№ 156
гр. Варна, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900251 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София пл.Света Неделя 7, чрез
пълномощник адв. И. И. САК, срещу Г. Д. Д. с ЕГН ********** с постоянен
адрес ****, и настоящ адрес **, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК във вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.с чл.430 и сл. от ТЗ, за приемане за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, в качеството си
на длъжник по Договор за Б. ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 301/1591/80441800 от 06.02.2018г., следните суми както
следва :
84 493.45 лева - главница;
416.92 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
07.08.2020г. до 19.03.2021г.
2 196.81 лева – лихва за просрочена главница за периода от 07.08.2020г.
до 18.11.2021г.
5 269.36 лева – неустойка за просрочена главница за периода от
07.08.2020г. до 18.11.2021г.
19.79 лева - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от
07.02.2021г. до 18.11.2021г.
законната лихва върху главницата от 84 493.45 лева, считано от
19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
има издадена заповед № 6625/25.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 16655/2021г. на ВРС, 41 състав.
Настоява се присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство съдебни разноски.
1
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за Б. ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № 301/1591/80441800 от
06.02.2018г., сключен с Г. И. Д. като кредитополучател и П.Т. Г. и И. Г. Д.,
като съдлъжници, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 87 600 лева, а кредитополучателят се е задължил да ползва кредита
съгласно уговореното в договора, и да върне предоставените средства, ведно
с уговорените лихви и в договорения срок – до 2053 година. Поради това, че
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погасява кредита,
съгласно договореното, като е допуснал 8 броя непогасени вноски за
главница, считано от 07.08.2020г. до 07.03.2021г. в общ размер от 768.51 лева
и общо 3 броя вноски за договорна лихва за периода от 07.02.2021г. до
19.03.2021г. в общ размер от 416.92 лева, банката е изпратила покани на
длъжниците, редовно получени от тях, с които ги е уведомила, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че волеизявлението на банката е
получено от Г. И. Д. на 09.02.2021г., на която дата уведомлението й е връчено
лично чрез ЧСИ П. И..
Сочи се, че за периода от 07.08.2020г. до 19.11.2021г. банката е
начислявала обезщетителна лихва с правното действие и последици на
неустойка, която е в размера на действащата законна лихва, съгласно т.5.8
във вр. т. 12.4. от договора.
Твърди се, че тъй като след получаване на поканите, длъжниците не са
предприели действия, кредиторът се снабдил със ЗНИ и ИЛ по реда на чл.417
от ГПК и е образувал изпълнително производство. Обосновава правния си
интерес от водене на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
предвид подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК. Сочи се,
че до настоящия момент изплащане на задължението не е последвало. Моли
се за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение и
присъждане на разноски по делото.
В уточнителна молба с вх.№ 1476/19.01.2023г. ищецът пояснява, че
претендираната неустойка, съответно върху просрочената главница и върху
просрочената възнаградителна лихва, е начислена на основание т.11.1.3 във
вр. с т.5.8 от Договора за кредит и е определена в размер на законната лихва,
като се начислява за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по
кредита (анюитетна вноска или вноска за главница и/или възнаградителна
лихва).
Ответникът не е депозирал писмен отговор. Във възражението,
подадено по реда на чл.414 от ГПК, Г. Д., чрез пълномощник, сочи, че в 14-
днавен срок от получаване на уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ е
заплатила доброволно сумата от 1688.25 лева, поради което и обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е неоснователно. В писмено становище,
депозирано в съдебно заседание, ищецът чрез пълномощник, сочи, че с
определение, постановено по в.ч.гр.д. № 760/2022г. по описа на ВОС
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение е отменено
2
поради установената от съда липса на изискуемост на задължението, с оглед
наличие на плащания по процесния кредит. Респективно счита, че е
недължимо вземането за обезщетителна лихва за периода 07.08.2020г. до
19.11.2021г., предвид наличието на доказателства за извършени плащания
през периода. Счита, че банката е следвало да уведоми длъжника за
промяната в наименованието на услугата. Настоява за отхвърляне на исковата
претенция.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на
вещите лица и доводите на страните СЪДЪТ приема за установено следното:
Установява се допустимостта на предявения положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за
незабавно изпълнение, заявеното възражение от длъжника в преклузивния
срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска в срока по чл.415, ал.1 от
ГПК.
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено
извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.
№ 16655/2021г. по описа на ВРС, по което съдът е издал заповед №
6625/25.11.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист (поправени, на осн.чл.247, ал.1, пр.2 от ГПК с определение
№ 7074/29.06.2022г.), с които длъжниците Г. И. Д. с ЕГН ********** като
кредитополучател и П.Т. Д., като съдлъжник, са осъдени да заплатят на
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* следните суми, произтичащи
от Договор за Б. ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
301/1591/80441800 от 06.02.2018г., а именно 84 493.45 лева - главница, ведно
със законната лихва върху главницата от 84 493.45 лева, считано от
19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 7 902.88
лева, договорена лихва за периода 07.08.2020г. до 19.11.2021г., която е
формирана като сбор от 416.92 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 07.08.2020г. до 19.03.2021г., 2 196.81 лева – лихва за просрочена
главница за периода от 07.08.2020г. до 18.11.2021г., 5 269.36 лева – неустойка
за просрочена главница за периода от 07.08.2020г. до 18.11.2021г., 19.79 лева
- неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 07.08.2020г. до
07.02.2021г. до 18.11.2021г.
С определение № 1578 от 20.04.2022г., постановено по в.ч.гр.д. №
760/2022г. по описа на ВОС, съдът е отменил разпореждането на заповедния
съд, в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на ЗИ и е
обезсилил издадения изпълнителен лист по отношение на длъжника Г. И. Д. с
ЕГН **********.
С оглед спецификата на установителния иск по чл.422 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
страните; предоставяне на сумата по Договор за Б. ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 301/1591/80441800 от 06.02.2018г.;
настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на
3
длъжника за нея, както и размерът на претендираните вземания по отделни
пера. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията по
договора за кредит /плащане, давност и др./, съотв. въведените
правоизключващи възражения.
За установяване основанието, от което произтича вземането на банката-
кредитор, ищецът представя по делото Договор за Б. ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 301/1591/80441800 от 06.02.2018г., ведно с
погасителен план и Общи условия, при които банката предоставя кредити за
недвижими имоти на потребители.
Не се спори, че правоотношенията между страните по делото
произтичат от Договор за Б. кредит с пълна отговорност на физическо лице №
301/1591/80441800 от 06.02.2018г., обезпечен с вписване на законна ипотека
върху недвижим имот, по силата на който кредиторът “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* поема задължение да отпусне на
кредитополучателя Г. И. Д. сумата от 87 600 лева с цел покупка на недвижим
имот, описан в договора и върху който е вписана законна ипотека, срещу
задължението на кредитополучателя да върне получената сума до 06.02.2053
година на месечни анюитетни вноски, платими на 7-то число от календарния
месец по сметка с ***, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи в предвидените в договора срокове и условия. Олихвяването на
заетата сума се извършва с ГЛП от 3.90 %, формиран от БЛП, определен от
тримесечния Софибор (към момента на подписване на договора в размер на
0.015 %) и надбавка от 3.885 % (т.4.1). Задължение да отговарят пред
кредитора солидарно с кредитополучателя са поели П.Т. Г. и И. Г. Д..
Страните са се съгласили, че при забава в плащанията за срока на
просрочието върху всяка просрочена сума по кредита (анюитетна вноска или
вноска за главница и/или възнаградителна лихва) ще бъде начислявано
обезщетение за забава (неустойка) в размер на действащата законна лихва,
която към датата на сключване на договора е 10 % (т.5.8). Годишният процент
на разходите е определен на 4.7685 %, който включва и поетите от длъжника
разходи за такси, комисионни, застраховка и такса във връзка с
обезпечението (т.5.3).
За обезпечаване на вземането по кредита в полза на кредитора е вписана
първа по ред законна ипотека върху имота, чиято покупка е кредитирана.
По искане на страните е назначена и изслушана ССчЕ, чието
заключение като изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания
и при липса на данни за пристрастност към някоя от страните, съдът
кредитира.
Не се оспорва от ответника, а в конкретика вещото лице докладва, че
сумата по кредита е изцяло усвоена от ответницата чрез Б. превод по
разплащателната й сметка на дата 13.02.2018г. Заверяването на сметката на
длъжника със сумата, предмет на договора за кредит, е доказателство за
изпълненото задължение на банката да предостави договорената сума (в този
4
смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №125 от
12.07.2013г. по т.д.№910/2012г., ВКС, ІІ т.о.)
Банката основава претенцията си на настъпила предсрочна изискуемост
на целия кредит предвид неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща дължимите вноски изцяло и на уговорения падеж. Представена е по
делото покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от
ЗКИ, връчена лично на ответницата Г. Д. на 09.02.2021г. по реда на чл.18 от
ЗСЧИ. Длъжникът е поканен в 14-дневен срок от съобщаването доброволно
да погаси просрочените към 08.12.2020г. задължения в размер на общо
1688.25 лева, от които 431.24 лева просрочена главница, 1136.81 лева,
просрочена лихва и разходи, свързани с изпълнението на договора в размер
на 120.20 лева. Длъжникът е уведомен, че при неизпълнение, непогасения
остатък от кредита, вкл.и непадежиралите суми по него, ще бъде обявен за
предсрочно изискуем. Ответникът оспорва настъпването на предсрочна
изискуемост на вземането като твърди, че е извършил плащане на
просрочените суми в срока за доброволно изпълнение, предоставен от
кредитора.
С разпоредбата на т.17.1 от договора страните по него са се съгласили,
че при съществено неизпълнение, каквито са случаите, посочени в раздел IX
от Общите условия, на което и да е от задълженията на кредитополучателя по
договора или по ОУ и/или при пълно или частично неплащане на всяка една,
която и да е вноска, цялата непогасена част от кредита, заедно с
възнаградителните или обезщетителните лихви по преценка на банката може
да бъдат обявени за автоматично предсрочно и незабавно изискуеми.
Съгласно раздел IX, т.29 от ОУ, подписани от длъжниците по кредита,
просрочието на всяка една, която и да е от дължимите вноски по кредита –
анюитетна, за главницата, за възнаградителните и обезщетителните лихви,
такси, комисионни, е основание за обявяването на кредита за частично или
изцяло предсрочно изискуем. Самостоятелен случай на съществено
неизпълнение на задълженията по кредита, даващо самостоятелно основание
за обявяването на кредита за частично или изцяло предсрочно изискуем,
съгласно т.30.2 от ОУ е реализирането на забава за плащане с повече от 31
дни, считано от датата на падежа в пълния договорен размер.
Вещото лице докладва, че към посочената от кредитора дата на
предсрочна изискуемост – 19.03.2021г. ответницата е в забава по отношение
издължаването на 8 броя вноски по главницата, с падежи, считано от
07.08.2020г. до 07.03.2021г. (от които 1 частично и 7 пълно неплатени), и 3
броя вноски за лихви, падежирали, считано от 07.02.2021г. до 19.03.2021г.
Установява се от заключението на вещото лице, че последните три
плащания от кредитополучателя, вкл. след получаване на поканата за
доброволно плащане са извършени, както следва : на 05.02.2021г. е извършен
Б. превод на сумата от 425 лева и вноска на каса от 1263.25 лева на дата
23.02.2021г., или общо сумата от 1688.25 лева, с която са погасени редовна
5
лихва, лихва за просрочена главница, неустойка за просрочена главница и
неустойка за просрочена лихва. Установено е, че на 01.06.2021г. е извършен
междуБ. превод на сумата от 495.43 лева, с която са погасени суми,
представляващи неустойка за просрочена главница и неустойка за
просрочени лихви.
Следователно към датата на изтичане на срока, даден с поканата за
доброволно плащане – 23.02.2021г. вкл.са били налице 7 броя частично и
пълно неплатени вноски по главницата. Задължението за редовна лихва е
изцяло погасено.
Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, което произтича от договор
за Б. кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, при
които кредиторът може да събере вземането си, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Тоест
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки – обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В конкретния случай се установява, на първо място, съгласно
констатациите на вещото лице, че са налице обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост, на основание т.17 във вр. с т.29
от ОУ с оглед наличието на седем неиздължени на падежа вноски по
главницата. На второ място, както се установи по-горе, а не се и оспорва от
ответницата, кредиторът е изпълнил задължението си за обявяване
предсрочната изискуемост на целия дълг при неизпълнение на задължението
за плащане в срока за доброволно изпълнение с връчване на поканата на
09.02.2021г. лично на кредитополучателя, ответник в настоящото
производство. Следователно след изтичане на 14-дневния срок, определен за
доброволно плащане на дълга, и доколкото ответникът не е погасил всички
дължими към съответната дата суми, то предсрочната изискуемост е
породила действие по отношение на длъжника. Задължението на кредитора по
418, ал.3 от ГПК във вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ е изпълнено. Обявяването на
предсрочната изискуемост предшества момента на подаване на заявлението
6
по чл.417 от ГПК – 19.11.2021г.
По посочените съображения, възражението на ответника, че не са
настъпили условия за обявяване дълга му за предсрочно изискуем, остават
недоказани.
По отношение на главницата : В съответствие със заключението на
вещото лице просрочените главници по вноски с настъпил падеж са в размер
на 768.51 лева, а оставащата дължима редовна главница е 83 724.94 лева, при
което общия размер на главния дълг възлиза на 84 493.45 лева. Като
основателен искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на възнаградителната лихва : Съгласно т.4.1 от договора
ГЛП по кредити, изплащани чрез анюитетни вноски се формира от 3М
Софибор плюс фиксирана надбавка, който към момента на сключване на
договора е 0.015% + 3.885% или 3.90 %. С решение от 27.06.2018г. от
Протокол на УС на Уникредит Булбанк АД е прието нов индекс – Осреднен
депозитен индекс (ОДИ), който заменя прилагания 3М Софибор. Вещото
установява, че банката не е извършвала едностранно увеличение на лихвата
по кредита и месечните анюитетни вноски до датата на предсрочната
изискуемост са били в един и същи размер от 385.30 лева. Съгласно
изчисленията на вещото лице към момента на настъпване на предсрочната
изискуемост - 24.02.2021г. са погасени всички вноски за редовна лихва.
Последното обуславя неоснователност на исковата претенция и нейното
отхвърляне.
По отношение лихвата за просрочена главница : Съобразно
разпоредбата на чл. 11.1 и 11.1.1, вр. чл. 4.1 от Договора, ползваният кредит
(редовен и/или просрочен) се олихвява с възнаградителна лихва в уговорения
в чл. 4.1 размер. Съобразно разпоредбата на чл. 5.8 от Договора, всяка
просрочена сума по кредита - аюитетна вноска или вноска за главница и/или
възнаградителна лихва, се олихвява с обезщетение за забава, имащо характер
на неустойка, в размер на законната лихва за забава за срока на просрочието,
в случая 10 %. Така съгласно цитираните клаузи, в случай на наличие на
просрочени суми по главницата върху тях е предвидено начисляването на два
вида обезщетения и двете санкциониращи просрочието: едното - в размер на
възнаградителната лихва по договора и второто – в размер на законната лихва
от 10 %. Приложението на тези клаузи в случая води до кумулативно
начисляване на две обезщетения за едно и също неизпълнение чрез
олихвяване на дължимата главница по договора (просрочена и предсрочно
изискуема) веднъж с договорния лихвен процент по т. 4.1 и повторно с
неустойката за забава по чл. 5.8., като и в двата случая начисляването е
извършено за един и същ период – от 07.08.2020г. до 18.11.2021г. като
общият им размер надхвърля размера на законната лихва. Това се установява
и от доклада и изчисленията на вещото лице по ССчЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди, свързани с неизпълнението. След като
7
отговорността при неизпълнение поначало не е ограничена до размера на
уговорената неустойка, а кредиторът има право да претендира и обезщетение
за по-големи вреди, то се налага извода, че уговорената в договора неустойка
за забава принципно не изключва възможността кредитора да претендира
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, вместо
договорната неустойка или разликата над нейния размер. (така Р №
230/13.07.2011 г., по т.д. № 1088/2009 г.,ІІ ТО, ВКС).
Или при две уговорени обезщетения за едно и също неизпълнение,
кредиторът може да избира кое от тях да претендира, но не може да търси
едновременно както обезщетение за забава в размер на законната лихва (дори
и да е наречено неустойка), така и договорната лихва, на която е придаден
характер на мораторна неустойка. При уважена претенция за присъждане на
неустойка за забава, страната може да търси единствено разликата до размера
на законната лихва. И обратно, при присъдено обезщетение в размер на
законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради
което претенцията му за присъждане на кумулативна договорна мораторна
неустойка е неоснователна. (Р № 148/25.02.2020 г., т. д. № 219/2018 г., ВКС,
II ТО, Р № 1650/16.10.1995 г., гр. д. № 2767/1994 г., ОСГК на ВС, Р №
225/29.04.2010 г., т.д. № 8383/2008 г., ВКС., Р № 68/09.07.2012 г., т.д. №
450/2011 г., ВКС и др.). Кумулирането на двете обезщетение би довело до
неоснователно обогатяване на банката, а длъжникът би претърпял двойна
имуществена санкция за едно и също неизпълнение, което нарушава основни
правни принципи и се намира в противоречие с морала и добрите нрави, за
спазването на които съдът следи служебно. На горното се подчинява и
разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, приет през 2016 г., в който законодателят изключва
възможността банките да претендират обезщетение по-високо от законната
лихва за забава. Поради изложеното, за процесния период на кредитора се
следва единствено обезщетението за забава, уговорено в чл. 5.8. Искът за
присъждане на лихва върху просрочена главница, която по същността си
представлява мораторна неустойка, предвидена в чл. 11.1 и 11.1.1, вр. чл. 4.1
от Договора, възлизащо на 2 196.81 лв. за периода 07.08.2020г. до
18.11.2021г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на неустойка за просрочена главница : Съгласно
заключението на вещото лице размерът на неустойката за забава върху
просрочената главница за периода от 07.08.2020г. до 18.11.2021г., изчислена
по реда на т.5.8 от договора възлиза на сумата от 5 269.99 лева, при отчитане
на плащането, извършено на 05.02.2021г. По изложените по-горе
съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на неустойката за просрочена възнаградителна лихва за
периода от 07.02.2021г. до 18.11.2021г. : Принципно обезщетението за забава,
определено в т.5.8 от договора, и начислявано върху просрочена
възнаградителна лихва е дължимо, доколкото обезщетява забавата на
длъжника за заплащане възваграждението на кредитора по предоставената
8
сума, и не представлява анатоцизъм, тъй като не се кумулират лихви с едно и
също основание. В конкретния случай, както се установи от заключението по
ССчЕ в срока за доброволно изпълнение, изтекъл на 23.02.2021г., с внесените
от длъжника суми са погасени всички дължими към съответната дата редовни
и просрочени възнаградителни лихви, както и неустойките за просрочените
лихви, поради което и неустойка върху несъществуващ дълг не следва да се
начислява. Като неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
Дължима е законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 19.11.2021г. до окончателното й
плащане.
Ответникът не доказва наличието на основателна причина за
неплащане на анюитетните вноски в пълен размер и в срок, съответно не е
доказано извършено погасяване на процесните задължения.
При така установените факти и обстоятелства се доказва по безспорен
начин възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни парични
вземания на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД от ответника за
задължението по договор за Б. ипотечен кредит.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал.2
ЗКИ е доказан по основание и размер за сумата от 84 493.45 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното пращане на дълга и 5 269.36 лева – неустойка за
просрочена главница за периода от 07.08.2020г. до 18.11.2021г. Като
неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен за следните суми :
416.92 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 07.08.2020г. до
19.03.2021г.; 2 196.81 лева – лихва за просрочена главница за периода от
07.08.2020г. до 18.11.2021г. и 19.79 лева - неустойка за просрочена редовна
лихва за периода от 07.02.2021г. до 18.11.2021г.
По разноските : Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и по аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно– деловодни разноски
за заповедно производство в размер на 4 028.82 лева за платена държавна
такса и адвокатско вързнаграждение (в сумата не е включен разход за
връчване на покана, тъй като липсва представен документ) и в исково
производство в размер на 6003.82 лева за държавна такса, адв.възнаграждение
и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ. Липсва основание за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено към
минимума по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следва сторените от него
разноски в размер на 6.56 лева за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
На осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв ищцовото дружеството следва да заплати
9
на адв. П. Й. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 94.13 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че ответникът Г. Д.
Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес ****, и настоящ адрес **, в
качеството си на длъжник по Договор за Б. ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 301/1591/80441800 от 06.02.2018г., дължи
на ищеца “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София пл.Света Неделя 7, следните суми, като които
има издадена заповед № 6625/25.11.2021г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 16655/2021г. на ВРС, 41 състав, както следва:
84 493.45 лева - главница;
5 269.36 лева – неустойка за просрочена главница за периода от
07.08.2020г. до 18.11.2021г.
законната лихва върху главницата от 84 493.45 лева, считано от
19.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумите, както следва
416.92 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
07.08.2020г. до 19.03.2021г.
2 196.81 лева – лихва за просрочена главница за периода от 07.08.2020г.
до 18.11.2021г.
19.79 лева - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от
07.02.2021г. до 18.11.2021г.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес ****, и
настоящ адрес **, да заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“
№ 7, представлявано от Л.Х. и Е.М., сумата от 4 028.82 лева за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, представляващи направени
съдебно – деловодни разноски за заповедно производство по ч.гр.д.№
16655/21г. по описа на ВРС, включени в издадената в това производство
заповед за изпълнение, както и сумата от 6003.82 лева, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски за исково производство в
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от Л.Х. и Е.М., да заплати на Г. Д. Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ****, и настоящ адрес ** сумата от 6.56 лева, разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от Л.Х. и Е.М., да заплати на адвокат П. Й. Н. адвокатско
10
възнаграждение по т.д. № 251/2022г. по описа на ВОС в размер на 94.13 лева,
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11