МОТИВИ по НОХД
№ 2472/2019г. пo описа на РРС, ІХ н. с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия Ф.М.М. – роден на ***г***,
български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, работи,
осъждан, ЕГН: **********, за това че в периода
01.12.2016г.-29.12.2016г. в град Русе отнел чужди движими вещи – строителни
инструменти: 1бр. бензинов трион, марка „”Homelite”
340, 1бр. електрическа дрелка, марка „Елпром“, 1бр. перфоратор, марка „Bosh”gdh2-24,
1 бр. къртач, марка „Einhel”,
1 бр. лазерен нивелир, марка “ Bosh” plc20, 1 бр.
храсторез, марка “Raider” модел rdebco, 1 бр.
циркуляр, марка “Raider“ модел rdp-tsil,
1 бр. ъглошлайф, марка „Eltos”,
всичко на обща стойност 1535 лева от владението
на Т.Р.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и за това, че на
29.12.2016г. в град Русе, потвърдил неистина – че е собственик на 1бр. бензинов
трион, марка „”Homelite” 340, след като знаел, че не
е собственик на вещта в частен документ – писмена декларация към заложен билет
№ 50446 / 29.12.2016 година, в която по изрична разпоредба - по чл.14, ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление на Министерски
съвет № 40/18.02.2009г. е специално задължен да удостовери истината и е
употребил този документ пред заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД, като
доказателство за невярно удостовереното обстоятелство - Престъпление по
чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
В хода на съдебното следствие,
по реда на чл. 287 НПК, е допуснато изменение на повдигнато по отношение на
подсъдимия Ф.М.М. обвинение с фактически рамки на
новото обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за това, че в периода 01.12.2016г. – 29.12.2016г. в град Русе, в
условията на продължавано престъпление - на два пъти, отнел чужди движими вещи
– строителни инструменти: 1 бр. бензинов трион, марка Homelite“
340, 1 бр. електрическа дрелка, марка „Елпром“, 1 бр. перфоратор, марка „Bosh“
gdh2-24, 1 бр. къртач, марка „Einhel“,
1 бр. лазарен нивелир, марка „Bosh“
plc 20, 1 бр. храсторез, марка „Raider“,
модел rbebco, 1 бр. циркуляр, марка „Raider“, модел rdp-tsil, 1 бр. ъглошлайф, марка „Eltos“, всичко
на обща стойност 1535 лева от владението на Т.Р.Г. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа обвиненията и пледира за доказаност на обвинителната теза. Във връзка с
индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия,
предлага същите да бъдат определени по реда на чл. 55, ал. 1, б. „б“ НК, като
на подсъдимия бъде определено наказание „Пробация“ и
именно едно такова наказание, според представителят на държавното обвинение в
пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК по отношение на
този подсъдим.
Защитникът на подсъдимия, заема становище, за несъставомерност и недоказаност на деянието по чл. 194, ал.
1 НК от обективна страна и липса на виновно поведение от субективна страна. В
подкрепа на тази теза се релевират доводи, че от показанията на разпитаните
свидетели не може да се обоснове извод, за доказаност
авторството на деянието и вината на подсъдимия. В условията на евентуалност се
моли, ако подсъдимият бъде признат за виновен, наказанието което следва да му
бъде наложено да бъде определено по реда на чл. 55 НК, предвид наличието само и
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода
на наказателното производство гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди становищата на страните, релевирани
в хода и по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна и
правна страна следното:
Подсъдимият Ф.М.М. е
роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, със средно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
През лятото на 2016г. подсъдимият М., заедно със
свидетеля В.Г. извършвали ремонтни дейности в недвижим имот – вила, находящ се в гр.Русе, ул. „***, собственост на свидетеля Т.Г..
Те работели до края на годината, като през месец декември свидетелят Т.Г.
отказал да им заплати уговореното възнаграждение. Тъй като бил безработен и не
разполагал с парични средства, подсъдимият М. решил да открадне намиращите се
във вилата инструменти, които да продаде, като по този начин да се сдобие с
парични средства и да получи дължимото му се според него възнаграждение от
свидетеля Г..
