Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
ИРИНА
СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 974/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано
е по частна жалба от частния тъжител П.М.И. срещу разпореждане от 20.11.2020
г., постановено по н.ч.х.д. № 10900/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 101-ви състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.
2 от НПК. С атакуваното разпореждане съдията-докладчик е прекратил образуваното
с твърдение за извършено спрямо П.И. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК наказателно
производство, тъй като е приел, че описаните в тъжбата обстоятелства сочат на
осъществен състав на престъпление от общ характер (чл. 325 от НК).
Жалбоподателят
прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и делото
да се върне на друг състав на СРС за продължаване на процесуалните действия. В
жалбата се посочва, че изложените от съдията-докладчик доводи не кореспондират
с изложеното в тъжбата, както и с мотивите, изложени в постановление от
24.06.2020 г. на прокурор при СРП, по пр. пр. № 16696/2020 г. по описа на СРП,
с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Излага се,
че в мотивите на обжалваното разпореждане неправилно е прието, че изложените в
тъжбата обстоятелства сочат за осъществен състав на престъпно деяние по чл. 325
от НК, докато в постановлението на прокурора е прието, че категорично се отхвърля
осъществяване на посоченото престъпление и е прието, че са налице данни за
извършено престъпление по чл. 130 от НК, което се преследва по реда на частното
обвинение с тъжба на пострадал. Към жалбата като доказателства са приложени заверено
копие на съдебномедицинско удостоверение № 117/2020 г., издадено на 14.02.2020
г. от д-р Ф.О.– съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при
УМБАЛ „А.“ ЕАД – гр. София; заверено копие от амбулаторен лист №
002609/15.02.2020 г. за извършен преглед от д-р М. М. и заверено копие на
постановление от 24.06.2020 г. по пр. пр. № 16696/2020 г. на прокурор при СРП
за отказ да се образува досъдебно производство.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на доказателства.
Постъпила
е и молба от лицето, срещу което е подадена тъжбата – Б.С.Д., с която се иска
потвърждаване на разпореждането, с което е прекратено наказателното
производство. Изложени са твърдения, че описаните в тъжбата факти и
обстоятелства не отговарят на обективната действителност, като доказателства за
това са приложени в пр. пр. № 16696/2020 г. по описа на СРП, вкл. и направен от него
видеозапис на случката. Моли, при необходимост, тези доказателства да бъдат
допуснати при разглеждане на делото, както и да му се разреши разпит на двама
свидетели. Изложени са обстоятелства по отношение на процесната случка и се
твърди, че тъжителят първи го нападнал вербално и физически и му нанесъл два
удара по главата, след което тръгнал към отворената врата на автомобила си и Д.
предположил, че ще извади оръжие, с оглед на което последващите му действия
били под въздействие на силна уплаха от цялата ситуация.
В
дадения ход по същество пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител – адв. А.П., поддържа депозираната въззивна жалба, в която подробно са
изложени обстоятелствата, въз основа на които счита, че не са налице
предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за
прекратяване на наказателното производство. Счита обжалваното разпореждане за
неправилно и моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен
атакувания съдебен акт и делото да бъде върнато за повторно разглеждане на
първоинстанционния съд.
Частният
тъжител поддържа казаното от повереника си.
Лицето,
срещу което е подадено тъжбата – Б.Д., моли за потвърждаване на разпореждането
на СРС и прекратяване на наказателното производство.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба и възражението срещу нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид
разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
намери за установено следното.
За
описаното деяние както във въззивната жалба, така и в тъжбата до районния съд
първоначално е извършена проверка и е била образувана прокурорска преписка № 16696/2020
г. по описа на СРП. С постановление от 24.06.2020 г. прокурор при СРП е отказал
да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по
посочената преписка. За да достигне до крайния си правен извод прокурорът е
приел, че нанесеното телесно увреждане на П.И. от страна на Б.Д. представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се субсумира под
състава на чл. 130 от НК. Посоченото престъпление съгласно чл. 161, ал. 1 от НК
е от частен характер, поради което прокуратурата не разполага с процесуална
активност, а започването на производството е изцяло в зависимост от поведението
на пострадалия – подаване на тъжба до съда. С тези аргументи и на основание чл.
213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199 от НПК прокурорът е отказал да
образува досъдебно производство.
Производството
по н.ч.х.д. № 10900/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав е образувано по
повод подадена частна тъжба с вх. № 1042061/13.08.2020 г. от П.М.И. срещу Б.С.Д.,
в която е изложено, че на 14.02.2020 г. около 07:50 часа в гр. София, ж.к. „Б.“,
П.М.И., управлявайки лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЦКросер“, ДК № *******,
по бул. „ген. Н. Г. Столетов“, в посока от ул. „Зайчар“ към ул. „*********,
виждайки, че по пътното платно пресича котка, до която на пътното платно стои
ръкомахащ непознат мъж, установен по-късно от служители на МВР като Б.С.Д.,
преустановил движението на автомобила си и направил впоследствие опит да
отстрани от пътното платно държащия се арогантно Б.Д., като Д. чрез използване
на спрей с химически активно вещество с неустановен химичен състав извършил
интервенция по отношение на очите на И., с което действие съгласно заключение
на съдебномедицинско удостоверение № 117/2020 г., издадено на 14.02.2020 г. от
д-р Ф.О.– съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Царица Йоанна“ – гр. София, Д. причинил на И. болка и страдание, изразяващо се
в химично изгаряне на роговицата и конюктивата, с наличие на оточни конюктиви и
оток на горния клепач на лявото око – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. С
тъжбата е предявен и граждански иск срещу Б.Д. за сумата от 6 500,00 (шест
хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат
на инкриминираното деяние на И. имуществени и неимуществени вреди. Направени са
доказателствени искания и към тъжбата е приложена квитанция за платена държавна
такса, както и следните доказателства:
-
заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № 117/2020 г., издадено на
14.02.2020 г. от д-р Ф.О.– съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „А.“ ЕАД – гр. София;
-
заверено копие от амбулаторен лист № 002609/15.02.2020 г. за извършен преглед
от д-р М. М..
С
разпореждане от 20.11.2020 г. съдията-докладчик е прекратил
наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
5, т. 2 от НПК, като е приел, че изложените в тъжбата обстоятелства на
деянието, за което се повдига обвинение, сочат на осъществен състав на
престъпление по чл. 325 от НК. Изложени са мотиви, че в тъжбата не се съдържат
данни за наличието на лични отношения между дееца и пострадалия, които да
изключват хулиганските подбуди, тъй като тъжителят изрично е посочил, че
лицето, което е извършило инкриминираните действия, е непознато за него. Също
така се посочва, че наличието на възникнал конфликт между дееца и пострадалия,
за какъвто има изнесени данни в тъжбата, не е задължителна предпоставка всякога
да се изключи наличието на хулигански подбуди при извършване на деянието. По
същество се изтъква, че описаният в тъжбата инцидент е станал на публично място
и е могъл да бъде възприет от неограничен кръг от хора, като деецът не се е
притеснявал от публичността на мястото и това, че деянието му ще стане
достояние на много хора.
При
преценка на правилността на обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд
настоящата инстанция констатира следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК производството по дела от частен
характер се образува по тъжба на пострадалия до съда. Следователно тъжбата е
онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на съдебното производство и
определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване. Предвид на
тази й процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени
изисквания, предвидени в процесуалния закон, едно от които е описаните
обстоятелства да отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
В
настоящия случай съдържанието на тъжбата действително индикира на престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, каквато правна квалификация е посочил частният
тъжителя П.И.. Същият е описал, че на посочените дата и място Б.Д. му ръкомахал
с цел да преустанови движението на автомобила си, тъй като бил притеснен, че ще
сгази котката му. На молба на И. да преведе котката си по-бързо Д. отвърнал с
ругатни и плюене по колата му, при което тъжителят слязъл от автомобила си,
взел шапката от главата на Д. и я захвърлил, след което Д. извадил лютив спрей
и го напръскал в очите. Действително действията на Б.Д., описани в тъжбата –
псуването на И., плюенето върху автомобила му, а след това и напръскването на
очите му с лютив спрей, несъмнено се приемат като непристойни, съотнесени към
обществения морал. Но това не е достатъчно, за осъществяването на
престъплението хулиганство, тъй като е необходимо те да се отличават с една
висока степен на обществена опасност, изразена в брутална демонстрация против
установения ред, като чрез тези действия извършителят да показва открито и явно
неуважение към обществото, каквито действия в случая не са налице. Описаните в
тъжбата действия на Д. спрямо И. са мотивирани, подбудени от конкретно поведение
от страна на частния тъжител спрямо него, а не от желанието на Д. да изрази
своето неуважение към обществото и да наруши обществения ред, причинявайки на И.
телесна повреда. Причиняването на увреждането на И. в конкретния случай не е
проява на хулиганско поведение, а е резултат и реакция на конкретни действия на
увреденото впоследствие лице спрямо дееца. Липсата на хулигански мотив в
поведението на Д. се съди обективно от това, че за действията му е имало
причина и тя се състои в провокацията от страна на частния тъжител. Оттук може
да се направи извод, че действията на Д. не са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото, а са водени
единствено и само да покаже личното си отношение към конкретни действия на
тъжителя.
Изложените
съображения аргументират становището на въззивния съд, че разпореждането на
контролираната инстанция, обжалвано в настоящото производство, е неправилно и
като такова следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на Софийски районен съд, доколкото по отношения на съдията,
постановил атакувания съдебен акт, е налице основание за отвод с оглед
разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ от НПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
20.11.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 10900/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 101-ви състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.