Р Е Ш Е Н И Е
№ 260067 19.10.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шести октомври две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 433 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.К.Т. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-000387 от 21.04.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Първото от тях се изразявало в липсата на надлежна пасивна материална легитимация на жалбоподателя да отговаря като водач на МПС, който бил нарушил правилата на движение и затова неправилно било образувано административнонаказателно производство срещу него. Твърди се в подадената жалба, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение било допуснато нарушение на чл. 43, т. 4 от ЗАНН, възпроизведено и в издаденото наказателно постановление – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както и че административнонаказващият орган въобще не бил обсъдил подаденото от жалбоподателя мотивирано възражение, нито бил събрал подадените доказателства., като излага конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. М.Ц. *** заявява, че поддържа жалбата, а в съдебно заседание, в което е даден ход по същество, процесуалният му представител развива подробни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник - група на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.02.2020 г., в около 19.30 часа свидетелят Р.М.Р. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „****“, с рег. № ******, като се движел от град Димитровград за град Хасково по път I - 5, в дясната лента за движение в посока към град Хасково. С него в автомобила пътувал на мястото до водача, негов колега – ветеринарен лекар от ветеринарна клиника „Аренавет“ Димитровград – свид. Х.Х.А.. По същото време, в района на завод „Астика“, намиращ се отдясно по път I – 5 в посока град Димитровград в Северна индустриална зона на град Хасково, жалбоподателят А.К.Т. управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ******, собственост на свид. Г.А.П. *** по локален път в посока кръстовището с път I – 5. Лекият автомобил бил обозначен като таксиметров и в него като клиент пътувал свид. М.М.Д., като жалбоподателят било необходимо да се включи в движението по път I - 5, като завие наляво, като поеме в дясната лента за движение в посока към град Хасково. За целта било необходимо да премине през кръстовището на локалния път с път I - 5, регулирано с пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, важащ за водачите на движещите се по локалния път водачи на пътни превозни средства, а за движещите се по пътя с предимство важало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак за района на кръстовището. При движението си, жалбоподателят, с управляваното от него превозно средство навлязъл през платното за движение по път I – 5 в посока от град Хасково към град Димитровград, организиран за еднопосочно движение с по две ленти за движение във всяка посока, след което навлязъл през обособения участък от пътя в лявата лента за движение на пътя в посока град Хасково и продължил, за да поеме към град Хасково в дясната лента, при което настъпил удар с движещия се в същата лента за движение в посока град Хасково лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ******, управляван от свид. Р.М.Р.. Ударът бил с предна лява част на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ****** в предна дясна част на лек автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ******, при което лекият автомобил, управляван от жалбоподателя се завъртял и се установил в лявата лента на платното за движение в посока град Хасково, а лекият автомобил марка „БМВ“, управляван от свид. Р.Р. продължил движението си напред и се ударил с предната си част в предпазната мантинела отляво в посоката на движение, отблъснал се от нея и, преминавайки през диагонално през двете ленти на платното за движение се ударил с предна лява част в дясната мантинела в посока на движение към град Хасково, където преустановил движение. След настъпване на транспортното произшествие, свид. М.М.Д. почувствал болка в областта на врата и крака, като на място пристигнали органите на МВР.
Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите К.З.К. и К.Й.В., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково установили самоличността на водачите на превозните средства и пътуващите с тях лица и извършили оглед на местопроизшествието и на превозните средство, намиращи се там и съответно на тяхното разположение. На място пристигали също екипи на пожарната и на ОПУ за обезопасяване и разчистване на пътното платно, а по – късно и собственикът на превозното средство, управлявано от жалбоподателя – свидетелят Г.А.П. ***. Констатирано било от органите на СПП при ОД на МВР - Хасково, че ударът бил настъпил в предната част на всяко от превозните средства и имало материални щети, като приели, че нямало данни за пострадали хора. На място били проведени разговори с водачите на превозните средства за скоростта и посоката на движение на всяко от превозните средства, съответно управлявани от тях, като жалбоподателят А.Т. и свид. Р.Р. били тествани с техническо средство за употреба на алкохол, а резултатите от пробите не сочели на такава употреба от водачите. Въз основа на направените на мястото на инцидента констатации относно регулирането на движението в процесния участък от пътя с пътни знаци, уреждащи предимството и максимално допустимата скорост, заявеното от водачите на превозните средства за посоката и скоростта на движение непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие, контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на лекия автомобил, марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ****** в лицето на жалбоподателя, нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В резултат на този извод, срещу жалбоподателя – А.К.Т., в негово присъствие, бил съставен на същата дата, от свид. К.З.К. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № 130311 от 21.01.2020 г., за нарушение, квалифицирани по чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока, като в законовия срок от връчване на АУАН постъпило възражение срещу него с оспорване на отразената фактическа обстановка и конкретни твърдения за обстоятелствата относно настъпилото транспортно произшествие и твърдения за причините за него.
При издаване на наказателното постановление, станало на 21.04.2020 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „не съобразява поведението си „със“ пътните знаци и маркировка. ПТП“ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Впоследствие, видно от Съдебно – медицинско удостоверение № 24/2020 г., свид. М.М.Д. бил освидетелстван и установено от съдебен лекар след извършения преглед на 27.01.2020 г. контузия на дясното коляно и в областта на врата, проявена с болка и възможен механизъм на получаване на уврежданията – автомобила травма, като съдебният лекар и приел, че е причинено страдание, без разстройство на здравето.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство авто – техническа експертиза, скоростта на движение на лек автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ******, непосредствено преди настъпване на транспортното произшествие е 26.64 км/ч, а скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „****“, с рег. № ****** в същия момент е била 76.98 км/ч. Със заключението на вещото лице е определен вероятен механизъм на настъпване на транспортното произшествие, съвпадащ в общи линии с описания при изложението на фактическата обстановка, като при разпита в съдебно заседание, вещото лице заявява, че от техническа гледна точка ударът при движение на превозните средства с посочената скорост на движение е бил непредотвратим от водача на лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******, а така също бил непредотвратим и при движение с максимално допустимата скорост от 60 км/ч, предвид опасната зона за спиране. Същевременно, водачът на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „******“ с рег. № ****** е имал видимост и техническа възможност да възприеме преди навлизане в дясната лента за движение по пътя с предимство - I – 5 в платното за движение в поска град Хасково, движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ******.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство авто – техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, с дадените разяснения в съдебно заседание, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Най – напред, съдът кредитира показанията на свидетелите К.З.К. и К.Й.В., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно вероятния механизъм на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс от обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното и от свид. Р.М.Р., участник в транспортното произшествие и разполагащ с преки и непосредствени впечатления за настъпването му, с изключение на показанията му в частта относно скоростта на движение в момента непосредствено преди настъпване на удара с управляваното от жалбоподателя превозно средство, тъй като същият изразява по – скоро предположение за вероятната скорост в определени граници, с която се е движело управляваното от него превозно средство, а не конкретни възприятия, включително и такива, добити от наблюденията на уредите и приборите в превозното средство и конкретно на скоростомера. По същия начин, съдът подхожда и при оценка на доказателствената стойност на показанията на свид. Х.Х.А. от гледна точка на тяхната правдивост, доколкото с изключение на въпроса за скоростта на движение на управляваното от свид. Р.Р. превозно средство, същият разполага с преки и непосредствени впечатления. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие е налице съществено разминаване в гласните доказателствени източници, най – вече по отношение на предполагаемата скорост на движение на превозните средства, управлявани от участниците в транспортното произшествие, непосредствено преди настъпването му и за факта на поведението на жалбоподателя при управление на процесното МПС в момента преди навлизането му в кръстовището, за да се включи в движението по пътя с предимство в посока град Хасково и конкретно дали е спрял при действието на знак Б2. В последната част, основното противоречие е в изложеното от свидетелите Р.Р. и Х.А. от една страна и М.М.Д., от друга, но отделните нюанси в тази насока ще бъдат коментирани в изложението на правните изводи, в случай че е необходимо, но при всички положения, показанията на свидетелите Р.Р. и Х.А. са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна, като изложеното от тях по въпросите, включени в предмета на изследване, за които разполагат с ясен спомен, се кредитира от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото, с изключение на момента със скоростта на движение на лекия автомобил марка „БМВ“ при навлизане в кръстовището, непосредствено преди удара. Необходимо на това място е и уточнението, че показанията на първия от посочените свидетели са дадени от лице, по отношение на което съществува индиция за възможна заинтерисованост от изхода на делото, а другият свидетел е негов колега, но и двамата са обещали да говорят истината, след като са предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 НК и показанията им, освен визираното изключение, са логически последователни и като цяло безпротиворечиви. Необходимо е да се отбележи и това относно спорния момент за съблюдаване от жалбоподателя на знак Б2 е този, че ако това е сторено на съответната стоп линия, то след това остава неизяснено дали между платната за движение във всяка от посоките, жалбоподателят е спрял отново, тъй като подобен извод не кореспондира със заключението на вещото лице за скоростта на движение на това превозни средство от почти 27 км/ч, която не би могла да бъде достигната при спиране изцяло на мястото между двете платна за движение и потегляне с изминаване само на няколко метра за включване в движението в дясната лента по пътя с предимство в посока град Хасково. Във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение пък, следва да се има предвид, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението подлежи на административно наказание, а според ал. 2, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за които на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Изискванията на чл. 42 от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. Нарушението в случая е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието действително поставя необходимост и от едно уточнение, свързано с начина на изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза „не спазва пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като форма на съставомерна деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, под която е субсумирано нарушението – от друга. В случая акцентът в твърденията е в неспазването на пътен знак и подчинението на това поведение на изискванията именно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а обобщаването, че бил извършил - „не съобразява поведението си със пътните знаци и маркировка“ е за да се подчертае с кое предложение от разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП се ангажира при подбора на релевантната квалификация актосъставителят, цитирайки го изцяло, като не е имал предвид, конкретна деятелност за нарушение и на пътна маркировка, а само за несъобразяване с пътен знак относно предимството, каквито обстоятелства единствено са въведени, в което се изразява и разликата на процесния случай, с този по АНД № 943 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. В последния обстоятелствата сочеха за нарушение и на пътен знак, и на маркировка, преценено като процесуално нарушение през призмата на чл. 18 от ЗАНН, а оттам различен е необходимо да бъде подходът на съда в този аспект от преценката. Следователно, правилно деянието е квалифицирано по цитирания текст от закона, доколкото се касае за несъобразяване с предписание на пътен знак. Това действително е обща разпоредба в Закона за движението по пътищата, което предопределя и тезата, че се касае за общо задължение на водачите на моторни превозни средства, но факта, че едновременно с това се допуска нарушение на правилата за движение, касаещи предприемането и извършване на маневра по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП или за преминаване през кръстовище не променя извода, че се касае за самостоятелно, макар и общо задължение. Неговото нарушаване при допринасяне за настъпване на съставомерния резултат с случая ПТП, след като е в причинна връзка с него, съставлява самостоятелно основание за реализиране на отговорността, което не изключва наличието и на евентуално други нарушения на правилата за движение. Действително, в състава на визираната от жалбоподателя норма на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е въведено, при това неизчерпателно описание на отделни маневри и е предвидено допълнително изискване към лицата, извършващи маневри с пътни превозни средства преди да започнат тяхното осъществяване, да се убедят, че с предприемането им няма да се създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и водачът да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, но включените в описанието на деянието обстоятелства по отношение на самия водач не изключва тезата, че деянието попада в обхвата на действие на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, доколкото се касае за предприемане на маневра – включване в движението по пътя с предимство в посока град Хасково, но тя е част от общото действие по преминаване през кръстовище, регулирано с пътен знак от група „Б“ – относно предимството съгласно чл. 38 от ППЗДвП, и то именно посочения - „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, важащ за жалбоподателя. Общоизвестен факт, а и служебно известен за съда е този, че се касае именно за кръстовище, регулирано с пътни знаци на процесния участък от пътя и с пътни знаци, указващи необходимостта да бъде проявявано внимание от водачите поради наближаването на кръстовище с обозначаване на пътя с предимство в него с предупредителен знак А28 и въвеждането на ограничение на скоростта, максимално допустима извън населено място за движещите се по пътя с предимство. Техническата възможност с прекъсване на разделителната мантинела между платната за движение във всяка посока, за да се завие наляво и фактическата възможност за изчакване не променя характера на маневрата и регулацията на кръстовището с важното уточнение, че тази възможност е само техническа. При това не е и безопасна, поради което е осигуряваща самото преминаване, но не е възприета с надлежна сигнализация или маркировка, като място за спиране и изчакване. Поради тези съображения, тезата на процесуалния представител не може да бъде споделена от съда, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП урежда задължение за водачите на ППС, излизащи на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропуснат пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път, или хипотеза на включване в движението от място/обект край пътя без кръстовище и без регулация от пътни знаци, каквато настоящата не е, поради изложеното за регулирането на процесното място на настъпване на инцидента като кръстовище със съответното действие на пътни знаци за водачите на превозни средства, преминаващи през него. Действието на пътния знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ е очертано от пълномощника на жалбоподателя след неправилно тълкуване на чл. 41, ал. 1 от ППЗДвП, която разпоредба определя действието му за широчината на частта от платното за движение, предназначена за движение в съответната посока, но се има предвид за пътя, по който се движи превозното средство, управлявано от водачите, за които се отнася, тоест за жалбоподателя, а не за пътя, който той предстои да пресече след навлизане в кръстовището /там би се имало предвид дължина, а не широчина на платното за движение/. Касае се за един единствен път, какъвто е ПП I-5със специфики в регулацията на движение, която обаче в конкретната хипотеза не се променя след навлизане в кръстовището. В случая, действително приложима би била цитираната от адв. М.Ц. разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, както и тези от Глава шестнадесета от ППЗДвП, които обаче не изключват съставомерност и по общия текст на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място, в процесния случай, от материланоправна страна е установено, че действително е налице настъпило ПТП по смисъла на Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, която норма не поставя разлика, основана на принадлежността на превозното средство, по отношение на което са причинени щети, но в случая все пак може да се отбележи, че то е чуждо за водача, причинил деянието и щети по него. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по – същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен резултат се дължи именно на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като тази разпоредба покрива смисъла и съдържанието на текста на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а в случая се установява, поведение, поради което вследствие на несъобразяване със знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ е настъпил съставомерният резултат. В случая изискването е за съобразяване с предписанието на знака в цялост, тоест водачът на превозното средство, за който се отнася не просто да спре, но и да пропусне движещите се по пътя с предимство, като дори в първата част задължението да е било изпълнено, във втората нещата категорично не стоят по този начин, поради което с неспазване на предписанието на пътния знак, обективно се е стигнало и до нарушение на правилата за предимство, поради което квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП е правилна и обосновано дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление и описание на нарушение, което обосновава като релевантна предложената квалификация по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на движението в отклонение от правилата за движение е бил именно жалбоподателят. Същият е било необходимо да прояви дължимата грижа в това му качество при упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл, след като вещото лице посочва, че е имал техническа възможност да възприеме движещото се по пътя с предимство моторно превозно средство, а така също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента. Последното подкрепя извода за проявена непредпазливост от страна на жалбоподателя при навлизане през кръстовището без да осигури предимство на движещите се по пътя, ползван с такова, поради което е налице и съставомерно негово поведение. В случая, в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на съставомерния и вредоносен резултат е именно поведението на жалбоподателя, изразяващо се в нарушение на правилата за предимство, поради неспазване на предписание на пътен знак, доколкото инцидентът е бил непредотвратим от страна на свид. Р.Р. със скоростта, с която се е движел, отклоняваща се от максимално допустимата, но не значително, а така също до голяма степен непредотвратим бил бил и ако се е движел със скорост в рамките на въведеното ограничение. От друга страна, жалбоподателят е имал техническа възможност да възприеме движението на превозното средство по пътя с предимство и при съобразяване на правилата за осигуряване на предимство, транспортното произшествие не би настъпило. Следователно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно постановление, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера на санкцията индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган, като възраженията за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат биха могли да бъдат релевирани в производство по предявен иск за обезвреда по чл. 45 от ЗЗД, но по въпросите за отговорността, те се явява неоснователни, тъй като не изключват по никакъв начин наличието на деяние, причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и вината на жалбоподателя.
По така предложените аргументи, жалбата се явява неоснователна и е необходимо да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските и направеното искане за тяхното присъждане от жалбоподателя, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на жалбоподателя остават направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат. В негова тежест следва да останат и разноските за заплащане на възнаграждение на вещо лице, назначено в съдебна фаза именно по искане на жалбоподателя и представило писмено заключение, както и тези за възнаграждение за явяване в съдебно заседание, в което е било прието заключението.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-000387 от 21.04.2020 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.