Р Е
Ш Е Н
И Е №
град
София, 21.12.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от
съдия Желязков гр. дело № 10947
по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Х.Н.И. е предявил против З. „Б.И.” АД, иск на основание чл.226, ал.1 КЗ
във вр. с чл.45
ЗЗД за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, в едно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на увреждането 16.06.2013г. до датата на
окончателното й изплащане. Чрез своя
процесуален представител ищецът поддържа
иска за неимуществени вреди, които търпи в следствие на ПТП на 16.06.2013г. Твърди, че около 10:30 ч. е пострадал при тежко ПТП в качеството си на пешеходец на третокласен
път III-705 км. 6500. На същата дата и час пешеходецът вървял плътно в крайната дясна част на пътната лента /
поради липса на банкет и тротоар/, когато внезапно бил връхлетян от лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 280 ЦДИ с per. № *******, рама WDB**********,
управляван от водача му Е. Х.Х. и с несъобразена с пътните условия скорост на прав участък и
видимост повече от километър, с посока на движение от с. Звездица” община О.
към с. Я., допуска ПТП и блъска движещия се пеша по посока Я. в дясната пътна
лента пешеходец.
Вследствие на произшествието ищецът Х.И. е получил травматични увреждания:
черепно- мозъчна травма, мозъчно сътресение. Вследствие на
тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия е засегнат десния долен крайник и
същия е трудноподвижен. След изписване от болничното заведение пострадалият е
на домашно лечение, трудно подвижен и с оплаквания от световъртеж,
главозамайване и силни пристъпи на главоболие, каквито не е имал преди
инцидента.Същият изпитва сериозен дискомфорт, тъй като не може да се
самообслужва, не е пълноценен, не може да извършва физическа дейност и се
чувства безполезен.
Претендира
ангажиране на договорната отговорност на ответника, тъй като за управлявания от Е.Х.Х. лек автомобил е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с З. „Б.И.” АД валидна до 11.07.2013 г.
Ответната страна
ЗД “Б.И.” АД, в
отговора на исковата молба оспорва изцяло иска, по основание
и размер; оспорва
иска по размер като завишен; вида и характера на уврежданията и връзката с ПТП валидно
застрахователно правоотношение за застраховка „ГО”; оспорва механизма на ПТП и причинно- следствената връзка на
претендираните вреди; прави доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който се е движил неправилно по
пътното плътно и в нарушение на правилата за движения по пътищата, както и без
да положи необходимата грижа за безопасността си, като се е поставил в
значителен риск превишаващ нормалния.Ответникът оспорва епикризата от
неврологично отделение относно това, че не е подписана и има доказателствена сила на
неподписан документ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото материали:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 38 от дата 19.06.2013 г. от РУ ’’Полиция” гр. О.; Протокол за оглед на ПТП от 16.06.2013 г. с скица на
произшествието и фотоалбум; както и от заключението на изготвената по делото автотехническа
експертизи, се установи , че на 16.06.2013г. на път III 705 км 6.500 Община О.
около 10.30 часа в светлата част на денонощието с посока на движение от с.
Звездица към с. Я. се е движел пешеходеца Х.И. в дясната пътна лента считано
по посоката му на движение. В същото време и в същата посока се е движил л.а.
„Мерцедес Е 280 ЦДИ" с ДК№ ******* с водач Е.Х.. В района преди ляв завой
към с. Я., лекият автомобил застига движещия се по пътната лента пешеходец и на
около 49 метра след приетия ориентир и на около 1 - 1.7 метра вляво от десния
ръб на платното за движение настъпва удар с пешеходеца. Ударът е нанесен с
предната част на автомобила, като главата на пешеходеца достига челното стъкло
на автомобила. След около 62,050 метра след мястото на удара пешеходецът пада
на пътното платно. Видимостта по посоката на движение на
лекия автомобил е била от над 100 метра, когато същия е могъл да възприеме
движещия се по платното за движение пешеходец. Скоростта на движение на
автомобила е била в диапазона от 48-56 км/ч. във момента на удара. Може да се
приеме средноаритметична стойност в размер на около 52 км/ч. Опасната зона на автомобила е била по-малка от видимостта на водача на
автомобила или ако същия бе предприел маневра аварийно спиране то ПТП не би
настъпило.
За лек автомобил л.а. „Мерцедес Е 280 ЦДИ" с ДК№ ******* е имало валидна застраховка при ответника за „Гражданска отговорност" с полица № 02113001560246 със срок от 12.06.2012 г. до 11.07.2013г.– приета като писмено доказателство по делото.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза, се установи , че при претърпяното на
16.06.2013 год. ПТП ищецът Х.Н.И. е получил следните травматични увреждания:
Черепномозъчна травма, преценена след болнично лечение и извършване на
необходимите образни изследвания като мозъчно сътресение. Травмата, по данни на
пострадалия, е съпроводена от „загуба на съзнание за няколко секунди”, протекла
е с умерено изразена общомозъчна симптоматика (главоболие, гадене, еднократно
повръщане), без огнищна неврологична симптоматика и синдром на
менинго-радикулерно дразнене. Тази травмена увреда по своята медико- биологична
характеристика представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Травмена увреда на глезенна става, неуточнена по вид, характер и
локализация, което затруднава и медико-биологичната й характеристика. В представената медицИ.ка документация не са
отразени ходът и протичането на заболяването в болничната обстановка, за
състоянието на пострадалия при последвалото домашно лечение и период на
възстановяване няма никакви данни. По принцип мозъчното сътресение предизвиква
умерени болки и страдания за срок от 10-15 дни, работоспособността са
възстановява в рамките на 20-30 дни. Относно евентуалната травма на глезенната
става експертизата не може да се произнесе с категоричност. Експертизата не
разполага с данни за настъпили усложнения и късни последици във връзка с
претърпяната черепномозъчна травма.
С определение на съда е допуснат до разпит един свидетел
за ответника, за установяване на обстоятелствата, свързани с търпените от него
душевни болки и страдания. Ищцовата страна не води свидетел и не ангажира
гласни доказателствени средсхтва за установяване на твърденията си относно
обема и характера на търпените от него страдания.
От показанията на посочения от ответната страна св. Е. Х.Х. се установява, че юни месец 2013 г., в ПТП е блъснат пешеходец на пътя
за Обител. Управлявал „Мерцедес”, модел 280 „Е” , движел се в дясната лента от О.
за Обител, отивал на пазар.Произшествието
се осъществило през деня, между осем, десет
часа сутринта. Шофирайки, срещу него се задал, зелен камион в посока от Обител за Монтана. Имало завой, тъй като камиона идвал срещу него и той нямало
на къде да отклони, а в близост имало
човек и той го блъснал. Твърди , че това място не било за преминаване
на пешеходци. Той се движел по пътя в
дясната си лента, а камиона идвал срещу него, от лявата му страна, не си
спомнял номера на камиона, опитал се да завие , но човекът бил точно на това
място и го блъснал, той паднал и впоследствие го закарал в болница. Пешеходеца се движел по асфалта тъй като нямало трева наоколо и си спомня, че в близост нямало пешеходна пътека. Твърди , че камионът го е връхлетял и той завил надясно и ударил пешеходеца, който се намирал точно
там, с гръб към него и не помнел кога точно го е видял. Шофьорът на камиона не
спрял, а продължил и май не е видял
пострадалия . Ударил пешеходеца дясната
страна на автомобила си, откъм фара
и страничното огледало, на ъгъла на
стъклото. Пострадалият имал кръв по главата и когато я видял го взели с батко
му, качили и го закарали в болница, но там им казали да го закарат в гр.О.. Платил му
осигуровките, туй като нямал такива,
платил всичко което трябвало. В Търговище той нямал осигуровки също така на
детето на пострадалия и на майката бил
дал пари , за да го посещават в
болницата. Твърди, че всеки ден бил при него в болницата, докато излезе.
Говорели си на турски. Поддържа, че пострадалия
нямал нищо счупено, стоял в болницата 3, 4 дена. Държали го там, защото искали
да го набюдават. Имал превръзка на главата, но ставал и ходел.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗ., всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице са елементите на фактическия състав, който
ангажира отговорността на застрахователя по прекия иск- сключен застрахователен договор, настъпване на застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент. С оглед на установеното по
делото валидно застрахователно правоотношение отговорността на
ответното дружество е установена. В
настоящия случай се установява, че са
налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние ,
вина на деликвента и съответно причинна връзка с вредоносния резултат. Вината и противоправните действия на водача на лекия
автомобил Е. Х.Х. е установена от всички приети по делото
доказателства. Причинната връзка също е установена, доколкото травмите на ищеца е предвидена в състава на престъплението,
за което водачът на МПС е признат за виновен.
Застрахователят отговаря спрямо
увредения за причинените му от застрахования деликвент вреди, на основание
сключения между тях договора за застраховка. Отговорността му обаче е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, предмет на настоящото
дело. Характерът и размерът на вредите от непозволено увреждане, респективно на
обезщетението за тези вреди се определят по обективни критерии, уредени в чл. 45 и сл. от
ЗЗ., като се изхожда от
характера и последицата на увреждащото деяние.
Съдът приема за недоказано възражението на
ответното дружество за наличие на съпричиняване, с твърдението, че се е движил
неправилно по пътното плътно и в нарушение на правилата за движения по
пътищата, както и без да положи необходимата грижа за безопасността си, като се
е поставил в значителен риск превишаващ нормалния. При извършеното с доклада по делото разпределение на
доказателствената тежест за установяване на тези възражения върху ответната
страна, доказателства в тази насока изобщо не са ангажирани и не са събрани по
делото.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Х.Н. Й. иск за претърпени неимуществени вреди спрямо ЗК „Б. И.“ АД е основателен. Размерът на дължимото обезщетение следва да
се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗ., което предвижда, че
при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. ПТП, което е преживял ищеца, безспорно е психическа травма с последици за социялното му поведение и свързано със затруднения. С оглед липсата на ангажирани гласни доказателства, каквито съдът е
предоставил възможгност на страната да посочи, не е установено твърдението на ищеца, че той не може да извършва
физическа дейност и се чувства безполезен. На основание изложеното и съдът намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да определят в размер на 10 000 лева, в който размер искът
следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се начисли и законната лихва, считано от датата 16.06.2013 година – датата на ПТП, до
окончателното й изплащане.
Над уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лева искът за обезщетение за неимуществените
вреди, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Ищецът, чрез пълномощника си претендира, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, на адвокат Г.
да бъде определено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в това производство. Съдът счита, че размерът на
дължимото възнаграждение следва да бъде
определен, като първоначално се съобрази размера на дължимия адвокатски хонорар
съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, върху предявената с
исковата молба претенция от 50 000 лева, след което този размер да бъде редуциран съобразно
уважената част от иска. В случая
дължимото минимално възнаграждение за един адвокат съгласно Наредбата върху предявената претенция от 50 000 лв. е в размер на 2030 лева, а съобразно уважената
част от иска- 10 000 лева, е в размер на 406 лева, до който размер претенцията за
разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е основателна. Ответникът дължи да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, сумата в размер на 45 лева – разноски за
извършените съдебна автотехническа и
съдебна медицИ.ка експертиза.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител претендира заплащане на разноски
съгласно цитиран списък на разноските, какъвто не се намери по делото. Спрямо
отхвърлената част от иска дължимите се на ответника разноски възлизат в размер
на 112 лева- възнаграждение за вещи лица по назначените експертизи и за
призоваването на свидетел, която сума, при този изход на делото
ищецът следва да заплати на
ответника.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 400 лева върху уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането Застрахователна компания
З. “Б.И.” АД, ***, да заплати на Х.Н.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 000
/десет хиляди/ лева- обезщетение за
неимуществени вреди следствие от ПТП, настъпило на 16.06.2013 год., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.06.2013 год., до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск за неимуществени вреди над така определения размер до
пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ЗД “Б.И.” АД *** , на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати
на адвокат Л.Г., с адрес: ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 406
/четиристотин и шест/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД “Б.И.”
АД ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на
400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Х. Н. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД “Б.И.” АД *** сумата в размер на 112
лева – разноски за възнаграждение на вещи лица и призоваване на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: