РЕШЕНИЕ
Номер 14119.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив2-ри наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
Секретар:Елеонора Х. Крачолова
Прокурор:Добринка Любомирова Калчева (АП-П.)
като разгледа докладваното от Велина Е. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20205000600417 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното
производство по делото, като в искането са били релевирани доводи за
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за допуснато нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Иска се възобновяване на
делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на
постановените съдебни актове – осъдителна присъда и решение, с което е
била потвърдена и оправдаване на осъдения по обвинението. Алтернативно се
иска прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на адв. А.П. и адв. Е.Х.. Релевира се искането за отмяна на
влязлата в сила присъда, като молителят бъде признат за невинен и оправдан
по обвинението на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК.
1
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият поддържа изцяло
доводите на своите защитници.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Плавдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира че релевираните доводи не
намират опора в данните по делото.
В последната си дума осъденият моли съда по възобновяване да отмени
съдебните актове и да го оправдае по обвинението.
Настоящият съд счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитираните съдебни актове по реда на възобновяването е внесено на
19.08.2020 г., като е процесуално допустимо, тъй като е подадено от
процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу
съдебен акт, подлежащ на възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата
на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК - за
искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.
С присъда № 64 от 24.02.2020 г. по НОХД № 6109 от 2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, изменена с решение № 146 от 12.08.2020 г. по
ВНОХД № 520/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият С. Д. Д. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
за това, че на 17.10.2018 г. в гр. П. е управлявала МПС – лек автомобил марка
“Б.”, модел „*“ с рег. № *, след употреба на наркотични вещества – кокаин
/СОС/. За това му е била наложена кумулативна санкция, при условията на чл.
54 вр. чл. 57, ал. 2 от НК – ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 1000 лева.
Деецът е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок
от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА. С решението си от 12.08.2020 г. по
ВНОХД № 520/2020 г. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата на
първата инстанция в санкционно-осъдителната й част, като е санкционирал Д.
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, редуцирайки размера на
наложеното наказание лишаване от свобода на десет месеца, а този на
наложената глоба на 250 лева.
2
Не могат да бъдат споделени оплакванията на молителя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката
на доказателствата по делото, тъй като не намират опора в събраните
материали. Същото следва да се каже и по отношение на оплакванията за
допуснати нарушения на правилата за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, заради което се
иска оправдаване на осъдения.
Преобладаващите оплаквания са за необоснованост на приетите
фактически положения и обективната съставомерност на престъплението по
чл. 343б ал. 3 от НК. Оплакванията за необоснованост не кореспондират със
специфичните характеристики на настоящото производство - способ за
извънреден контрол на наказателните дела, при които необосноваността на
съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. Наведените
доводи за необоснованост могат да бъдат обсъдени единствено на плоскостта
на претенции за допуснати съществени пропуски относно начина на
формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. В тази
връзка апелативният съд приема, че първата инстанция е направила подробен
анализ и изследване за достоверност на цялата събрана доказателствена маса,
като е положила всички усилия за установяване на обективната истина. В
хода на съдебното следствие, проведено по общия ред, са били изслушани
свидетелите - очевидци на деянието и неговото констатиране. Били са
изслушани и устните разяснения на експертите, изготвили съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза на досъдебното производство, както и
обясненията на подсъдимия. Доказателствената дейност на първия съд е била
изцяло възприета от втората инстанция. В подкрепа на изводите си
инстанциите подробно са обсъдили показанията на полицейските служители,
участвали в проверката на водача в корелация с писмените материали по
делото и заключението на назначената на досъдебното производство съдебно
химическа /токсикологична/ експертиза. След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства инстанциите са приели, че деянието извършено от Д.
е съставомерно по повдигнатото му обвинение, тъй като е установено
управлението на МПС от негова страна и съгласно заключението на
химическата /токсикологична/ експертиза то е след употребата на кокаин.
Посочено е било, че кога е било употребено наркотичното вещество е без
3
значение, тъй като за обективната съставомерност е необходимо да се
установи наличието на такова вещество в момента на управлението. Това е
доказано по несъмнен начин, като НК не поставя изискване водачът да е
повлиян от него. Отбелязано е било, също така, че управлението на МПС след
употребата на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими
доказателствени средства. Като несъстоятелни са били преценени и доводите
за несъставомерност, доколкото е било установено наличие на кокаин в
урината, а не в кръвта на водача, защото такова изискване не е залегнало при
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества. Като
неоснователни са приети и доводите за несъставомерност, ако Д. не е бил
повлиян от употребата на наркотичното вещество, тъй като НК не поставя
такова изискване като елемент от състава на престъплението. С оглед на
изложеното инстанциите са достигнали до изводите си, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
Във връзка с горното настоящият съд намира молбата за възобновяване
за неоснователна, тъй като се установяват твърдените основания за
възобновяване на делото.
На първо място в оценката на доказателствените средства не се
откриват непълноти и превратна интерпретация на изведените от тях данни.
По повод оплакванията за неназначаването на комплексна експертиза, която
да установи дали Д. е бил повлиян от употребеното количество наркотик,
следва да се каже, че в принципен план преценката дали е необходимо
събиране на нови доказателства и/или проверката на събраните такива с цел
разкриване на обективната истина по делото е от компетентността на
инстанциите. Те, обаче, не могат да бъдат упрекнати за тази си преценка, тъй
като са взели решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата
и средствата за установяването им нямат предварително установена сила.
Пред съда по възобновяване не се мотивира убедително тезата, че това е
повлияло негативно върху извършената оценка на доказателствените средства
и изведените от тях данни, като при интензитета на доказателствената маса в
кориците на делото не може да бъде споделена тезата на защитата за
обективна несъставомерност на престъплението.
4
По отношение на оплакванията на осъдения за нарушение на
материалния закон – липсата на състав на това престъпление поради липса на
обективните и субективни му признаци, доказани чрез съдебно-химическата
експертиза, настоящият съд намира, че са неоснователни. Същите са били
предмет на коментар и пред двете предходни инстанции, като подробни
отговори са дадени и в двата съдебни акта.
Пред настоящия съд защитата релевира липса на концентрация на
наркотичното вещество, която да препятства молителя да управлява
превозното средство, тъй като водачът бил в добра кондиция. Цитираната от
защитата на осъдения практика, обаче, не е задължителна за настоящия съд,
като в противната насока могат да бъдат посочените съдебни актове на ВКС,
в които се приема, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 343б,
ал. 3 от НК е необходимо водачът на МПС да го управлява след употребата на
наркотични вещества без материалният закон да налага и промяна в
съзнанието и поведението на водачите, водещо до опасност от шофиране в
резултат на употребата на забранените вещества. В противен случай би се
стигнало до извод, че законодателят разрешава употребата на наркотични
вещества и управлението на автомобила, ако това не се е отразило на
поведението на водача. В този смисъл са например решение № 4 от 11.05.2018
г. по н. д. № 1244/2017 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 79 от 08.05.2018 г. по н.
д. № 318/2018 г. по описана на ВКС, ІІІ н. о., решение № 4 от 04.04.2017 г. по
н. д. № 1148/2016 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 116 от 08.08.2016 г. по н. д. №
34/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. №
237/2018 г., ІІІ н. о. и други в подобен смисъл. Следователно за възникване на
наказателната отговорност за процесното престъпление, деецът следва да е
управлявал превозното средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, без наказателният закон да поставя изискване водачът да е бил
повлиян от тези вещества, поради което е без значение дали такова е налице.
Ето защо, не се изисква и доказване на неспособност за управление, поради
което оплакванията на защитата от непълноти при изясняването на тези
обстоятелства, чрез назначаването на подходящи експертизи, не могат да
бъдат споделени.
Доводите, че деянието е несъставомерно, доколкото е било установено
наличие на кокаин в урината на Д., а не в кръвта му, както и че това не било
5
сторено по надлежния ред, също са били подробно адресирани в съдебните
актове на инстанциите, поради което няма да бъдат преповтаряни.
Допълнително, настоящият съд намира, че признакът „установено по
надлежния ред“ не фигурира в ал. 3 на чл. 343 б от НК, поради което доводите
на намират опора в текста на закона. Докато за съставомерността на деянията
по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК, законодателят е посочил изрично
необходимостта от установяването на определен праг на концентрация на
алкохол в кръвта на изследвания, то такова изискване не е залегнало при
управлението на моторно превозно средство след употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като е нужно да се установи само тяхната
употреба. Във връзка с ал. 1 и ал. 2 на чл. 343б от НК, следва да се каже още,
че докато при тях употребата на алкохол следва да е установена „по
надлежния ред“, то за съставомерността по чл. 343б, ал. 3 НК няма поставено
такова изискване, поради което по-горе се прие, че доказването на
обстоятелството, че деецът управлява МПС след употреба на наркотични
вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.
В посочения смисъл са например и цитираните вече решения № 81 от
15.05.2018 г. по н. д. № 237/2018 г. на ВКС и решение № 116 от 08.08.2016 г.
по н. д. № 34/2016 г. на ВКС.
Видно от мотивите на първия и въззивния съд е била извършена и
подробна преценка на обществената опасност на конкретното деяние, като са
били преценени и характеристичните данни на осъдения, включително и
неговата семейна сфера, както и неговите многобройни предишни осъждания,
включително и за престъпления с предмет наркотични вещества, които не
оправдават претенцията, че се касае за хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Процесното деяние не осъществява само формално признаците на
предвиденото в закона престъпление, нито поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност не е явно
незначителна.
Не намират опора в закона доводите на защитата пред настоящия съд за
липса на обществена опасност при управление на моторни превозни средства
след употреба на наркотични вещества при липса на доказателства за
повлияване на водача, мотивирани от защитата с липсата на изрична законова
забрана за употребата на наркотични вещества. Само по себе си употребата на
6
наркотични вещества без надлежно разрешително е противоправна и
незаконна, като обществената опасност на тази употреба е свързана от
законодателя именно със забраната да се управляват моторни превозни
средства след такава употреба. Законът не разрешава употребата на
наркотични вещества и техни аналози, но и липсата на криминализация на
тази употреба в НК съвсем не означава, че такава обществена опасност не е
налице, както се визира в пледоарията пред съда по възобновяване.
Следователно искането на защитата за оправдаване на осъдения,
включително и за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, не би могло да се
уважи. Липсва и основание да се допусне, че резултатът след ново
разглеждане би бил по-различен от дадения с присъдата и решението на
окръжния съд. Процесуалната дейност на съдилищата не е била опорочена и
не са налице претендираните съществени процесуални нарушения, които да
обуславят възобновяване на наказателното производство в хипотезите на чл.
425, ал. 1 т. 2 от НПК.
По отношение на искането за спиране на изпълнението на наказанието,
направено от защитата на осъдения за пореден път и в хода на пренията, е
необходимо да се посочи, че по същото искане, настоящият съд се е
произнесъл веднъж, с определението си от 18.09.2020 г., като по подобни
искания следва да се произнася преди акта си по същество. В настоящия
случай, искането е било отклонено предвид близката дата на разглеждане на
делото по същество. Същевременно, съдът вече се е произнесъл по
съществото на спора, поради което е безпредметно да се произнася по
поредното искане на защитата за спиране на изпълнението на наложеното
наказание.
Във връзка с изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Д. за
възобновяване на ВНОХД № 520/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и НОХД
№ 6109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8