РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202877 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от В. А. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0000166 от 28.03.2022
г., издадено от Началник на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна,
с което за нарушение по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014 г., на въззивника е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, неправилно и незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено, поради неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно
посочване на мястото на нарушението и неправилна квалификация на нарушението.
Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В писмени бележки е
отправено изявление от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, за липса
на допуснати нарушения на процесуалните правила и доказаност на твърдяното нарушение
като се претендира потвърждаване на оспореното НП и присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2022 г. в гр. Варна, КПП "Пивовара", срещу печатница "Варна-Изток", по
републикански път I-2, посока с. Тополи, въззивникът В. С. управлявал влекач "Скания",
кат.N3, рег.№СА1401НР, с прикачено полуремарке рег.*, извършващ обществен превоз на
товари - празен в момента на проверката, по маршрут гр. Варна - гр. София, видно от пътен
лист №783191 от 19.01.2021 г. При проверката е констатирано, че при извършване на
обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г. с МПС, рег.
№СА1401НР, оборудвано с дигитален тахограф "Stoneridge", тип 5Е5000,
1
№**********,водачътнепредставязавремето от 01:04 ч. (UТС) на 31.12.2021 г. до 14:04 ч.
(UTC) на 03.01.2022 г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи, ако е
управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, или удостоверение за дейности по
образец, като в представената за проверка карта на водача №000000000А3ZН000 няма
регистрирани данни за горепосочения период.
При тези обстоятелства, свид. Б. И. съставил спрямо въззивника АУАН №319794 от
20.01.2022 г. за нарушение по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014 г.
В срока по чл.44 ЗАНН постъпили възражения пред наказващия орган, който ги
приел за неоснователни и въз основа на АУАН издал оспореното НП. С него била възприета
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението,
за което, на основание чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвП спрямо въззивника било наложено наказание
„глоба” в размер 1500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от приобщените документи – НП №23-0000166 от 28.03.2022 г., АУАН №319794 от
20.01.2022 г., възражение 52-00-51-490 от 24.01.2022 г., приложение удостоверение за
дейности, пътен лист сер.В, №783191, разпечатки от инфрмационната система на РД „АА",
доклад рег.№52-00-51-490/1 от 09.02.2022 г., Заповед РД-08-30 от 24.01.2022 г., разписка от
връчено НП, пътен лист, разпечатка от картата на водача, както и от кредитираните като
непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените
документи, показания на всеки един от свидетелите К. К. и Б. И..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на оспореното НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета за
разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта и
информационните технологии.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП са издадени при спазване на установените процесуални
срокове и съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН,
като вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно и
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочена е счетената за нарушена материалноправна норма и наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът, с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като установи
от правна страна следното:
Събраните доказателства установяват несъмнено, че към момента на извършената
проверка, въззивникът е осъществявал обществен превоз на товари, като не е представил за
времето от 01:04ч. (UТС) на 31.12.2021 г. до 14:04ч. (UTC) на 03.01.2022г. не е представил
на проверяващите нито ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни, нито своята дигитална карта и/или удостоверение за дейности по
образец за горецитирания период. В последствие при подаване на Възражение пред АНО,
въззивникът е представил удостоверение за дейности по образец, от което е видно, че
същият не е управлявал товарния автомобил през посочения период, но това обстоятелство
2
няма как да санира така вмененото формално извършено нарушение по време на проверката,
изразяващо се в бездействие или непредставяне на нито един от горецитираните документи
навреме. Тези факти сочат правилност на сторената от контролния и от наказващия орган
констатация за неизпълнение от въззивника на изискването по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент
(ЕС) 165/2014 г., вменяващо задължение за водача, да е в състояние да представи конкретна
част от отразените в АУАН документи, направени през текущия ден и предходните 28 дни.
Нарушението е реализирано именно с непредставянето на съответните документи при
проверката. В този смисъл, съдът не споделя застъпеното от въззивника становище за
неприложимост на изискването по чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) №165/2014 г.
В конкретния случай, видно от АУАН и НП, на въззивника е повдигнато обвинение
за нарушение именно на посочената разпоредба от Регламент (ЕС) 165/2014 г. Още в хода на
проверката е безспорно установено, че товарният автомобил, управляван от въззивника е
снабден с дигитален тахограф от одобрен тип. Предвид наличието на дигитален тахограф,
няма как водачът да бъде задължен да представи при проверката тахографски листи, но не за
това е наказан. Според АУАН и НП нарушението се изразява в това, че при извършване на
превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) 561 от 15.03.2016 г. с превозно средство
оборудвано с дигитален тахограф "водачът не представя тахографски листи, всеки ръчен
запис и разпечатка за периода от за времето от 01:04 ч. (11ТС) на 31.12.2021 г. до 14:04 ч.
(UTC) на 03.01.2022г., като в представената карта за дигиталния тахограф, няма
регистрирани данни за гореопоменатия период". Удостоверение за дейности не е
представено. При това описание на нарушението, ясна е волята на АНО да санкционира
некоректното въвеждане на данните в дигиталната карта за извършването на "други
дейности", за което при проверката не е представено удостоверение по образец.
От приложените по преписката разпечатки от картата от дигиталния тахограф
безспорно се установява, че действително за посочения период липсват записи, което е в
нарушение на разпоредбата на чл.34, §.3 от Регламент (ЕС) 165/2014 г. изискваща в
случаите, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите на "други
дейности" – тези, извън обхвата на работното време, да се вписват в картата на водача, като
се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. Тези данни не са въведени,
поради което и не са били видни от представените на контролните органи разпечатки от
дигиталната карта за процесния период или удостоверение с данни. При това положение
правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.36, §.2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014
г. Доколкото Република България е изпълнила задължението по чл.34, §.3 от Регламента - да
наложи на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им
във времето, когато не са били в превозното средство – чл.10 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009
г., правилно е прието и че нарушението е наказуемо по чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвП.
Съдът не може да сподели възражението на въззивника, че не са му били изискани
други документи за установяване на дейностите в посочения период. Видно от показанията
на разпитания свид. К. К., водачът не е представил, каквито и да е доказателства. Също така,
съобразно състава на нарушението описан в АУАН, е видно, че са описани всички
предвидени в закона възможности за представяне на доказателства за дейностите в
3
посочения период. Такива не са представени в хода на административната проверка. Поради
тази причина разпоредбата на чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета предвижда задължение, но също така и осигурява възможност на
водачите да представят по своя преценка някой от алтернативно посочените документи, с
които да удостоверят своята дейност за определен период от време. В конкретния случай,
това не е било сторено от въззивника само в хода на проверката, като такива документи са
представени и по-късно в ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна, ведно с постъпило
възражение от въззивника, но дори хипотетично да се приеме, че подобни документи са
съществували и по време на проверката, но не са били носени и представени на
контролните органи от въззивника, нарушението се счита за извършено поради своя
формален характер. Поради това и според съда със своето бездействие въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета и правилно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
По възражението за задължението на страните членки да изискват документи за
времето, през което водачите на са били в превозните средства, съдът ще отбележи, че
противно на изложените от въззивника доводи, разпоредбата не се намира в конфликт с
нормата на чл.34, т.3, б."б" от Регламент (ЕС) 165/2014 г., която урежда задължението на
водача на ППС, снабдено с дигитален тахограф, което, отнесено към наведената от него теза
за ползване на почивка през посоченият в НП период, предполага използване на
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, неизпълнението на което е установено чрез
безспорния по делото факт за липсата на регистрирани в картата данни, сочи на нарушение
именно на чл.36, §2, т./ii/ от Регламент (ЕС) 165/2014 г. – картата е представена, но при
липсата на данни в нея, би следвало да се представят данните съдържащи се в ръчните
записи и разпечатки, които разпоредбата има предвид, а безспорен по делото факт е, че
такива не са налице. Съдържанието на чл.34, т.3 от цитираният Регламент, според което
държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозните средства,
очевидно няма предвид задълженията регламентирани в б."а" и б."б" от чл.3, като съгласно
чл.41 от Регламента, отговорността за нарушаването му е предмет на уреждане от
съответните националните законодателства на държавите-членки. Неизпълнението от страна
на водача на задължението да остави информационна следа за посочения в НП период, чрез
нормативното установените способи и начини - разпечатки и всички ръчни записи и/или
удостоверение, осъществява от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвП, в какъвто смисъл деянието му е било правилно
квалифицирано с обжалваното НП.
Санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17, т.4 ЗАвтП предвижда твърд и фиксиран
размер на санкцията за извършено нарушение на чл.36, §2, т.(ii) от Регламент (ЕС) 165/2014
г., а именно "глоба" в размер 1500 лв. Административно-наказващият орган изцяло се е
съобразил с размера на санкцията при индивидуализиране на наказанието, поради което и
4
пред съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност, респективно - евентуална
несправедливост. Въпреки, че липсва изрично възражение в тази посока, съдът все пак би
желал да изрази своята позиция, че намира за неприложима разпоредбата на чл.28, б."а"
ЗАНН, доколкото извършеното нарушение осуетява възможността на контролните органи
да извършат проверка на работното време на водача на товарния автомобил, което
неминуемо е тясно свързано, не само с неговата безопасност, но и с безопасността на всички
участници в пътното движение. С оглед горното, НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4 и ал.5, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК, за въззиваемата страна е налице основание за присъждане на обезщетение за
сторени разноски по делото. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът
счете, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния установен
размер 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0000166 от 28.03.2022 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.36, §2, т."ii" от Регламент (ЕС) 165/2014, на В. А. С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв.
ОСЪЖДА на В. А. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ИА “Автомобилна
администрация“ гр. София, сумата 100.00 лв (сто лева, 00 ст.), представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, чл.63д, ал.4 и ал.5, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14-
дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5