Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 14.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
граждански състав в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Дарина Петрова като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 18 по описа за 2018 год. и за да
се произнесе, съобрази:
Производство по чл.135 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба
от „Йобекс България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Слатина", ж.к. „Гео Милев", ул. „Коста
Лулчев" № 10, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Л.С. с адрес
за връчване на съобщения и призовки: гр.София, ул. „Хан Аспарух" № 35,
етаж 1, офис № 3 - Адвокатско дружество „Савова" против С.П.,
гражданин на Република Италия, ЛНЧ: **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, с документ за самоличност ********* и "Финансови анализи
СДР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община
Ловеч, с. Деветаки 5555, ул. „Деветашка пещера" №4, представлявано от
управителя Р.Ф.Ф. с посочено правно основание: чл. 135 от ЗЗД.
В нея
излага, че на 04.08.2014 год. от банковата сметка на „Йобекс България" ООД
са изтеглени 46 000 лева, от които не е имало необходимост в дружеството на
тази дата. На другия ден С.П., който към този момент е представлявал
дружеството, е предоставил кредит на П.Д.Д., ЕГН: **********, в размер на 100
000 лева. За да се изключи всякакво съмнение, че с пари на дружеството г-н П. е
финансирал и други физически лица, е подаден сигнал до Окръжна прокуратура -
Ловеч с вх. № 477 от 23.10.2017 год. и образувана пр.№ 835 от 2016 год. на
Районна прокуратура - Ловеч.
Във връзка
с неизпълнението на Договора за заем, С.П. е предявил искове срещу П.Д.и е
образувано гр. д. № 225 от 2016 год. на Окръжен съд - Благоевград. Съдът е
постановил Решение № 662 от 03.02.2017 год., с което е уважил предявените
искове и е осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв.,
представляваща главница, както и сума в размер на 19 818,61 лв., представляваща
неустойка по Договор за заем от 01.08.2014 год. След депозирана въззивна жалба
срещу решението на Окръжен съд - Благоевград, с решение № 2501 от 30.11.2017
год. по в. гр. д. 2128 от 2017 год., състав на Апелативен съд - София е
потвърдил решение № 662 от 03.02.2017 год. по гр. д. № 225/2016 год. на Окръжен
съд - Благоевград.
Броени дни
след като е постановено решението, С.П. се е снабдил с изпълнителен лист и на
13.12.2017 год. срещу длъжника е образувано изпълнително дело № 1865 от 2017
год. по описа на ЧСИ В.П., peг. №
879 от Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен
съд - Ловеч. Към датата на предявяване на настоящата искова молба задълженията
по изпълнителното дело са в размер на 142 830.30 лева.
След
извършена справка е установено, че взискател по делото не е С.П., а
"Финансови анализи СДР" ЕООД, тъй като на 07.11.2017 год. между С.П.,
в качеството на Цедент и "Финансови анализи СДР" ЕООД в качество на Цесионер,
е сключен Договор за цесия. Съгласно чл.1.1. от Договора, Цедентът прехвърля на
Цесионера вземанията си от П.Д.Д. в размер на главница - 100 000 лв.,
произтичащи от Договор за заем от 01.08.2014 год., сключен между С.П. като
Заемодател и П.Д.като Заемополучател. П.Д.е получил уведомление по чл.99, ал.1
от ЗЗД, че с Договор за цесия от 07.11.2017 год. С.П. е прехвърлил своите
вземания на "Финансови анализи СДР" ЕООД, ЕИК:*********.
Твърди, че
с горецитирания Договор за цесия С.П. несъмнено уврежда интересите на
дружеството, поради което моли на основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за
недействителен спрямо „Йобекс България" ООД, ЕИК:*********.
Излага
съображения, че отменителният иск, регламентиран в чл.135 от ЗЗД, е средство за
правна защита на кредитора срещу увреждащите го правни действия на длъжника.
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД "кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им длъжникът е знаел за увреждането". Искът по чл.135 от ЗЗД
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда.
Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна
или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.
Материално - правно легитимиран по иска е лице, което има качеството кредитор.
В това му качество цялото длъжниково имущество служи като общо обезпечение на
вземането, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или
увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента
на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска
отмяната му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на
иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез
извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено
по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В
този смисъл цитира задължителна съдебна практика.
Счита, че
от ангажираните писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
„Йобекс България" ООД има качеството кредитор по отношение на С.П. и
сключеният Договор за цесия уврежда неговите интереси. Ответникът е отчуждил
актив от имуществото си и по този начин го е поставил в невъзможност да
изпълнява задълженията си за плащане. Намалява се възможността на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника и да се извърши погасяване на
задълженията.
На
следващо място твърди, че е налице и третият субективен елемент от фактическия
състав на правото по чл. 135 ЗЗД. Несъмнено е, че управителят на
"Финансови анализи СДР" ЕООД, ЕИК:*********, сключвайки Договора за
цесия, е съзнавал, че извършените от него сделки увреждат кредитора. Видно от
партидата на дружеството в сайта на Търговския регистър, към датата на
сключване на договора за цесия - 07.11.2017 год., управител на "Финансови
анализи СДР" ЕООД е С.П.. Следователно Договорът за цесия е сключен между С.П.
като физическо лице в качество на Цедент и С.П. като управител на
"Финансови анализи СДР" ЕООД в качество на Цесионер. Увреждащите
правни действия са извършени на 07.11.2017 год., т. е. няколко дни след
последното съдебното заседание по в. гр. д. № 2128 от 2017 год. на Апелативен
съд - София, в което е представен сигнала до Окръжна прокуратура - Ловеч с вх.
№ 477 от 23.10.2017 год. и е поискано спиране на делото поради извършени
престъпни обстоятелства. Това е индиция за идеята вземанията да бъдат извадени
от патримониума на С.П. и да постъпят в патримониума на представляваното към
този момент от него "Финансови анализи СДР" ЕООД и е основание да
счита, че сделката има за цел именно да затрудни удовлетворяването на кредитора
„Йобекс България" ООД. С.П. е сключил процесния Договор за цесия с
намерението умишлено да намали своята платежоспособност спрямо „Йобекс
България" ООД.
Счита, че
за „Йобекс България" ООД е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск, тъй като длъжникът е знаел, че дължи на дружеството суми, които
е следвало да върне, а Договорът за цесия от 07.11.2017 год. е сключен именно с
цел да се избегне това връщане и да се обогати неоснователно "Финансови
анализи СДР" ЕООД -дружество, което към датата на сключване на процесния
договор е представлявано именно от него.
Моли на основание по чл. 135 от ЗЗД
съдът да обяви за недействителен спрямо „Йобекс България" ООД,
ЕИК:*********, Договор за цесия от 07.11.2017 год., с който С.П., гражданин на
Република Италия, ЛНЧ: **********, е прехвърлил па "Финансови анализи
СДР" ЕООД, ЕИК:*********, вземанията си от П.Д.Д., ЕГН: ********** в
размер на главница - 100 000 лева, произтичащи от Договор за заем от 01.08.2014
год., сключен между С.П. като Заемодател и П.Д.като Заемополучател, като му се
присъдят направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.П. чрез адв. Б.Й.Б., в който
оспорва изцяло исковата молба и не признава иска. Прави възражения, че искът е
недопустим, а разгледан по същество и неоснователен.
На първо място счита, че за
ищеца липсва интерес да води настоящия иск. Същият обосновава претенцията си
без материалното право, като не твърди, че за него съществува ликвидно вземане
от ответника С.П. и не обосновава качеството си на кредитор на последния.
Счита, че за да бъде допустим иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, е
необходимо ищецът да има правен интерес от завеждането му и да няма възможност
да защити правата си с друг иск, т.е. необходимо е да е налично материално
право, на което да бъде предоставена процесуална защита. От приложеното към
искова молба няма доказателства, от които да произтичат правата на кредитор на
ищеца.
На
следващо място искът е недопустим и поради факта, че не е подаден от легитимен
представител или пълномощник на ищеца. От Търговския регистър се установява, че
„Йобекс България"ООД се представлява от Управителя Л.С., а исковата молба
е подписана от С.В.К.без представителна власт за дружеството, както и без да е
приложено пълномощно или адвокатско пълномощно, поради което делото само на
това основание следва да бъде прекратено.
На следващо място счита, че не
са налице елементите на иска по чл.135 ЗЗД. В случая ищецът не доказва
качеството си на кредитор на С.П. и факта, че е заведен сигнал до прокуратурата
не означава, че с него възникват задължения за С.П.. Липсват и доказателства за
изхода по тази преписка.
Твърди, че
не е налице и действие, което уврежда кредитора. Увреждане е налице, когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника намалява.
Това са хипотези, при които длъжникът обеднява, т.е. намаляват се неговите
права или се увеличават неговите задължения. Видно от договора за цесия и от
анекса към същия, С.П. не обеднява, тъй като е прехвърлил вземане на стойност
100 000 лева срещу цена от 100 000 лева. С прехвърляне на вземането си
ответникът осребрява своевременно своето вземане и не е изложен на риска от
невъзможност да събере същото, на който риск е изложено дружеството Цесионер.
На следващо място от анекса е видно, че рискът от събирането му остава за
дружеството цесионер и то е натоварено със задачата да заплати всички разноски
по събиране на същото. Посочва, че никъде в исковата молба не се обосновава как
и по какъв начин е намаляло имуществото на С.П. с въпросната сделка. На едно
място се твърди, че С.П. е прехвърлил вземането си в размер на 100 000 лева. В
случая обаче и получава цена от 100 000 лева, т.е обедняване няма /дори без да
се отчита факта, че цената на цесията винаги следва да бъде по-малка от
вземането, тъй като по правило при всяка сделка следва да има печалба, а в
случая няма/.
По
отношение на субективната предпоставка посочва, че в случая действието,
обективизирано в сделката /цесия/ не е безвъзмездно и само на това основание
няма предпоставка за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД.
На
следващо място „длъжникът" С.П. не е длъжник, не е знаел и няма как да
знае, тъй като не е получавал преписка от Прокурор К.Й., както и по закон няма
как да получи информация за заведена преписка. Информация за това може да бъде
получена, в случай, че са предявени материали на досъдебно производство.
Въпреки всичко за ответника не възникват задължения, докато няма влязъл в сила
акт на съда, който точно да ги установява.
Твърди, че
недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. Безспорно трябва да е доказано знанието на приобритателите
по сделката за дълга, както и за намерението му чрез сключването на тази сделка
да намали имуществото си и осуети събиране на вземания на кредитор. Това не е
доказано, тъй като С.П. не е предполагал за въпросната преписка.
Излага и
съображения, че в приложеното от ищеца доказателство - извлечение от банкова
сметка, *** на ищеца на 04.08.2014 г. Отразеното теглене на 01.08.2014 г. е
осчетоводено със счетоводна операция № 1041, т.е е захранена касата на
дружеството. Сам ищецът е приложил доказателство, че сумата е заприходена в
касата.
На
следващо място няма приложено никакво доказателство, че точно ответникът е
изтеглил сумата, както и това никъде не се твърди и в исковата молба. Следва да
бъде отбелязано, че настоящият законен представител и управител на дружеството Л.С.
също е бил управител по същото това време /на 01.08.2014 г., както и на
04.08.2014 г.
На
следващо място няма приложено доказателство, а приложеното не кореспондира и с
молбата от 23.10.2017 г., която С.К.изпраща до Окръжна прокуратура - Ловеч,
където е записано, че сумата е изтеглена на 04.08.2014 г. Сумата не
кореспондира и с представения Договор за заем. Следва да се уточни, че дори и
същата сума да е била използвана за заем, то тогава дружеството ищец следва да защити
правата си съгласно законовите разпоредби, като докаже претенцията си по друг
ред и с друг иск, но в никакъв случай това не може да бъде доказано с иск по
чл.135от ЗЗД.
Изразява и
становище, че приложените от ищеца доказателства към исковата молба са
недопустими и нямат връзка с предмета на спора.
Моли съда
да не уважава предявените от ищеца искове като недопустими, а при условията на
евентуалност като неоснователни и недоказани по основание и размер.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника
„ФИНАНСОВИ АНАЛИЗИ СДР " ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Ловеч, община Ловеч с. Деветаки ул."Деветашка
пещера" №4, представлявано от управителя Р.Ф.Ф.,
чрез адв. Б.Й.Б. със съдебен адрес:***. В него са изложени същите доводи и
направени същите доказателствени искания, каквито се съдържат в отговора на
ответника С.П..
В съдебно
заседание ищецът се представлява от адв.А.Я., която поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД обяви за
недействителен спрямо „Йобекс България” ООД договор за цесия от 07.11.2017
год., с който С.П. е прехвърлил на
„Финансови анализи СДР”ЕООД вземанията с от П.Д.Д., произтичащи договор за заем
от 01.08.2014 г., сключен между С.П.
като заемодател и П.Д.Д. като заемополучател, като му присъди
направените съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък. Подробно
съображенията си излага представената
писмена защита.
Ответникът
С.П. се явява лично в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител
адв.Б.Б. оспорва предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което
отхвърли същия, като му се присъдят направените по делото разноски съгласно
представения списък. Подробно съображенията си излага в писмени бележки.
За
ответника „Финансови анализи СДР”ЕООД се явява управителя Р.Ф.. Чрез
упълномощения процесуален представител адв. М.И. моли съда постанови решение с
което отхвърли предявения иск и му присъди направените по делото разноски.
Съображенията си излага в представените по делото писмени бележки.
От
приетите по делото писмени доказателства, основното и допълнително заключение
на съдебно-икономическата експертиза и обясненията на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
На
07.11.2017 г. в гр.София между С.П., гражданин на Република Италия като цедент
и „Финансови анализи СДР”ЕООД, представлявано от С.П. като цесионер, е сключен
договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията
си от длъжника П.Д.Д. с ЕГН ********** в размер на 100 000 лв. главница,
произтичщи от договор за заем от 01.08.2014 г., сключен между С.П. като
заемодател и П.Д.Д. като заемополучател. Съгласно чл.1, ал.2 от същия,
вземанията се прехвърлят срещу сумата в размер на 70 000.00 лв., платима
на цедента в 7-дневен срок от датата на пълното погасяване на прехвърленото
вземане от страна на длъжника П.Д.. Според постиганата в чл.3 договореност,
цедентът е поел задължение в 3-дневен срок от подписването му да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземането му към цесионера.
С Анекс от
29.12.2017 г. към Договор за цесия от 07.11.2017 г., С.П. като цедент и „Финансови анализи СДР”
ЕООД, представлявано от Р.Ф.Ф. като цесионер, се споразумели да променят
чл.1,ал.2 от договора по следния начин: „Вземанията по договора за цесия, се
прехвърлят от цедента на цесионера срещу заплащане на сумата от 100 000
лв., платима на цедента в срок до 05.01.218 г. Страните са постигнали съгласие,
че риска от несъбираемост на вземането се поема от цесионера, а цедентът дължи
неустойка на цесионера само в случай, че не е предоставил данни за вземането,
предмет на договора за цесия.
От ищеца
по делото е представено уведомление за прехвърляне на вземане от 07.11.2017 г.,
с което С.П. е уведомил П.Д.Д., че притежаваните от него вземания, произтичащи
от договор за наем от 01.08.2014 г., съгласно Договор от 07.11.2017 г. са
прехвърлени на „Финансови анализи СДР”ЕООД, представлявано от упълномощения
представител Р.Ф.Ф.. Видно от приложената разписка на „Speedy”, същото е
получено на 10.11.2017 г. от М.Д..
От
ответника С.П. е представен договор за заем от 01.08.2014 г., по силата на който
последният като заемодател е предоставил на П.Д.Д. в качеството му на
заемополучател заем в размер на 100 000.00 лв. за срок от 5 месеца срещу
възнаграждение от 200.00 лв. Между страните е уговорена и неустойка в размер на
1000 лв. месечно, ако заемополучателят не върне получената сума в срок до
31.12.2014 г. С платежно нареждане от 05.08.2014 г. заемодателят е превел
сумата от 100 000.00 лева на П.Д..
От
представеното копие на решение № 662/03.02.2017 г. по гр.д. № 225/2016 г. по
описа на ОС – Благоевград се установява, че П.Д.Д. е осъден да заплати на С.П.
сумата 100 000.00 лв., представляваща главница по договор за заем от
01.08.2014 г., сумата 19 818.61 лв. неустойка по същия за периода от
31.12.2014 г. до 25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба – 25.08.2016 . до окончателното й изплащане, както
и направените по делото разноски в размер на 8 792.74 лв. Това решение е
потвърдено с решение № 2501/30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 2128/2017 г.
по описа на АС – София.
От
приложеното удостоверение изх. № 12455/14.06.2018 г. а ЧСИ В.П., рег. № 879 на
КЧСИ е видно, че срещу П.Д.Д., ЕГН **********, по молба на „Финансови анализи СДР”
ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2017 по гр.д. № 2128/207 г. по
описа на АС – София е образувано изп.дело № 2017 **********.
От
основното и допълнително заключения на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, които съдът приема като компетентни и обосновани се установява, че
с нареждане разписка от сметката на „Йобекс България”ООД в „УниКредит
Булбанк”АД на 01.08.2014 г. С.П. е изтеглил сумата 46 000.00 лв., като в
основание е записано „теглене”. От приложеното л.92 от делото извлечение от
Дневника на сметка „Каса” в лева за м.август
В
допълнителното заключение вещото лице Х.Д. посочва, че от Дневниците за
счетоводно записване по счетоводна сметка 501 „Каса в лева” и счетоводна сметка
502 „Каса във валута” – евро се установява, че крайните им салда към 31.08.2014
г. са дебитни – налични парични средства съответно в размер на 20 271.36
лв. и 23 852.60 евро. Сумата в размер а 24 127.31 евро с левова
равностойност 47 000.00 лв. е изтеглена на каса от С.П. в 16:51:10 ч. на
дата, която не се чете, но датата на транзакцията е 29.08.2014 г. В счетоводна
сметка 51 „Каса в лева” същата е заведена на отчет на 01.09.2014 г. с рег. №
32/1 на основание ПКО № 14/29.08.2014 г.
От
допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
към 05.08.2014 г. в личната банкова
сметка *** С.П. в „Интернешънъл Асет
банк” е имало налична сума в размер на 100 000.00 лв. На тази дата с
платежно нареждане за кредитен превод е осъществен кредитен превод по сметка на
П.Д.Д. в размер на 100 000.00 лв., като в основанието е записано „по
договор за заем”. При извършената проверка вещото лице е установило, че към
01.08.2014 г. по салдото на сметката на наредителя е имало 132 955.30 лв.
При извършената проверка вещото лице е
констатирало, че изплатените от „Финансови анализи СДР” ЕООД парични средства –
задължения към цедента С.П. по договор за цесия от 07.11.2017 г. и Анекс към
него от 29.12.2017 г. към 25.06.2018 г. са в размер на 86 420.00 лв.
Салдото по счетоводна смета 499 „Други кредитори”, ан.партида С.П., където се
води на отчет цесията по процесния договор и анекса към него, към дата на
справката е 13 580.00 лв. От сумата 86 420.00 лв. изплатени в брой на
С.П. с РКО № 1/03.01.2018 г. са 15 250.00 лв., а с останалата част от
71 170.00 лв. с Протокол за прихващане от 31.12.2017 г. дружеството е
извършило прихващане срещу насрещно задължение на цедента – неотчетени 9 бр.
аванси, получени от С.П. като подотчетно лице с РКО в периода от 31.1.2017 г.
до 03.11.2017 г. С описаните счетоводни записвания салдото/остатъка/ по
счетоводна сметка 499 „Разни кредитори”, на.партида С.П. е 13 580.00 лв.
При така
изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД за обявяване за
недействителна по отношение на ищеца
на Договор за цесия от 07.11.2017
г., с който ответника С.П. е прехвърлил на „Финансови анализи
СДР” ЕООД вземанията си от
П.Д.Д. в размер на 100 000.00 лв. главница по договор за заем от
01.08.2014 г. , сключен между С.П. като заемодател и П.Д.Д. като заемополучател.
Съгласно разпоредбата на
чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, както е
в конкретния случай, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Според чл.135, ал.2 от ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. Следователно за уважаването на този иск, предоставен на
кредитора за защита от намаляване имуществото на длъжника, следва да се докажат
предвидените в закона предпоставки, а именно: качеството на кредитор на ищеца
спрямо първия ответник, като вземането трябва да е възникнало преди извършване
на атакуваната сделка; наличие на действие, с което се уврежда кредитора;
длъжникът да е знаел за това увреждане и да е налице знание от страна на
третото лице за увреждането на ищеца с атакуваната сделка.
Настоящата инстанция приема,
че в случая от представените по делото доказателства не се установява наличието
на първия елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД – ищецът „Йобекс
България”ООД да има качеството на кредитор спрямо първия ответник С.П., което води до извод за неоснователност
на предявения иск. Многобройната и непротиворечива практика на ВКС приема, че
страната, която е поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, установява качеството си
на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане –
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е обусловено от
установяването му с влязло в сила съдебно решение. Съдът по павловия иск не може
да проверява дали съществува вземането, което легитимира ищеца като кредитор,
освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Увреденият има
интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде
променено действителното правно положение и с прогласяване на
недействителността на увреждащата сделка се променя правната сфера на
ответника. Увреденият кредитор няма интерес от павловия иск и той е недопустим,
когато правната промяна вече е настъпила на друго основание или когато
действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, т.е.
увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание. В този смисъл са
постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 131/16.06.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 4996/2013 г. на III г.о., решение № 35/12.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1783/2017 г.
на III г.о., решение №
639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/209 г. на IV г.о. и др.
Имайки предвид изложеното,
съдът счита за неоснователно направеното в отговорите от ответниците възражение,
че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не твърди, че за него
съществува ликвидно вземане от ответника.
За да обоснове
качеството си кредитор, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
навежда твърдения, че на 04.08.2014 г. ответникът С.П. като управител е
изтеглил от банковата сметка на дружеството сумата от 46 000.00 лв., от
която не е имало необходимост към тази дата, а на 05.08.2014 г. е предоставил
кредит на П.Д.Д. в размер на 100 000.00 лева., с който го е финансирал
като физическо лице с пари на „Йобекс България” ООД. От представените по делото писмени
доказателства, заключенията на основното и допълнително заключения по допусната
съдебно-икономическа експертиза по безспорен начин се установява, че на 01.08.2014 г., а не на
04.08.2014 г., ответникът С.П. е изтеглил с нареждане разписка от сметката на
„Йобекс България”ООД в „УниКредит Булбанк”АД сумата 46 000.00 лв., която
сума е отчетена и заведена по прихода на счетоводна смета „Каса” в лева на 04.08.2014
г., рег. № 31/1 на основание ПКО № 3 от 01.08.2014 г. Според заключението на
експерта на 01.08.2014 г. наличността на сметка „Каса” в лева е била
46 247.08 лв. и с отчетените от ответника 46 000.00 лв. салдото е
нараснало на 92 247.08 лв. При извършената проверка вещото лице е
констатирало, че през м.август
На следващо място от приетото
допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че към 01.08.2014 г. по
салдото в личната депозитна сметка на ответника С.П. в „Интернешънъл Асет банк”
е имало сума в размер на 132 955.30
лв. На 05.08.2014 г., когато е осъществен кредитен превод по сметка на П.Д.Д. в
размер на 100 000.00 лв. на основание договор за заем, тази сума е била
налична по сметката на наредителя.
При тези
доказателства настоящата инстанция счита, че ищецът не обоснова качеството си
на кредитор – титуляр на парично вземане по отношение на ответника С.П., което е
възникнало преди сключването на договора за цесия на 17.11.2017 г., с който С.П.
е прехвърлил на „Финансови анализи СДР”ООД вземанията си от длъжника П.Д.Д..
Съдебният състав
намира, че при установената липса на една от предвидените в закона предпоставки
за уважаването на иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно
качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник, не следва да обсъжда
наличието на останалите елементи от фактическия състав. Поради изложените
съображения само на това основание предявеният от „Йобекс България”ООД против С.П. и „Финансови анализи
СДР”ООД иск за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договора за цесия от
17.11.2017 г., като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Съдът
счита, че изложените от пълномощника на ищеца в писмената защита доводи за
издаден от П.Д.запис на заповед за сумата 100 000.00 лв., която „Йобекс България”ООД е предявило за
плащане на 04.06.2018 г. и по повод на която е образувано т.д. № 44/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч, са неотносими към настоящия спор и не следва да
се обсъждат. На първо място такъв запис на заповед не е представен по делото и
тези възражения се правят за пръв път в писмената защита. Неотносими към
предмета на делото са и съдържащите се в приложеното досъдебно производство №
59/2016 г. разходни касови ордери за получени от други лица суми, които се
обсъждат в представената от ищеца писмена защита. Не са годни доказателства по
ГПК и протоколите за разпит на свидетели по досъдебно производство № 59/2016
г., тъй като същите не са допуснати и разпитани от настоящия съдебен състав.
При този изход на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените по делото разноски, като съобрази направеното от
пълномощника на „Йобекс България” ООД възражение с пр.основание чл.78, ал.5 от ГПК. Цитираната разпоредба допуска при прекомерност на заплатено от страната
адвокатско възнаграждение с оглед сложността на делото, в случая от ответниците,
съдът да го присъди в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В процесния случай цената на
предявения иск е 70 000.00 лв. съгласно приетото от съда в определение №
36/15.01.2018 г. Според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за защита
в производството по дела с определен интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830.00
лв. плюс 3% за горницата над 10 000.00 лв. Следователно минималния предвиден
размер на адвокатското възнаграждение е 2905.10 лв. От представената по делото фактура
№ 22 от 05.09.2018 год. се установява, че размера на платеното адвокатско
възнаграждение от страна на „Финансови анализи СДР”ООД с включен ДДС на Адвокатско дружество „И. и съдружници” е 10
800.00 лв. Процесуалният представител на ответника „Финансови анализи СДР”ООД е
защитавал интересите му срещу предявения иск, като е изготвил и представил
отговор на исковата молба и се е явявал редовно на проведените шест съдебни
заседания. В настоящето производство са изяснявани факти относно наведените от
ищеца в исковата молба твърдения, което е изисквало участието му в събирането
на доказателства. Въпреки това делото не представлява особена фактическа и
правна сложност, предвид което ищцовата страна не следва да бъде натоварвана с уговореното от ответника и адвокатско
дружество възнаграждение, което е в размер близо четири пъти по-висок от
предвидения минимален размер. Поради изложените по-горе съображения и с оглед
фактическата и правна сложност на казуса съдът намира, че същото следва да бъде
намалено и ищецът осъден да заплати на ответника „Финансови анализи СДР”ООД
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 6000.00 лв. Съдът
не следва да начислява ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, тъй
като съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, тъй като
данъкът е публично вземане и не е неразделна част от възнаграждението.
От страна на ответника С.П.
е направено искане за заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на сумата от 10 800.00 лв. Изявлението за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38,
ал.1 от ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА
е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски,
съобразно правилата на чл.78 от ГПК. В случая в представения със списъка на
разноските договор за правна защита и съдействие е посочено, че оказаната
правна помощ и съдействие по делото е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При
този изход на процеса и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА с оглед направеното искане от пълномощника на
ответника С.П. и възражението на ищеца с
правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, „Йобекс България”ООД следва
да бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „И. и съдружници”,
което е упълномощил да го представлява, възнаграждение
в размер на сумата 6 000.00 лв. При определянето на този размер съдът изхожда от изложените
по-горе съображения при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение на ответника „Финансови анализи СДР”ООД.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йобекс България" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район „Слатина", ж.к. „Гео Милев",
ул. „Коста Лулчев" № 10, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Л.С.
с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.София, ул. „Хан Аспарух" №
35, етаж 1, офис № 3 - Адвокатско дружество „Савова" против С.П.,
гражданин на Република Италия, ЛНЧ: **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, с документ за самоличност ********* и "Финансови анализи СДР"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Ловеч, с.
Деветаки 5555, ул. „Деветашка пещера" №4, представлявано от управителя Р.Ф.Ф.
иск за обявяване на
основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна по отношение на него на Договор за цесия от 07.11.2017
год., с който С.П., гражданин на Република Италия, ЛНЧ: **********, е
прехвърлил па "Финансови анализи СДР" ЕООД, ЕИК: *********,
вземанията си от П.Д.Д., ЕГН: ********** в размер на главница - 100 000 лева,
произтичащи от Договор за заем от 01.08.2014 год., сключен между С.П. като
Заемодател и П.Д.като Заемополучател.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК „Йобекс България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Слатина", ж.к. „Гео Милев", ул. „Коста Лулчев" № 10, вх.1,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя Л.С. с адрес за връчване на съобщения
и призовки: гр.София, ул. „Хан Аспарух" № 35, етаж 1, офис № 3 -
Адвокатско дружество „Савова" да заплати на "Финансови анализи
СДР" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община
Ловеч, с. Деветаки 5555, ул. „Деветашка пещера" №4, представлявано от
управителя Р.Ф.Ф. направените по делото разноски в размер на сумата 6 000.00
лв. /шест хиляди лева/.
ОСЪЖДА на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА „Йобекс България" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Слатина", ж.к. „Гео
Милев", ул. „Коста Лулчев" № 10, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Л.С. с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.София, ул. „Хан
Аспарух" № 35, етаж 1, офис № 3 - Адвокатско дружество „Савова" да
заплати на Адвокатско дружество „И. и съдружници” възнаграждение в размер на сумата 6 000.00
лв. /шест хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: