Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260043 18.12.2020 г. град Стара Загора
Старозагорски окръжен съд,
наказателно отделение, трети състав, в
открито заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМЕНОВА
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА Г.
ПРОКУРОР: ХРИСТО МИШОВ
като разгледа докладваното от
съдия КАМЕНОВА ВНОХД № 2475 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 260035/28.10.2020 г., постановена по НОХД №
562/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият А.Х.А., ЕГН **********,
е признат за невинен в това през месец юли 2018 г., в град Стара Загора, да е
извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – П.М.Г., роден
на *** г., лице навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила, поради
което е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.157,
ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимият А.Х.А. е признат за виновен в
това, че на 27.07.2019 г., в град Стара Загора, е извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол – К.К.Г., роден на *** г., лице ненавършило
14-годишна възраст, поради което и на основание чл.157, ал.4 и чл.54 от НК е
осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“
режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено при изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода времето на задържане на подсъдимия А.Х.А.
по взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
31.07.2019 г.
С присъдата подсъдимият А.Х.А. е осъден да заплати на
частния обвинител и граждански ищец К.К.Г., ЕГН **********, чрез неговия
родител и законен представител К.О.Г., ЕГН ********** - сумата от 4000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 27.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – до размера на 5000
лв., искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият А.Х.А.
е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец К.К.Г., ЕГН **********,
чрез неговия родител и законен представител К.О.Г., сумата от 400 лв. –
направени по делото разноски.
Подсъдимият А.Х.А. е осъден да заплати направените по
делото разноски, както следва - 399.84
лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора и 150 лв. в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Стара Загора.
Подсъдимият А.Х.А. е осъден да заплати на Районен съд –
Стара Загора държавна такса в размер на 160 лв.
В
срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия А.Х.А.
чрез служебния му защитник в осъдителната й част.
Във въззивната жалба
са повдигнати оплаквания, развити в хода на съдебните прения, за
неправилност на присъдата, поради постановяването й в несъответствие с
доказателствените материали, както и за явна несправедливост на наложеното
наказание лишаване от свобода, което било неоправдано завишено.
ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена в осъдителната й част и постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, алтернативно се излага
искане за изменение на присъдата като бъде намален срокът на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Окръжна прокуратура – Стара Загора и повереникът на частния обвинител и граждански
ищец застъпват становището, че отсъстват
основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Окръжен
съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания,
прие следното:
Във внесения пред Районен съд – Казанлък обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 562/2020 г., приключило с постановяване на
обжалваната присъда, подсъдимият А.Х.А. е предаден на съд за:
-престъпление по чл.157, ал.1 от НК за това, че през месец юли 2018 г., в град Стара Загора, е
извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – П.М.Г., роден
на *** г., лице навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила;
-престъпление по чл.157, ал.4 от НК за това, че на 27.07.2019 г., в град Стара
Загора, е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – К.К.Г.,
роден на *** г., лице ненавършило 14-годишна възраст.
В проведеното на 01.06.2020 г. разпоредително заседание
първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от малолетния К.К.Г., действащ чрез своя баща и законен
представител К.О.Г. срещу подсъдимия А.Х.А. за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на инкриминираното
деяние неимуществени вреди, ведно със законните последици. Това пострадало
лице, освен като граждански ищец, е конституирано и като частен обвинител.
С оглед оплакването във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на приетите от
първоинстанционния съд факти, въззивният съд извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и след анализа им прие за установено
следното:
Подсъдимият А.Х.А. е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления,
включително и за престъпления по Глава
втора, Раздел VIII „Разврат“ на
НК. Последното му осъждане е с Присъда № 197/ 09.07.2010 г. по
НОХД № 1/2010 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на
27.07.2010 г., с която за престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предложение първо
във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1
във връзка с чл.29, ал.1, букви „а”
и „б” и чл.58, б.”а” във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на пет
години лишаване от свобода. На 26.05.2014 г. подсъдимият е бил освободен от затвора поради изтърпяване на
това наказание.
От показанията на свидетеля Т.Г.М.(л.123 нохд) – управител на „***“ ООД
Стара Загора и съдържащата се на л.33 ДП характеристична справка се установява,
че няколко месеца преди инкриминирания период, подсъдимият, който до тогава
пребивавал в парк „Бедечка“ на град
Стара Загора и се прехранвал като клошар, бил нает по граждански договор от
свидетеля като пазач. Свидетелят Т.Г.М.му осигурил и стаичка на работното
място, в постройка на фирмата, намираща се в парк „Бедечка“ (бившата ***), където да нощува и живее.
Свидетелят П.М.Г. (непълнолетен, роден на *** г.) живеел в близост до парк „Бедечка“ и често със свои приятели
ходел в парка. През месец юни.2018 г. той и компания от негови приятели, си направили
барбекю в парка, на обособено за това място до „Стария чинар“, в близост до
бившата Щипкена фабрика. Подсъдимият, виждайки компанията от момчета, отишъл
при тях и подхванал разговор на теми от сексуално естество – кога самият той за
първи път е правил секс, за ползата от обрязването, както и че на младежите от
компанията вече им е време да започнат са водят полов живот. Тъй като станал досаден на момчетата, не след дълго
те си тръгнали.
Около седмица след горепосочната случка, свидетелят П.М.Г., връщайки се от
магазин „Кауфланд“ – 2, находящ се в град Стара Загора, ул.“***“ № 2, се
прибирал към дома си. Пътьом, срещнал отново подсъдимия А.Х. А., който го извикал и го помолил да му
помогне с настройките на мобилния му телефон. Докато момчето разглеждало
телефона на подсъдимия, последният го попитал дали вече е правило секс и настоял, че е задължително да се обреже.
След това посегнал да го хване за задните части. Тези му действия смутили свидетеля,
който се дръпнал настрани и си тръгнал.
След около десетина дни, в началото на месец юли.2018 г., по обяд, свидетелят
П.М.Г. вървял по велоалеята, от източната страна на ул.“Иван Вазов“, като
отивал към Професионалната гимназия по електротехника и технологии, в чийто
двор имало монтирани спортни съоръжения. В близост до стоянка за таксиметрови
автомобили срещнал отново подсъдимия А.Х.А., който се движел срещу него.
Подсъдимият заговорил свидетеля П.М.Г. и той се спрял. Тогава подсъдимият извадил
банкнота с номинал от 20 лева и показвайки я на момчето, предложил да му я
даде, ако то му позволи да осъществи
орален акт с него („да му направи свирка“). Свидетелят П.М.Г. реагирал остро - блъснал с ръце подсъдимия, но той пак се
приближил, размахвайки парите, като този път предложил на младежа анално
сношение. Докато говорел, подсъдимият приближил свидетеля и го обарал по
„задните части“ (седалището) през
дрехите. Свидетелят П.М.Г. го отблъснал
и избягал.
Около една година по-късно, на 27.07.2019 г. малолетният свидетел К.К.Г. (роден на *** г.) заедно със свои приятели
около 18.30 часа се разхождал в парк „Бедечка“, град Стара Загора. Компанията от
момчета имала запазени в 20.00 часа места в заведение, в което да гледа
футболен мач. Изчаквайки да стане време за заведението, младежите седнали в беседката
до „Стария чинар“ в парка. Слушали музика от мобилните си телефони и си говорили.
Пострадалият К.К.Г. също слушал музика от телефона си. Когато станало 20.00
часа младежите тръгнали към заведението.
Там свидетелят установил, че мобилният му телефон липсва и се върнал до беседката
в парк „Бедечка“, за да го търси.
Докато пострадалият К.К.Г. оглеждал беседката, към него се приближил подсъдимият А.Х.А.,
който излязъл от помещението, в бившата Щипкена фабрика, където живеел и
работел. Подсъдимият предложил на момчето да му помогне в търсенето на мобилния
телефон. Докато обикаляли около беседката, подсъдимият обяснявал на детето, че
е Божи човек, че има особени дарби и предложил да отидат до едно магическо дърво, по-навътре
в парка, от което, след като се зареди енергийно, ще види къде се намира
телефонът.
Пострадалият К.К.Г. тръгнал с подсъдимия и навлезли около десет метра
навътре в парка. Подсъдимият А.Х.А. накарал свидетеля да се обърне с лице към
едно от дърветата и му казал да си припомни къде точно е стоял и какво е правил
с телефона си. След това подсъдимият поставил дланите си на гърба на
пострадалия и му обяснил, че русо момче от разведени родители е взело телефона
му. Докато говорел, подсъдимият А.Х.А. притискал с тяло пострадалия до дървото,
като разтривал гърба му по дължина до областта на кръста. След това внезапно
подсъдимият бръкнал в панталона на момчето и го опипал по седалището.
Свидетелят К.К.Г. се уплашил. Казал на подсъдимия да го остави на мира и успял
да се измести встрани. В този момент подсъдимият А.Х.А. си свалил панталона,
като през цялото време говорел, че е добър човек, че е приятел на момчето и че
само иска да му помогне. Използвайки, че подсъдимият е със свален панталон,
детето избягало.
След като се върнал в заведението, свидетелят К.К.Г. от телефона на свой
приятел се обадил на майка си – свидетелката Е.Д. Г.. Обяснил й, че до „Стария
чинар“ е загубил телефона си. Бил разстроен и настоял майка му да дойде и двамата
да отидат до Щипкената фабрика. След това споделил с приятелите си какво му се
е случило и от тях научил, че подсъдимият е известен като „педофилът от чинара“
или „старецът от чинара“ и много често е притеснявал и други девойки и младежи.
В телефонния разговор свидетелката Е.Д. Г. казала на сина си, че ще го чака
до беседката в парка. Тъй като
свидетелят К.К.Г. се страхувал да отиде сам, помолил свой приятел на име „А.“
да го придружи. Когато отишли до беседката майка му вече била там и ги чакала.
Отново от парка излязъл подсъдимият А.Х.А.. Свидетелката Е.Д. Г. попитала подсъдимия дали е намирал телефон, но той
отрекъл да знае каквото и да е било. Тогава пострадалият К.К. Г. му казал да си признае и споделил, че се е опитал
да го „изнасили“. Възникнал конфликт,
тъй като пристигнали и други близки на
детето. Подсъдимият се скрил в помещението, което обитавал, като, опасявайки се
от саморазправа, активирал сигнално-охранителното устройство.
Пристигналият на място екип от охранителната фирма сигнализирал Полицията и
лицата били отведени в 01 РУ на МВР – град Стара Загора за изясняване на
случая.
Гореизложените фактически обстоятелства съответстват на установените от
първоинстанционния съд.
В хода на досъдебното производство, видно от съдържащите се на л.28 и л.29
Протоколи за разпознаване на лица и предмети, е, че подсъдимият А.Х.А. е
разпознат като лицето, за действията на което разказват, както от свидетеля П.М.Г.,
така и от свидетеля К.К.Г.. Гореизложеното поведение на подсъдимия спрямо двете
момчета се установява от показанията им, дадени в хода на съдебното следствие –
виж л.121, съответно л.94 нохд, като на
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК са приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им и показанията им от досъдебното
производство (Протокол за разпит от
27.07.2019 г. на свидетеля П.М.Г. – л.20 ДП и Протокол за разпит от 27.07.2019
г. на свидетеля К.К.Г. – л.18 ДП). Показанията на двамата свидетели и от двете
фази на наказателното производство са логични, последователни и
непротиворечиви, като обяснимо с това, че са дадени в по-близко време след
случилото се, са по-детайлни тези от досъдебното производство. Обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие свидетелят П.М.Г. не разпознава подсъдимия,
както и че се опитва да омаловажи случилото се, спестявайки подробности, не дискредитира истинността на цялостния му
разказ. То се дължи освен на изтеклия двугодишен период от случилото се, за
което говори, така и на притеснението му от ситуациите, в които е бил
поставен. Първоинстанционният съд е приел, че свидетелят П.М.Г. е бил опипан по
седалището, а не по половия орган, както свидетелят е обяснил в хода на
досъдебното производство. С оглед постановената оправдателна присъда по
отношение на извършеното от подсъдимия спрямо свидетеля П.М.Г., в която част
съдебният акт не е атакуван, въззивният съд прие, че във фактологичните си
изводи относно това от инкриминираните деяния, следва да се придържа към приетото от първостепенния съд. Чрез
заключения на съдебно-психологични експертизи
- л.49 ДП по отношение на свидетеля П.М.Г. и л.72 ДП по отношение на
свидетеля К.К.Г., е установено, че физическото и психичното състояние на всяко
от момчетата, съответстващо на възрастта им, им е позволявало правилно да
възприемат, запаметяват и възпроизвеждат обстоятелствата от значение за делото
и да дават достоверни показания за тях. И двамата свидетели, макар и да
разказват за различни случки, в които не са присъствали заедно, описват сходно поведение на
подсъдимия, което е индиция за достоверността на разказа на всеки от тях. Показанията
на свидетеля К.К.Г. косвено се
потвърждават и чрез тези на майка му – свидетелката Е.Д. Г., която обяснява, че
след като се видяла със сина си, разказвайки
й за случилото се, същият плачел и бил разстроен от преживяното.
Тезата на подсъдимия А.Х.А., че в основата на разразилия се конфликт между
него и придошлите близки и приятели на малолетния К.К.Г. е отказът му да върне
телефона на последния, в чиято кражба бил
упрекнат, а не извършените от него действия на сексуално посегателство спрямо
детето, каквито не бил осъществявал, е доказателствено
опровергана. На нея противостоят всички
доказателства по делото,
включително и показанията на пристигналите
на място полицаи – служители на 01 РУ на МВР – град Стара Загора – С.Т.Т.(л.123
нохд) и Ж.И. Ж.(л.123 нохд), първи от органите на реда чули разказа на детето
за случилото се.
Имайки предвид всичко
гореизложено, въззивният съд прие оплакването на подсъдимия А.Х.А. за доказателствена необоснованост на фактите,
приети от първоинстанционния съд и обусловили постановяването на обжалваната в
осъдителната й част присъда, за неоснователно. Фактическите обстоятелства,
установени при разглеждане на делото в
районния съд се основават на събраните и проверени в хода на съдебното следствие -
при спазване изискванията на
процесуалния закон - доказателства, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в
съответствие с правилата на формалната логика.
Първоинстанционният съд е приел, че извършените от
подсъдимия действия на сексуално посегателство спрямо свидетеля П.М.Г. не са осъществени чрез
употреба на сила, поради което е признал подсъдимия А.Х.А. за невинен и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.157, ал.1 от НК. Поради липса на протест,
присъдата в тази й част, не е предмет на проверка от въззивния съд.
В рамките на установените
фактически обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като на 27.07.2019 г., в град Стара Загора, е извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол – К.К.Г., роден на *** г., лице ненавършило
14-годишна възраст, подсъдимият А.Х.А. както от обективна, така и от субективна
страна, е осъществил състава на чл.157, ал.4 от НК, в извършването на което
престъпление го е признал за виновен.
Действията на подсъдимия А.Х.А. спрямо малолетния К. К.Г., чието тяло притиснал със своето към
короната на дървото и чийто гръб разтривал по дължина, до областта на кръста, а
после и в чийто панталон бръкнал, опипвайки
детето по седалището, са несъмнено действия на полово удоволетворение, доказателство
за което е фактът, че когато детето се отдръпнало, за да избяга, подсъдимият е
бил със свален панталон. Подсъдимият е съзнавал, че действията на полово
удоволетворение, които извършва, са спрямо
дете, тъй като докато е обикалял с него около беседката в търсене на телефона му, е
могъл да възприеме физическите данни на момчето, а е и разговарял с него. Подсъдимият
е действал с пряк умисъл, показателен за който е фактът, че преди да предприеме
действията за задоволяване на половия си нагон, възползвайки се от наивността
на пострадалия, го е отвел по-навътре в парка.
За извършеното престъпление, за което законът предвижда
наказание от две до шест години лишаване от свобода, първоинстанционният съд е
осъдил подсъдимия А.Х.А. на три години и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
Наложеното на подсъдимия наказание – под средния размер
на предвиденото в закона – не е несправедливо. Същото се явява съобразено
с високата степен на обществена
опасност на подсъдимия като деец, за който вече се посочи, че е многократно
осъждан за тежки умишлени престъпления, включително и за престъпления, защитаващи
половата неприкосновеност, със
средната степен на обществена опасност
на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на деяния от същия вид,
обусловена от съдържанието на конкретните действия на полово удоволетворение,
осъществени спрямо пострадалия, с характеристичните данни за личността на
подсъдимия – през последните години, водещ уседнал начин на живот, но иначе
известен като „педофилът от чинара“, с данните относно семейното, материално и имотно състояние на
подсъдимия (декларация, л.16 ДП).
Съдебното минало на подсъдимия А.Х.А. изключва
приложението на чл.66, ал.1 от НК, който въпрос не стои на обсъждане. Неправилна е обаче преценката на първоинстанционния
съд по чл.57, ал.1 от ЗИНЗС. Наложеното
на подсъдимия наказание е под пет години лишаване от свобода и са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното му наказание
лишаване от свобода. Поради това, в частта относно режима на изтърпяване на
наказанието, обжалваната присъда следва да бъде изменена, като на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Правилно, на основание чл.59, ал.1 от НК районният съд е
приспаднал при изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода времето
на задържане на подсъдимия А.Х.А. по взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 31.07.2019 г.
Отчитайки, че извършеното деяние от подсъдимия А.Х.А. е не само наказателно съставомерно, но и че
ангажира гражданската му отговорност на основание чл.45 от ЗЗД, чийто
фактически състав е осъществен, районният съд правилно е счел предявеният
граждански иск за основателен. Районният съд е присъдил в полза на граждански
ищец К.К.Г., действащ чрез своя баща и законен представител К.О.Г., сумата от 4000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
в останалата част – до размера на 5000 лв., е отхвърлил иска. Размерът на
присъденото обезщетение не се явява прекомерно висок, дори е занижен като се
има предвид възрастта на детето, конкретното съдържание на предприетите спрямо
него действия на полово удоволетворение и последиците в съзнанието му от
извършването им.
Решението на първоинстанционния съд относно разноските
е взето в съответствие с чл.189 от НПК.
Поради всичко гореизложено и тъй като не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, освен в частта относно режима на изтърпяване
на наложеното наказание, Окръжен съд –
Стара Загора прие, че същата следва да бъде изменена в посочената част, а в
останалата - потвърдена.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260035/28.10.2020 г., постановена по
НОХД № 562/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора В ЧАСТТА относно
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, като вместо определения
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, определя първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.