Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1071
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 394
вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. чл. 409 КЗ вр. 86 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът „К.“ ЕООД твърди, че между него и ответника „ДЗИ – О.З.”
ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско +“ с полица № 440118213128298 от
07.11.2018 г. със срок на действие от една година, считано от 12:29 часа на
07.11.2018г. до 23:59 часа на 06.11.2019г. за л. а. „Мерцедес Бенц”, модел „МЛ
350 БЛУТЕК 4 МАТИК”, с рег.№ РК ****ВР. Твърди, че при сключване на застраховката,
автомобилът е представен за оглед и заснемане пред представител на
застрахователната компания и му е определена действителна стойност в размер на
60 000.00 лева. Същата сума е записана в полицата като застрахователна
сума. Твърди, че застраховката покрива общите условия за застраховка „КАСКО+” и
клаузата „ПЪЛНО КАСКО”, които включват рисковете „кражба” и „грабеж” на МПС. Посочва, че с двустранно подписан от представители на ищеца и
ответника констативен протокол е удостоверено
наличието на допълнителна защита срещу кражба на автомобила. В периода от 00:30
часа на 02.03.2019 г. до 10:30 часа на 02.03.2019 г. в гр. Перник настъпва
застрахователно събитие - кражба на застрахования автомобил, за което
застрахователят e уведомен, образувано е досъдебно производство и прокурорска
преписка срещу неизвестен извършител. Твърди, че по
случая е заведена щета при ответника, по която на застрахователното дружество
са предоставени всички необходими документи за настъпилото застрахователно
събитие. С писмо изх. № 0-92-6506 от 09.05.2019г., „ДЗИ – О.З.” ЕАД отказва да
изплати застрахователното обезщетение по образуваната щета с мотив, че по
преписката липсват категорични доказателства за настъпване на застрахователно
събитие. Във връзка с направените от ответника с отговора на исковата молба
възражения, заявява, че за „К.“ ЕООД е
налице застрахователен интерес, тъй като в качеството си на собственик е
застраховал собственото си имущество. Сочи, че настъпилото събитие е
регистрирано в ОД на МВР-Перник, като са образувани досъдебно производство и
прокурорска преписка. Допълва, че автомобилът е бил в състояние, годно да бъде
ползван и се е предвижвал на собствен ход, като към момента на възникване на
застрахователното правоотношение по процесния автомобил не е имало щети или
повреди. Допълва, че при сключване на договора за застраховка на застрахователя са предоставени всички
известни на „К.“ ЕООД данни и
обстоятелства относно автомобила.
Моли съда да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 60 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Пълно каско“
за кражба на застрахованото МПС, ведно с мораторна лихва върху главницата в
размер на 3 216.92 лв., считано от 29.03.2019 г. до подаване на исковата
молба, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски. В исковата молба
е посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ
– О.З.” ЕАД оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва валидността
на застрахователния договор, като поддържа, че същият е нищожен поради
невъзможен предмет и начална липса на застрахователен интерес от неговото
сключване. Оспорва обстоятелството, че процесният л.а. с рама №
WDC1660241А265290 е обект на
застрахователен договор № 440118213128298 по имуществена застраховка „Каско+“.
Твърди, че автомобил с рама № WDC1660241А265290
е бил увреден до такава степен, че не е могъл да бъде възстановен, като
при сключване на застрахователния договор същият не е бил годен за експлоатация
и движение поради наличие на тотална щета. Оспорва идентичността между
автомобила, който е представен за оглед при сключване на застрахователния договор
и процесния автомобил. Твърди, че след справка по номер на рама - в онлайн
система AUTOonline, се установява, че автомобил с рама № WDC1660241А265290 е
тотално увреден. Посочва, че процесният автомобил е с различен цвят от
представения пред застрахователя автомобил. Твърди, че представеният за оглед
при сключване на застраховката автомобил „Мерцедес Бенц“ модел МЛ 350 BLUETEC 4
Matic“ с ДК№ РК ****ВР е светло сив на цвят отвън, с кафява кожа с дървесни
елементи отвътре и с панорамен покрив, а автомобил с рама № WDC1660241А265290 е
тъмно сив/син отвън и с черна кожа отвътре, като покривът му не е панорамен, а
е ламаринен с шибидах. Поддържа, че заявеният за откраднат л.а. с рама №
WDC1660241А265290 е бил тежко увреден и не е възможно същият да бъде възстановен
и годен за движение по пътищата. Счита, че автомобил с номер на рама
WDC1660241А265290 е бил тежко увреден в Германия, като същият е закупен като
останки. При условията на евентуалност оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователен договор по имуществена
застраховка „КАСКО +“, поради изначална
липса на застрахователен интерес от неговото сключване. Оспорва ищецът да е собственик на процесния
автомобил. Оспорва настъпването на застрахователното събитие. Твърди наличие на
основание за изключване отговорността на застрахователя поради неточно
обявяване на обстоятелство, свързано с настъпило събитие, което е съществено с
оглед интереса на застрахователя. Оспорва и размера на претендираното
застрахователно обезщетение, като поддържа, че същото е завишено и не отговаря
на действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие. В условие на евентуалност прави възражение за
прихващане на дължима и неплатена от застрахования 3-та и 4-та вноска от
дължимата застрахователна премия по полица № 440118213128298, в общ размер на 1
712.38 лева. Претендира направените в производството разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между
ищеца и ответника е сключена застрахователна полица № 440118213128298 от 07.11.2018
г. за имуществено застраховане “каско+”, клауза „пълно каско”, на лек автомобил - „Мерцедес Бенц”, модел „МЛ 350
БЛУТЕК 4 МАТИК”, с рег.№ РК ****ВР, рама № WDC1660241А265290 и година на първа регистрация 2013 година, за застрахователната сума 60 000 лева,
със срок на застрахователно покритие от 12.29 ч. на 07.11.2018 г. до 23.59 ч.
на 06.11.2019 г., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 3358 лева, платима на
четири вноски от по 839.50 лева. Уговорено е, че застрахованият дължи и данък
от 2 % върху застрахователната премия или общо 67.16 лева, платим на четири вноски от по 16.79 лева. Падежите на
дължимите вноски премия и данък са следните: 06.11.2018 г.; 06.02.2019 г.; 06.05.2019
г. и 06.08.2019 г, като Съдът приема, че ответникът не оспорва, че първите две
вноски са платени. Този извод съдът прави въз основа на заявеното при условията
на евентуалност от ответника възражение за прихващане /иска се да бъдат
прихванати само две неплатени вноски/, независимо от обстоятелството, че по делото не
са представени доказателства за плащане от страна на застрахованото лице на
уговорената със застрахователната полица втора разсрочена вноска.
С констативен протокол от 14.11.2018 г.
е удостоверено, че застрахованият автомобил е снабден с допълнителна защита
срещу кражба – безконтактен имобилайзер MAK SHIELD.
Във връзка със сключената
застрахователна полица, на 13.11.2018 г. е извършен оглед на застрахования
автомобил от представител на застрахователя,
с направени снимки на автомобила, оборудването му, включително и номера
на рамата му. Констатациите са вписани в пописан от двете страни протокол №
99067508, в който е посочено, че при огледа не са констатирани липси и
увреждания по автомобила.
За автомобила – предмет на
застрахователната полица е издадено свидетелство за регистрация № *********/05.11.2018
г., в което е вписан рег. № на
автомобила РК ****ВР и рама № WDC1660241А265290.
Като собственик на автомобила е посочено дружеството ищец „К.“ ЕООД.
При подписването на полицата
застрахованият декларира, че е запознат с общите условия на застрахователя и е
получил същите, като тези общи условия са представени по делото.
Съгласно
клауза „пълно каско” от общите условия на застрахователя, последният
покрива всички щети, причинени от
застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер” и „Кражба и грабеж на цяло
МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, включително умишлен палеж или взривяване на МПС и кражба
чрез взлом на застраховано стационарно монтирано мултимедийно оборудване в МПС
на единична стойност до 5 % от застрахователната сума.
Съгласно
раздел ІІ, т. 10.5 от ОУ, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят следва да изплати обезщетение на застрахования в срок до 15 работни дни,
който започва да тече от деня в който застрахованият е изпълнил задълженията си
при настъпване на застрахователното събитие и е представил всички поискани от
застрахователя документи, доказващи основанието и размера на претендираното
обезщетение. В същия срок застрахователят следва да уведоми писмено
застрахования при отказ да изплати обезщетение. При кражба или грабеж на цяло
МПС, се дължи застрахователната сума на МПС-то или остатъка от нея, но не повече
от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие – раздел ІІ, т. 12.5 от ОУ.
Съгласно
раздел І, т. 9.3 от ОУ, застрахователят има право да откаже плащане на
застрахователно обезщетение, когато във връзка с настъпване на
застрахователното събитие, както и при предявяване на застрахователната
претенция, застрахованият декларира пред застрахователя и/или пред
компетентните органи, обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите,
несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които
представи неистински документи или документи с невярно съдържание; при настъпване
на кражба на цяло МПС не представи всички обявени заключващи механизми и/или
дистанционни управления и/или активиращите устройства/приставки за допълнителна
защита, както и когато застрахованият не е изпълнил задълженията си по раздел
І, т. 10.6 от ОУ.
В срока на действие на застрахователния договор, за
времето от 00.30 ч. до 10.30 ч. на 02.03.2019 г. в гр. Перник, от паркинг на
ул. „Благой Гебрев“, пред бл. 36, застрахованото МПС е противозаконно отнето от
неизвестен извършител. Във връзка със случая, на 02.03.2019 г. е образувано
досъдебно производство № 94/2019 г. по описа на 2-ро РУ при ОД на МВР Перник за
престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като впоследствие правната квалификация
на деянието е преквалифицирана като престъпление против собствеността по чл.
195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и производство е спряно с
постановление на РП-Перник от 22.07.2019 г. В хода на разследването по това
досъдебно производство са извършени оперативно-издирвателни мероприятия, при
които е установено, че откраднатото МПС е засечено от камера на АПИ да се движи
по гл. път „І-6“, посока с. Драгичево, на 02.03.2019 г. в 2.18 ч., като са
прегледани видеозаписи в района, но предвид тъмната част на денонощието и
лошата резолюция на камерите, на тях не се вижда рег. № на автомобила и колко
лица има вътре в него. В преписката по досъдебното производство се съдържа и
договор за покупко-продажба от 05.11.2018 г., с нотариална заверка на
подписите, с който ищцовото дружество закупува от Й. Ц.Й. и Н.А.Й.процесния
автомобил за сумата от 5 000 лева.
На
05.03.2019 г. законният представител на застрахованото дружество уведомява писмено застрахователя за
настъпилото събитие, като към заявлението са представени и свидетелство за
регистрация, І и ІІ част, както и 2 броя ключове и 2 броя имобилайзери на
МПС. Във връзка с това заявление е
образувана щета № 44012951900063, по която е взето решение да не се изплаща
застрахователно обезщетение, поради липса на представени доказателства, които
да потвърждават настъпването на застрахователното събитие при заявените от
застрахования обстоятелства. За отказа застрахованият е уведомен с писмо изх. №
на застрахователя от 09.05.2019 г.
Видно
от изпратените от ОД на МВР – Перник, отдел „Пътна полиция“ документи, първоначалната
регистрация на процесния автомобил е направена въз основа на заявление на Й. Ц.Й.
за първоначална регистрация на закупено употребявано МПС. Към заявлението е
представен договор от 12.01.2018 г., видно от който Й. е закупил автомобила в
Германия за сумата от 7200 евро, като заявителят е декларирал, че автомобилът е
влязъл в България на 14.01.2018 г.
Изложеното
се установява от приетите по делото писмени доказателства. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 от ГПК не ангажира доказателства, с
които да опровергае материалната доказателствена сила на представеното от
ищеца свидетелство за регистрация № *********/05.11.2018 г., във връзка с откритото
производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК относно съдържанието на този документ.
Предвид изложеното, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, Съдът приема, че
направеното от ответника оспорване не е доказано, съответно документът следва
да остане в събрания по делото доказателствен материал.
От
неоспореното от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, както и от
отговорите, дадени от вещото лице Й., при изслушването му в о.с.з. на
28.01.2022 г., се установява, че средната пазарна оценка на автомобила към
датата на застрахователното събитие /02.03.2019 г./ е 57938 лева. При
извършеното разчитане по номер на рама в официалния представител на Мерцедес за
България, /Силвър стар/ вещото лице дава установените технически характеристика
на автомобила, като посочва, че оригиналният /фабричният/ цвят на автомобила е
с код 755 – тъмносив металик. В представения от ищеца регистрационен талон и от
изготвения снимков материал, при направения оглед на автомобила при сключване
на процесната застраховка, застрахованият автомобил е с цвят светло сив металик.
Автомобилът, закупен от Германия, на която е направена първоначална
регистрация, въз основа на заявлението на Й. Ц.Й., също е с цвят светло сив
металик. Вещото лице е заявило, че в официалния сервиз на Мерцедес България не
се прави разчитане на ключове, като съдържанието на ключовете може да се
установи в Германия, чрез извършването на нарочна експертиза, която няма как да
бъде извършена без да бъде предварително заплатена. Посочва, че последното
регистрирано посещение на автомобила в сервиза на официалния представител в гр.
Мюнхен е на 24.11.2015 г., с пробег от 15300 км., където е бил за гаранционно
обслужване. Вещото лице е направило справка в Аутоонлайн /застрахователна
платформа за споделяне и продажба на увредени автомобили/, чрез предоставен му
от ответника акаунт, по номера на
вписаната в застрахователната полица рама и е констатирало, че в платформата,
при въвеждане на номера на рамата, излиза снимков материал на увреден
автомобил. От самите снимки не може да се идентифицира превозното средство по
номера на рамата, като вещото лице не може да каже кой и кога е качил тези
снимки. Предвид съдържащата се в платформата информация, вещото лице прави
извод, че сниманото и качено в платформата МПС е увредено до степен на тотална щета. Като се вземат предвид тези увреждания
заключава, че възстановяването на това МПС би било почти невъзможно, с оглед
неговата безопасна експлоатация. Действителната пазарна стойност на качения в
платформата автомобил, към датата на събитието – 02.03.2019 г., при
съобразяване на обстоятелството, че този автомобил е тотално увреден, е 49247
лева.
От
показанията на свидетеля З.И.П.се установява, че свидетелят се познава с
управителя и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество К.Г., като
се е возил няколко пъти в процесния автомобил. Описва го като много хубав, нов
автомобил, светло сив, с тапицерия с
кафеникава кожа, който е закупен края на 2018 г. Помни, че в началото на м. март 2019 г. ходили на кафе с К.с
автомобила, след което се прибрали заедно вечерта и К.паркирал автомобила пред
блока и го заключил, а свидетелят се прибрал в съседния блок, където живее. На
сутринта му звъннал К.и му казал, че автомобилът е откраднат. Свидетелят отишъл
и видял, че автомобилът не е там, където го оставили предишната вечер, а служители
на полицията вече били дошли на мястото. Видял стъкла на земята, където били
спрели автомобила, но не е сигурен дали тези стъкла са били от счупено стъкло
на автомобила.
По
иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ.
При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор – чл.
394 от КЗ. Съгласно
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От
представените по делото доказателства се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение въз основа на сключената застрахователна полица №
440118213128298 от 07.11.2018 г. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1 КЗ определя
застрахователния договор като договор, с който застрахователят се задължава
срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Със
същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане
по чл. 399 КЗ, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.
Легалната дефиниция на договора сочи ясно, че
целта и смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на
застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на
влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от
настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им
осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди,
определено при имуществените застраховки по правилото на чл. 404 КЗ. Неоснователни
са възраженията на застрахователя, че договорът няма годен предмет – от
събраните по делото доказателства се установи идентичността на първоначално
регистрирания от КАТ, внесен в България в началото на 2018 г. автомобил с този,
закупен от ищеца на 05.11.2018 г., за който е издадено свидетелство за
регистрация № *********/05.11.2018 г. и който е застрахован с процесната
застрахователна полица. Този автомобил е бил предоставен на застрахователя за
оглед и заснемане, като застрахователят е извършил такъв оглед и не е
констатирал никакви липси и увреждания по автомобила. Ето защо следва да се
приеме, че договорът има годен предмет – предоставеният за оглед на
застрахователя автомобил, собственост на ищеца. Необосновано, с оглед събраните
по делото доказателства, се явява възражението на ответника, че застрахованият
автомобил не е този, който е представен за оглед, а съществува друг автомобил,
който реално е предмет на застраховката. По делото бе установено, че именно
закупеният от ответника автомобил е предмет на процесния застрахователен
договор и същият автомобил е огледан и заснет от застрахователя, съответно
исковата претенция е за заплащане на застрахователно обезщетение за пълната
загуба именно на този автомобил. Затова
следва да се приеме за доказано наличието на конкретно определено и
индивидуализирано имуществено благо, което може да бъде предмет на
застрахователна защита по застрахователния договор. Осигуряването на
застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя
престация, което означава, че възникването на задължението за носене на риска
съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в сила. В случая
сключеният от страните застрахователен договор е влязъл в сила, с плащането
на договорената първа вноска от
застрахователната премия.
Неоснователно е възражението на ответника за
недействителност на застрахователния договори поради липса на застрахователен
интерес /ответникът твърди, че ищецът не е собственик на застрахования
автомобил/. Представен е договор за продажба от 05.11.2018 г., сключен в
законоустановената форма /чл. 144, ал. 1 от ЗДвП/, с който ищецът е придобил
собствеността върху автомобила- предмет на застрахователния договор. Въз основа
на този договор на ищеца е издадено свидетелство за регистрация №
*********/05.11.2018 г. Съгласно решение № 874/18.11.2009 г., по гр. д. № 4074/08 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 792/12.01.2011 г., по гр. д. № 281/10 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, свидетелството за
регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ
доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно
собственика на съответния автомобил. Ищецът е представил такъв документ, който е приет като
доказателство по делото, като направеното от ответника оспорване на неговото
съдържание е останало недоказано. Опровергаването на документа относно правото
на собственост следва да се осъществи с пълно обратно доказване на факти,
относими към отпадане на придобивното основание на собственика, каквито доказателства ответникът не е представил. Доказаното право
на собственост на ищеца върху автомобила обуславя и правният му интерес от
застраховане на същия.
В
този смисъл следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между страните, в срока на застрахователно покритие на което е
настъпило застрахователно събитие кражба
/настъпването на застрахователното събитие се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства/, по което застрахователят е отказал плащане на
застрахователно обезщетение.
В
разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на
които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. От
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за
правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено
неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било
е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно
заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако
неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на
застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за
настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху
него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
открито. В случая доказателства за
наличие на такава причинна връзка липсват. С отговора на исковата молба ответникът
обосновава правото си да откаже плащане с неточно обявяване от страна на
застрахователя на обстоятелство, свързано с настъпило събитие, което е
съществено с оглед интереса на застрахователя. Съгласно постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК решение № 49/29.07.2013 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 840/2012
г. /с решението се дава разрешение относно приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ
/отм./, но предвид сходната правна уредба в действащия КЗ, дадените с решението
отговори са все още актуални/, правото на застрахователя на откаже плащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността
да бъдат предотвратени вредите от същото. Не може по договорен път причинната
връзка да бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса, на
основание чл.154 ГПК, от застрахователя. В случая застрахователят не доказа, че
щетите за ищеца са причинени от инсценирано застрахователно събитие със
застрахованото МПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на
застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при които
е възникнало събитието. Не се установи и представяне от страна на застрахования
на неистински документи или документи с невярно съдържание, касаещи настъпилото
събитие.
Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават Съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Ето защо следва да се приеме, че за
ответника е възникнало задължението по чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ по
процесния застрахователен договор.
При
имущественото застраховане застрахователната сума представлява максималния
размер на паричното задължение на застрахователя, максималната граница на
неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение,
т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително претърпяната
вреда. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност /в случая не се установява страните да са определили договорена
застрахователна стойност по
чл. 387 от КЗ/ . Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ,
за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. При данните по делото, основаващи се на приетото
заключение на автотехническа експертиза, Съдът приема, че действителната
стойност на откраднатия лек автомобил възлиза към датата на настъпване на това
застрахователно събитие на 57938 лв. Следователно вземането за застрахователно
обезщетение е в размер на 57938 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 369, ал. 2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната
премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. В
случая това право е заявено от застрахователя в отговора на исковата молба, под
формата на възражение за прихващане с дължимите от ищеца трета и четвърта
вноска от по 856.29 лева, с падежи, съответно 06.05.2019 г. и 06.08.2019 г., на
обща стойност от 1712.38 лева /сборът на описаните две вноски е 1712.58 лева,
но предвид принципа на диспозитивното начало и изрично заявеното от ответника
искане да се прихване сума в размер на 1712.38 лева, то съдът ще разгледа и се
произнесе по възражението за прихващане в посочения от ответника размер/.
Ищецът не твърди, че е платил така дължимите вноски от застрахователната
премия и не представя доказателства за
такова плащане, поради което направеното от ответника възражение за прихващане
се явява основателно. След извършване на така заявеното прихващане, искът за
главницата следва да бъде уважен за сумата от 56225.62 лева. За разликата до
пълния предявен размер от 60 000 лева искът следва да бъде отхвърлен,
съответно за разликата до 57938 лева, като погасен чрез прихващане с
вземанията на ответника за неплатените трета и четвърта вноска за дължимата
застрахователна премия, а до пълния предявен размер от 60000 лева, като
неоснователен.
По
иска с правна квалификация чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на срока по чл. 405, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108,
ал. 1 - 3 или 5. На основание чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да
се произнесе по претенцията за застраховки, сред които попада и процесната /по
приложение I,
раздел II,
буква „А“, т. 3/, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ. Същият срок за заплащане на застрахователното
обезщетение е предвиден и в приложимите към процесната застрахователна полица
общи условия. Въз основа на приетия по делото приемо-предавателен протокол от
05.03.2019 г., съдът приема, че на тази дата застрахованият е изпълнил
задължението си да представи всички доказателства, необходими за установяване
на застрахователното събитие и вредите от него, съответно застрахователят е
следвало да извърши плащане в предвидения в чл. 108, ал. 1 от КЗ срок /изтекъл на 26.03.2019 г./, съответно е
изпаднал в забава от 27.03.2019 г. В случая ищецът иска присъждане на законна
лихва от един по-късен момент – от 29.03.2019 г., като предвид установения
принцип на диспозитивното начало, дължимата на основание чл. 409 от КЗ законна
лихва следва да бъде присъдена от тази дата. За периода от 29.03.2019 г. до
07.10.2019 г. законната лихва, изчислена от съда върху размера на уваженото
главно вземане от 56225.62 лева, по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор, възлиза на 3014.31
лева.
Предвид изложеното, акцесорният иск за лихвата
следва да бъде уважен за сумата от 3014.31 лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 3216.92 лева.
При този изход на производството, ищецът има право на направените
разноски, съразмерно на уважената част на исковете - арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което на ищеца следва да се
присъдят разноски за държавна такса /2528.68 лв./, адвокатско възнаграждение /2330
лв./ и възнаграждение за вещо лице /200 лв./, съразмерно на уважената част на
исковете в размер на 4740.44 лева.
Ответникът е поискал присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, като съразмерно отхвърлената част на исковете му се дължат
такива в размер на 62.91 лева /700 лева депозит за вещо лице и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ/.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „К.“
ЕООД, ЕИК: ****, на основание
чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 56225.62 лева /петдесет
и шест хиляди двеста двадесет и пет лева и 62 ст./, представляваща застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие „кражба“ на л.а. „Мерцедес Бенц”, модел „МЛ 350
Блутек 4 Матик”, с рег.№ РК ****ВР, настъпило
за времето от 00:30 часа на 02.03.2019 г. до 10:30 часа на
02.03.2019 г. в гр. Перник, по
застрахователна полица за имуществено застраховане № 440118213128298 от
07.11.2018 г., ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 56225.62 лева до 57938 лева, като погасен чрез
прихващане с вземанията на ответника за неплатените трета и четвърта вноска за
дължимата застрахователна премия, с падежи, съответно 06.05.2019 г. и
06.08.2019 г., а до пълния предявен размер от 60000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „К.“
ЕООД, ЕИК: ****, на основание чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите, сумата от 3014.31 лева /три хиляди и четиринадесет лева и 31 ст./,
представляваща лихва за забава върху главница от 56225.62 лева за периода от 29.03.2019
г. до 07.10.2019 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 3014.31 лева до пълния предявен размер от 3216.92 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.” ЕАД, ЕИК ****, да
заплати на „К.“ ЕООД,
ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в
размер на 4740.44 лева /четири хиляди седемстотин и четиридесет лева и 44 ст./.
ОСЪЖДА „К.“
ЕООД, ЕИК: ****, да заплати на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 62.91 лева /шестдесет и два лева и 91 ст./.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: