Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-190 23.04.2021г. гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори
въззивен състав
На двадесет и пети август 2020
година
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Ани Цветанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1628 по описа за
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 69 от
03.04.2019г., постановено по гр. дело № 727/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър е прието за установено, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във връзка
ал. 194, ал. 2 от ГПК, по заявеното от ищеца Р.В.Х., собственик на ап. *, ж.г.*,
в.с. „Елит III“, к.к. „Слънчев бряг-запад“, Община Несебър, област Бургас с
адрес за призоваване: гр. П., ул. „Г. Г.“ № *оспорване на истинността на
представения от ответника протокол по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС с
посочена дата на залепване – 14.06.2018г., че оспорването не е доказано.
С цитираното решение е прието
за установено, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 194, ал. 2
от ГПК, по заявеното от ищеца Р.В.Х. оспорване на истинността на представената
от ответника книга на Етажната собственост - част първа и част втора (т.ІІ и
т.ІІІ от делото), че оспорването не е доказано.
С цитираното решение е
отхвърлен иска на Р.В.Х. с правно основание основание чл. 124 от ГПК да се
приеме за установено спрямо Етажна собственост на ваканционно селище /в.с./
„Елит III“, в сграда с идентификатор 51500.507.293.1, в имот с идентификатор
51500.507.293, гр. Несебър, КК Слънчев бряг - запад, Община Несебър, обл. Бургас
/ЕС- в.с. „Елит ІІІ/, представлявана от С. С. Д- М. в качеството й на
Председател на Управителния съвет на ЕС, че ваканционно селище (в.с.) „Елит
ІІІ“, изградено в имот с идентификатор 51500.507.293, гр. Несебър, КК Слънчев
бряг - запад, община Несебър, обл.Бургас е „Жилищен комплекс от затворен тип“
по смисъла на §1, т. 3 от ЗУЕС, като неоснователен.
С цитираното решение е
отхвърлен иска на Р.В.Х. за обявяване на решенията на Общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в Етажна собственост на ваканционно селище (в.с.) „Елит
III“, в имот с идентификатор 51500.507.293, гр. Несебър, КК Слънчев бряг -
запад, община Несебър, обл. Бургас (ЕС- в.с. „Елит III“), представлявана от С.
С. Д- М. в качеството й на Председател на Управителния съвет на ЕС, проведено
на 06.06.2018г., от 11.00 часа и на 07.06.2018г. от 11.00 часа и вписани в
протокола на същото по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред за нищожни,
като неоснователен.
С цитираното решение са
отменени Решенията на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти
в Етажната собственост на ваканционно селище (в.с.) „Елит III“, в имот с
идентификатор 51500.507.293, гр. Несебър, КК Слънчев бряг - запад, община
Несебър, обл. Бургас (ЕС- в.с. „Елит III“), представлявана от С. С. Д- М. - в
качеството й на Председател на управителния съвет на ЕС, проведено на
06.06.2018г., от 11.00 часа и на 07.06.2018г от 11.00 часа и вписани в протокол
от същите дати по т. 1 и т. 4 от Протокола, а именно: По т. 1 – Одобряването на
годишния отчет и доклад на управителя на етажната собственост за периода
07.06.2017-06.06.2018, копие от който се прилага към протокола от събранието
и става неразделна част от него“, като
незаконосъобразно и по т. 4 - Дължимата от всеки собственик вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода 07.06.2018г.-06.06.2019г. се определя в
месечен размер, представляващ произведението на общата квадратура на
притежавания от съответния собственик обект/и (разгъната застроена площ и общи
части) и 0, 40 лв. и следва да се заплаща до 10- то число на всеки месец, като
първото плащане следва да се извърши на 10.06.2018г.“, като незаконосъобразно.
С цитираното решение са
отхвърлени исковете на Р.В.Х. против Решенията на Общо събрание /ОС/ на
собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на ваканционно
селище (в.с.) „Елит III“, в имот с идентификатор 51500.507.293, гр. Несебър, КК
Слънчев бряг - запад, община Несебър, обл.Бургас (ЕС- в.с. „Елит III“),
проведено на 06.06.2018г., от 11,00 часа и на 07.06.2018г. от 11,00 часа и
вписани в протокол от същите дати, представлявана от С. С. Д- М. в качеството й
на Председател на управителния съвет на ЕС по точки 2 (втора), т.3 (трета), и т.5 (пета), като
неоснователни.
Против първоинстанционното
решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3729/20.05.2019г. по описа на
Районен съд - Несебър от Р.В.Х., в частта, в която е прието за установено, че
оспорването на представения от ответника Протокол по смисъла на чл. 16, ал. 7
от ЗУЕС и книга на Етажната собственост са останали недоказани, както и в
частта, в която е отхвърлен иска на Р.В.Х., с който се претендира да бъде
прието за установено, че ваканционното селище Елит е „жилищен комплекс от
затворен тип“. Решението се атакува в частта, в която е отхвърлена претенцията
на ищеца да бъдат обявени за нищожни решенията, взети на проведеното Общо
събрание на Етажната собственост на 06.06.2018г. и на 07.06.2018г. Решението се
атакува и в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищцовата страна да
бъдат отменени конкретни решения, взети на Общото събрание на ЕС, проведено на
06.06.2018г. и на 07.06.2018г. В жалбата се посочва, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира се решението в
атакуваните му части да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат отменени взетите решения на ОС на ЕС като
нищожни, респективно – незаконосъобразни всички решения на ОС на собствениците
на ЕС на ваканционно селище Елит ІІІ, к.к. Слънчев бряг, Община Несебър.
Пред настоящата инстанция са
допуснати и приети нови доказателства.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично поддържа своята въззивна жалба и счита, че следва да бъде
уважена.
Ответната страна по
депозираната въззивна жалба – Етажната собственост на ваканционно селище Елит
ІІІ, к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, представлявана от Владимир Емилов
Трендафилов в качеството му на Председател на УС на ЕС депозира по делото
писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Посочва се, че наведените твърдения във
въззивната жалба са неоснователни, а във въззивната жалба не се сочи точно в
какво се изразява неправилното приложение на материалния закон. В отговора се
излагат подробни и конкретни съображения, сочещи на правилно изградени изводи
от първоинстанционния съд. Изразява се становище по отправените доказателства.
Против първоинстанционното
решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3514/10.05.2019г. по описа на
Районен съд – Несебър от Етажните собственици на сграда с идентификатор
51500.507.293.1 във Ваканционно селище „Елит ІІІ“ в имот с идентификатор
51500.507.293 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър в
частта, в която ищцовата претенция е уважена и са отменени две от петте
атакувани решения на проведеното ОС на ЕС, а именно – решението по т. 1 и
решението по т. 4 от дневния ред. В жалбата се претендира да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде отменено постановеното първоинстанционно
решение в атакуваната му част и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищцовата
страна. В жалбата се посочва, че в тази му част атакуваното решение е
неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано, а изтъкнатите аргументи на съда
за отмяна на решенията са неправилни.
В съдебно заседание
въззивната страна – ответник в първоинстанционното производство чрез своя
процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде
уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба на ЕС на ваканционно селище Елит ІІІ, к.к. Слънчев бряг,
Община Несебър – Р.Х. депозира по делото писмен отговор, в който отправя
възражения по допустимостта на въззивната жалба, а в случай, че съдът счете, че
същата е допустима, то същата да бъда отхвърлена като неоснователна. В отговора
се посочва, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е правилно,
обосновано е и кореспондира със събраните по делото доказателства.
По делото е депозирана и
частна жалба от страна на ответната Етажна собственост с вх. №
6552/19.08.2019г. по описа на Районен съд – Несебър против Определение № 834 от
05.07.2019г., постановено по гр. дело № 727/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър, с която се претендира атакуваното определение да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъде
уважена молбата на процесуалния представител на етажната собственост по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК. В жалбата се посочва, че постановеното определение е
неправилно, а цитираната в мотивите практика е неотносима. Посочва се, че съдът
неправилно е приел, че делото не се характеризира с правна и фактическа
сложност, както и с оглед тежестта на ответната страна да опровергае наведените
от ищеца правни и фактически аргументи за незаконосъобразност на обжалваните
решения, така и относно оспорване на твърденията, че процесният комплекс
съставлява жилищна сграда от затворен тип – респективно – че взетите решения са
нищожни. Посочва се, че делото се отличава и с правна сложност, доколкото по
поставения с исковата молба правен спор – дали наличието на обективни признаци
на жилищен комплекс от затворен тип предполага априори приложение на специалния
ред на ЗУЕС за режима на управление и поддръжка на общите части, липсва
установена задължителна съдебна практика, включително и по въпросите дали
режимът на управление на жилищен комплекс от затворен тип дерогира правомощията
на органите на ЕС и прави решенията им нищожни.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск от Р.В.Х. против
Етажна собственост на ваканционно селище (в.с.) „Елит III“, в сграда с
идентификатор 51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293,
гр. Несебър, КК Слънчев бряг - запад, община Несебър, обл. Бургас (ЕС- в.с. „Елит
ІІІ), представлявана от „Спа Дизайн България“ ЕООД, с който се претендира на
основание чл. 124 от ГПК да бъде прието за установено, че ваканционно селище
Елит ІІІ, изградено в имот с идентификатор 51500.507.293 – гр. Несебър, КК
Слънчев бряг – запад, Община Несебър, обл. Бургас е „Жилищен комплекс от
затворен тип“ по смисъла на § 1, т. 3 от ЗУЕС.
Предявен е иск от Р.Х. против
Етажна собственост на ваканционно селище (в.с.) „Елит III“, с който се
претендира да бъдат обявени всички решения, приети на проведеното Общо събрание
на Етажната собственост н 06.06.2018г. и на 07.06.2018г. за нищожни.
Предявен е иск от Р.Х. против
Етажна собственост на ваканционно селище (в.с.) „Елит III“ за отмяна на
решенията на Общото събрание, проведено на 06.06.2018г., от 11,00 часа и на
07.06.2018г от 11,00 часа във ваканционно селище „Елит III“, к.к.“Слънчев бряг-
запад“, на собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на
ваканционно селище „Елит III“, в имот с идентификатор 51500.507.293, гр.
Несебър, кк Слънчев бряг - запад, община Несебър, обл. Бургас.
В исковата молба се
претендира на основание чл. 26 от ЗЗД да бъдат обявени за нищожни взетите на
проведеното ОС на ЕС решения, като се сочи, че същите са незаконосъобразни
поради взети, като такива при допуснати съществени нарушения на процедурата и
материалния закон, касаещи свикването на събранието, оповестяване на протокола,
приемане на решения извън оповестения дневен ред и приети в противоречие със
ЗУЕС и при липса на изискуем законов кворум. В исковата молба се посочва, че
сочените нарушения са от такъв характер, че водят до нищожност, респективно –
до незаконосъобразност на взетите решения. В исковата молба се посочва, че
взетите решения на проведеното на 06.06.2018г. са нищожни поради това, че са
взети от некомпетентен орган извън рамките на неговите правомощия в противоречие
с материалния закон, целейки да го заобиколят. Посочва се, че ваканционното
селище се състои от девет жилищни сгради, изградени в урегулиран поземлен имот,
заграден с ограда, приет е и Правилник за вътрешния ред на проведеното на
06.06.2017г. Общо събрание, по силата на който е въведен пропускателен режим и
контролиран достъп - тоест – касае се за
жилищен комплекс от затворен тип и не е в правомощието на ОС на ЕС да взима
решения за управлението на общите части на сградите във ваканционното селище –
взети са решения извън рамките на законовите правомощия при липса на изискуем
кворум. Посочва се, че тъй като комплексът се състои от девет жилищни сгради,
изградени в урегулиран поземлен имот всяка една от сградите е в режим на етажна
собственост и в случая присъствалите на проведеното ОС на ЕС не са били избрани
с решение на ОС на съответната етажна собственост по съответния ред, за да
участват в съвместно Общо събрание – тоест – не са взети решения от компетентно
по закон ОС на ЕС, а само са вписани решения в протокола от 06.06.2018г. и
07.06.2018г., което безспорно обуславя тяхната нищожност.
В исковата молба се посочва и
обстоятелството, че е налице грубо нарушение на процедурата при провеждане на
събранието и приемане на решения в противоречие с материалния закон – не е
връчена покана на самия ищец, не са разлепени покани на входните врати на
жилищните сгради. Отделно от това се посочват и доводи за незаконосъобразност
на всяко едно от взетите решения на проведеното на 06.06.2018г. ОС на ЕС.
В хода на производството
ищецът е оспорил датата и съдържанието
на поканите за свикване на общото събрание, както и представената книга на
етажната собственост и с нарочни определения съдът е открил производство по
оспорването на тези документи.
Ответната етажна собственост
депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че предявеният
иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че ваканционното
селище Елит ІІІ е „жилищен комплекс от затворен тип“ е недопустим, тъй като в
нормативната уредба липсва правна норма, която да предвижда установяването на
посочения от ищеца факт да се извършва по исков ред. Посочва се, че предявеният
иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че взетите решения на
Общото събрание на ЕС са нищожни също е недопустим. По отношение на
основателността на предявения иск за отмяна на всички взети решения на
проведеното Общо събрание на ЕС в отговора на исковата молба се посочва, че се
оспорва твърдението, че се касае за девет отделни сгради, а напротив – твърди
се, че посочената сграда има девет отделни входа и представлява една единна в
конструктивно отношение сграда и всички присъствали на процесното събрание лица
са собственици на самостоятелни обекти в тази сграда. В отговора на исковата
молба се посочва, че цялата конструкция на сградата има общ сутеренен етаж, в
който са разположени гаражните клетки и това означава, че всички така наречени
„секции“ имат общ сутеренен етаж и обща основа. Излагат се съображения по основателността
на предявените искове за отмяна на всяко едно от взетите решения на проведеното
Общо събрание на ЕС на 06.06.2018г. и на 07.06.2018г.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
По отношение на предявения иск от ищеца Р.В.Х., с който се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ответната етажна собственост, ваканционно
селище Елит ІІІ, изградено в имот с идентификатор 51500.507.293 – гр. Несебър,
Курортен комплекс Слънчев бряг – запад, Община Несебър, обл. Бургас е „жилищен
комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т. 3 от ЗУЕС, съдът съобрази следното:
По отношение на
така предявения иск, първоинстанционният съд е постановил решение, с което е
отхвърлил претенцията, като е приел, че законодателят е възприел, че жилищният
комплекс от затворен тип се учредява с изрично волеиязвление от страна на определени
от закона лица, направено в предвидена от закона форма, а не е възприел
разрешението според което жилищният комплекс от затворен тип да възниква по
силата на закона. Съдът е приел, че изхождайки от легалната дефиниция и
разкритите в нея правни белези на жилищния комплекс от затворен тип се налага
извода за необходимостта от наличието на сключен Договор по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС и неговото вписване, за да възникне жилищен комплекс от затворен тип.
Съдът е приел, че по делото нито се твърди, нито се представят доказателства да
е изпълнено това изискване на закона – наличие на сключен Договор по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС и на това основание е приел, че предявеният иск е
неоснователен.
На основание чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. На
основание ал. 4 от цитираната разпоредба може да се предяви иск за установяване
истинността или неистинността на един документ. Искът за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, предвидени в закон.
В конкретния
случай – предявеният иск, с който се претендира да бъде установено, че
ваканционното селище е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. 3
от ЗУЕС безспорно е иск, с който се претендира да бъде установено със сила на
присъдено нещо установяването на един факт, но за да бъде допустим такъв иск
следва в закон да бъде предвидена възможността установяването на този факт с
правно значение. Законът обаче не предвижда възможността установяването със
сила на присъдено нещо на факта дали един жилищен комплекс е от затворен тип по
смисъла на § 1, т. 3 от ЗУЕС. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
така предявеният иск е недопустим и производството по отношение на него следва
да се прекрати. Като е постановил решение по тази претенция,
първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да
бъде обезсилено и вместо него да се прекрати производството по така предявения
иск.
По отношение
на предявения иск от ищеца Р.В.Х., с който се претендира да бъде прието за
установено, че взетите решения на проведеното Общо събрание на 06.06.2018г. и
на 07.06.2018г. са нищожни, съдът съобрази следното:
По
отношение на така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че едно
решение на ОС на ЕС може да бъде нищожно когато редът на закона е изключен,
защото етажната собственост не съществува или дори да съществува, е налице
отклонение от чл. 2 или чл. 3, но е намерил, че на това основание взетите
решения от ОС на ЕС не са нищожни и е отхвърлил така предявената претенция.
С
оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение №
39 от 19.02.2013г., постановено по гр. дело № 657/2012г. по описа на ВКС на РБ,
Решение № 654 от 01.10.2009г., постановено по гр. дело № 1506/2008г. по описа
на ВКС на РБ и Определение № 482 от 17.10.2017г., постановено по гр. дело № 11/2017г.
по описа на ВКС на РБ се приема, че решенията на общото събрание на етажната
собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани и
за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Прието е, че тези
решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите
на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на
етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Законът - ЗС,
ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност.
Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и
ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание
на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването
на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се
приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се
прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от
ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.
40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани,
като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната
собственост - чл.
40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата
и при неспазване на императивни правни норми.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция приема, че по предявен иск за нищожност на взети решения
на проведено общо събрание на етажната собственост е неприложим Закона за
задълженията и договорите, а се прилагат правилата на Закона за управление на
етажната собственост, включително и по отношение на посочения срок за
предявяване на претенцията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, тоест – само в срока по
този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост независимо
от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност.
В
конкретния случай – както бе отбелязано по-горе искът от страна на Р.Х. е
предявен в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и наведените
съображения за нищожност на взетите решения на проведената етажна собственост,
съдът е следвало да вземе предвид като част от претенцията по реда на чл. 40 от ЗУЕС и с оглед на искането за отмяната на тези решения да обсъди и вземе
предвид и изложените съображения за тяхната нищожност, но не и да ги приема
като самостоятелен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД и да се произнася по
основателността на претенцията, приемайки я за неоснователна.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че разгледаният като самостоятелен
иск за прогласяване нищожност на решенията на проведеното общо събрание на
етажната собственост е недопустим и постановеното решение следва да се
обезсили, а производството по този иск да се прекрати.
Дори
и да се приеме – с оглед на изолираната съдебна практика на ВКС на РБ, че е
допустим иск за прогласяване нищожността на приети на ОС на ЕС решения на
следните основания – ако такива решения не са взети, ако вземането на решение е
изключено от самия закон и в случай, че Общото събрание е упражнило правомощия,
каквото ЗУЕС не предвижда, то следва да се посочи, че в конкретния случай дори
не се твърди такива пороци да са налице. Действително ищецът твърди, че взетите
решения са нищожни, но пречупено през призмата на основното му твърдение, че
ваканционния комплекс се състои от девет отделни сгради, които следва да
образуват девет отделни етажни собствености, който порок в случай, че се
установи води до незаконосъобразност на взетите решения и не може да се подведе
под хипотезата, че Общото събрание е упражнило правомощия, каквито ЗУЕС не
предвижда. Твърденията, че решенията на проведеното Общо събрание не са взети,
а само са вписани в протокола отново се обосновават с твърдението, че това Общо
събрание не е имало необходимата компетентност да вземе такива решения поради
това, че не следва да се образува Етажна собственост от всички собственици,
притежатели на самостоятелни обекти. Соченият порок обаче (в случай, че се
установи, че е налице) отново би довел до незаконосъобразност на взетите
решения, а не до тяхната нищожност, тъй като по делото не се твърди да е налице
решение, което не е било обсъждано на проведеното Общо събрание или да не е
взето конкретно решение, въпреки това обаче такова да е вписано в Протокола от
проведеното Общо събрание, а твърдението е в контекста на оплакването отново от
порока, че не следва да бъде провеждано Общо събрание на всички собственици, а
на всяка една от секциите на сградата поотделно, тъй като всяка една от тези
секции има характеристиката на отделна сграда.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че и на това основание предявеният иск, с който се
претендира да бъде прието за установено, че взетите решения на проведеното Общо
събрание на Етажната собственост са нищожни е недопустим, тъй като сочените
пороци на тези решения водят до тяхната евентуална незаконосъобразност.
По отношение
на предявения иск, с който се претендира да бъдат отменени като
незаконосъобразни, взетите решения на проведеното на 06.06.2018г. и на
07.06.2018г. Общо събрание на Етажната собственост на ваканционно селище Елит
ІІІ, настоящата инстанция намира за установено следното:
Предявеният иск
с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е предявен в предвидения от закона
преклузивен срок и е допустим – по делото е представен Протокол от
14.06.2018г., от който е видно, че е обявен на етажните собственици изготвения
протокол от проведеното ОС на ЕС (лист 430 от първоинстанционното
производство), а искът е предявен на 12.07.2018г. – тоест в рамките на
30-дневния срок предвиден в чл. 40 от ЗУЕС и следва да бъде разгледан по
същество.
В своята искова
молба, ищецът твърди, че решенията на проведеното на 06.06.2018г. и на
07.06.2018г. Общо събрание на Етажната собственост са незаконосъобразни, тъй
като сградата, която всъщност представлява ваканционно селище Елит ІІІ се
състои не от девет отделни секции (входа), а от девет отделни сгради и всяка
една от тези сгради като отделна етажна собственост следва да има своите
собствени органи на управление и да провежда самостоятелни общи събрания и
съответно – да приема решения за управлението на конкретната сграда. В този
смисъл – като е проведено едно Общо събрание на собствениците, притежаващи
самостоятелни обекти в сградата (при наличие на девет отделни сгради в режим на
етажна собственост, които следва да имат самостоятелни събрания), ищецът счита,
че изначално е нарушена процедурата по свикването, провеждането и приемането на
решения на това Общо събрание на ЕС.
Спорният въпрос
в настоящото производство остава въпроса дали процесната сграда, отразена в
кадастъра с идентификатор 51500.507.293.1 е една сграда, която има девет входа
или се касае за девет различни сгради, които по реда на ЗУЕС следва да имат
собствени и самостоятелни органи да управление и да организират самостоятелни
общи събрания.
Следва да се
отбележи, че първоинстанционният съд е приел, че се касае за една сграда с
девет отделни входа, стъпвайки единствено на представената скица-схема на
имота, изд. от СГКК – Бургас и не е обсъждал никакви други доводи на страните,
както и не е допуснал исканата техническа експертиза за установяване на
твърдяните факти.
Пред настоящата инстанция е извършена единична съдебно-техническа
експертиза от 02.03.2020г., която е оспорена от въззивника и е допуснато
извършването на тройна съдебно-техническа експертиза. Първоначално вещите лица в своето заключение посочват, че
са изградени шест сгради, разделени с конструктивна фуга, а именно – жилищна
сграда 1, състоящата се от жилищни секции 1, 2 и 3, жилищна сграда 2, състояща
се от жилищна секция 4, жилищна сграда 3 състояща се от жилищна секция 5,
жилищна сграда 4, състояща се от жилищна секция 6, жилищна сграда 5, състояща се
от жилищна секция 9 и жилищна страда 6, състояща се от жилищни секции 7 и 8.
Изрично в своето заключени вещите лица посочват, че подземният гараж, който е
разположен на сутеренния етаж на секции от 2 до 9 включително и
представлява общо помещение с подход на
колите от секция 4, което съдържа маневрено хале и паркоместа с пешеходни
изходи към стълбищните клетки на всяка от деветте секции. Впоследствие – в
съдебно заседание вещото лице С. посочва, че върху фундаментната плоча са
изградени носещите колони и е изграден сутеренен етаж, след който има
конструктивни фуги, които разделят следващите етажи над земята на шест секции,
но сградата е една, защото конструктивно и функционално е свързана помежду си в
сутеренния етаж, който е един. Вещото лице Е. посочва, че фундаментът на
сградата не е общ, конструкцията на сградата е скелетна и при тази конструкция
тухлените зидове не са носещи. Вещото лице посочва, че там където е изграден
подземния гараж няма никакви зидове, а се виждат само колоните на конструкцията
и на всички секции няма преградни зидове, които съществуват нагоре по етажите.
Вещите
лица по допуснатата тройна експертиза, както и вещото лице по единичната
експертиза са единодушни, че изграденият подземен гараж е разположен на
сутеренния етаж на секции от 2 до 9 включително и представлява общо помещение с
подход на колите от секция 4, което съдържа маневрено хале и паркоместа с
пешеходни изходи към стълбищните клетки на всяка от деветте секции. Вещото
лице, депозирало единичната експертиза изрично посочва, че от всяка секция има
достъп до общия подземен гараж, обектите с обществени функции и басейна. Тези
изводи на вещите лица не са оспорени от страните по делото, а и се подкрепят от
останалите по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че по делото не може да се приеме, че са налице девет отделни
сгради, тъй като в изградената сграда е налице етаж, до който етаж достъп има
от всяка една от изградените секции и
съответно – от този етаж може да се достигне до всяка една от секциите. При
това положени, настоящият състав намира, че сградата е функционално и
конструктивно свързана и от всяка една секция има достъп до всяка друга секция
(през партерния етаж) и не може да се приеме, че са налице самостоятелни
обекти, всеки от които осигурява достъп до част от самостоятелните обекти –
каквато е характеристиката на един отделен вход (респективно – на отделна
самостоятелна сграда).
С
Решение № 53 от 11.03.2016г., постановено по гр. дело № 4753/2015г. по описа на
ВКС на РБ, ІІІ г.о. – постановено по чл. 290 от ГПК е допуснато касационно
обжалване по въпроса – каква степен на обособеност и по какви признаци
(функционален, конструктивен или друг признак) трябва да притежават отделните
входове в сграда с повече от един вход, за да е възможно да се осъществява
управление по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС във всеки отделен вход. В отговор
на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение, ВКС на РБ е приел, че съгласно чл. 8, ал. 2 когато сградата е с повече
от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход.
Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите
части и спазването на вътрешния ред в сградата в режим на ЕС, както и контрола
върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите
по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС намира
приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти съществуват два и
повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от самостоятелните
обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните
обекти (а не всички), това е основание управлението й да се извършва от
самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в
сградата, които тя обслужва. Именно наличието на обособеност/относителна
самостоятелност, при която отделният вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти – които и единствено обслужва/респективно не
обслужва и други части (обекти на сградата), би позволило ефективно
самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС на съответните общи
части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и
правила за вътрешен ред. Този извод се подкрепя и от останалите доказателства
по делото – издаденото е едно Разрешение за строеж на сградата - № 147 от
21.09.2004г., изд. от Община Несебър, както и едно Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 196/19.08.2005г., изд. от Община Несебър, а не са
издадени такива разрешения за девет самостоятелни сгради, всяка от които
подлежи на самостоятелна преценка за наличие на предпоставките за издаване на
разрешение за строеж и съответно – въвеждане в експлоатация на строежа. Нещо
повече –здаденото на основание чл. 152 ат ЗУТ Разрешение за строеж на сградата
- № 147 от 21.09.2004г., изд. от Община Несебър се отнася за цялата сграда, а
на основание чл. 152, ал. 1 от ЗУТ разрешението за строеж се издава за целия
строеж, а на основание ч. 152, ал. 2 от ЗУТ разрешението за строеж може да се
издава и за отделни етапи на строителството, които могат да се изпълняват и
използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата –
при условие, че се завършва архитектурно-пространственото и фасадно оформяне на
всеки етап от строителството. При положение, че е издаденото Разрешение за
строеж само за сградата, то следва да се направи извод, че не са налице обекти,
които да могат да изпълняват и използват самостоятелно, за да може за тях да се
издаде самостоятелно разрешение за строеж.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че по делото не се установи по безспорен
начин всяка една от деветте секции на сградата да осигурява достъп до част от
самостоятелните обекти и да обслужва само
тях, поради което и не може да се приеме, че всяка една от тези
секции е обособена самостоятелна етажна
собственост, за да се приеме, че валидно и законосъобразно е да се свиква Общо
събрание на ЕС на всяка една от деветте секции поотделно. Както бе отбелязано
по-горе от събраните по делото доказателства се установява, че разположението
на самостоятелните обекти и общите части са такива, че ползването на гаражния
етаж не може да се отдели по самостоятелни входове. В този смисъл, БОС намира,
че в конкретния случай всеки от входовете на сградата осигурява достъп до
всички самостоятелни обекти и не може да се приеме, че всеки от входовете осигурява
достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти. С оглед на изложеното не
е налице основание управлението на един отделен блок да се извършва от
самостоятелна етажна собственост, учредена от собствениците на обектите в
сградата, които тя обслужва. По делото се установява, че не е налице
обособеност и относителна самостоятелност, при която отделна секция да даде
достъп само на част от индивидуално притежаваните обекти – а само в този случай
би било възможно самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС на
съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите
от нея решения и правила за вътрешен ред.
Мотивиран
от изложеното, БОС намира, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС за провеждане на Общо събрание само между собствениците на част от
самостоятелните обекти и по този начин не може да се приеме, че е опорочена
самата процедура по свикване на Общото събрание, което да обхваща всички
собственици, притежаващи самостоятелни обекти в сградата. В този смисъл – не
може и да се приеме за основателно твърдението в исковата молба, че Общото
събрание на ЕС, свикано и проведено между всички собственици на самостоятелни
обекти в сградата няма компетентността да вземе решения, свързани с
управлението, ползването и поддържането на общите части на сградата и не може
да се приеме, че само на това основание взетите решения са незаконосъобразни.
Нещо
повече – не може да се приеме, че следва да се провежда Общо събрание на всяка
една от отделните секции, тъй като няма как да се установи частта от партерния
етаж каква принадлежност към всяка една секция е, тъй като както бе посочено
по-горе етажът е общ и обслужва цялата сграда.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че твърдението в исковата молба, че е налице
незаконен форум само на основание, че всяка една от деветте секции е
самостоятелна сграда и съответно – самостоятелна етажна собственост е
неоснователно и не могат решенията да бъдат отменени само на това въведено
основание.
След
изложеното, съдът следва да пристъпи към разглеждане на останалите въведени
твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на проведеното на
06.06.2018г. и на 07.06.2018г. Общо събрание на ЕС, поради което и намира
следното:
По
отношение на твърденията, че ОС на ЕС не е валидно свикано, настоящата
инстанция намира следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че ОС на ЕС е валидно свикано, като се е задоволил да изложи
единствено доводи за това, че е разлепена покана за свикването му, но не е
изложил мотиви относно възражението на ищеца, че въпреки отправено известие от
негова страна до Етажната собственост на основание чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС покана
не му е била изпратена на посочения от него адрес.
На
основание чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено
и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в
неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. На основание ал. 2
от цитираната разпоредба собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба съобщаването
по ал. 2 за провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на
лицата, които свикват общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес
в страната, включително чрез електронна поща, ако такива са посочени.
В
конкретния случай – по делото ищецът е депозирал Искане до Управителя на Етажната
собственост (лист 57 от първоинстанционното производство), от което е видно, че
е отправено искане на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС да му бъде предоставено
заверено копие от Протокол от проведено Общо събрание на ЕС на в.с. Елит ІІІ на
06.06.2017г. и 06.07.2017г. (една година преди процесното ОС на ЕС) на посочен
адрес на електронна поща, както и на посочен административен адрес – гр. П.,
Община П., ул. „Г. Г.“ № *. Видно от представеното Искане в него изрично е
посочено, че горепосочения административен адрес следва да се счита такъв по
реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, а настоящото уведомление по реда на същия член.
Следва да се отбележи, че в искането не е посочено изрично, че собственикът ще
отсъства повече от един месец от своя имот, а само се е задоволил да цитира
нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС и да посочи единствено административен адрес,
на който да му бъде изпратена евентуална покана за свикване на ОС на ЕС. В искането
не е посочен телефон, нито е посочен адрес на електронна поща, на която да му
бъдат изпратени книжа, както и не е посочен период, за който се отнася това
изявление. Видно от самото изявление то е достигнало до Управителя на ЕС на
19.06.2017г. и независимо от обстоятелството, че не съдържа всички изискуеми
реквизити, за да се приеме за уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС на посочения
адрес в това искане, а именно – гр. П., ул. „Г. Г.“ № *е изпратено съобщение с
обявено съдържание, а именно - копие от покана за свикване на ОС на ЕС,
насрочено за 06.06.2018г. с изрично посочване на обявения дневен ред на
събранието (лист 127 от първоинстанционното производство). Пратката е върната с
отбелязване, че същата не е потърсена от получателя, като същевременно е
посочено изрично, че е оставено известие на 25.05.2018г. На основание чл. 5 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581 от
27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ, бр. 45/2010г.
– в сила от 15.06.2010г.) препоръчаните пратки се доставят на адреса на
получателя срещу подпис. На основание ал. 3 от цитираните правила когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал.
2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. На основание чл. 14 от цитираните общи правила
пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на
получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите
условия на договора с потребителите. При това положение, съдът намира, че
пощенската пратка на Р.Х. е била връчена в съответствие с обявените общи
правила за условията за доставяне на пощенските пратки, поради което и следва
да се приеме, че същата е валидно връчена на адресата. Обстоятелството, че
подателят е посочил сам адрес, на който да му да бъдат връчени книжа от
Етажната собственост, изпратено му е съобщение на този адрес, оставено му е
известие от страна на пощенския оператор, след като не е могъл да бъде открит
на адреса и в определения срок той не се е явил, за да получи своята пратка
води до извода, че на ищеца е била връчена покана за свикване на ОС на ЕС за
дата – 06.06.2018г. и отправените от негова страна възражения в този смисъл са
неоснователни.
От
друга страна – дори и да се приеме, че на ищеца не е следвало да бъде изпращана
нарочна покана, предвид липса на изрично уведомяване по смисъла на чл. 13, ал.
2 от ЗУЕС, то по делото безспорно се установява, че поканата за насроченото ОС
на ЕС е била залепена на всеки един от деветте входа на сградата, подписана е
от лицето, което свиква Общото събрание – Управителя на Етажната собственост и
за удостоверяване на това обстоятелство е изготвен нарочен Протокол, подписан
от представител на дружеството – Управител на етажната собственост (лист 133 –
лист 148 от първоинстанционното производство).
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че е спазен реда за свикване на
насроченото за 06.06.2018г. Общо събрание на Етажната собственост на
ваканционно селище Елит ІІІ.
По
отношение на всяко едно от въведените възражения за незаконосъобразност за
всяко едно от приетите на проведеното Общо събрание на Етажната собственост на
ваканционно селище Елит ІІІ на 06.06.2018г. и на 07.06.2018г. решения, съдът
намира следното:
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка първа е прието следното
решение – „Одобрява годишния отчет и доклад на Управителя на ЕС за периода от
07.06.2017г. до 06.06.2018г., копие от който се прилага към протокола от
събранието и става неразделна част от него“. Първоинстанционният съд е приел, че
това решение е взето извън предварително съобщения дневен ред и го е отменил
приетото решение.
Въззивна жалба е постъпила от
страна на Етажната собственост.
Видно от представената по
делото Покана за свикване на ОС на ЕС за 06.06.2018г. точка първа от обявения
дневен ред е – „Годишен отчет и доклад на Управителя за периода от 07.06.2017г.
до 06.06.2018г.“ – тоест това обсъждане на годишния отчет и доклада на
Управителя е посочено в предварително обявения дневен ред, поради което и съдът
намира, че не се касае за взето решение, което да е извън предварително
обявения дневен ред. В този смисъл приетото решение не е незаконосъобразно и
претенцията същото да бъде отменено следва да бъде отхвърлена. Това налага
първоинстанционното решение в тази му част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният иск да
бъде отменено така приетото решение да бъде отхвърлен.
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка втора е прието следното
решение – „Приема годишен бюджет за приходите и разходите за периода от
07.06.2018г. до 06.06.2019г. съгласно приложения от „Спа Дизайн България“ ЕООД
проект, копие от който се прилага към протокола от събранието и стана
неразделна част от него“. Ищецът посочва, че това решение следва да бъде
отменено, тъй като не е бил налице изискуемия се кворум по смисъла на чл. 17 и
чл. 18 от ЗУЕС. Соченото възражение е бланкетно и не съдържа конкретни
оплаквания и твърдения какъв конкретно следва да бъде кворума, за да бъде
прието такова решение на ОС на ЕС. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на
ищеца, с който се претендира да бъде отменено това решение, като е приел, че решението
по тази точка е взето с обикновено мнозинство и не е констатирано нарушение на
чл. 17 и чл. 18 от ЗУЕС.
Въззивна жалба против
първоинстанционното решение е депозирана
от страна на ищеца.
Изрично в разпоредбите на чл.
17 от ЗУЕС и чл. 18 от ЗУЕС е посочено кои решения на ОС на ЕС с какво
мнозинство се приемат. Твърденията, че с бюджета са приети решения за
извършване полезни разходи и решението е прието с обикновено мнозинство, а не с
предвиденото в чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС мнозинство – не по – малко от 75 на сто
идеални части от общите части се въвежда едва с въззивната жалба и не следва да
бъде обсъждано като преклудирано. Независимо от изложеното то е и недоказано,
тъй като по делото не се установяват наведените твърдения от ищцовата страна за
наличие на решения за извършване на полезни разходи, поради което и настоящата
инстанция намира, че приетото решение в точка втора от проведеното ОС на ЕС не
е незаконосъобразно и претенцията същото да бъде отменено следва да бъде
отхвърлена. Това налага първоинстанционното решение в тази му част да бъде потвърдено,
предвид достигане на същите фактически и правни изводи от настоящата инстанция.
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка трета е прието следното
решение – „Дължимата от всеки собственик, ползвател или обитател вноска за
управлението и поддържането на общите части на сградата през периода от
07.06.2018г. до 06.06.2019г. се определя в размер на 37 лева месечно.“ Ищецът
посочва, че това решение следва да бъде отменено, тъй като решението е взето в
противоречие на чл. 48, чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, тъй като разходите не са
разпределени по равно и е определен размер без да се вземат предвид броя на собствениците,
членовете на техните домакинства и ползвателите, дължащи такива вноски.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на ищеца, с който се претендира да
бъде отменено това решение, като е приел, че решението по тази точка е
законосъобразно.
Въззивна жалба е депозирана
от страна на ищеца.
На основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят.
Изрично във взетото решение
се установява, че дължимата такса се определя на 37 лева месечно, дължима от
всеки собственик, ползвател или обитател на етажната собственост и е приета
изцяло в съответствие на императивната норма на чл. 51 от ЗУЕС, поради което и
настоящата инстанция намира, че приетото решение в точка трета от проведеното
ОС на ЕС не е незаконосъобразно и претенцията същото да бъде отменено следва да
бъде отхвърлена. Това налага първоинстанционното решение в тази му част да бъде
потвърдено, предвид достигане на същите фактически и правни изводи от
настоящата инстанция.
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка четвърта е прието
следното решение – „Дължимата от всеки собственик вноска във Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 07.06.2018г. до 06.06.2019г. се определя в месечен
размер, представляващ произведението на общата квадратура на притежавания от
съответния собственик обект/и разгъната застроена площ в общи части) и 0, 40
лева и следва да се заплаща до 10-то число на всеки месец, като първото плащане
следва да се извърши на 10.06.2018г.“ Ищецът посочва, че това решение следва да
бъде отменено, тъй като разгънатата застроена площ не е законовата база за изчисляване на
вноската във Фонд „Ремонт и обновяване“, определената вноска е под определения
законов минимум – решението е взето в противоречие на чл. 50 от ЗУЕС. Първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на ищеца, с който се претендира да бъде отменено това
решение, като е приел, че решението по тази точка противоречи на чл. 50 от ЗУЕС.
Въззивна жалба е депозирана
от страна на Етажната собственост.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС във връзка с чл. 50, ал. 2 от ЗЕУС Общото събрание на собствениците или на
сдружението създава и поддържа Фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във
фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на Общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. В конкретния случай за база не са
взети идеалните части на отделните собственици в общите части, а произведението
на общата квадратура на притежавания от съответния собственик обект/и разгъната
застроена площ в общи части са добавени още 40 стотинки, което противоречи на
определения начин за събиране на дължимите средства към Фонд „Ремонт и
обновяване“.
При това положение,
настоящата инстанция намира, че взетото решение противоречи на императивната
разпоредба на чл. 50 от ЗУЕС и е незаконосъобразно. Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че предявения иск, с който се претендира да бъде
отменено взетото в т. 4 решение е основателен и това решение следва да бъде
отменено. Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което и
постановеното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Видно от представения
Протокол от проведеното Общо събрание по точка пета е прието следното
решение – „Предприемане на действия срещу собствениците, непратили дължимите от
тях парични вноски за управление и поддържане на общите части на сградата и/или
за Фонд „Ремонт и обновяване“. Ищецът в своята искова молба бланкетно посочва,
че това решение следва да бъде отменено, тъй като оспорва наличието на законен
кворум и упражнено право на глас като незаконни. Първоинстанционният съд е
отхвърлил иска на ищеца, с който се претендира да бъде отменено това решение,
като е приел, че решението е законосъобразно.
По отношение на наведените
съображения за наличие на законен кворум и възможността в проведеното ОС на ЕС
да участват всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС съдът е изложил
подробни мотиви по-горе, поради което и счита, че взетото решение е
законосъобразно и не следва да бъде отменяно. Първоинстанционният съд е
достигнал до същия извод, поради което и постановеното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното
възражение от страна на ищеца в исковата молба, че се касае за жилищен комплекс
от затворен тип и управлението следва да става чрез сключени договори за
управление, то следва да се отбележи, че по делото нито се твърди, нито се
установява такива договори да са били сключвани. Липсата на сключени договори
за управление не би могла да дерогира правомощията на органите на Етажната
собственост и да доведе до липса на компетентност Общото събрание на Етажната
собственост да взима съответните решения, свързани с управлението и
поддържането на общите части на етажната собственост. В този смисъл, съдът
намира, че и това възражение на ищеца е неоснователно.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено в частите, в които съдът се е произнесъл по отношение на предявените
искове от страна на ищеца, с които се претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответната етажна собственост, че ваканционно селище Елит ІІІ,
изградено в имот с идентификатор 51500.507.293, гр. Несебър, Курортен комплекс
Слънчев бряг – запад, Община Несебър, обл. Бургас е „Жилищен комплекс от
затворен тип“ по смисъла на § 1, т. 3 от ЗУЕС, както и в частта, в която се
претендира да бъде прогласена нищожността на взетите на решения на проведеното
Общо събраните на Етажната собственост на ваканционно селище Елит ІІІ на 06.06.2018г.
и на 07.06.2028г. и по отношение на тези два иска производството по делото
следва да бъде прекратено. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта, в която е отменено взетото решение по точка първа от проведеното Общо
събраните на Етажната собственост на ваканционно селище Елит ІІІ на
06.06.2018г. и на 07.06.2028г. и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което предявеният иск от Р.Х. за отмяна на взетото
решение по точка втора да бъде отхвърлен. В останалата му част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените и
претендирани по делото разноски, съдът намира следното:
С постановеното решение,
Районен съд – Несебър е осъдил ЕС за заплати на Р.Х. сума в размер на 80 лева,
съразмерно с отхвърлените искове, а Р.Х. е осъдил да заплати на ЕС сума в
размер на 400 лева, като е отхвърлил искането на ЕС за сумата над 400 лева до
претендирания размер на направените разноски от 1 698 лева.
По делото е депозирана Молба
от страна на ответната етажна собственост за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, но с Определение № 834 от 05.07.2019г.,
постановено по гр. дело № 727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър молбата
на ответната етажна собственост е оставена без уважение. Против това
Определение № 834 от 05.07.2019г., постановено по гр. дело № 727/2018г. по
описа на Районен съд – Несебър е депозирана и частна жалба, която следва да
бъде разгледана и в контекста на обстоятелството, че първоинстанционното
решение подлежи на обезсилване частично и частично следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното, по
отношение на направените по делото разноски, настоящата инстанция намира
следното:
В първоинстанционното
производство е представен Списък с разноски от ответната етажна собственост, от
който е видно, че се претендират следните суми – възнаграждение за адвокат в
размер на 1 564 лева, сума в размер на 58, 60 лева – такса за копиране и
сума в размер на 75, 40 лева – такса за копиране – общо – сума в размер на
1 698 лева. Представени са и доказателства за плащането на тези разноски
(лист 1068 – лист 1072 от първоинстанционното производство). В съдебно
заседание и впоследствие – с молбата за изменение на решението в частта за
разноските е пояснено, че 360 лева – възнаграждение за адвокат за иска, с който
се претендира да бъде прието за установено, че жилищния комплекс е от затворен
тип, 360 лева – възнаграждение за адвокат за иска, с който се претендира да
бъде прогласена нищожността на приетите от ОС на ЕС решения и сума в размер от
792 лева – възнаграждение за адвокат за иска, предявен по чл. 40 от ЗУЕС. В
открито съдебно заседание ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. От тези
претендирани разноски съдът е присъдил 400 лева.
Ищецът е отправил искане за
присъждане на разноски в размер на 240 лева, представляваща заплатената от
негова страна държавна такса. От тези претендирани разноски, съдът е присъдил
80 лева.
Безспорно е, че на основание
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията на наредбата към датата на постановяване на
първоинстанционното решение) минималното възнаграждение за адвокат за
неоценямем иск е в размер на 300 лева. В случай настоящата инстанция също
счита, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
следва да бъде уважено. При това положение – на ответната етажна собственост
следва да бъдат присъдени 600 лева – възнаграждение за адвокат за прекратените
искове и още 240 лева съразмерно с отхвърлената претенция за иска по чл. 40 от ЗУЕС – общо – сума в размер на 840 лева – тоест – за първоинстанционното
производство на ответната етажна собственост следва да бъдат присъдени още 440
лева и ищецът следва да бъде осъден да ги доплати. Това налага
първоинстанционното решение и постановеното Определение № 834 от 05.07.2019г.,
постановено гр. дело № 727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър да бъдат
отменени в частта, с която е оставено без уважение искането на ответната етажна
собственост да й бъдат присъдени още 440 лева и вместо това следва да бъде
осъден ищеца да ги доплати.
На ищеца следва да бъдат
присъдени единствено 16 лева за първоинстанционното производство съразмерно с
уважената част на претенцията му (отменено едно решение от атакуваните общо пет
решения от проведеното ОС на ЕС на 06.06.2018г. и на 07.06.2018г.) Това налага
първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта, в която е осъдена
ответната етажна собственост за заплати на ищеца Р.Х. направените по делото
разноски за сумата над размера от 16 лева до присъдения размер от 80 лева.
По отношение на
претендираните разноски във въззивното производство, съдът намира следното:
Видно от представения Списък
с разноски на ищеца Р.Х. разноските за въззивното производство са в размер на
2 365 лева, като съдът не включва в тези разноски посочените от ищеца 240
лева, заплатена държавна такса в първоинстанционното производство пред Районен
съд – Несебър. От тези разноски, предвид обстоятелството, че по два от
предявените искове производството по делото е прекратено като недопустимо, а в
останалата й част въззивната жалба е оставена без уважение, настоящата
инстанция намира, че на въззивника Р.Х. не следва да бъдат присъждани разноски
пред настоящата инстанция.
Видно от представения Списък с разноски за въззивната
страна – ответник в първоинстанционното производство – Етажната собственост на
ваканционно селище Елит ІІІ разноските за въззивното производство са в размер
на 660 лева, от които 60 лева, представляваща дължимата държавна такса, 300
лева, възнаграждение за адвокат за защита по депозираната въззивна жалба от Р.Х.
и 300 лева, представляващи възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство по въззивната жалба на Етажната собственост. Представени са
доказателства, че уговорените адвокатски възнаграждения са заплатени – лист 219
и лист 220 от въззивното производство. От тези разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК предвид обстоятелството, че въззивната жалба на ищеца е изцяло
отхвърлена на ответната страна по въззивната жалба – Етажната собственост на
ваканционно селище Елит ІІІ следва да бъдат присъдени 300 лева представляващи
възнаграждение за адвокат. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК предвид
обстоятелството, че е отменено първоинстанционното решение по отношение на
точка първа от проведеното ОС на ЕС и предявеният иск на Р.Х. е отхвърлен, то
на въззивната страна – ответник в първоинстанционното производство следва да
бъдат присъдени и още 180 лева – тоест – общо за въззивното производство – сума
в размер на 480 лева и въззивникът – ищец следва да бъде осъден да ги заплати.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 69 от 03.04.2019г., постановено по гр. дело
№ 727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за прогласяване нищожността на взетите на решения на проведеното
Общо събраните на Етажната собственост на ваканционно селище Елит ІІІ – сграда
с идентификатор 51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293
в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, обл. Бургас на 06.06.2018г. и на 07.06.2028г.,
както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск, с който се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ответната етажна собственост, че
ваканционно селище Елит ІІІ, изградено в имот с идентификатор 51500.507.293,
гр. Несебър, Курортен комплекс Слънчев бряг – запад, Община Несебър, обл. Бургас
е „Жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т. 3 от ЗУЕС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск от Р.В.Х.,
ЕГН ********** *** против Етажната собственост на ваканционно селище Елит ІІІ в
сграда с идентификатор 51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор
51500.507.293, с административен адрес – К.К. Слънчев бряг - запад, Община
Несебър, област Бургас с Управител „Спа Дизайн България“ ЕООД, с който
претендира да бъдат прогласени за нищожни решенията на Общото събрание, приети
на проведеното Общо събрание на 06.06.2018г. и на 07.06.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
отношение на предявения иск от Р.В.Х., ЕГН ********** *** против Етажната
собственост на ваканционно селище Елит ІІІ в сграда с идентификатор
51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293, с
административен адрес – К.К. Слънчев бряг - запад, Община Несебър, област
Бургас с Управител „Спа Дизайн България“ ЕООД, с който претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответната етажна собственост, че ваканционно
селище Елит ІІІ, изградено в имот с идентификатор 51500.507.293, гр. Несебър,
Курортен комплекс Слънчев бряг – запад, Община Несебър, обл. Бургас е „Жилищен
комплекс от затворен тип“ по смисъла на § 1, т. 3 от ЗУЕС.
ОТМЕНЯ Решение № 69 от 03.04.2019г., постановено по гр. дело №
727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отменено
взетото решение по точка първа от проведеното Общо събраните на Етажната
собственост на ваканционно селище Елит ІІІ на 06.06.2018г. и на 07.06.2028г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.Х., ЕГН ********** *** против Етажната
собственост на ваканционно селище Елит ІІІ – сграда с идентификатор
51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293 в гр. Несебър,
к.к. Слънчев бряг, обл. Бургас за отмяна на взетото решение по точка първа от
проведеното Общо събраните на Етажната собственост на ваканционно селище Елит
ІІІ на 06.06.2018г. и на 07.06.2028г.
ОТМЕНЯ Решение № 69 от 03.04.2019г., постановено по гр. дело №
727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър и Определение № 834 от
05.07.2019г., постановено гр. дело № 727/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър в частта, в която е оставено без уважение искането на ответната Етажна
собственост да й бъдат присъдени направените по делото разноски за сумата над 400
лева до размера от 840 лева за първоинстанционното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Етажната
собственост на ваканционно селище Елит ІІІ – сграда с идентификатор
51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293 в гр. Несебър,
к.к. Слънчев бряг, обл. Бургас сума в размер на още 440 (четиристотин и
четиридесет) лева, представляваща направени по делото разноски в
първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ Решение № 69 от 03.04.2019г., постановено по гр. дело №
727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е осъдена
Етажната собственост на ваканционно селище Елит ІІІ да заплати на Р.В.Х., ЕГН **********
*** направените по делото разноски в първоинстанционното производство за сумата
над 16 (шестнадесет) лева до размера на присъдените разноски от 80 (осемдесет)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 03.04.2019г., постановено по гр. дело №
727/2018г. по описа на Районен съд – Несебър в останалата му част.
ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Етажната
собственост на ваканционно селище Елит ІІІ – сграда с идентификатор
51500.507.293.1, изградена в имот с идентификатор 51500.507.293 в гр. Несебър,
к.к. Слънчев бряг, обл. Бургас сума в размер на общо 480 (четиристотин и осемдесет)
лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производсдтво.
Решението в частта, в която е
обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по двата
предявени иска от страна на Р.Х. подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните. В останалата му част решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.