бил на работа, като се е намирал в отпуск по
болест. Поддържа се още, че наказателното
постановление е издадено в противоречие
на процесуалните правила за установяване и санкциониране на административните
нарушения, поради и което следва бъде отменено.
Представител на ответната страна не
се явява и не взема становище по делото.
От събраните по делото
доказателства, взети по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 15.08.2018г. свид. А.А. съставил
АУАН срещу жалбоподателя, като приел, че на 04.06.2018г. около 11.34ч. в пункт
за ПТП „Автомотор“ в гр.Видин в качеството му на председател на комисията
извършваща ГТП на МПС, е допуснал за провеждане на преглед ППС „Ситроен
Евазион“ с Рег. № М8631ВК, като при извършена проверка в автоматизираната
система на МТИТС за наличие на платен
данък върху превозното средство, не се получило потвърждение, че не се дължи местен данък.
Въз основа на
акта било издадено и обжалваното НП с което на жалб. П. било наложено посоченото
по- горе административно наказание.
В хода на
съдебното следствие обаче бяха представен писмени доказателство от страна на
жалбоподателя – 2 бр. Епикризи, болничен лист, копие от лична амбулаторна
карта, от които е видно, че към 04.06.2018г. жалбоподателят се е намирал в
отпуск по болест и следователно не е изпълнявал трудовите си задължения.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства- показанията на свидетеля Алексадров, К. и А., от административно-наказателната преписка, както
и от представите писмени доказателства от страна на жалбоподателя.
Между така
събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно
се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалб. Г.П. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение за което е наказан.
От приложените
Епикризи и болничен лист е видно, че към 04.06.2018г. жалбоподателят е бил с
влошено здравословно състояние, като видно от приложения по делото болничен
лист издаден от МБАЛ „Св. Анна“ –Варна, П. се е намирал в отпуск по болест,
считано от 10.05.2018г. до 11.06.2018г.
Предвид съображенията изложени до
момента, съдът обуславя извода, че жалбоподателят П. не е осъществил състава на
административното нарушение за което е наказан по административен път, следователно това лице не може да бъде
административно наказателноотговорно по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6,
ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от
административно наказателен характер и същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по
смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта
и НП и дали е извършено от него виновно.
Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно
наказващия орган като представител на административно наказателното
обвинение. Следва да се има предвид още,
че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за безспорно
доказано, със самият факт на неговото съставяне, а именно в тежест на
административно наказващия орган е с установените доказателствени средства, да
докаже отразеното в акта и че претендираното административно нарушение е
извършено именно от лицето, срещу което
е образувана адм. наказателната преписка.
Съдът намира, че в конкретния
казус по безспорен начин се установи,
че жалбоподателят не е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
по-горе от съда. Твърдението на П., че към 04.06.2018г. не е изпълнявал
вменените му трудови задължения поради заболяване и ползването на отпуск по
болест се обезпечава напълно от представените от същия писмени доказателства,
които бяха приобщени по делото от съда.
В тази връзка Съдът счита, че
административно- наказващия орган не е изпълнил задължението си визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени
събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на
спорните доказателства, преди да издава процесното НП.
От изложеното до момента, съдът счита, че НП е издадено в пълно противоречие с
процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ-0000016/12.02.2019г. на Началника на отдел АНД в ГДАИ-София, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. на основание
чл.178а, ал.7, т.1, предлож. първо от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд
гр. Видин по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