Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

гр.ПАЗАРДЖИК 26.10.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

 

 

при секретаря: Наталия Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД № 1581 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

      

          

            Производството е по чл.59 и след. от ЗАНН.

  С наказателно постановление № 18-0340-000979 от 20.06.2018г.   на Началника на РУ на МВР Септември на Г.В.К. ***, ЕГН: ********** е наложена  глоба в размер на 200  лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и във връзка с чл.119 ал.1 от ЗДвП.

  Срещу НП е подадена жалба от Г.В.К. ***, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и се моли да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че жалбоподателят не е извършил адм.нарушение, за което е санкциониран.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. По делото е постъпило писмено становище, с което се иска отмяна на постановлението, като незаконосъобразно.

           Ответникът по жалбата редовно призовани не изпращат представител. По делото е постъпило с адм.наказателната преписка писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

           Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : 

 

           Жалбата е неоснователна .

 Адм.наказателното производство е образувано с АУАН съставен от св.Х.С. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ на МВР Септември на 10.06.2018г. В акта било отразено, че на 10.06.2018г. около 19.30 часа в Община Септември на път втори клас № 84 жалб.К., като водач на МПС лек автомобил „***“ с рег.№ ****в посока гр.Велинград при наличие на пешеходна пътека тип „З.“, сигнализирана с пътен знак „Д17“, като пропуска преминаващите двама пешеходци, непропуска пешеходеца Д.ДМ.и удря със задна дясна врата долния десен крайник на пешеходеца М.. Настъпва ПТП с материални щети и ранено лице. Водача е изпробван за алкохол, като пробата е отрицателна. Възоснова на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалб.Г.К. е извършил адм.нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и във връзка с чл.119 ал.1 от ЗДвП и на основание посочения тест от закона му наложил адм.наказание глоба в размер на 200 лв.

 

По делото е разпитан като свидетел Х.С., който в показанията си твърди, че е посетил местопроизшествието, като е извършил оглед на автомобила и е констатирал следа високо на вратата на автомобила. При разговора си с жалбоподателят същия е заявил на актосъставителят, че автомобила е бил изритан от Пешеходеца Д.М.. Според свидетелят С. е възможно Д.М.да е изритал автомобила, тъй като следата на вратата е била високо, а пострадалия пешеходец твърдял, че е ударен кракът му в долната част. Св.С. твърди, че е съставил акта, тъй като все пак имало някакво съприкосновение между М.и автомобила. Според св.С. свидетелите на инцидента отказали на дадат писмени обяснения.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе възоснова на показанията на св.Х.С. и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на св.С. доколкото същия е посетил местопроизшествието, извършил е оглед на автомобила и е разговарял с участниците в инцидента. Същия е изследвал обстоятелствата по случая и е приел, че вина за ПТП има жалб.К., поради което му е съставил акт.

 

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на адм.нарушение по чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и във връзка с чл.119 ал.1 от ЗДвП, като на процесната дата при управление на МПС в Община Септември в посока гр.Велинград при наличие на пешеходна пътека тип „З.“, сигнализирана с пътен знак „Д17“ не е пропуснал пешеходеца Д.ДМ., при което му е причинил нараняване.

 

В подкрепа на горния извод на съда са показанията на св.Х.С., който твърди, че пострадалия Д.М.е бил близко до пешеходната пътека, заедно с водено от него дете. Според св.С. жалб.К. има вина за ПТП, защото все пак е имало съприкосновение между автомобила управляван от него и пешеходеца Д.М.. Това означава, че Д.М.и воденото от него дете са били на много близко разстояние до автомобилът, когато той е преминавал през пешеходната пътека. Ето защо жалб.К. като водач е следвало да спре, за да осигури безопасното преминаване на Д.М.и воденото от него дете по пешеходната пътека. Колкото до твърденията в жалбата, че е имало ритане на автомобила от Д.М.същите не са подкрепени с доказателства от една страна, от друга страна те също доказват тезата, че Д.М.е бил много близко до автомобила на пешеходна пътека и жалбоподателят е бил длъжен да спре. Като не е спрял е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Колкото до  това дали е налице ПТП. Съдът счита, че случая е налице, тъй като от показанията на св.С. се установява, че Д.М.се е държал за крака и е казал ,че го боли. Също така е бил откаран с линейка в МБАЛ Пазарджик за преглед. Според актосъставителят Х.С. е имало ранено лице, като същия е отразил това в обстоятелство в АУАН. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е редовен от външна страна и констатацията в него, че има ранено лице не е оборена от жалб.К., поради което съдът приема, че е  налице ПТП.

 

 

            При определяне вида и размера на санкцията административно-наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено от жалбоподателя за първи път правилно е наложил на жалб.К.  адм.наказание глоба в размер на 200 лв., която е предвидена в твърд размер в закона.

           При извършената проверка на наказателното постановление съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на постановлението.

 

           По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление  е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата на Г.В.К. *** оставена без уважение като неоснователна.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0340-000979 от 20.06.2018г.   на Началника на РУ на МВР Септември, с което на Г.В.К. ***, ЕГН: ********** е наложена  глоба в размер на 200  лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и във връзка с чл.119 ал.1 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик .

 

 

                                                                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: