№ 13623
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110110862 по описа за 2025 година
Ищецът ИЗИ ФИНАНС ЕООД твърди в исковата молба, че в негова полза против М. Й.
Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за: сумата 2
000,00 лева , представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 06.12.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 363,00 лева , представляваща договорна лихва за период
от 24.11.2023 г. до 19.09.2024 г., сумата 53,01 , представляваща мораторна лихва за период
от 19.09.2024 г. до 29.11.2024 г , за които предявява установителни искове, при твърдения за
сключен договор чрез използване на средства от разстояние – на уеб страница, ответната
страна, след регистрация, попълване на въпросник, и маркиране на полето „съгласен съм с
ОУ“, приема същите, като на посочен от ответната страна имейл, получава договор и общи
условия за писмено потвърждение. Твърди се, че това потвърждение се осъществявало чрез
съобщение на телефон, с уникален код, като на имейла си получила линк, след отварянето
на който следвало да въведе получения код. Посочени са данните на ответницата. Твърди, че
цялата процедура е приключила, като договорът е сключен, и на ответницата е отпуснат
заем, преведен по посочения от нея начин, от 2000лева главница, по банкова сметка.
Ответницата се задължила да върне 2200лева на 8 падежни вноски от 23.12.2023г. до
20.7.2024г., от по 125 лева, като се сочи, че погасена била главница от 200 лева, с която сума
е погасена вноската с падежна дата 24.11.2023г. Поради изложеното, се твърди, че ищецът
има вземане от 2000лева – главница за период 22.1.2024г.-20.7.2024г., уговореният размер на
договорна лихва бил от 40,15%, или следвало да заплати 363 лева за целия период.
Начислено е обезщетение за забава.
Ответникът, в срока за отговор, признава твърдението на ищеца за сключен договор за
заем, както и твърдението, че в изпълнение на поетото задължение по него, ищецът е превел
на ответника сумата 2000лева. Оспорва се дължимостта на цялата главница, при условие, че
1
и в исковата молба е направено твърдение, че същата е платена частично.
Навежда се твърдение, че ответницата следва да заплати само чистата стойност на заема,
защото договора е недействителен – действителният ГПР е различен от посочения, защото в
него следва да се включи и предвидената в чл.3,2 неустойка, като посоченият лихвен
процент не отговаря на действително приложения, защото неустойката представлява и
добавък към договорната лихва, което води до нарушение на добрите нрави. При условията
на евентуалност, се твърди, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави,
доколкото е посочено, че нейният размер възлиза на 40,15 %, като надвишава 3- кратния
размер на законната лихва. При евентуалност, сочи, че счита клаузата за неустойка за
недействителна, включително неравноправна.
След изготвяне на проект за доклад на делото, с молба от 16.4.2025г. ищцовото
дружество е оттеглило иска за главница за сумата 1000лева – вноски за период 22.5.2024г.-
19.9.2024г., като е заявило, че поддържа иска само за сумата 1000лева – вноски за период
24.12.2023г.- 22.4.2024г.
С определение от 17.4.2025г. по делото, СРС е прекратил на основание чл.232 ГПК
производството по делото за сумата 1000лева – вноски за период 22.5.2024г.-19.9.2024г., като
е обезсилил заповедта за тази претенция. Определението, като необжалвано от страните, е
влязло в сила.
В срока за обжалването му, е подадена молба от ответницата, с искане по чл.248 ГПК,
връчено на ищеца, по което съдът, с протоколно определение от 19.6.2025г. съобщи на
страните, че ще се произнесе с решението.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 25.10.2023г.,. страните,
чрез използване на средства от разстояние, са сключили договор за кредит, по силата на
който, ищецът се е задължил да даде в заем на ответника главница от 2000лева, а
ответникът- да я върне, заедно със сумата 363 лева възнаградителна лихва на 11 месечни
вноски, при посочен ГЛП 40,15 %, посочен ГПР – 48,44 % като СРС намира, че страните не
спорят, че сумата 2000лева е предадена на ответника. Не формиран спор, че ако
аритметично сумата от 1089,36 лева – неустойка, посочена в чл.3,2 от договора, се включи в
ГПР 48,44 %, то същият ще надвиши 50 %, както и съдът е съобщил на страните, че му е
служебно известно, че към 25.10.2023г. законната лихва възлиза на 10 %
От представения договор за заем е видно, че кредиторът се е задължил да предаде на
длъжника сумата 2200 лева, при задължение на клиента да я върне на вноски за срок 330
дни, при посочена възнаградителна лихва 40,15 %, и посочена общо дължима сума 2635,60
лева. С разпоредбата на чл.4,ал.1 е посочено, че общата дължима сума при непредставяне на
обезпечение е 3724,96 лева, препратено е към чл.3, ал.1 . ГПР, посочен в договора е 48,44 %.
/чл.3,1/ в петдневен срок от сключването, ищцата – потребител е длъжна да
предостави на заемателя едно от следните обезпечения : поръчител, или банкова гаранция
или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки;
2
като съгласно разпоредбата на чл.3,2, страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението по ал.1 ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетение се дължи
неустойка, като е посочено, че размерът й е съобразен с особеностите на договора, и
потребителя и нейният размер е 1089,36 лева, като е посочено, че същата се начислява в
деня, следващ неизпълнението на задължението по ал.1 и се заплаща с погасителната
вноска. В ал.3 е посочено, че независимо от предходното, размерът й не може да надвишава
½ от размера на главницата по ДПК, а в случай, че в даден договор е уговорена по – висока,
то тя следва да се счита уговорена на ½ от главницата. По – долу е представен погасителен
план с и без неустойка.
Представено е нареждане за превод по сметка, с наредител – ищецът, с който сумата
2200 лева е преведена в полза на ответницата.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност
на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва
да липса информация, така че при сключването на договора както и при неговото
изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от
месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането
по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора,
те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за потребителски
кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и
задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат
уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че
кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
3
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК.
Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем
да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Вследствие на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя,
кредиторът не получава реален обезпечителен ефект- не получава обезпечение на
задължението си. Следователно, предвиждането, изначално в договора, на задължение за
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/
на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало
да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1
ЗПКр. Посоченият в договора ГПР от 48,42% не е действителен, тъй като в него не е
отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си
представлява още едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната
стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В
случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да
бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се
счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това
обстоятелство е достатъчно, за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът,
по който е установена конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява
механизъм за заобикаляне на нормите за защита на потребителите и допълнително
натоварване на заемателя с допълнителни плащания. Неоснователно е възражението на
ищцовата страна, че поради сключването на поредица от договори за кредит, то конкретните
разпоредби са уговорени индивидуално. На основание чл.154,ал.1 ГПК, ищцовата страна,
която се ползва от този факт, следва да го докаже, като по делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Ето защо, СРС намира,че договорът е недействителен. Доводите на ищеца, че не е
4
начислявана неустойка са неотносими, защото аргументите за нищожността на договора не
произтичат, нито следват реалното изпълнение на задълженията по договора.
Предвид така изложеното на основание разпоредбата на чл. 23 от ЗПК , съгласно
която при обявяване на недействителност на договора, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, искът за връщане на
остатъка от неплатена главница, при съобразяване на платената от ответната страна,
съобразно изложеното от ищеца, ценено на основание чл.175 ГПК - че „погасена е вноска от
200 лева и вноска с падежна дата 24.11.2023г.“/ страница 3 от ИМ/, а не посоченото от
ответната страна тълкуване на твърденията на ищеца / страница 2 от отговора „вноска 1 е в
размер 454,16 лева/, при приложение на правилата за доказателствена тежест и липсата на
каквито и да е доказателства от ответницата, че действително е платила някаква част от
вземането, въпреки нарочните указания на съда, се налага изводът, че ответницата е
извършила едно плащане, от 200 лева, като се съобрази частта, за която производството е
прекратено, то и искът е основателен само за главниците не посочените от ищеца вноски,
съобразно останалата за разглеждане претенция, именно по аргумент от разпоредбата на
чл.23 ЗПК – дължи се само чистата стойност на вземането. Ето защо, искът следва да се
уважи за сумата 1000лева главница, заедно със законната лихва от заявлението, до
плащането, като се отхвърли за сумата 363 възнаградителна лихва, и 53,01 лева – мораторна
лихва. Изявлението на ищеца за оттегляне на иска за 1000лева – сочените вноски, за което
делото е прекратено и заповедта е обезсилена, не касае претенцията за възнаградителна
лихва и мораторна лихва по заповедта, ищецът е предявил иск за установяване на тези две
претенции, не е оттеглил изрично иска си и за тях, поради което недопустимо е чрез
тълкуване съдът да приеме нещо различно. Доводите на ищеца в молба от 22.5.2025г.,
изложени по реда на чл.248 ГПК са неоснователни.
