Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Берковица
20.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание
на 14.01.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА
ГЕОРГИЕВА
При секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД №360 по описа
за 2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от С.С.Х. *** с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 19-0370-000679 от 09.07.2019 г., издадено от началника на
РУ Берковица, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП поради неправилно
приложение на закона при провеждането на административнонаказателното
производство.
Не
е постъпило е становище от въззиваемата страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата
се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът
установи следното:
Собственик
на лек автомобил марка „Пежо 307“ е
жалбоподателят С.С.Х. .
На
28.06.2019 г. около 20:45 часа в с.Драганица на ул. „Четвърта“ жалбоподателят управлявал собственият му лек
автомобил, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Берковица. Според обясненията на
жалбоподателя ,проверяващите се появили в момент,в който същият се опитвал да
приведе в движение автомобила,за да го прибере в гаража. Служителите на
РУ-Берковица установили,че автомобилът не е регистриран. Жалбоподателят
твърди,че закупил автомобила още през м.юли 20118год.,но не го регистрирал,тъй
като искал първо да продаде другия си автомобил ,който ползвал.Не отрича,че
автомобила не бил регистриран,но твърди,че не го е управлявал,а действията му
били свързани единствено с преместване на автомобила.
По
този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия АА . № 376108 от 28.06.2019 г. в присъствието на нарушителя за нарушение
на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от който
възражения не са постъпили.
Поради
съмнение за извършване на престъпление материалите от преписката са изпратени
на прокурор от Районна прокуратура Берковица. По случая е образувано бързо производство № 189/2019
г. по описа на същата прокуратура и с постановление от 04.07.2019 г.
наблюдаващият прокурор го е прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
тъй като е приел, че деянието не представлява престъпление поради
малозначителността на извършеното.
Преписката
е изпратена обратно на наказващия орган, който с оглед установяването на
нарушението с АУАН и предвид отказа за образуване на досъдебно производство, е
издал и обжалваното наказателно постановление № № 19-0370-000679 от 09.07.2019
г. С последното на жалбоподателя Х. е била наложена на основание чл. 175, ал.
1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушението, посочено в АУАН.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства
Връчването
на НП и собствеността върху лекия автомобил марка „Пежо
Относно приложението на
процесуалните правила:
С
оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание.
При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени
правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Към момента на установяване на нарушението с АУАН собственикът на лекия
автомобил, т.е. жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в
присъствието му, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
При
издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват оценени
като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на
жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон относно
вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изискванията
за съдържание в административнонаказателното производство са императивни по
характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е
нормата на чл. 57 от ЗАНН, който в ал. 1, т. 6 изисква посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени, включително и основанието за налагането на
глобата.
Санкционната
норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която съдържа в себе си
материалноправните норми, нарушението на които обуславя налагането на
наказание, въвежда хипотезата за санкционирането на водач, при условие че
управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер
не са поставени на определените за това места. Това именно е и основанието,
което наказващият орган е приложил към нарушената норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за да наложи визираната в санкционната норма глоба. От друга страна
посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
регистрация на МПС и ремаркета, за да бъдат допуснати до движение по пътна
мрежа, т.е. е за управление на МПС, което не е регистрирано. Има ли такъв ред
за регистриране и конкретното неизпълнение на това задължение с посочване на
действието на управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред сочи съвсем
друга норма – тази на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Посочената
от фактическа страна обстановка както в АУАН и НП, така и възприетата от съда
при оценка на доказателствата се свежда до управление на МПС, което въобще не е
регистрирано. Следователно няма как да бъде свързано с наказание за управление
на МПС, на което регистрационните табели не са поставени на определените за
това места (чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), тъй като такива табели не би
трябвало изобщо да съществуват. Описанието на нарушението съвпада на хипотезата
на нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда санкция именно за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно като
е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (без да се
има предвид, че не съществува предложение първо в закона) наказващият орган неправилно
е приложил материалният закон, като в НП е посочил разпоредба, която не третира
релевантния случай, вместо да квалифицира поведението на водача за неизпълнение
на задълженията му по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която е правилната според
съда квалификация на случая, и да му наложи наказание именно въз основа на нея.
Намерила
приложение в НП, нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП засяга правата
на санкционираното лице, като въз основа на едни установени индивидуализиращи
обстоятелства от фактическа страна, се налага наказание за други неустановени
по делото, което създава неяснота за извършеното нарушение и законовото
основание да се понесе отговорност за него. Именно затова може да се приеме, че
нарушителят не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му от фактическа и правна страна. Нарушението не би
могло да бъде отстранено по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Недопустимо е по реда на същия член да се отстранява допуснато нарушение, свързано
с ангажиране в НП на отговорност за нарушение различно от посоченото в АУАН
такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна.
Същевременно нарушението не може да бъде санирано и пред въззивната инстанция.
Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0370-000679 от 09.07.2019 г., издадено от
началника на РУ Берковица, с което на С.С.Х. *** с ЕГН ********** на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: