№ 803
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20221110204728 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. М. Д. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5297271 на
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се твърди, че ЕФ се издава за нарушение, установено само със стационарно
техническо средство, което е обозначение със знак Е24. Излага доводи, че ЕФ има
лаконично описание на нарушението и не съдържа нужните реквизити – издател; дата на
издаване. Сочи се, че е нарушен чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като ЕФ му е връчен една година и
два месеца след деянието. Моли за отмяна на ЕФ.
Жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
Наказващият орган чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, моли ЕФ да бъде
потвърден и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
На 15.01.2021г., в 14:13 ч. л.а. „Ягуар” с рег. № М 1739 ВР се движел в гр. София, по бул.
„Скопие” с посока на движение от ул. „Габрово” към бул. „Кн. Мария Луиза”. Срещу номер
6 бил заснет с автоматично техническо средство–мобилна система за видеоконтрол TFR1-М,
№ 560, разположена в автомобил на ОПП-СДВР. Системата заснела и записала скоростта,
дата и час, както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на
движение 89 км./ч., която след приспадане на от 3 % възможна грешка била изчислена на 86
км./ч. Ограничението за скоростта на МПС било 50 км/ч., - за населено място. Бил изготвен
снимков материал. След справка, било установено, че автомобилът бил собственост на
Симеон Петров Генков и срещу същия бил издаден ЕФ. На 12.01.2021 г. Генков бил продал
автомобила на жалбоподателя, и уведомил ОПП-СДВР за това. Издаденият ЕФ срещу него
бил анулиран и бил издаден нов – срещу жалбоподателя, който му бил връчен на 11.03.2022
г. В 14 дневен срок от връчване на ЕФ, жалбоподателят не предоставил в СДВР писмена
декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
От справката от ОПП – СДВР се установява собственикът на автомобила. От удостоверение
№ 10.02.4835 от БИМ е видно, че мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M” е одобрен тип
средство за измерване с валидност до 24.02.2020 г.
Независимо, че срокът на валидност на типа на техническото средство за измерване е бил
изтекъл към процесната дата, същото е било годно да извърши измерването на скоростта, с
оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно който когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Процесното техническо
средство е било в употреба - видно от протокол от проверка № 4-38-20 от 30.10.2020г.
същото е било преминало последваща проверка с валидност една година.
От схема на организация на движението е видно, че в процесният участък ограничението за
скоростта на движение е 50 км./ч. – за населено място
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Според мотивите на Решение на КС № 1/2012 г. по к. д. № 10/2011 г. „поставянето на
2
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания- арг.
Чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Никой не може да лиши гражданин от правото му да оспорва
спазването на тези изисквания, щом са нарушени негови права или засегнати законни
интереси или пък въобще да оспори тяхната достоверност...Техническите средства за запис
биха могли да създават висока степен на достоверност и да бъдат важно доказателствено
средство и оттук да минимализират нагласата за оспорване, но не може да се приема за
абсолютно, че те са безспорни. Чл. 189, ал. 4 ЗДвП определя, че при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП
и по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността
на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.
В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението”.
Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото
законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е
процесуален порок. Посоченото в разпоредбата на чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП съдържание е
интерпретирано в утвърдения от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 1з-305 от
04.02.2011 г. образец на ЕФ, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от
ЗДвП. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите задължителни реквизити.
Правната квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Същото е
3
описано ясно и точно със всички съставомерни факти, включително мястото на деянието.
чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда, че ЕФ се издава само при установяване на нарушение със
стационарни технически средства и системи, а при установяване с такива изобщо.
Изискването в наредбата за поставяне на знак Е24 е отпаднало към процесната дата.
Не е нарушен чл. 34 ЗАНН – ЕФ е бил издаден на 28.09.2021 г. Тази разпоредба не урежда
срокове за връчване на вече издаден акт, а за издаването му.
По същество:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в
зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място
или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за населено място,
независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак, в
случаите, когато тази скорост е превишена с от 31 до 40 км/ч., санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, предвижда наказание „глоба” в размер на 400 лева.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата
скорост на движение при управление на МПС в населено място по смисъла на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като процесният автомобил се е движел със скорост от 86 км./ч., при ограничение
на скоростта от 50 км/ч. и е превишена максимално допустимата скорост с 36 км./ч.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за същото по реда на чл. 188, ал. 1
ЗДвП, тъй като в 14 дневен срок от връчване на фиша, като собственик на автомобила, не е
предоставил в СДВР писмена декларация с данни за друго лице, управлявало автомобила в
процесния период и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство, каквато възможност му е предоставена с чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В този смисъл, се
приема, че той е управлявал автомобила в процесното време.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целял настъпването на същите.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП наказание е с фиксиран размер от 400 лева и за съда
не съществува възможност за намаляването му.
С оглед изложеното, съдът намира ЕФ за правилен и законосъобразен и, че следва да се
потвърди.
4
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5297271 на СДВР.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН М. М. Д. да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай,
че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5