Присъда по дело №10439/2008 на Окръжен съд - Плевен

М О Т И В И

         В ***ски Окръжен Съд е образувано НОХД № 439/2008г. по внесен от ОП-*** обвинителен акт. Повдигнато е обвинение против Р.Х. ***, затова че сутринта на 22.03.2008г. в гр.***, на ул.”Сторгозия” и кръстовището с ул.”Мир”, при управлението на МПС – лек автомобил „Опел Калибра” с ДК № ЕН 05 21 АК, нарушил правилата за движение: чл.6 от ; чл.8, ал.1 от ; чл.20, ал.2 от и чл.20, ал.1 и ал.2 от ; и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Т.Л. от гр.*** и средна телесна повреда на Р.Р.Р. ***, изразяваща се в травматично счупване на четвърти по*** прешлен, което наложило оперативна намеса и имплантиране на метална протеза, т.е. получил затруднено движение на снагата за повече от месец - престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, б.”б” и б.”а”, пр.ІІ от НК /нарушенията на ЗДвП и телесните повреди са описани в описателната част на обвинителния акт/. Повдигнато е обвинение и против П. ***, затова че сутринта на 22.03.2008г. в гр.***, на ул.”Сторгозия” и кръстовището с ул.”Мир”, при управлението на МПС – лек автомобил „Шкода Фабия” с ДК № С 40 37 ТХ, нарушил правилата за движение: чл.6 от ; чл.20, ал.2 от ; чл.47 от и чл.50, ал.1 от ; и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Т.Л. от гр.*** и средна телесна повреда на Р.Р.Р. ***, изразяваща се в травматично счупване на четвърти по*** прешлен, което наложило оперативна намеса и имплантиране на метална протеза, т.е. получил затруднено движение на снагата за повече от месец - престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, б.”б” и б.”а”, пр.ІІ от НК /нарушенията на ЗДвП и телесните повреди са описани в описателната част на обвинителния акт/.

         Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, по реда на чл.18 и чл.19 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изслуша доводите и възраженията на страните, и след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, намери от фактическа страна за установено следното:

         Р.Х.С. е роден на ***г. в гр.***, живее в с.***, обл.***ска, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Притежава свидетелство за управление на МПС от 29.01.2007г. За нарушения на ЗДвП са му налагани административни наказания, съответно – три през 2006г. и едно през 2007г., което се установява от приложената справка от ПП КАТ – *** /л.125 от досъдебното производство/.

         П.Н.К. е роден на ***г. в гр.***, живее в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан и реабилитиран на основание чл.88а от НК, с ЕГН **********. Притежава свидетелство за управление на МПС от 1997г. За нарушения на ЗДвП са му налагани общо 61 административни наказания за периода 4.03.2002г. – 27.05.2008г. и са му отнети общо 108 контролни точки, което се установява от приложената справка от ПП КАТ – *** /л.127 от досъдебното производство/. Въпреки множеството наказания, подс.К. работел като таксиметров шофьор.

         В ранните часове на 22.03.2008г. подс.Р.С., заедно със свои приятели, се забавлявал в дискотека „Бижу” в гр.***. Консумирал кафе и енергиини напитки. Наложило се призори да закара с автомобила си един от членовете на копманията до с.***, обл.***ска. След като оставил младежа в селото, С., заедно с приятеля си – свид.Р.Р. и придружаващата го латвийска гражданка – свид.Я.П., решили да се върнат в гр.***. Било на зазоряване сутринта на 22.03.2008г. В това време от денонощието имало добра видимост на пътя. В участъка от пътя с.*** – гр.*** от сградата на „МОТО – ПФОЕ” до магазин „СИКО”, в началото на гр.***, който е сравнително прав участък, подс.С. развил скорост на лекия си автомобил – марка „ОПЕЛ КАЛИБРА” с ДК № ЕН 0521 АК, приблизително около 120 км/ч, при ограничение на скоростта, обозначено с пътен знак, от 70 км/ч.

         По същото време, подс.П.К. изпълнявал поръчка с таксиметровия си автомобил – марка „ШКОДА ФАБИЯ” с ДК № С 4037 ХТ, като трябвало да закара клиентка – пострадалата Т.Л. до местоработата й – ж.п. спирката на Стара гара в гр.***. Движел се по ул.”Мир” в кв.”Сторгозия” на гр.***, която перпендикулярно пресичала главен път София – ***. Кръстовището на ул.”Мир” и пътя София – *** било непосредствено до магазин „СИКО”. Главният път София – *** е с две обособени пътни платна, по които движението е еднопосочно. Целта на движение на водача на таксиметровия автомобил била да пресече дясното пътно платно и да се включи в движението на лявото пътно платно на главния път София-***. Подс.К. спрял на указания знак В2 – STOP в края на ул.”Мир”, но, тъй като знакът бил разположен на 5-6 м преди кръстовището, за да увеличи своя периметър на видимост, водачът на таксиметровия автомобил продължил движението си направо и бавно навлязъл в пътното платно на главния път. Не видял движещи се в това платно автомобили, единствено в далечината – в посока с.***, забелязал фарове на превозно средство. Решил, че ще има време да се изтегли от пътя, пресичайки почти перпендикулярно платното и предприел такава маневра. Точно в този участък от главния път, между двете платна има прекъсване на разделящата ги тревна ивица, с цел-възможност за отклоняване на превозните средства от пътя за навлизане в кв.”Сторгозия” на гр.***. Водачът на таксиметровия автомобил – подс.К. спрял в този участък между двете пътни платна, за да изчака движещ се в лявото платно автомобил да се изтегли, след което да предприеме маневра – завой надясно и да се включи в движението – посока с.***. При това положение на таксиметровия автомобил на пътя, неговата задна част изцяло била разположена в лявата лента на дясното пътно платно на пътя с.*** – гр.***. Пострадалата Т.Л. се возела на задната седалка, зад шофьора. Приближаващият се в това време с висока скорост от с.*** автомобил „ОПЕЛ КАЛИБРА”, управляван от подс.С., се движел изцяло в лявата лента на дясното пътно платно. Подс.С. видял и възприел движещия се таксиметров автомобил на пътя, предприел маневра – завой надясно, за да се включи в дясната лента на платното и да заобиколи вече спрялото превозно средство, но не успял и последвал много силен сблъсък между двата автомобила. От удара таксиметровият автомобил се завъртял около оста си и спрял на пътя, но от него изхвърчала Т.Л.. Автомобилът „ОПЕЛ КАЛИБРА” спрял чак на 60-70м от мястото на удара и се подпалил. Намиращият се наблизо свид.П.И. извадил от горящия автомобил пътниците и шофьора, които имали наранявания, но били в съзнание. Оказана им била спешна медицинска помощ. Относно Т.Л., било констатирано още на мястото на произшествието, че е починала. Същата била бременна в 7-ми месец.

         Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: обясненията на двамата подсъдими; показанията на свидетелите – П.И., Р.С., Р.Р., както и прочетените и приобщени към доказателствения материал по делото показания на свидетелката Я.П. от досъдебното производство. Съдът взе предвид и останалите писмени доказателства, събрани в хода както на досъдебното, така и в съдебното производство, а също взе предвид и заключенията на вещите лица по изготвените по делото: съдебномедицинска експертиза за изследване на трупа на Т.Л.; съдебномедицинска експертиза по писмени данни; химическите експертизи; тройна съдебна автотехническа експертиза, а по отношение на гражданския иск съдът съобрази и показанията на Д.С.Л..

         При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна, че има виновно извършено деяние от подсъдимия Р.Х.С., което съставлява престъпление по НК – осъществен е състава на чл.343, ал.4 във вр. ал.3, пр.ІІІ, б.”б”, пр.І от НК, за това, че на 22.03.2008г. в гр.***, на ул.”Сторгозия” и кръстовището с ул.”Мир”, при управление на МПС – лек автомобил „ОПЕЛ КАЛИБРА” с ДК № ЕН 05 21 АК, нарушил правилата за движение: чл.6 от – „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци”; чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избирането на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избирането на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за категория В в населено място – 50 км/ч”; и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Т.Л. от гр.*** и средна телесна повреда на Р.Р.Р. ***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата за повече от месец.

Съдът намира за установено от правна страна, че има виновно извършено деяние и от подсъдимия П.Н.К., което съставлява престъпление по НК – осъществен е състава на чл.343, ал.4 във вр. ал.3, пр.ІІІ, б.”б”, пр.І от НК, за това, че на 22.03.2008г. в гр.***, на ул.”Сторгозия” и кръстовището с ул.”Мир”, при управление на МПС – лек автомобил „ШКОДА ФАБИЯ” с ДК № С 40 37 ХТ, нарушил правилата за движение: чл.6 от – „Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци”; чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избирането на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.47 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство”; чл.50, ал.1 от – „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”; и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Т.Л. от гр.*** и средна телесна повреда на Р.Р.Р. ***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата за повече от месец.

Съдът счита, че съставът на престъплението, извършено от подс.С., в конкретния случай е осъществен както от обективна, така  и от субективна страна. Същият е управлявал лек автомобил и е нарушил правилата за движение по пътищата. Първо, не е съобразил своето поведение на пътя с пътен знак В26, ограничаващ скоростта за движение на превозните средства до 70 км/ч, с което е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗДвП, видно от приложената скица към съдебната автотехническа експертиза по делото. На второ място, избрал е скорост на движение на управлявания от него автомобил, без да съобрази: атмосферните условия – имало е ограничена видимост рано сутринта на 22.03.2008г.; релефа на местността – наближавал е кръстовище на главния път; състоянието на пътя – възприел е таксиметровия автомобил, разположен на платното за движение, и превозното средство; превозвания товар – превозвал е двама пътника– Р. и П. и е бил длъжен да опазва живота и здравето им. Въпреки, че подс.С. е възприел опасността на пътя, не е спрял или намалил скоростта, а – по негови признания, се е опитал да заобиколи таксиметровия автомобил, като е завил надясно, но въпреки това, не е избегнал удара. С тези свои действия подс.С. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от . Това се установява и от автотехническата експертиза по делото, тъй като, според експертите, при управление на автомобила „ОПЕЛ КАЛИБРА” със скорост от 70 км/ч и при конкретната пътна обстановка, водачът би имал техническата възможност да възприеме таксиметровия автомобил и да спре преди мястото на удара. Това определя техническата възможност за предотвратяване на произшествието от водача на „ОПЕЛ КАЛИБРА”. И на трето място, подс.С. е нарушил и чл.21, ал.1 от , тъй като е навлязъл вече в населено място – гр.*** и е превишил допустимата скорост за движение от 50 км/ч.

         При определяне на наказанието за подсъдимия С., съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която в случая е висока, съдейки по резултата, макар и извършено по непредпазливост. Степента на обществена опасност на личността на извършителя не е висока, тъй като се установи, че не е осъждан. Но от приложената справка от ПП КАТ – *** е видно, че С. си е позволявал и в други случаи да нарушава правилата за движение по пътищата, а и според показанията на Р. – често е управлявал автомобил с много висока скорост. Макар и да изразява съчувствие пред съда на близките на пострадалата Л., заявлението му, че не чувства вина за извършеното от него, налагат определяне на наказание за деянието в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.45, б.”а” от ЗИН, първоначалният режим на изпълнение на наказанието за Р.С. следва да бъде ЛЕК. По отношение размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на чл.36 от НК, с оглед строгата индивидуализация на наказанието, предвид личността на подсъдимия, както и с оглед постигане целите на наказанието, относно неговия поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект.

На основание чл.343г от НК, съдът счете, че следва да лиши подс.С. от правото му да управлява МПС за максималния, предвиден в закона, срок от ТРИ ГОДИНИ, с оглед данните, събрани по делото, за неговото поведение на пътя като водач на превозно средство. Съдът прецени, че с действията си подсъдимият е заплаха за останалите участници в движението на пътя, за което следва да бъде санкциониран с това наказание в максимален размер.

Относно квалификацията на обвинението за извършено от Р.С. престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, пр.ІІІ, б.”б”, пр.І от НК в нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че е недоказано. Съгласно тази разпоредба, водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на своето движение, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго. Подс.С. не е извършил нарушение, като се е движел в лявата лента на пътното платно, тъй като по него движението е било еднопосочно и така не е имало възможност да попречи на движещите се насреща пътни превозни средства. Затова, същият бе оправдан в тази част на обвинението.

Съдът счита, че съставът на престъплението, извършено от подс.К., в конкретния случай е осъществен както от обективна, така  и от субективна страна. Същият е управлявал лек автомобил и е нарушил правилата за движение по пътищата. Първо, не е съобразил своето поведение на пътя с пътен знак В - STOP, с което е нарушил разпоредбата на чл.6 от , видно от приложената скица към съдебната автотехническа експертиза по делото. Водачът на таксиметровия автомобил не е спрял преди кръстовището на ул.”Мир” с ул.”Сторгозия”, за да изчака преминаването на движещите се автомобили, а самонадеяно е навлязъл в пътното платно и, въпреки, че е видял фарове на приближаващо се превозно средство, е продължил своето движение. С тези свои действия е нарушил и разпоредбата на чл.47 от и разпоредбата на чл.50, ал.1 он ЗДвП, като, приближавайки се към кръстовище, не е спрял, за да пропусне участниците в движението, които имат предимство – в случая, движещите се по главния път, а е отнел тяхното предимство, като е навлязъл в пътното платно. На следващо място, подс.К. е избрал скорост на движение на управлявания от него автомобил, без да съобрази: атмосферните условия – имало е ограничена видимост рано сутринта на 22.03.2008г.; релефа на местността – наближавал е кръстовище на главния път; състоянието на пътя – видял е приближаващо превозно средство; превозвания товар – превозвал е клиент на таксиметровата услуга – пострадалата Л. и е бил длъжен да опазва живота и здравето й. Въпреки, че подс.К. е възприел опасността на пътя, не е спрял или намалил скоростта, а – по негови признания, се е опитал да се изтегли от пътното платно, въпреки, че спирайки, част от автомобила му е останал на него. С тези свои действия П.К. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от . Това се установява и от автотехническата експертиза по делото.

         При определяне на наказанието за подсъдимия К., съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която в случая е висока, съдейки по резултата, макар и извършено по непредпазливост. Степента на обществена опасност на личността на извършителя не е много висока, макар и да се установи, че е осъждан веднъж. Но от приложената справка от ПП КАТ – *** е видно, че С. си е позволявал и в други случаи да нарушава правилата за движение по пътищата, което може да се характеризира като рецидивиращо престъпно поведение на пътя с близо 60 констатирани административни нарушения на правилата за движение. Макар и да изразява съчувствие пред съда на близките на пострадалата Л., заявлението му, че не чувства вина за извършеното от него, налагат определяне на наказание за деянието в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.45, б.”а” от ЗИН, първоначалният режим на изпълнение на наказанието за П.К. следва да бъде ЛЕК. По отношение размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на чл.36 от НК, с оглед строгата индивидуализация на наказанието, предвид личността на подсъдимия, както и с оглед постигане целите на наказанието, относно неговия поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект.

На основание чл.343г от НК, съдът счете, че следва да лиши подс.К. от правото му да управлява МПС за максималния, предвиден в закона, срок от ТРИ ГОДИНИ, с оглед данните, събрани по делото, за неговото поведение на пътя като водач на превозно средство. Съдът прецени, че с действията си подсъдимият е заплаха за останалите участници в движението на пътя, за което следва да бъде санкциониран с това наказание в максимален размер.

Относно предявения по делото граждански иск, за претърпени вследствие на извършеното деяние неимуществени вреди от Д.С.Л., като съпруг на пострадалата Т.Л., съдът го намери за частично основателен. Съдът съобрази претърпените болки и страдания за безвъзвратната загуба на близък човек – бременна в 7-ми месец съпруга, която е била млада. Болките и страданията, които и напред във времето Д.Л. би претърпял при спомена за починалата си съпруга, не биха могли да се репарират с размера на предявения граждански иск, но неговият паричен еквивалент би могъл до момента да го обезщетят. Поради това съдът счита, че искът е доказан по своето основание и следва да се уважи в размер от 100 000 /сто хиляди/ лева, като за разликата до претендираната сума от 150 000 лева да бъде отхвърлен.

По отношение на гражданския иск от Д.Л., като законен представител на малолетния си син С.Д.Л., съдът намира, че също е доказан по своето основание. Безвъзвратната и непреодолима загуба на майката би могла да донесе и травми при израстването на момчето, но паричният еквивалент на тази загуба би могъл да се определи на 100 000 /сто хиляди/ лева към момента. За разликата до претендираната сума от 150 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото, съдът осъди подс.Р.С. да заплати в полза на ПлОС деловодни разноски общо в размер на 449.14 лева, които представляват разноски за вещи лица на досъдебното и съдебното производство, както и държавни такси върху уважените граждански искове – в размер на 4000 /четири хиляди/ лева. Съдът осъди подс.Р.С. да заплати на гражданските ищци общо сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото, съдът осъди подс.П.К. да заплати в полза на ПлОС деловодни разноски общо в размер на 449.14 лева, които представляват разноски за вещи лица на досъдебното и съдебното производство, както и държавни такси върху уважените граждански искове – в размер на 4000 /четири хиляди/ лева. Съдът осъди подс.П.К. да заплати на гражданските ищци общо сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: