Решение по дело №311/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 255
Дата: 3 юли 2023 г.
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20234500500311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Р., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова

Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500311 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С. В. И. е обжалвал Решение № 360 от 22.03.2023 г., постановено по гр.
д. № 3826/2022 г. на Р.нския районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
Ответникът „АВИНИ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК -
Р., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивното производство.
С. В. И. е обжалвал и Определение № 1777 от 25.04.2023 г., постановено
по гр. д. № 3826/2022 г. на Р.нския районен съд, с което е отхвърлена молбата
му за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените
в полза на „АВИНИ“ ЕООД разноски. Счита, че неправомерно е осъден да
заплати разноски, докато делото не приключи с окончателно решение.
Ответникът „АВИНИ“ ЕООД взема становище за неоснователност на
частната жалба и моли Определението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от
заинтересована по спора страна в законния срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни.
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Не се спори, че ищецът и ответникът са
1
били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 02.08.2021 г.,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 от КТ. На ищеца било
възложено, считано от 04.08.2021 г., да изпълнява длъжността „о.б.г.“, с
място на работа – обект на дружеството в гр. Р., бензиностанция ОМВ,
съгласно връчената му длъжностна характеристика, при месечно
възнаграждение от 710 лв.
Със Заповед № 47/27.05.2022г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т.
2 от КТ – поради наложено наказание „уволнение“, за това, че в течение на
два последователни работни дни – 21.05.2022 г. и 23.05.2022 г., когато е
следвало да бъде на работа по предварително утвърден график, ищецът не се
явил на работното си място, без уважителна причина.
В проведеното от работодателя дисциплинарно производство
жалбоподателят потвърдил, че на посочените дати е следвало да бъде на
работа, съгласно утвърдения график, но не се явил и не уведомил за това
прекия си ръководител – св. Р. или управителя на дружеството. Като причина
за неявяването си на работа посочил влошено здравословно състояние, заради
което посетил и личния си лекар, но не представил болничен лист в подкрепа
на твърденията за наличие на уважителна причина за отсъствието му.
При тези установени факти, въз основа на ангажираните по делото
доказателства, първоинстанционният съд отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд намира, че установените от районния съд фактически
положения са обосновани от съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са
законосъобразни и правилни, поради което и на основание чл. 272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция и последната, като препраща към
мотивите на обжалваното решение, счита, че същото следва да бъде
потвърдено по изложените в него съображения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че изискванията по
отношение на провеждане на дисциплинарното производство са спазени, като
не са допуснати нарушения, а са налице всички предпоставки, за да бъде
ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.
В хода на първоинстанционното производство не са допуснати
нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила, а
обжалваното решение е постановено след обстоен анализ на обилната
доказателствена съвкупност, от която по безспорен начин се установява
извършеното от С. И. нарушение на трудовата дисциплина и
законосъобразното налагане на съответстващото му дисциплинарно
наказание.
Предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност от
работника/служителя е виновното неизпълнение на задълженията на
последния по индивидуалното му трудово правоотношение. Отговорността се
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание,
2
при провеждане на строго формално дисциплинарно производство.
Последното включва уведомяване на работника/служителя за започване на
производството, изслушване или приемане на обясненията му по повод
констатираното дисциплинарно нарушение, събиране и оценка на посочените
доказателства.
В конкретния случай работодателят е спазил предписаната от закона
процедура, спазен е срокът за налагане на дисциплинарното наказание – не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година
от извършването му. Ето защо, с мотивирана Заповед № 47/27.05.2022 г., в
която е посочен нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни и посочване на същите – 21.05.2022г. и 23.05.2022г, работодателят е
наложил дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 3 от КТ – уволнение.
Неоснователни са възраженията, поддържани и в съдебно заседание от
жалбоподателя, че в производството следва да участват съдебни заседатели и
прокурор, както и приложимост на разпоредбите на НК и НПК.
Производството по обжалване на наложено дисциплинарно наказание, в
случая – уволнение, е трудов спор и същият е уреден с нормите на Кодекса на
труда и Гражданския процесуален кодекс, в чл. 310 и сл. Производството е
бързо, предвидени са по-кратки срокове за неговото развитие и приключване
със съдебен акт, но тъй като липсва наказателноправно отношение между
страните по делото, то е изключено приложението на НПК и НК.
Предявената частна жалба срещу Определение № 1777/25.04.2023 г., с
което е отхвърлена молбата на С. И. за изменение на решението в частта за
разноските, настоящият състав намира за неоснователна, а постановеният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Съображението на частният
жалбоподател се свежда до това, че същият е изразил съгласие със заявената
от насрещната страна стойност на адвокатското възнаграждение, но счита, че
следва да я заплати след като делото приключи с окончателно решение. В
тази връзка съдът намира, че не е постановено предварително изпълнение на
обжалваното решение, за да се приеме, че жалбоподателят дължи разноските
на насрещната страна преди приключване на делото с окончателен съдебен
акт. На основание чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, поради
което районният съд е длъжен да се произнесе щом е налице такова искане.
По горните съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно и
законосъобразно е и постановеното Определение по чл. 248 от ГПК и също
следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство, предвид изхода на спора, на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноските за въззивното производство в
размер на 780 лв. адвокатско възнаграждение.
3
По изложените съображения, Окръжният съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 360 от 22.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 3826/2022 г. по описа на Р.нския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1777 от 25.04.2023 г., постановено по
гр. д. № 3826/2022 г. по описа на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА С. В. И. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. „М.Х.“ *, *, *, *, да
заплати на „АВИНИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Р., ул. „Капитан Маринов“ № 4, представлявано от Д.И.П.,
чрез адв. Д. И. от АК Р., сумата от 780 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4