Определение по дело №437/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260138
Дата: 8 септември 2021 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205550100437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

           Номер                           Година   08.09.2021              Град   Стара Загора

 

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми септември                                                                                            Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 437 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по молба по чл. 548 ГПК на Ф.Й.С., в която се твърди, че била майка на малолетното дете И.Ф.С., което родила на - г. в - и на малолетното дете А.Ф.С., което родила на - г. в -, но от болниците не й били издали документи за раждането на тези й деца, тъй като не могла да плати престоя и грижите, поради което иска от съда да установи факта на раждането на всяко от тези й деца.

 

            След като се запозна с постъпилото по делото на 26.08.2021 г. електронно изявление на М. и приложения към него електронен образ на вербална нота на П., от която е видно, че в О. не е намерен акт за раждане от *** г. на дете А.Ф.С. на молителката, нито има заявка за това, а в О. е намерен непълен акт за раждане на дете И.Ф.С. на молителката, копие от който е изпратен с нотата, съдът намери, че молбата е недопустима, а мотивите за този правен извод са следните:

 

Според нормата на чл. 548 ГПК, когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, какъвто е случая, тяхното установяване може да се иска по реда на глава 50 ГПК само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът, като доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на М., че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане, а случаят не е такъв. При него по делото молителката, чиято е тук доказателствената тежест, въпреки предоставеният й от съда срок по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 540 ГПК, продължаван двукратно по молби на пълномощникът й и изтекъл още на 14.03.2021 г. (което е още една причина за прекратяване на делото, тъй като е преклузивен и изтичането му преклудира според чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 540 ГПК правото й да отстрани тази нередовност на молбата си – в този смисъл и Опр. 453-2011-III г.о., Опр. 93-2013-IV г.о., Опр. 203-2011-III г.о. и Опр. 77-2011-I г.о.), не е представила и до момента официален документ, издаден от компетентните органи на Р. или удостоверение на М., че органите на Р. са отказали да разгледат нейна молба за издаване на удостоверение/акт за раждане на децата й или че тя е нямала възможност да отправи такова искане/молба към същите органи на Р. за издаването им (чл. 548, изр. 2 ГПК). Тъкмо напротив. По делото е постъпило на 26.08.2021 г., след изтичане на продължения й срок по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 540 ГПК, само електронно изявление на М. и приложен към него електронен образ на вербална нота на П., от които е видно, че в О. не е намерен акт за раждане от *** г. на дете А.Ф.С. на молителката, но последната не и подавала заявка за съставянето му, а в О. е намерен, макар и непълен, акт за раждане на дете И.Ф.С., копие от който е и изпратен. При това положение очевидно не би могло да се приеме за доказано от молителката, с посочените в чл. 548, изр. 2 ГПК официални документи, че същата не може да се снабди с необходимите й документи за раждането на децата й или със заместващи ги удостоверявания от органите на Р., на чиято територия са настъпили тези факти според молбата й. А представянето на такива документи е предпоставка за допустимост на молбата й за установяването на същите факти в настоящото производство (така и Опр. 17-2014-III г.о., Опр. 217-2017-III г.о., Опр. 424-2017-III г.о.). Поради това като недопустима молбата й по чл. 548 ГПК следва да бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство по делото да се прекрати (чл. 130, изр. 1, във вр. с чл. 540 и чл. 548 ГПК). По аргумент от чл. 130, изр. 2, във вр. с чл. 540 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от молителката, на която поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Гълъбовският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

            ВРЪЩА като недопустима молбата по чл. 548 ГПК с вх. № СД-02-08-260457/21.10.2020 г. на молителката Ф.Й.С. и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело номер 437 по описа за 2020 г. на Гълъбовския районен съд.

           

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от молителката с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: