Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 7930 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 3261/07.01.2019
г., постановено по гр. д. № 56395/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 150
състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК - за
признаване за установено в отношенията между страните, че Х.Д.Х. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 4 543 лв., от която: 3 828, 76 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016
г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и
612, 44 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. - 05.04.2017 г., както и
сумата за дялово разпределение в общ размер на 101, 80 лв., от които: 82, 72
лв. - главница и 19, 08 лв. - лихва,
ведно със законната лихва от 24.04.2017 г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 680 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Б.“
ООД.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
„Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че
давността по отношение на вземанията, обективирани в
обща фактура № **********/31.07.2014 г. започва да тече от 14.09.2014 г.,
когато е датата за плащането й. Същевременно заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано на 24.04.2017 г., т. е . преди изтичане на давностния срок. В раздел VII от общите му условия „Заплащане на топлинна енергия“,
чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за топлинна енергия,
а именно: 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Разпределението
на топлинната енергия е осъществено съобразно установените изисквания за това.
На основание чл.22, ал.2 от общите му условия с клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“извършвана от избрания от тях
търговец. С депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение е заявена претенция за заплащане на дялово
разпределение и лихва за забава. Сумата за дялово разпределение е фактурирана в
полза на ищеца съобразно договорните задължения между ищеца и фирмата за дялово
разпределение. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло
предявените искове и му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника Х.Д.Х., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа доводите си, заявени
с писмения отговор на исковата молба, че претендираните
от ищеца суми не са въз основа на реален отчет на уредите, а по счетоводни
документи на ищеца, които не подлежат на проверка от страна на клиентите.
Представените от ищеца писмени доказателства са оспорени от ответника. Счита,
че направените от ищеца изчисления не могат да бъдат проверени от вещото лице
по съдебно - техническата експертиза или от съда. Вещото лице е установило, че
техническата възможност на топломера за запаметяване на данни е 36 месеца, т.
е. за периода преди м.06.2015 г. не съществуват обективни данни. С оглед на
това счита, че претенцията на ищеца е основана на предположение за неговата
добросъвестност, без наличие на проверяеми доказателства за това. При липса на
топломер, количеството на топлинната енергия е било отчитано от ищеца по
приблизителни данни за потребление за предходен период. Това от своя страна
води до неточности в изчисленията и съответно на начислените суми. Моли съда да
потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Третото лице
– помагач на ищеца „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове съответно с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден
имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, ул. „*****. Ответникът му дължи
сумата от общо 4 543 лв., от която: 3 828, 76 лв. - главница, представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.,
както и обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013
г. - 30.04.2014 г. и 612, 44 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2015 г. – 05.04.2017 г., както и сумата от 101, 80 лв. за дялово
разпределение, от която: 82, 72 лв. - главница и 19, 08 лв. - лихва. За тези
вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 24986/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 150
състав, срещу която ответникът е депозирал възражение. Претендира установяване
съществуване на вземането му, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2017
г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, както и сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията на ищеца до 24.04.2014 г. Претендираните
от ищеца суми не са формирани на база реален отчет на уредите, а въз основа на
счетоводни документи, които клиентите не могат да проверят. Оспорва
съдържанието и констатациите по представените от ищеца писмени доказателства.
Счита, че количеството топлоенергия може да се установи по безспорен и
категоричен начин само по показателите на паметта на топломера. Твърди, че
общият топломер е изнасян многократно от абонатната станция от служители на
ищеца за провеждане на метрологични проверки, но не е известно как те са
приключили и как е ставало отчитането на доставената топлинна енергия в този
период. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по
делото разноски.
На 24.04.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х.Д.Х., за
сумата от 3 911, 48 лв. - главница, както и 631, 52 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.04.2017 г., както и изравнителна сметка,
отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е
ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, ул.
„*****, ап.19, абонатен № 021824. Посочено е, че дължимите суми са, както
следва: за доставена незаплатена топлинна енергия са 3 828, 76 лв. – главница и
612, 44 – лихва, а за дялово разпределение: 82, 72 лв. – главница и 19, 08 лв.
- лихва.
С разпореждане от 02.05.2017 г., постановено по
ч. гр. д. № 24986/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 140, 86 лв., от
които: 90, 86 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано
възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за
изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
С уведомление рег. № Г-6097/14.04.2016 г. ответникът
е уведомил ищеца, че не дължи претендираните от него
суми с фактура № **********/31.12.2012 г./12.01.2013 г. на стойност от 1 495,
18 лв., както и фактура № **********/29.02.2016 г./14.03.2016 г. на стойност от
5 887, 67 лв., тъй като по отношение на главниците е изтекъл 3-годишния давностен срок, което се отнася и за натрупаните лихви
върху тях. Моли да бъде отчислено задължението му, тъй като не може да бъде
предявено плащане нито съдебно, нито извънсъдебно.
С писмо рег. № Г-6097/26.05.2016 г. ищецът е
уведомил ответника, че в 7 - дневен срок следва да представи документ,
удостоверяващ собственост на имота, както и да посети Централно управление ***,
в работен ден, за да сключат споразумение. Посочени са телефони за връзка.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „***** от 07.08.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. Протоколът е съставен от представители
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Като собственик на ап.19 в етажната собственост е посочен ответника, който с
подписа си е удостоверил това обстоятелство.
На 02.09.2002 г. е сключен договор №
1755 между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес гр.
София, ул. „*****, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У312/08.07.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“
ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Т.Й.К.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че сградата,
в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.,
като ищецът ежемесечно е отчитал общия топломер в абонатната станция. Дяловото
разпределение е извършено от „Б.Б.“ ООД в
съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данните
от уредите за сградата и имота. Изравняването е извършено съгласно действащите
през исковия период цени на топлинната енергия и възлиза на 20 лв. за доплащане
за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г., а в общата фактура №
**********/31.07.2014 г. за м.05.2013 г. -м.04.2014 г. е начислена сумата от 120 лв. за получаване
от клиента. Общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г. възлиза на 2 557, 67 лв., от която: 1 435,
89 лв. за отопление на имота и 1 121, 78 лв. - за битово горещо водоснабдяване.
Обща фактура № **********/31.07.2014 г. за м.05.2013 г. - м.04.2014 г. е в
размер на 1 371, 12 лв. Вещото лице приема, че извършените измервания в
абонатната станция, начисленията по фактурите, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената топлинна енергия за
имота на ответника са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цените за топлинната енергия през
исковия период. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за
абонатната станция в размер, съгласно данните за подгревателите
от производител и във връзка с нормативните изисквания. През разглеждания
период в абонатната станция на етажната собственост е действал общ топломер,
който е от търговски тип и е преминал периодично метрологичен контрол, съгласно
нормативните изисквания. Към момента на изготвяне на експертното заключение от
паметта на общия топломер е възможно да бъдат снети показания, описани по
месеци от м.06.2015 г. до м.04.2018 г. при направено сравнение на данните с
тези, предоставени то ТР София в справка от общ топломер в абонатната станция е
видно, че са напълно еднакви с изключение на разлика от 40 кВтч
за м.08.2015 г., което е начислено поради авария на датчици в предходен
м.07.2015 г. Останалите количества топлинна енергия, описани в месечните
фактури за периода м.06.2015 г. - м.04.2016 г. съответстват на ответите в
справката, която е взета предвид от „Б.“ ООД при изготвяне на изравнителна
сметка и съответстват на данните, снети от паметта на топломера към момента на
изготвяне на експертното заключение. Техническата възможност на топломера е
запаметяване на данни за 36 месеца. Количеството топлинна енергия не надвишава
количеството реално отчетените от предходни или следващи месеци в етажната
собственост.
При изслушване на вещото лице в
проведеното на 27.06.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че сумата от 2 557, 67 лв. е изчислена по данни от топломера. Всички данни от
фактурите и от изравнителните сметки са по данни от топломера. Вещото лице е
установило, че данните са взети коректно от топломера, който се настройва да
запамети точно какво е показанието на потреблението към 24 часа на последния
ден от месеца. Тези данни се снемат независимо кога е направено посещението от
техническите лица, тъй като те се съхраняват в паметта на топломера. Така е
настроен самият уред. Не е налице възможност за техническа грешка, тъй като
данните се свалят с уред - терминал, който е четец на данни. По този начин се
избягват субективни грешки. При наличие на външна намеса, веднага двете
устройства реагират с показване на дисплея на надпис за некоректно прехвърляне
на данни и прехвърлянето започва отначало. Тъй като този процес се извършва
автоматично, не е налице възможност за некоректно прехвърляне на данни.
Констатираната разлика за м.08.2015 г. от 40 кВтч, не
е грешка. Тази разлика идва от това, че е имало авария на датчици в абонатната
станция. За времето, през което уредът не е бил действащ, са изчислени
осреднени показатели. Вещото лице приема, че това е максималната точност, която
може да се достигне. За м.06.2015 г. е най - малкото начисление на топлинна
енергия, потребена по средни показатели за 12 месеца
напред и назад.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Б.С.М.се установява, че
след направените проверки по фактури и на място в счетоводството на ищеца общият
размер на сумите на неизплатената топлинна енергия е в размер на 3 828, 76
лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2-14 . за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г. и 612,
44 лв. – лихва за забава от 15.09.2014 г. до 05.04.2017 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 101, 80 лв., от които: 82, 72 лв.- главница и
19, 08 лв. – лихва. В констативно – съобразителната част е посочено, че сумата
за дялово разпределение по фактура № **********/м.06.2013 г. е 18, 36 лв., а по
фактура № **********/м.06.2014 г. е в размер на 18, 36 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със
сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна
енергия и съответно, че са обвързани от облигационна връзка с предмет –
доставка на топлинна енергия. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради
което не следва да се обсъжда по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици, като третото лице – помагал
на ищеца е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е установило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Количествата
топлинна енергия за технологични разходи за процесния
период са за сметка на ищеца и в съответствие с нормативните изисквания. Също
така измерването на потребеното количество топлинна
енергия в етажната собственост през исковия период е извършвано от общ
топломер, който е преминал през задължителните проверки. Данните относно
количеството топлинна енергия от топломера са коректно подадени и фактурирани,
като не е налице техническа възможност те да бъдат манипулирани или сгрешени
поради отчитането им чрез терминално устройство. Ето защо неоснователно е
възражението на ответника по жалбата, че липсва реален отчет на уредите, а са
ползвани единствено счетоводните документи, съставени от ищеца. Също така при
изпълнение на възложената от съда задача вещото лице е използвало както
съставените от ищеца документи, така и предоставени такива от фирмата за дялово
разпределение и от ТР София. Изводите на вещото лице са обстойно обосновани,
като същото е дало точен и пълен отговор на всички въпроси, които са включени в
предмета на експертизата. Както в първоинстанционното
производство, така и в настоящото ответникът не е ангажирал доказателства,
които да разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза. Ето защо съдът възприема същата като
компетентно обоснована.
Жалбоподателят
е релевирал довод, че сумата по обща фактура
**********/31.07.2014 г. не е погасена по давност, тъй като срокът за плащане е
14.09.2014 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано
на 24.04.2017 г., т. е. преди изтичане на 3 – годишния давностен
срок.
Ответникът
своевременно е заявил по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2008 г., действали до
11.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тази клауза намира приложение за вземанията, за които изискуемостта е
настъпила до 11.03.2014 г., а именно: за периода за м.05.2013 г. – м.01.2014 г.
За този период на доставка на топлинна енергия, не е необходимо изпращането на
покана или предприемането на други действия от страна на жалбоподателя, за да
се постави насрещната страна в забава, доколкото забавата настъпва с изтичане
на предварително определения срок.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че сумата по горепосочената обща фактура за
периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г., издадена на 31.07.2014 г., става изискуема
на 15.09.2014 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се
отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и
посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява
способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през
съответния отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца
за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща
фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от
съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо и
доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
24.04.2017 г., вземанията по обща фактура № **********/31.07.2014 г. за периода
м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са погасени по давност.
Стойността
на топлинната енергия за отоплителния сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г.,
отразена в горепосочената фактура възлиза на 1 371, 12 лв. Ето защо и на
основание чл.162 ГПК съдът приема, че стойността на топлинната енергия за
периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. възлиза на 1 271, 12 лв., а топлинната
енергия за м.04.2014 г. е на стойност от 100 лв.
Съгласно
експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
– м.04.2016 г. възлиза на 2 557, 67 лв. Така общият размер на топлинната
енергия за периода м.04.2014 г. – м.04.2016 г. възлиза на 2 657, 67 лв.
Жалбоподателят
релевира довод, че е носител на претендираното
вземане за дялово разпределение.
Както в
заявлението, така и в исковата молба ищецът поддържа, че претендираната
главница включва стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е част от спорния
предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
По
силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл.36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С
договора от 08.07.2011 г., сключен между ищеца и „Б.“ ООД, страните са
договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение №
2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение
в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до септември следващата година. В приложение № 2 е предвидено, че
минималният пакет за услугата дялово разпределение включва 1, 70 лв. – за
обслужване и обработка на партидата; 3, 40 лв. – за обслужване и отчитане на
уред за дялово разпределение, включително водомер за топла вода и 5 лв. – за
обслужване и отмитане на апартаментен топломер. Съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза стойността на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. възлиза на 64, 36 лв.,
формирана като разлика между общия размер на начислената сума 82, 72 лв. и
сумата от 18, 36 лв. – за отоплителен сезон м.05.2013 г. – м.04.2014 г.
Доколкото вземането за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. е покрито от
погасителна давност и на основание чл.162 ГПК съдът приема, че задължението на
ответника за периода м.04.2014 г. – м.04.2016 г. възлиза на 66 лв.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като носител на
вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение в размер на 66
лв. за периода м.04.2014 г. – м.04.2016 г.
Жалбоподателят
се позовава на общите условия в посочената по – горе редакция.
За периода
м.04.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители
за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“,
в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото
доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия
период на интеренет страницата си, а и липсват
признания за това от насрещната страна. Това обаче не води до погасяване на
задължението на ответника относно главницата за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода, който не е покрит от давност, а рефлектира върху
основателността на иска за изтекла към момента на завеждане на делото лихва. С
предявяване на иска, предмет на делото, ответникът е поканен от ищеца да
заплати претендираните от него вземания, поради което
тяхната изискуемост е настъпила. Върху стойността на установените по делото
вземания следва да се присъди законна лихва от датата на завеждане на делото.
Доколкото
ищецът не е доказал в хода на производството, че преди завеждане на делото е
поставил ответника в забава и съответно момента, в който е сторил това,
предявените искове за установяване на задължения за забавено плащане се явяват
неоснователни.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 2 657,
67 лв. – стойност на топлинна енергия за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г.,
както и за сумата от 66 лв. – главница за дялово разпределение за същия период
следва да се отмени, като предявените искове следва да се уважат в посочените
размери и период, като решението в останалата част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 90,
75 лв. – сторени разноски в настоящото производство. Доколкото жалбоподателят е
защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК , на същия следва да се присъди сумата от 59,
95 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство по съразмерност.
На ответника
по жалбата следва да се присъдят сторените разноски във въззивното
производство по съразмерност. Техният размер възлиза на 580 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.08.2019
г.
Жалбоподателят
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, възлиза на сумата
от 548, 01 лв. Усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на
ответника по жалбата се свеждат до депозиране на писмен отговор на въззивната жалба, представяне на доказателства относно
размера на сторените по делото разноски, както и участие в проведеното на 26.06.2020
г. откритото съдебно заседание. Ето защо и доколкото уговореното адвокатско
възнаграждение е в близък до минималния размер, както и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата, следва да се
приеме, че не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение,
заплатено от страната. С оглед неоснователната част на въззивната
жалба, на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 232, 27 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която на ответника е присъдена сумата
над 272, 32 лв. до 680 лв. – сторени разноски по делото.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди
сумата от 54, 47 лв. – разноски в заповедното производство и 486, 99 лв. –
разноски в исковото производство, а на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 29, 98 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
в заповедното производство и 59, 95 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3261/07.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56395/2017
г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК -
за признаване за установено в отношенията между страните, че Х.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, сумата от 2 657, 67 (две хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки) лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2014 г. - 30.04.2016 г., както и
сумата за дялово разпределение в размер на 66 (шестдесет и шест) лв., ведно със законната лихва от
24.04.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, е осъдена да заплати на Х.Д.Х.,
ЕГН **********, сумата над 272, 32
(двеста седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки) лв. до 680 (шестстотин и осемдесет) лв.,
представляваща сторени по делото разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, срещу Х.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.150 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Х.Д.Х., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 2 657,
67 (две хиляди шестстотин петдесет и
седем лева и шестдесет и седем стотинки) лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2014 г. - 30.04.2016
г., както и сумата от 66 (шестдесет и шест)
лв. – главница, представляваща дялово разпределение за периода 01.04.2014 г. –
30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. гр. София, ул. „*****, ап.19, абонатен № 021824, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 24.04.2017 г. до окончателното
изплащане, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 24986/2017
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 150 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3261/07.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56395/2017
г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, сумата от 90, 75 (деветдесет лева и седемдесет и
пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производство по съразмерност;
да заплати сумата от 59, 95
(петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното
производство по съразмерност; да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 54, 47 (петдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки) лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 486, 99 (четиристотин
осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки) лв., представляваща
разноски в исковото производство; както и да заплати, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК сумата от 29, 98 (двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство в заповедното производство и сумата от 59, 95 (петдесет и девет лева и деветдесет
и пет стотинки) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***,
да заплати на Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 232, 27 (двеста тридесет
и два лева и двадесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното
производство по съразмерност.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.