Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 26.05.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На дванадесети май Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1285 по описа за 2021 година.
Предявен е иск за издръжка с правно основание чл.144 от СК.
Ищецът Н.К.Т. твърди в исковата си молба, че ответницата е негова майка. Тя и баща му били разведени от 12.02.2019 г. с решение № 246/21.02.2019 г. по гр.д.№ 4731/2018 г. на РС – Стара Загора, с което било определено местоживеенето му при баща му К.Т.Т. и осъдена майката Л.К. Т.да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева. Майка му Л.К.П. му заплащала издръжката в периода март 2019 г. - декември 2019 г. От декември 2019 г. до днешна дата тя престанала да заплаща издръжка. За периода декември 2019 г. - юли 2020 г. ищецът бил ученик 12-ти клас в Търговска гимназия - Стара Загора и се дипломирал на 23.06.2020 г. През август 2020 г. кандидатствал и бил приет в Тракийския университет Стара Загора специалност “Информационни технологии в икономиката и управлението” - 4 годишно редовно обучение, където от м. септември 2020 г. учел и до днес. През целия този период баща му К.Т.Т. се грижел за него. Купувал храна, готвел, плащал битовите сметки - ток, вода, телефони, телевизия, дрехи, обувки, учебници, тетрадки, карти за градския транспорт. Той му заплатил и двете семестриални такси - по 752 лв. всяка. През целия този период майка му Л.К.П. му донесла два пъти храна, и то по негово настояване. Също така много рядко му се обаждала по телефона да го чуе. Случвало се е по няколко месеца да не я чува. Майка му получавала ежемесечно пенсия. Известен период била безработна, но получавала обезщетения за безработица. В момента работела. Притежавала наследствен дял от къща и имот в Гурково, за което получавала наем. Живеела заедно с майка си - Славка Младенова, като двете отдавали две стаи от апартамент и гараж под наем. Месечните й приходи били приблизително колкото на баща му. Счита, че майка му има достатъчно средства и може солидарно да полага и тя грижи за него, както го прави баща му. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Л.К.П. да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. считано от февруари 2020 г., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до навършването на 25 г. или приключване на висшето му редовно обучение. В молба от 29.04.2021 г. уточнява, че претендира издръжка за минало време от 16.03.2020 г.
Ответницата Л.К. Т.счита иска за неоснователен. След навършване на пълнолетие от ищеца, поради тежкото си финансово и здравословно състояние, преустановила да издържа сина си. Не оспорва факта, че ищецът е бил ученик през учебната 2019/2020 г. Не оспорва и факта, че ищецът е приет като студент в ТУ Стара Загора специалност „Информационни технологии в икономиката на управлението“, както и че в момента продължава своето образование. Не оспорва твърдението, че получава пенсия. Същата й била отпусната поради инвалидност и била в размер на 150 лв. Оспорва твърдението, че работела на постоянен трудов договор. Като инвалид разчитала на временна трудова заетост. Имало случаи да работи в рамките на няколко дни по граждански договор, като заплащаните суми били в нисък размер. Притежавала идеална част от имот, находящ се в гр. Гурково, но не получавала доходи от него. Имотът се ползвал единствено от неин родственик, който не й заплащал нищо за това, че ползва нейната идеална част от имота. Не оспорва, че живее с майка си. Оспорва твърдението, че отдава под наем две стаи от апартамент и гараж. Такива имоти не притежавала, съответно нямала как да има доходи от отдаването им под наем. Не знаела колко са месечните приходи на бащата на ответника, но ако същите били в размер на около 200 лв. месечно, то тогава действително нейните месечни доходи били колкото неговите. Ако бащата на ответника получавал повече от 200 лв. месечно, то тогава нейните доходи били в пъти по-ниски от тези на бившия й съпруг. С оглед горното счита, че не следва да заплаща издръжка на ищеца и предвид факта, че същият, въпреки извършените три операции на сърцето, бил в добро здравословно състояние и можел да полага обществено полезен труд и да се издържа от него. Оспорва, че на ищеца му е необходима месечна издръжка в размер на 600 лв. Тази сума била изключителна голяма. Същевременно за нея щяло представлява затруднение да изплаща исканата издръжка в размер на 300 лв., предвид обстоятелството, че е инвалид със 75% /преди новите правила за оценка била 94%/, че била безработна, както и че средствата, с които разполагала ѝ били необходими за издръжката ѝ и били изключително ниски. По тази причина живеела с майка си, тъй като не можела да си позволи да живее самостоятелно или на квартира. Сумата, с която ежемесечно разполагала, я използвала за закупуване на лекарства и храна. Благодарение на майка си не плащала суми за наем, ток, вода и други консумативи. Доходите, които получавала, били недостатъчни да си осигури един нормален начин на живот и евентуалното й осъждане да заплаща 300 лева издръжка на ищеца би довело до налагане на сериозни ограничения в семейството й. Ищецът получавал помощ от баща си. Не плащал наем или консумативи за жилището, като и нямал други съществени разходи за своя живот, освен тези за храна. Възможно било да е подал документи за стипендия. Неоснователно било искането да бъде осъдена да заплаща издръжка на ищеца считано от февруари 2020г. Аргументи в исковата молба в тази насока не били изложени, а и не би било правилно, законно и морално да заплаща на ищеца издръжка, за времето през което не е учил, а е бил пълнолетен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от *** *** Загора, ищецът е син на ответницата и е на 19-годишна възраст. От диплома за средно образование № 004448 се установява, че на 16.06.2020 г. ищецът е завършил средно образование в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора. Видно от уверение № 103/11.03.2021 г. на Тракийски университет – Стара Загора, Стопански факултет, през учебната 2020/2021 г. ищецът е записан в първи курс, редовно обучение по специалност „Информационни технологии в икономиката и управлението“.
Фактическият състав, от който възниква правото на издръжка на пълнолетни учащи се деца, е установен в чл.144 от СК и обхваща три елемента: обучение, възраст и материално състояние.
В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът учи редовно във висше училище, не е навършил 25–годишна възраст и няма данни да може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца се дължи, ако не съставлява особени затруднения за родителите. В трайната си практика ВКС е приема, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Задължението за издръжка по чл. 144 СК не е безусловно, а се обуславя от възможността на родителя да дава без особено затруднение издръжката от наличните, а не от възможните си доходи. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице /в този смисъл са: определение № 1076 от 13.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2015 г., III г. о., ГК, определение № 1084 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2015 г., III г. о., ГК, решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г., III г. о., ГК, решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, решение № 469 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 305 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК и др./.
По делото е представено експертно решение № 3183/07.10.2020 г. на ТЕЛК – Стара Загора, от което е видно, че на ответницата е определена 75% трайно намалена работоспособност. Видно от удостоверение от 29.03.2021 г. на ТП на НОИ – Стара Загора, за периода м.03.2020 г. – м.06.2020 г. ответницата е получила обезщетение за безработица в размер на 1367,64 лв. Представено е и удостоверение от ТП на НОИ – Стара Загора, от което е видно че към 01.01.2021 г. ответницата получава пенсия в размер на 155,79 лв. месечно. От удостоверение от 29.03.2021 г. на ТП на НОИ – Стара Загора се установява, че за периода м.01.2020 г. – м.03.2021 г. ответницата е получила пенсии и добавки общо в размер на 2882,87 лв., или 192,19 лв. лева средно на месец.
Свидетелят К.Т.Т. твърди, че през тази година майката работи в Техносвет, както и че същата живее в едно домакинство с нейната майка и отдават две стаи и гараж под наем в гр. Стара Загора, .... Сочи обаче, че апартаментът и гаражът са собственост на майката на ответницата. Уточнява, че показанията му се отнася до период от поне 26 години назад. Според свидетелката М.Г.Т.ответницата работи, но казва, че не работи. Майка ѝ има две стаи, които се дават под наем на ученици. Майка ѝ има гараж, който също дава под наем. Свидетелят С.К.С. сочи, че през 2019г. ответницата е работела във фирма Техносвет - Стара Загора и е била съкратена през есента на 2019г. От тогава до сега тя не е работила, тъй като има заболяване. Л. живее с майка си, която взема доста малка пенсия. Ответницата също получава малка пенсия и парите не им стигат за издръжка. Според свидетеля в продължение на 6-7 месеца ответницата е получавала обезщетение от Бюрото по труда за безработица. От юли 2020г. до сега ответницата получава само пенсия и не получава приходи от наематели.
Според данните на НСИ за първото тримесечие на 2021 г. средният общ разход за издръжка на едно лице е в размер на 533,50 лева месечно. Както беше посочено, доходите на ответницата са в размер на 192,19 лв. лева средно на месец и са далеч под посочения размер. Дори да се добавят доходите от обезщетения за безработица, получавани от ответницата през периода м.03.2020 г. – м.06.2020 г., доходите ѝ отново са под размера на собствената ѝ необходима издръжка. Твърденията на ищеца за доходи на ответницата от работа по трудови и граждански правоотношения и отдаване под наем на недвижими имущество не се подкрепят доказателствата по делото. Самите свидетели Т. и Т.сочат, че отдаваното под наем имущество всъщност е собственост на майката на ответницата, и следователно няма отношение към имотно ѝ състояние. Показанията на свидетеля Т., че ответницата работи, противоречат на показанията на свидетеля С.и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Предвид това и като се отчете обстоятелството, че свидетелят Т. е от кръга на лицата по чл.172 ГПК, тези показания не следва да бъдат кредитирани.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че ответницата Л.К.П. не разполага със свободни парични средства след осигуряване на собствената ѝ необходима издръжка, поради което за нея не възниква задължение да издържа пълнолетния си син Н.К.Т., който учи във висше училище.
По тези съображения съдът намира, че не е налице една от кумулативните предпоставки за издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител, установени в чл.144 от СК – задължение за издръжка. Ето защо предявеният от Н.К.Т. против Л.К.П. иск по чл.144 от СК за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано една година назад от предявяване на иска, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Т. *** против Л.К.П. *** иск за издръжка по чл.144 СК на пълнолетно учащо се дете от родител в размер на 300 лева месечно, считано една година назад от предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното ѝ заплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :