Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.Варна, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4672 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „К.Г.“ ЕООД срещу К.Д.Т., иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата 330.00 лева, представляваща получена от ответника в качеството му на довереник
на ищеца сума по договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 11.05.2015г.,
сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД, която не е предадена до момента на
ищеца /не е отчетена от ответника/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът „К.Г.“ ЕООД излага, че през 2014 г. е предявил иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „Енерго-про
продажби“ АД за връщане на сумата 1539.97 лева, представляваща платена без
основание стойност на корекция на сметка за ел. енергия за периода 01.06.2009
г. – 27.11.2009 г. С решение № 6287/29.12.2014г., постановено по гр.д. № 10919/2014г.
по описа на ВРС, 12-ти състав, предявената претенция била уважена изцяло. Първоинстанционният акт бил потвърден с решение по в.гр.д.
№ 424/2015г., като в полза на „К.Г.“ ЕООД били присъдени и сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350 лева. Твърди,
че на 11.05.2015 г. „К.Г.“ ЕООД, в качеството си на цедент,
действащ чрез пълномощника си адв. К.Т., прехвърлило
това свое вземане за разноски на цесионера „Интейк“ ЕООД за цена от 330 лева. Посочва, че съгласно т. 3
от договора за цесия, цесионерът е заплатил
уговорената продажна цена за вземането в размер на 330 лева изцяло и в брой на
ответника, който обаче и до настоящия момент не е отчел така получената от него
сума в касата на цедента. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
С допълнителна молба от 28.10.2020 г. релевира
възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на анекс от 11.05.2015г. спрямо
него като представляван, поради договаряне в негова вреда.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
К.Д.Т.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземането. Оспорва твърдението, че е получил от „Интейк“
ЕООД процесната сума. Посочва, че в т. 3 от договора е записано,
че сумата е платена от цесионера
на цедента, а не че е платена
на него като
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД.
Твърди, че е налице изменение на процесния договор
за цесия от 11.05.2015 г., обективирано в сключен анекс от
същата дата, съгласно който „К.Г.“ ЕООД е върнало обратно на цесионера „Интейк“
ЕООД паричната сума, предмет на иска.
Поддържа, че този анекс представлява
така нареченото „обратно писмо“ за реалните уговорки
между страните, в това число за
цената на цесията и плащането на същата. Излага,
че е разполагал с представителна власт да се разпорежда
с вземанията на ищеца при условия,
каквито намери за добре, включително
да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. Посочва,
че съгласно анекса, страните приемат за установено
помежду си, че цялото дело
е финансирано от „Интейк“ ЕООД, чрез адв. К.Т. (държавни такси, депозити за експертизи и свидетели), както и че първоначалните цеденти всъщност са негови клиенти.
След приключване на делото именно той е върнал обратно
цялата сума на първоначалния цедент – Венелин Николов Иванов. Поддържа, че „Интейк“
ЕООД е назначило юрисконсултите
на ищеца на отделен трудов
договор и им заплаща отделно трудово възнаграждение, благодарение на което последните се явяват по делата
на „К.Г.“ ЕООД. Твърди, че ищецът се
е задължил да прехвърли на „Интейк“
ЕООД вземането си за платените от
последното (чрез специална адвокатска сметка на адв.
К.Т.) разноски по делото, вкл.
разноските за юрисконсултско възнаграждение след установяването им по размер с последваща цесия, като страните се
съгласяват цената да бъде заплатена
директно от „Интейк“ ЕООД на Венелин Николов Иванов. Оспорва, че между страните
е налице договор за поръчка по смисъла
на закона. Прави възражение за прихващане със
свое насрещно
вземане. Моли исковата претенция
да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното пълномощно от 13.03.2014г. (л. 40 от гр.д. №
10919/2014г. на ВРС), ответникът адв. К.Т. е бил
упълномощен и от Венелин Николаев Иванов за осъществяване на процесуално
представителство по всякакви съдебни дела, представителство пред доставчици на
електроснабдителни услуги, разпореждане с всички вземания на упълномощителя при условия, каквито намери за добре, както
и за уведомяване на длъжника от негово име.
На 30.04.2014г. цедентът Венелин Николаев Иванов,
действащ чрез пълномощника адв. К.Т., е прехвърлил в
полза на цесионера „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез
управителя Петър Колев, вземането си към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за
сумата от 1539.97 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия за периода от 01.06.2009г.
до 27.11.2009г. за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за
което е издадена фактура № 71430581/27.01.2010г., срещу цена от 1439.97 лева
(договор за прехвърляне на вземане от 30.04.2014г. – л. 26). Съгласно чл. 3 от
договора страните се съгласяват, че уговорената цена ще бъде платена изцяло и в
брой от цесионера на цедента
в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора.
От представеното по делото пълномощно
от 04.07.2014г. (л. 42) се установява, че ищцовото
дружество „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя Петър Колев, е упълномощило
ответника К.Т., в качеството му на адвокат, да се разпорежда с всички вземания
на дружеството при условия, каквито намери за добре, включително, но не само:
да уведомява от негово име съответния длъжник за сключени договори за
прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни
и фактически действия на управление и разпореждане с всички вземания на пълномощника;
да получава от негово име и за негова сметка плащанията на всички дължими
вземания; да получава всякакви суми, дължими по изпълнителни дела, по свободно
избрана от пълномощника банкова сметка ***; да договоря сам със себе си, както
и с други лица, които адвокатът (пълномощник) също представлява, при каквито
условия прецени; да преупълномощава други лица с
посочените права. В пълномощното изрично е записано, че при съмнение същото се
тълкува в полза на упълномощения, както и че упълномощаването не е ограничено
със срок.
След придобиване на вземането с горния договор за цесия, въз основа на
депозирана искова молба на 28.08.2014г. на „К.Г.“ ЕООД е образувано гр.д. №
10919/2014г., по описа на ВРС. С решение № 6287/29.12.2014г., предявеният от
„КНМ Гпур“ ЕООД иск е уважен. Така постановеното
решение е било предмет на въззивно обжалване като с
решение № 890/08.05.2015г., постановено по в.гр.д. № 424/2015г., по описа на
ВОС, първоинстанционният акт е потвърден. Със същото
решение „Енерго-про продажби“ АД е осъдено да заплати
на „К.Г.“ ЕООД сумата от 350 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
В хода на процеса по гр.д. № 10919/2014г. на ВРС, на 23.10.2014г. е сключен
договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.
К.Т. и „Интейк“ ЕООД, по силата на който „К.Г.“ ЕООД
прехвърля вземането си по договора за цесия от 30.04.2014г. сключен със Венелин
Николаев Илиев срещу цена от 1439.97 лева, която съгласно т. 3 страните са
уговорили, че е платена изцяло и в брой от цесионера „Интейк“ ЕООД на цедента в деня на
подписване на договора, служещ като разписка в тази му част.
На същата дата - 23.10.2014г. е било сключено споразумение към договора за
цесия сключен между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД от 23.10.2014г.
Страни по него са Венелин Николаев Иванов, действащ чрез пълномощника си адв. К.Т., „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез пълномощника си адв. К.Т. и „Интейк“ ЕООД,
представлявано от управителя. По силата на това споразумение е изменен
договорът за цесия от 23.10.2014г., доколкото цесионерът
е представляван при сключването му от лице без представителна власт, като
страните са се съгласили за следното: Към 23.10.2014г. „К.Г.“ ЕООД е завело
гр.дело по отношение на вземането предмет на договора за цесия от 30.04.2014г.,
но е в невъзможност да изплати задължението си към цедента
Иванов в срок до 30.10.2014г., както и да заплаща възнаграждението на
юрисконсултите и разноските по делото (включително и да възстанови разходите на
адв. Т. за завеждане на делото), поради което и „Интейк“ ЕООД приема да встъпи като съдлъжник
по задължението и да го изплати на цедента на 30.10.2014г.
В замяна „К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли срещу сумата от 50.00 лева
вземането си към „Енерго-про продажби“ АД, която
продажна цена е дължима в срок от 6 месеца от влизане в сила на решението по
заведеното гр.д. № 10919/2014г. на ВРС. Венелин Иванов е съгласен да получи
дължимата цена по договора за цесия от 30.04.2014г. от „Интейк“
ЕООД, включително последното да встъпи като съдлъжник
по договора за цесия сключен с „К.Г.“ ЕООД. „Интейк“
ЕООД се съгласява да му бъде прехвърлено вземането от „Енерго-про
продажби“ АД от „К.Г.“ ЕООД в хода на висящ процес, като поема задължението да
финансира воденото съдебно дело за своя сметка пред първа и въззивна
инстанция. „КНМ Груп“ АД от своя страна се задължава да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането си за платени от последното разноски
по делото, включително разноските за юрисконсултско
възнаграждение и за двете инстанции след установяване размера им с последваща цесия за цена от 5 лева. Адвокат К.Т., като
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща на „Интейк“ ЕООД
сумата от 1345.79 лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и
в брой от адв. Т. на „Интейк“
ЕООД при подписване на споразумението, което служи за разписка за този факт.
