№ 1719
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110101990 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Д. Х. против „фирма”
ЕООД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 350.00 лв., главница по договор за потребителски
кредит № (номер) от 14.01.2015г., както и всички лихви, такси и разноски по посочения
договор; сумата от 166.11лв. – лихва по договор за потребителски кредит № (номер) от
14.01.2015г., сумата от 30.00 лв. – такси и разноски по договор за потребителски кредит №
(номер) от 14.01.2015г. поради несъществуване на правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит № (номер) от 14.01.2015г.
На 16.05.2015 г. ищецът направил извадка от ЦКР на БНБ. От нея установил, че на
името си има общо три парични заема, за които не знаел до този момент. Не е получавал
сумите по тях, същите не му били предадени от съответните кредитори. Установил след
справката, че е кредитополучател по потребителски кредит № (номер) от 14.01.2015г. за
сумата от 350 лв., въпреки, че ищецът не бил подавал заявление за одобрение за получаване
на какъвто и да е кредит, никога не се подписвал на нито един документ за кредит и не бил
в правоотношение с ответната институция. Ищецът сезирал прокуратурата и било
образувано досъдебно производство № (номер)/2015 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. №
(номер)/2015 г. по описа на СРП за това, че са използвани негови лични данни, като са
изтеглени от негово име три кредита от неизвестно за него лице, включително процесния.
Досъдебното производство все още било висящо. Ответникът претендирал, че има
качеството на кредитор и ищецът му е длъжник по договор за кредит, заявил и вписал това в
1
регистъра на БНБ и ответникът във всеки момент можел да претендира вземането си,
включително по съдебен ред. Б. Д. Х. искал да получи кредит от друга банкова институция,
но му било отказано, тъй като фигурирал в ЦКР към БНБ като кредитополучател по
отпуснат от „фирма“ ЕООД кредит в размер на 350 лв., който не бил погасяван
продължителен период от време и това се явявало лоша кредитна история за ищеца. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по за предоставяне на информация на
потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от ЗПФУР, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Ищецът не
е предоставял личните си данни и не е давал съгласието си те бъдат обработвани, касаело се
за злоупотреба с данните му и съгласието му. Ищецът не е кандидатствал за кредитни
продукти при ответника и не е сключвал процесния договор за потребителски кредит. Не
било подписано искане от ищеца за предоставяне на паричен заем. Излага, че процесният
договор за предоставяне на кредит е нищожен поради липса на съгласие, поради
противоречие със закона и поради липса на форма. Релевира, че заемна сума не била
преведена от заемодателя по банкова сметка на заемателя или по друг начин не е предавана
на заемополучателя. Ищецът не е изпаднал в забава, защото не е сключвал процесния
договор. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Моли делото да бъде спряно
до приключване на образуваното досъдебно производство. Това производство не било
приключило и съществувала реална възможност да се премине към наказателно дело срещу
идентифициран извършител. Потребителският профил, който се водел на името на ищеца
бил блокиран и поставен под наблюдение. Това било обезпечителна мярка, която била
наложена във връзка с образуваното досъдебно производство. Именно заради това
производство задължението, което се водело на името на ищеца, не било предмет на
съдебно събиране. Твърди недопустимост на предявените искове.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е приета извадка от БНБ, видно от която, на името на
ищеца се води договор за паричен заем № (номер) за сума от 350 лв. Установява се, че по
същия не са погасявани никакви суми.
Представен е договор за кредит № (номер)/14.01.2015г. и стандартен европейски
формуляр към него, видно от който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на
350 лв., при посочените в договора условия и срокове.
Установява се от издадените от мобилните оператори писма, че телефонен №
(номер), към датата, на която се твърди да е сключен договорът за кредит – 14.01.2015г., е
регистриран в мрежата на (фирма) и се води на името на абоната П. Юл. Ас..
2
Видно от издаденото от „фирма” АД удостоверение изх. № (номер)г. банкова сметка
с IBAN (номер), е открита на 14.01.2015г., с титуляр Н. Н. М. и е закрита на 28.06.2017г.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на облигационна връзка между страните. В депозираната на 05.07.2022г. молба ответникът
твърди, че ищецът е кандидатствал за кредит, като е подал заявление чрез техния сайт.
Такива доказателства от страна на ответника не са ангажирани. На следващо място в
молбата се сочи, че за идентификация на клиента, е проведен разговор с посочения в
заявлението номер за контакт – (номер). Видно от представените от мобилните оператори
писма, телефонен № (номер), към датата, на която се твърди да е сключен договора за
кредит – 14.01.2015г., е регистриран в мрежата на (фирма) и се води на името на абоната П.
Юл. Ас..
На следващо място, видно от издаденото от „фирма” АД удостоверение изх. №
(номер)г. банкова сметка с IBAN (номер), по която се твърди ответникът да е предоставил
на ищеца отпуснатия кредит, е открита на 14.01.2015г. и е с титуляр Н. Н. М..
Не се събраха никакви доказателства, че лицето, чиито данни са предоставени чрез
заявката, непредставена по делото, и потвърдени по телефона, са идентични с тези на
ищеца.
Нещо повече, установява се и, че друго лице, различно от ищеца, е получило сумата
по отпуснатия кредит. Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи. Договорът за заем има сложен фактически състав, който освен
съглашение на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно приетото
в Решение № 524 от 28.12.2011год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС „Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
В случая ответникът не установява, че е предоставил заемни средства на ищеца.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен като основателен и
доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 1085 лв., от които 150
лв. за държавна такса, 35 лв. за съдебни удостоверения и 900 лв. за адвокатско
възнаграждение.
3
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че Б. Д. Х.в, ЕГН **********, със съдебен
адрес: (град), (адрес), не дължи на „фирма” ЕООД, по предявения иск с правно основание
чл. 124 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща главница по договор за кредит №
(номер)/14.01.2015г., сумата от 166.11 лв., представляваща лихва и сумата от 30 лв.,
представляваща такси и разноски по договора за кредит.
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), да заплати на Б. Д. Х.в, ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1085 лева, представляваща направените по
настоящето делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4