По разноските. Настоящото произнасяне касае разноските както по оттеглената част
на иска, така и за разгледаните претенции – производството е едно, с цел установяване
дължимостта или не на вземането. СРС не се произнася по реда на допълването на
определението за частично прекратяване на делото, именно по тази причина. По доводите,
изложени в защита по чл.248 ГПК, следва да се посочи единствено, че неверно е
твърдението на ищеца, че молбата за допълване е просрочена, защото определението е
връчено на електронна поща на 22.4., а молбата е подадена в едноседмичния срок, на 1.5,
отново по електронна поща.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за 50 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство, сторените разноски са:
130,00 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна е представлявана от адвокат както в заповедното, така и в
исковото производство, представени са договори за правна защита и съдействие, сключени
при условията на чл.38,ал.2 ЗАдв, за защита на материално – затруднено лице.
За защитата в заповедното производство, на процесуалния представител следва да се
5
определи възнаграждение от 200 лева, към които се присъди и ДДС / видно от представени
в първото о.с.з. заседание, процесуалния представител е регистриран по ДДС/. За исковото
производство, възнаграждението следва да се определи на 400 лева, и 80 лева ДДС.
Доводите на съда са следните. В приложение на приетото от СЕС по дело С – 438/2022г., и
при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, а именно – проведено е
едно открито съдебно заседание, събирани са само писмени доказателства, не са налице
множество оспорвания, нито множество процесуални действия, то и делото се отличава с
ниска фактическа и правна сложност , при спорен въпрос за неравноправни клаузи. Ето
защо, прилагането на коефициента, поискан от защитата на ответницата с молба от
16.6.2025г. е неоправдан, при сравнение на вида, дела, за които се отнася.
С оглед изложеното, при основателност на иска за сумата 1000 лева, на ищеца се
следват разноски от : 41,39 лева за заповедното производство и сумата от 95,20 лева за
исковото производство.
На процесуалния представител на ответната страна, от определеното възнаграждение
се следва сумата от 117,22 лева без ДДС или 140,66 лева с ДДС за заповедното и сумата от
234,44 лева без ДДС или сумата 281,33 лева за исковото производство.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „Изи Финанс „ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Иван Вазов, улица Балша № 17,ап.1,
че М. Й. Б. ЕГН *** с адрес *** дължи на „Изи Финанс „ ЕООД ЕИК ********* сумата
1000лева главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
459109/25.10.2023г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
11.12.2024г.до плащането, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по гр.д.№ 73499/2024г. от СРС, 125- ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземания за: 363 лева договорна лихва за период от 24.11.2023г. до
19.9.2024г., 53,01 лева – лихва за забава от 19.9.2024г. до 29.11.2024г.
ОСЪЖДА М. Й. Б. ЕГН *** с адрес *** да заплати, на основание чл.78,ал.1 ГПК на
„Изи Финанс „ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.
Иван Вазов, улица Балша № 17,ап.1: сумата от 41,39 лева за заповедното производство- гр.д.
№ 73499/2024г. от СРС и сумата от 95,20 лева за исковото производство – гр.д.№
10862/2025г.
ОСЪЖДА „Изи Финанс „ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к. Иван Вазов, улица Балша № 17,ап.1, да заплати, на основание чл.78,ал.3
ГПК, на Еднолично Адвокатско дружество М. с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление град Стара Загора, бул. Княз А. Батенберг № 28, етаж 5, офис 42,
представлявано от адвокат М. В. М.,с личен адвокатски номер **********, сумата от 140,66
6
лева- възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д.№
73499/2024г. и 281,33 лева по гр.д.№ 10862/2025г
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7