Към доказателствения материал (л. 5) е приобщен и
последващ договор за прехвърляне на вземане от 11.05.2015г.
(съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписване годината на
сключване на договора с оглед факта, че предмет на същия е вземане, възникнало
през 2015г.), сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цедент,
действащ чрез пълномощника адв. К.Т., и „Интейк“ ЕООД – цесионер,
представляван от Диана Тодорова Аджемова като
управител на дружеството. Според съдържанието на договора цедентът
е прехвърлил на цесионера вземането си към
„Енерго-Про Продажба“ в размер на 350 лева, представляващо присъдени разноски
по в.гр.д. № 424/2015г., по описа на ВОС срещу цена от 330 лева. В клаузата на
чл. 3 от договора е отразено, че цената по възмездната цесия е платена изцяло и
в брой от цесионера на цедента
при подписването на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.
Така коментираното доказателство е оспорено от ответника, поради което е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка автентичността му като
неподписан от К.Д.Т.. Въпреки дадените указания, ответникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят истинността на документа досежно подписа положен за представляващия цедента, поради което и съдът приема, че коментираният
договор е автентичен.
На 11.05.2015г. е бил сключен анекс към договора за прехвърляне на вземане
от 11.05.2015г. сключен между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“
ЕООД. С него страните са приели за безспорно, че с договор за цесия от 11.05.2015г.
„К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. К.Т. е
прехвърлило вземането си в размер на 350 лева от длъжника „Енерго-про
продажби“ АД, представляваща присъдени разноски по в.гр.д. № 424/2015г. на ВОС
за цена от 330 лева. На 23.10.2014г. е подписано тристранно споразумение между „К.Г.“
ЕООД, „Интейк“ ЕООД и Венелин Иванов, по силата на
което „К.Г.“ ЕООД е поело задължение за последващо
прехвърляне на сторените разноски по заведеното от него гражданско дело, на „Интейк“ ЕООД срещу цена от 5 лева, поради което и предмет
на анекса е предоговаряне продажната цена от 330 лева на 5 лева, платима в срок
от 6 месеца считано от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 10919/2014г.
на ВРС. Посочено в анекса е, че адвокат К.Т., като пълномощник на „К.Г.“ ЕООД
връща на „Интейк“ ЕООД сумата от 330 лева, за което
страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв.
К.Т. на „Интейк“ ЕООД при подписване на анекса, който
служи за разписка за този факт. С разписка от 10.06.2016г., цедентът
Венелин Иванов е удостоверил, че е получил от адв. К.Т.
сумата от 2626.20 лева, представляваща присъдени суми по гр.д. № 10919/2014г.
на ВРС.
Приета е и ангажираната от ищеца покана
от 2017г., отправена от „К.Г.“ ЕООД, чрез управителя Петър Колев, до адв. К.Т., за предаване на оригинали или преписи от 297
договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., с които „К.Г.“ ЕООД,
действащо чрез адв. Т., е прехвърлило свои вземания в
полза на „Интейк“ ЕООД (л. 43-45). Покана с идентично
съдържание и допълнително искане за заплащане на уговорената цена по сключените
възмездни договори за цесия от 23.10.2014г. е отправена от „К.Г.“ ЕООД до „Интейк“ ЕООД (л. 47-48).
Приобщено е и уведомление от „К.Г.“
ЕООД до адв. К.Т. (л. 52) с покана да бъдат представени
всички договори и документи, подписани от адв. Т.
като пълномощник на дружеството, както и заверени копия от всички договори за
правна защита и съдействие, сключени помежду им. В уведомлението е отразено, че
с изявление от 20.10.2017г. на управителя на „К.Г.“ ЕООД е оттеглена
представителната власт на адв. Т. по отношение на
дружеството, с оглед на което е направено искане за връщане на оригинала от
съставеното в негова полза пълномощно от 04.07.2014г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За основателното
провеждане на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
договор за поръчка, сключването от ответника, в качеството му на довереник на
ищеца, на договор за възмездна цесия от 11.05.2015г. с цесионера
„Интейк“ ЕООД и получаването от ответника, от името и
за сметка на ищеца, на заплатената от цесионера цена
по прехвърлянето в размер на процесната сума от 330.00
лева. При успешно проведено доказване на тези обстоятелства, ответникът носи
тежестта по доказване наведените от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че на 11.05.2015г.
е сключен анекс към договора за цесия от 11.05.2015г. със соченото съдържание и
в изпълнение на него е върнал на цесионера получената
от цедента продажна цена по договора за цесия.
Установи
се по делото, че с пълномощно от 04.07.2014 г. ищецът „К.Г.“ ЕООД е упълномощил
ответника адв. К.Т. да извършва неизчерпателно посочени в
пълномощното правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството,
вкл. да се разпорежда с всички негови вземания при условия, каквито намери за
добре, да уведомява съответния длъжник за сключените договори за цесия и да
получава плащанията по тях. Установи се на следващо място, че по силата на
решение по в.гр.д. № 424/2015г. по описа на ВОС „К.Г.“ ЕООД се легитимира като
титуляр на вземане срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за направените в хода на това
производство разноски в размер на 350 лева, което вземане е предмет на процесня договор за цесия от 11.05.2015г., сключен между
ищеца, в качеството му на цедент, действащ чрез
ответника като негов пълномощник, и цесионера „Интейк“ ЕООД.
При така
установените факти съдът приема, че макар между страните да не е подписан
отделен писмен договор за поръчка, помежду им е налице валидно възникнало
мандатно правоотношение, доколкото със сключването на договора за цесия от 11.05.2015г.
ответникът е извършил от името и за сметка на ищеца правни действия
(разпореждане с негово вземане), които са били в рамките на предварително
учредената му от дружеството пряка представителна власт. В този смисъл -
решение № 338/27.03.2018г., постановено по гр.д. № 706/2017г. на ВКС, ГК, IV
г.о., в което се приема, че с упражняването от пълномощника на предоставената
му с едностранната сделка на упълномощаването представителна власт, той се
обвързва от договор за поръчка с упълномощителя, със
съдържане, съответно на извършените в рамките на упълномощаването действия,
чрез които конклудентно изразява воля за това,
съвпадаща с изявената от упълномощителя в
пълномощното воля в същия смисъл. Затова вътрешните им отношения се уреждат по
правилата на мандата, според които довереникът
(пълномощник) е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да
пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя (упълномощител)
за изпълнението, да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката.
Сключеният в изпълнение на така възникналото мандатно правоотношение
договор за цесия от 11.05.2015г.
е възмезден, като в клаузата на чл. 3 от същия е изрично
посочено, че уговорената цена в размер на 330 лева, е платена изцяло и в брой
от цесионера на цедента при
подписването на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.
Страните не спорят, че такова плащане е действително извършено от страна на цесионера „Интейк“ ЕООД в полза
на цедента „К.Г.“ ЕООД. Спорно е обаче дали
средствата са получени лично от адв. К.Т., действащ
като пълномощник на цедента, като ответникът оспорва това
обстоятелство с доводи за липса на изрична уговорка в този смисъл. Съдът намира
същите за неоснователни. Макар в договора да е отразено, че плащането е
получено от цедента „К.Г.“ ЕООД, а не лично от
представляващия го адв. К.Т., този извод следва от
самото съдържание на обсъжданата клауза, според което сумата е заплатена в брой
(тоест с физическо предаване на паричните средства) и при подписването на
договора, който пък е подписан именно от адв. К.Т.
като пълномощник на юридическото лице - цедент,
упълномощен включително и с правото да получи дължимите в полза на доверителя
му суми. Това
тълкуване се потвърждава още и от анекса от 11.05.2015г., на което се позовава
самият ответник, според което обсъжданата сума по договора за цесия от 11.05.2015г. се „връща (предава)“ на „Интейк“ ЕООД лично от адв. К.Т., отново в качеството му на пълномощник на „К.Г.“
ЕООД, което „връщане“ предполага предходно (в същия ден) получаване на
връщаните средства.
Съобразно изложените мотиви за доказано получаване от адв.
К.Т. на следващата се на ищцовото дружество цена по
прехвърлянето на собственото му вземане в размер на 350 лева, в тежест на
ответника е възникнало задължението му по мандатното правоотношение да предаде на
„К.Г.“ ЕООД получените средства.
По повод изпълнението на това негово
задължение ответникът е релевирал правопогасяващо
възражение, за установяването на което е представил посочения по-горе анекс от
11.05.2015г., сключено „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Т. и „Интейк“
ЕООД, съдържащо клауза за връщане на получената сума от ответника в полза на „Интейк“ ЕООД и служещо като разписка за това.
Анексът към споразумението е оспорен от ищеца с възражения недействителността
му по отношение на него, като представляван, поради договаряне в негова вреда,
на основание чл. 40 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно
по следните съображения:
Последователно в съдебната практика се приема, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя
се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на
представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Като проявни форми на това увреждане интересите на
представлявания са: договор, сключен при неизгодни условия; имуществото е
неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни
бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори,
предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките
на представителната му власт. Преценката за наличието на увреждането се
извършва към момента на сключването на договора.
В случая, релевантни обстоятелства, подлежащи
на изследване са свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя
да сключи анекса от 11.05.2015г. Сключването на последния е обосноват с
договореностите и задължението поето с коментираното по-горе тристранно
споразумение от 23.10.2014г. Последното по съществото си обективира
постигнато между страните съгласие за заместване в дълг, при което „К.Г.“ ЕООД
се освобождава от задължението да заплати на физическото лице цедент за придобитото вземане, а това задължение преминава
върху „Интейк“ ЕООД. Същевременно е договорено, че
именно последното дружество ще финансира водене на образуването гражданско дело
и възстановяване разходите на адв. К.Т. за заплатена
държавна такса (именно последният е посочен като вносител на дължимата за
производството държавна такса в приложеното на л. 2 от гр.д. № 10919/2014г. на
ВРС преводно нареждане), а ищецът ще прехвърли вземането си за разноски,
реализирани от „Интейк“ ЕООД чрез последваща
цесия. При тези договорености не се извежда извода за настъпила в патримониума на ищеца вреда. Следва да се посочи и че към 11.05.2015г. ищецът вече не
е бил носител и на вземането предмет на гр.д. № 9800/2014г. предвид сключения
договор за цесия от 23.10.2014г. Със споразумението пък от 23.10.2014г. към
този договор за цесия е поето задължение от „Интейк“
ЕООД да финансира заведеното вече от К.Г. ЕООД гр.д. № 10919/2014г. на ВРС. Ето защо и
след като ищецът не е реализирал каквито и да е разходи – не е платил
продажната цена по договора от 23.10.2014г., нито е финансирал гр.д. №
10919/2014г., не може да се приеме, че предоговорянето
на продажната цена по договора от 11.05.2015г. е във вреда на представлявания,
предвид поетите от „Интейк“ ЕООД насрещни задължения,
включително замествайки ищеца в тях и които „КНМ Гпур“
ЕООД не твърди да е изпълнило сам.
Горепосочените аргументи мотивират настоящия съдебен
състав да приеме, че анексът е валиден и същият е породил действие по отношение
на неговите страни, вкл. и по отношение на представлявания при сключването му
ищец „К.Г.“ ЕООД. В частта, в която е уговорено, че адв.
К.Т. е върнал на „Интейк“ ЕООД получената сума по
договора за цесия от 11.05.2015г., анексът представлява частен свидетелстващ
документ и доколкото неговата автентичност не е оспорена в хода на процеса, то
се ползва с доказателствена стойност за удостоверените
в него неизгодни за страната факти. След новирането
на цесията относно продажната цена, плащането на цената договора за прехвърляне
на вземане от 11.05.2014г., извършено от цесионера „Интейк“ ЕООД в полза на цедента „К.Г.“
ЕООД, е лишено от правно основание, съответно получилият сумата пълномощник на цедента не е имал право да я задържи, респ. задължение да я
отчете на доверителя, комуто същата вече не се следва.
Следователно не е налице неизпълнение на процесния договор за поръчка от страна на ответника, поради
което предявеният срещу него иск за реално изпълнение се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на
спора и направеното от процесуалния представител на ответника искане по реда на
чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата, в полза на адв. Петър Гетев следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото, съобразно представения
договор от 23.11.2020 г. (л. 59), която сума да бъде възложена в тежест на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** – партер, осъдителен иск с правно основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 330.00 лева,
представляваща неотчетена от ответника сума, получена от него, в качеството му
на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД, по договор за цесия от 11.05.2014г., сключен
между ищеца като цедент и „Интейк“
ЕООД – цесионер, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на
адв. Петър Чавдаров Гетев,
ЕГН **********, вписан в АК-Варна със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Георги
Живков“ № 22 (партер – вътрешен дров), сумата от 360.00 лева (триста и
шестдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника адв. К.Т., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, предл. трето от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: