РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пловдив, 27.07.2010г.
Административен съд – Пловдив, VI
състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и десета
година в състав :
Административен съдия
:Здравка Диева
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1323 по описа за 2010г., взе предвид следното :
Производството
е образувано по жалба /наименована като молба/ от Г.К.Т., адрес за
кореспонденция: гр.Асеновград, ул.”Рилска”, № 78. Г.Т. е отправил до
административен съд-Пловдив следното искане: да бъде изискано адм.д.№ 1111 от
1988г. на Районен съд-Пловдив /архивно/, за да бъде преразгледано от АС-Пловдив.
С разпореждане
от 05.07.2010г., л.3 жалбата е оставена без движение за отстраняване на
нередовности, изразяващи се в: 1. в липса на посочен административен акт, който
се обжалва; указание в какво се състои незаконосъобразността на акта. 2. представяне
на документ за внесена по cметката на Административен съд-Пловдив държавна такса
в размер на 10 лв.- в деловодството на съда в 7-дневен срок от получаване на
съобщението. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите в посочения
срок, жалбата се оставя без разглеждане. Разпореждането е изпратено на
жалбоподателя в пълен текст и получено лично на 12.07.2010г.
Отговор-уточнение
е постъпил в срок, л.8. В уточняваща писмена молба, наименована от Т. като
“молба за отмяна” е посочено, че лицето обжалва определение № 201 от
13.05.2010г. по гр.д.№ 188 по описа за 2010г. на ВКС по гр.д.№ 1111 от 1988г.
на ПРС. Отново е посочено, че дело № 1111 от 1988г. на ПРС е архивно. В молбата
за изложени мотиви за отмяна на саморъчни завещания - цитат на част от молбата:
“Моля да обявите саморъчните завещания на моя чичо Д.Т. без деца от брака си и
неговата съпруга…за недействителни по чл.43 от Закона за наследството и чл.5 от
Закона за лицата и семейството, те са под пълно запрещение. Моля да допуснете
съдебна делба между мен и наследниците в Гърция и Е.В.К.…”. Следват описани
писмени доказателства, намиращи се в архивното дело, касаещи психичното
състояние на двамата наследодатели. Наред с изложеното е поискано Е.К. да заплати
на Г.Т. наеми за периода от 1988г. до 2010г., тъй като ползвала недвижим имот
/къща/ незаконно и получавала наеми от нея. Към уточняващата молба са приложени
данни за Е.К., квалифицирана от Т. за “ответната страна”.
При тези данни
с разпореждане от 15.07.2010г., л.11 на жалбоподателя е предоставен повторно
7-дневен срок за отстраняване на нередовност, констатирана с първото
разпореждане – не е посочен обжалван административен акт. Наред с това, на Т. е
указано и следното: молбата за отмяна на
цитираното Определение № 201/13.05.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 188/2010г. ,
следва да отправи до ВКС; молбата за обявяване на саморъчни завещания на
неговият чичо за недействителни следва да бъде подадена до ПРС.
На
27.07.2010г. постъпва повторна уточняваща молба, в която е посочено, че
“незаконосъобразността на обжалвания административен акт е Определение № 201 от
13.05.2010г. по частно гражданско дело № 188 от 2010г. на ВКС-София”. Т. е
посочил, че административния акт е недопускането на делба. Отделно от това е
заявил, че ще подаде молба до ПРС за обявяване за недействителни саморъчните
завещания на чичо му и неговата съпруга.
Съдържанието
на уточняващите молби дава повод да се приеме, че жалбоподателят ясно определя
претенциите си и те се отнасят до гражданскоправен спор. Разпоредбата на чл.128 АПК очертава
компетентността на административните съдилища, чрез изрично посочване на
хипотезите, които имат право и са длъжни да решават при сезирането им. След
като в две последователни уточнения молителят сочи гражданско дело за съдебна
делба и искане за обявяване на саморъчни завещания за недействителни, няма
съмнение за характера на искането. Не се откриват и индиции за оспорване на
административен акт от дефинирания обхват на чл.21 АПК. Съдебният акт на ВКС и
последиците му не могат по никакъв начин и способ да бъдат квалифицирани на
действие или бездействие по смисъла на чл.250, чл.256, чл.257 АПК. Няма данни и
за акт на държавна принуда-принудителна административна мярка, която е обжалваема
пред административния съд. Не е налице и
съдебен акт на ПРС, който да подлежи на обжалване в законов срок пред
АС-Пловдив като касационна инстанция. Не се установи искане за обявяване
нищожността на индивидуален административен акт, при което с правен интерес
разполагат лицата, чиито права и законни интереси са засегнати към момента на
издаването му и които са идентични с кръга на заинтересуваните лица, имащи
право да оспорват акта като незаконосъобразен /чл. 149, ал. 5 във връзка с чл.
147, ал. 1 АПК; преценка по чл.177 ал.3 АПК/.
Сам
жалбоподателят е посочил, че ще отправи искане за обявяване на саморъчните
завещания за недействителни, до ПРС. Упражняване на това субективно право
изцяло зависи от собственото му воля. От допълнителните уточнения става ясно,
че Т. обжалва и Определение № 201/13.05.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 188/2010г.,
което обстоятелство е свързано с твърдението за недопускане на делба-като незаконосъобразност
на административен акт /молба от 27.07.2010г./. Указано е обжалването да бъде
насочено към ВКС. След подаване на жалба от Т. до ВКС няма пречка да бъде
изискано адм.д.№ 1323/2010г., АС-Пловдив, за констатация относно срок на
подаване на жалбата.
Следователно, твърденията
в жалбата и уточняващите молби определят спорът на граждански и подлежащ на
разглеждане по реда на ГПК, при което редът на чл. 128, ал. 1, 2 от АПК е
неприложим.
При тези обстоятелства не
се установява спорно административно правоотношение с очертан от закона предмет
на регулиране, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Не
е налице административен акт, подлежащ на оспорване пред административен съд
/чл.159 т.1 АПК/. Не се установиха засегнати права и интереси от
административноправни отношения, нито ограничени или отречени субективни права,
произтичащи от административен акт.
Наличието на
проявен фактически състав обуславя оставяне на подадената жалба без разглеждане
и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Мотивиран така
и на основание чл.159 т.1 и чл.160 ал.1
от АПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Оставя без
разглеждане жалбата /наименована като молба/ на Г.К.Т.,***.
Прекратява
производството по адм.д.№ 1323/2010г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
Препис от
определението да се изпрати на Г.К.Т..
Административен съдия :