На неустановени дати в периода 01.12.2016г. -
29.12.2016г. подсъдимият М., на два пъти, влязъл във вилата и взел оттам
следните движими вещи: 1бр. бензинов трион, марка „Homelite”
340, 1 бр. електрическа дрелка, марка „Елпром“, 1 бр. перфоратор, марка „Bosh”
gdh2-24, 1 бр. къртач, марка „Einhel”,
1 бр. лазерен нивелир, марка “ Bosh” plc20, 1 бр.
храсторез, марка “Raider” модел rdebco, 1 бр.
циркуляр, марка “Raider“ модел rdp-tsil,
1 бр. ъглошлайф, марка „Eltos”.
На 07.12.2016г. отишъл в заложна къща „Монарх“, находяща се на ул. „Рила“ № 44 и заложил всичките
инструменти без бензиновия трион марка „Homelite”
340, за което бил сключен договор за залог № 49445. Впоследствие подсъдимият се
свързал със свидетеля Я.Я., който имал оказионна къща,
находяща се в гр.Русе, ул. „Воден“ № 1 и поискал да
откупи заложените от него инструменти, за които обяснил, че били негова
собственост, които интрументи впоследствие свидетелят
Я. да продаде и да му даде част от парите.
На 21.12.2016г. свидетелят Я. отишъл в заложната
къща и откупил вещите за сумата от 210 лв., като дал на подсъдимия сумата в
размер на 50 лева. Впоследствие свидетелят Я. се разпоредил с инструментите.
На 29.12.2016г. подсъдимият М. заложил и бензиновия
трион, за което бил съставен договор за залог със заложен билет № 50446. Към
заложния билет подсъдимият подписал Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, че предадената от него вещ била негова собственост
и я предоставил на служителя на заложната къща.
През месец април пострадалият Т.Г. се срещнал с подсъдимия
М. и свидетеля В.Г., като те отново искали той да им плати за положения от тях труд.
Той им отказал, като подсъдимият М. му признал за извършената кражба.
Видно от заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебната ценова-икономическа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано стойността на отнетите
вещи възлиза на: 1бр. бензинов трион, марка „”Homelite”
340 – 220лв.; 1бр. електрическа дрелка, марка „Елпром“ – 60лв.; 1бр. перфоратор, марка „Bosh”gdh2-24 – 320лв.; 1 бр. къртач,
марка „Einhel” – 380лв.; 1 бр. лазерен нивелир, марка
“ Bosh” plc20 – 250лв.; 1 бр. храсторез, марка “Raider” модел rdebco – 75лв.; 1 бр. циркуляр, марка “Raider“
модел rdp-tsil – 140лв.; 1 бр. ъглошлайф,
марка „Eltos” – 90лв., като общата стойност възлиза
на 1535лв.
Видно от заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза, прието и неоспорено от страните, което заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано, вещото лице е дало заключение, че ръкописният
текст и подписите в Заложен билет № 50446 и в прилежащата Декларация от
29.12.2016г. били изпълнени от подсъдимия Ф.М.М..
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства, както и от прочетените и
приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и писмените
доказателствени средства по делото.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Тезата на защитата за
недоказаност на деянието по чл. 194, ал. 1 НК не може да бъде споделена.
Събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, водят до единственият възможен
извод, че именно подсъдимият е автор на това деяние. Именно във фактическата
власт на подсъдимия са се намирали процесните вещи,
които същият е заложил, а в последствие и се е разпоредил с тях, които факти са
безспорно установени и доказани по делото. В наказателно правната теория е
прието, че присвоителното намерение е налице и в хипотезата,
в която отнемането на чуждите вещи е извършено с цел пострадалият да бъде
принуден да изпълни свое задължение, каквито доказателства също са събрани в
хода на производството. Всичко това, заедно с останалите доказателства, макар и
всички косвени по своя характер, образуват такава логическа и хармонична
верига, която обосновава единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият
е автор на деянието по чл. 194, ал. 1 НК, в което е обвинен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 194, ал. 1 НК и чл. чл. 313,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, за които е предаден на съд.
По отношение престъплението по
чл. 194, ал. 1 НК.
От обективна страна,
подсъдимият периода 01.12.2016г. –
29.12.2016г. в град Русе, в условията на продължавано престъпление - на два
пъти, отнел чужди движими вещи – строителни инструменти: 1 бр. бензинов трион,
марка Homelite“ 340, 1 бр. електрическа дрелка, марка „Елпром“, 1 бр.
перфоратор, марка „Bosh“ gdh2-24, 1 бр. къртач, марка „Einhel“, 1 бр. лазарен нивелир, марка „Bosh“ plc 20, 1 бр. храсторез, марка „Raider“,
модел rbebco, 1 бр. циркуляр, марка „Raider“, модел rdp-tsil, 1 бр. ъглошлайф, марка „Eltos“, всичко
на обща стойност 1535 лева от владението на Т.Р.Г. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на собствениците и лицата, упражняващи правомерна фактическа власт по
отношение на същите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, са чужди движими вещи,
намиращи се във фактическата власт на техния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собственика на вещите фактическа
власт върху същите и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие
за това от негова страна.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са, както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както
и че не е било налице съгласие от страна на техния собственик, фактическата
власт по отношение на вещите да бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево
отношение, подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние
– прекъсване на упражняваната от собственика на вещите фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да присвои вещите и
пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
По вида и размера на
наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимият, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем
години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него, признаването
на вината, липсата на противообществени прояви след последното му осъждане, добрите
характеристични данни за личността на подсъдимия, причините за извършеното
деяние, а именно че същото е извършено, поради обстоятелтството,
че пострадалият не е заплатил на подсъдимия дължимото му се възнаграждение за
положен от него труд и не на последно място и изминалият период от време от
деянието, който е близо 4 години.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, съдът отчете относително високата стойност на предмета на
престъплението, която е три пъти над минималната установена за страната работна
заплата към датата на извършване на инкриминираното деяние.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на този подсъдим следва
да бъде определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, които се явяват многобройни, поради и което следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, тъй като и най-лекото
предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко и на подсъдимия
М. да бъде определено наказание „Пробация”, с мерките
по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 НК, които да са за срок от една година, през
който период ще бъде осъществяван постоянен контрол върху подсъдимия, което от
своя страна ще спомогне за неговото превъзпитание и поправяне.
Отделянето на подсъдимия от подкрепящата го семейна
среда и работата му, и престоя му в пенитенциарно
заведение по никакъв начин не би способствало за неговото поправяне и
превъзпитание, каквато именно е основната цел на наказанието, а напротив би
довело до по-трудна последваща ресоциализация,
а наложеното от съда наказание пробация, ще доведе до
по-пълен и продължителен контрол върху неговото превъзпитание и поправяне.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, именно така наложеното на
подсъдимия наказание би способствало за най-пълното постигане на целите на наказанието
визирани в чл. 36 НК и би оказало най-пълно въздействие върху подсъдимия.
На последно, но не и по значение място следва да бъде
посочено, че специално по отношение на генералната превенция, доколкото биха
могли да бъдат постигнати целите на личната превенция, за реализирането и от
съществено значение е преди всичко неизбежността на наказанието и
своевременното санкциониране на престъпните посегателства, а не само и не
толкова видът и размерът на наказанието.
С оглед изложените мотиви целите на наказанието, както
по отношение на личната, така и по – отношение на генералната превантивна
функция на наказание по отношение на този подсъдим, според настоящият съдебен
състав, биха били постигнати и с едно различно наказание от наказанието
„Лишаване от свобода“, като съдът намира, че именно наказанието „Пробация“, в най-пълна степен би постигнало целите на
наказанието по отношение на този подсъдим.
С оглед на всичко това, съдът наложи на подсъдимия
наказание „Пробация“, при съвкупност на следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител, два пъти
седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Именно предвид обстоятелството, че подсъдимият към
настоящия момент работи, не следва да бъде налагана исканата от прокуратурата пробационна мярка по т. 6 на чл. 42а, ал. 2 НК, тъй като
една такава мярка би наложила отсъствието на подсъдимия от работа и би могла да
доведе до прекратяване на трудовото му правоотношение и по този начин едно
такова наказание би се явило несъразмерно тежка санкция за подсъдимия, с оглед
обстоятелствата, имащи значение при индивидуализацията на наказанието.
По отношение престъплението по чл. 313, ал. 3, вр. ал.
1 НК.
От обективна страна, подсъдимият на 29.12.2016г. в град Русе, потвърдил неистина – че е
собственик на 1 бр. бензинов трион, марка „Homelite”
340, след като знаел, че не е собственик на вещта в частен документ – писмена
декларация към заложен билет № 50446 / 29.12.2016 година, в която по изрична
разпоредба - по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета
с Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009г. е специално задължен да
удостовери истината и е употребил този документ пред заложна къща „Монарх
Кредит Груп“ ЕООД, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство.
От обективна страна деянието е извършено, чрез
потвърждаване на неистина в Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с
Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009г..
Подсъдимият е употребил този документ пред служител
на „Монарх Кредит Груп“ ЕООД - Русе като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на
престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че удостоверява неверни обстоятелства в
подписаният от него частен документ, който се дължи по силата на закон, тъй
като вещите които залага не са негова собственост, а са били придобити от него
чрез престъпление и пряко е целял настъпването на тези общественоопасните последици от своето деяние.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението по чл.313, ал.3 вр.
ал.1 от НК.
По вида и размера на
наказанието:
За състава на това престъпление в особената част на НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба“.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия М. за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него, признаването
на вината, липсата на противообществени прояви след последното му осъждане,
добрите характеристични данни за личността на подсъдимия и не на последно място
и изминалият период от време от деянието, който е близо 4 години.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства на този
подсъдим, за това престъпление, съдът отчете предходното му осъждане.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на този подсъдим следва
да бъде „Лишаване от свобода“, определено при изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, които се явяват многобройни, поради и
което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК,
тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно
тежко и на подсъдимия М. да бъде определено наказание „Пробация”,
с мерките по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 НК, които да са за срок от една
година, през който период ще бъде осъществяван постоянен контрол върху
подсъдимия, което от своя страна ще спомогне за неговото превъзпитание и
поправяне.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, именно така наложеното на
подсъдимия наказание би способствало за най-пълното постигане на целите на
наказанието визирани в чл. 36 НК и би оказало най-пълно въздействие върху
подсъдимия.
С оглед изложените мотиви целите на наказанието, както
по отношение на личната, така и по – отношение на генералната превантивна функция
на наказание по отношение на този подсъдим, според настоящият съдебен състав
биха били постигнати и с едно различно наказание от наказанието „Лишаване от
свобода“, като съдът намира, че именно наказанието „Пробация“,
в най-пълна степен би постигнало целите на наказанието по отношение на този
подсъдим.
С оглед на всичко това, съдът наложи на подсъдимия
наказание „Пробация“, при съвкупност на следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител, два пъти
седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
И досежно това престъпление не следва да бъде налагана
исканата от прокуратурата пробационна мярка по т. 6
на чл. 42а, ал. 2 НК, тъй като една такава мярка би наложила отсъствието на
подсъдимия от работа и би могла да доведе до прекратяване на трудовото му
правоотношение и по този начин едно такова наказание би се явило несъразмерно
тежка санкция за подсъдимия, с оглед обстоятелствата, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието.
Съдът като взе предвид, че всяко едно от двете деяние
е извършено от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда, за което и да е
от тях, намира, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК за определяне
на едно общо наказание, измежду така наложените му, а именно „Пробация“, при съвкупност на следните пробационни
мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител, два пъти
седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 146,90 лева, както и 5,00 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, а така също и сумата в размер на 40,00 лева,
разноски в хода на съдебното производство, а така също и сумата в размер на
5,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: