Решение по дело №708/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260162
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20204500500708
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   №260 162

гр.Русе, 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  1 декември две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                             Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                                       Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                                          НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 708 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Г**** e обжалвала Решение №260138/18.09.2020г., постановено по гр.д.№ 543/2020г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Е.С.Е. иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за сумата  от 1593,63 лева, ведно със законната лихва от  31.01.2020г., и 480 лева разноски.

Развива оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове, по подробно развити в жалбата съображения. Претендират се разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение .

 Ответникът  по  жалбата не взема становище по основателността й.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено следното :

В периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът бил служител на М***-Р***, на длъжност „м***“, работещ на 24, 16 и 8–часови смени. За посочения период положеният от него нощен труд бил  1715 часа.На ищеца не било заплатено трудово възнаграждение за допълнителните часове труд при преобразуване на нощен в дневен труд, с парична равностойност  1692,47 / съгласно заключението на приетата  СИЕ/.

При тези установени по делото факти районният съд осъдил Г**** – С***   да заплати на ищеца Е.С.Е. 1593,63 лева за положен извънреден труд в процесния период / както се претендира/, ведно със законната лихва от  31.01.2020г., и 480 лева разноски по делото.

За да постанови съдебен акт в горния смисъл, първоинстанционният съд приел, че  липсата на нормативна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен / в подзаконов нормативен акт на М** / не представлява забрана за такова преизчисляване, а по същество е празнота в правната уредба, която може да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на нормите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9 ал.2, относно сумираното изчисляване на работното време нощни часове в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - 1,143.

Изводът, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, е правилен и законосъобразен, почива на закона и принципите на правото, поради което изцяло се споделя от въззивната инстанция.

От последната не се констатират твърдените в жалбата нарушения при разглеждането на делото от районния съд, конкретно – неправилно приложение на материалния закон. В мотивите към атакуваното решение първонистанционният съд въз основа на установената от доказателствата по делото фактическа обстановка е извел правилния и законосъобразен извод, че на ищеца се дължи заплащане на положения нощен труд, което, при липса на нормативна уредба за това в процесния период, обуславя и прилагането на регламентацията, съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Доводите във в.жалба за неприложимост на Наредбата са наведени още в отговора на исковата молба и по тях първоинстанционният съд се е произнесъл, като ги е отхвърлил с мотиви, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.

По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските, направени във въззивното производство. 

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от  ГПК, Окръжният съд

 

 Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260138/18.09.2020г., постановено по гр.д.№ 543/2020г. на Русенския районен съд.

 Решението не  подлежи на обжалване .

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: