Решение по дело №19632/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 21.08.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №19632 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представлявано от Изпълнителени директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ответникът П.М.Т., ЕГН ********** с адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва:

-  сумата от 700 лв., представляващи главница за периода от 23.01.2018г. до 12.06.2018 г. по  договор за паричен заем № 165144,  сключен на 16.01.2018г. между „Сити кеш“ ООД и П.М.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 25.03.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 25.03.2019г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

-  сумата 55.82 лв., представляваща договорна лихва за периода 23.01.2018г. до 12.06.2018г.;

-  сумата 227.99лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.01.2018г. до 30.09.2019г.,

-  сумата 197.40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.03.2018г. до 12.06.2018г.;

за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7610/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 15449/2019 г. на ВРС.

В съдебно заседание, проведено от 23.07.2020 г. ищецът е направил отказ от предявения иск за неустойка, с правно осн. чл. 92 от ЗЗД, но осн. чл. 233 от ГПК.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 16.01.2018г. между „Сити кеш“ ООД като Заемодател и П.М.Т. като Заемател бил сключен договор за паричен заем с № 165144, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 700,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

Ищецът твърди, че с полагането на подписа си на Договора за паричен заем Заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 66,74 лв. Така страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 766,74 лв., платима на 21 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 36,51 лв. при първа погасителна вноска на 23.01.2018г. и последна погасителна вноска с падеж 12.06.2018г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 12.06.2018г., предвид на което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 227,99 лв. за периода от 23.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 176,00лв., с която били погасени, както следва: договорна лихва: 10,92 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 148,86 лв. и лихва за забава 16,22 лв.

На 25.03.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу П.М.Т., произтичащи от Договор за паричен заем № 165144 от дата 16.01.2018г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Моли, длъжникът да се счита уведомен за извършените цесии с исковата молба и събраните документи по делото.

Ответникът в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че цесията не му е надлежно обявена, тъй като следва да се обяви от цедента лично, а не от цесионера чрез упълномощаването му от цедента, поради което счита, че ищцовото дружество изобщо не притежава качеството на кредитор спрямо ответника.

Отделно от горното твърди, че лихвата е незаконна /прекомерно голяма/, защото всички посочени такси са лош опит за заобикаляне на закона, когато не са изпълнени изисквания на кредитора за обезпечения, то не се отпуска кредит, другото е лихварство, защото не е обезпечен кредита , а обезпечението е пряка функция на изпълнението. Твърди, че го натоварват с такси и такси и то не ако изпадне в забава, а за да му отпуснат кредита, което счита за незаконно, поради което сочи процесният договор за кредит като нищожен, в евентуалност унищожаем.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение № 7610/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 15449/2019 г. на ВРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 700,00 лева, представляващи главница за периода от 23.01.2018г. до 12.06.2018 г. по  договор за паричен заем № 165144,  сключен на 16.01.2018г. между „Сити кеш“ ООД и П.М.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 25.03.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 25.03.2019г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението; в размер на 55,82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2018 г. до 12.06.2018 г.;  в размер на 197,40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.03.2018 г. до 12.06.2018 г.; в размер на 227,99 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 23.01.2018 г. до 30.09.2019 г.,  както и сумата от 75лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

С исковата молба по делото е договор за паричен заем с № 165144 от 16.01.2018г. г. (л.5) между „СИТИ КЕШ”ООД и П.М.Т., съгласно който се предоставя на ответника заем в размер на 700,00 лв., който трябва да се погаси чрез 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 53,00 лв. Съгласно чл.3, ал.7 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 40,08%, годишният процент на разходите за заема е 49,9% (ал.5), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 766,74 лв. (ал.12).  В  чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че с полагането на подписа под договора заемополучателят се съгласява, че е получил заемната сума от 700,00 лв. Съгласно чл.8 от договора заемателят е декларирал, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му и ли предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал.2, т.1 от ОУ, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 346,26 лв., платими на 21 равни седмични вноски, съвпадащи с падежните вноски по договора.

Към договора е представен погасителен план, молба за сключване на договора и Общи условия на договор за заем на „СИТИ КЕШ“ ООД.

Представен е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г. (л.16), сключен между „СИТИ КЕШ” ООД като продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД като купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на Купувача на месечна база ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени между продавача и трети физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и приложение №1/25.03.2019. (стр.14-16) със заличени други данни, в което под №3301 е записан договор за паричен заем с № 165144 /16.01.2018г. г. с главница 700,00 лв., общо дължими по кредита 1148,12 лв. за длъжник П.М.Т., ЕГН **********,  с което съдът намира, че на ищеца от кредитора „СИТИ КЕШ” ООД е прехвърлено именно вземането по процесния договор.

Представено и е потвърждение за сключена цесия от „СИТИ КЕШ” ООД (л. 12) от 25.03.2019 г.

На л.11 е находящо и уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/165144 за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „СИТИ КЕШ” ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* до ответника, с което го уведомяват за размера на задължението му и че последното е прехвърлено на новия кредитор „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД.

От представеното пълномощно от „СИТИ КЕШ” ООД е видно, че последното е упълномощило  „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД да уведоми от името на „СИТИ КЕШ” ООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „СИТИ КЕШ” ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането ѝ на 21-седмични вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „СИТИ КЕШ” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г., както и че е подписано приложение №1 от същата дата, с които вземането на цедента от ответника по процесния договор за паричен заем е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането.

От ответника е направено възражение за липса на уведомяване по чл. 99, ал.3 във вр. с чл. 99, ал.4 от ЗЗД, с твърдение че в този случай цесията не е породила действие спрямо него. Въпреки че по делото липсват доказателства уведомлението по чл. 99, ал.4 от ЗЗД да е връчено на ответника преди завеждане на настоящото производство, съдът намира за неоснователно възражението за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането на кредитора по сключения от него Договор за кредит. Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба и е връчено на ответника от цесионера, но действащ в качеството си на пълномощник на цедента, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК на 17.01.2020 г. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази връзка изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника като приложение към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4, предл. 2 ЗЗД.

Цедираното вземане произтича от сключен между ответника П.М.Т. и „СИТИ КЕШ” ООД договор за паричен заем с № 165144/16.01.2018г. Видно от чл. 4, ал.1 от договора с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума от 700,00 лв. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем. Ответникът следва да заплати и законната лихва за забава върху просрочената главница, считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.

Ищецът е посочл, че ответникът е извършил плащания по договора в размер на 176,00 лв. Същите са били отнесени за погасяване на главница, лихва и неустойката по чл. 8 от договора.

Чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредитор да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно в заявлението се твърди, че претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която такава се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Отделно от горното, за пълнотата на изложението следва да се отбележи, че Законът за защита на потребителите в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор за заем, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив – последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговорена като санкционна, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение, заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин тази неустойка по същество е допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за заемодателя, надвишаваща с над 50% заемната сума. Поради това тази сума би следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. С оглед на това се налага изводът, че с клаузата на чл.4 от договора за заем се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размер на законната лихва. Тази клауза е  неравноправна и недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не поражда права и задължения за страните по договора за заем.

Съгласно чл. 19, ал.6 от ЗПК при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Тъй като определеният с договора ГПР е в размер на 49,9% то всички плащания извършени/отнесени от кредитора по неустоечната клауза следва да бъдат считани за такива по главница и лихва.

Или сумата от 176,00 лв. следва да бъде рапределена по погасителния план, както следва: главница по вноски от 06.02.2018 г., 13.02.2018 г., 20.02.2018 г. и 27.02.2018 г. в общ размер на 138,90 лв. и лихви по вноски с падеж 23.01.2018 г., 30.01.2018 г. 06.02.2018 г., 13.02.2018 г., 20.02.2018 г., 27.02.2018 г. 06.03.2018 г. на обща стойност 35,51 лв. и частично главница по вноска от 06.03.2018 г. за остатъка от 1,59 лв.

Така ответникът е останала задължен за главница в размер на 559,51 лв. (700-138,90-1,59 ) и договорна лихва в размер на 31,23 лв. (66,74-35,51).

Във връзка с горното ответникът не следва да дължи мораторна лихва върху платените главници. Изчислена дължимата законната лихва с онлайн калкулатор от падежа на всяка главница до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съдът получава сумата от 81,29 лв. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се дължи мораторна лихва върху цялата главница, нейният размер, изчислен с онлайн калкулатора едва надминава 100,00 лв., а не твърдените 227,99 лв.

На основание изложеното по-горе предявеният от ищеца иск се явява основателен за сумата от 559,51 лв., представляваща неплатена главница по договора, сумата от 31,23 лв.,  представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2018 г. до 12.06.2018 г., сумата от  81,29 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница от 559,51 лв. за периода от 06.03.2018г. (датата на допускане на забавата на погасителна вноска) до 29.09.2019г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, поради което и следва да бъде уважен за тези суми. За разликата над тези суми до предявените от ищеца исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

След извършения отказ от иска с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД и прекратяване на производството в тази част, издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7610/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 15449/2019 г. на ВРС следва да бъде обезсилена за сумата 197.40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.03.2018г. до 12.06.2018г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, направените от него разноски в производството, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 125,00 лв., (175,00-50,00 за иска за неустойка, от който ищецът се отказа в ОСЗ) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Или общо претендираната сума за разноски е в размер на 175,00 лв. От тази сума  съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 119,00 лева.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лв., като съразмерно на предявента и уважената част от исковете тези разноски възлизат общо на 42,75 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът П.М.Т., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4:

сумата от 559,51 лв. (петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща претендирана главница за периода от 23.01.2018г. до 12.06.2018 г. по  договор за паричен заем № 165144,  сключен на 16.01.2018г. между „Сити кеш“ ООД и П.М.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Сити кеш“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 25.03.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 25.03.2019г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 559,51 лв. (петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки) до предявените 700,00 (седемстотин) лева;

сумата от 31,23 лв. (тридесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща претендирана договорна лихва за периода от 23.01.2018г. до 12.06.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 31,23 лв. (тридесет и един лева и двадесет и три стотинки) до предявените  55.82 лв. (петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки);

сумата от 81,29 лв. (осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 23.01.2018г. до 29.09.2019г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 81,29 лв. (осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки) до предявените 227.99лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки),

и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7610/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 15449/2019 г. на ВРС.

ОСЪЖДА П.М.Т., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 119,00 (сто и деветнадесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 42,75 лева (четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 15449/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7610/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 15449/2019 г. на ВРС в частта, с която е разпоредено длъжникът П.М.Т., ЕГН **********,*** да заплати на кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 197.40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.03.2018г. до 12.06.2018г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: