Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 18.07.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
ДЕСЕТИ ЮЛИ две
хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
РЕНИ СПАРТАНСКА
Секретар: П.П.
Прокурор: …………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 407 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 503/14.03.2019 г., Плевенски
районен съд по гр. дело № 4333/2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил
предявения от „******” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „****” № ***, ет. М.,
представлявано от Р.Г. А. и Т.Я.К.
против Г.Т.М. *** ** ЕГН **********
иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал.
1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД с петитум да
се признае за установено, че Г.Т.М. дължи на ищеца сумите както следва :
1043,16 лв., от които 400 лв. главница, договорна лихва за периода
25.05.2017г.- 19.02.2018г. в размер на 70,16 лв., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на поръчител по договора за заем в размер
на 189 лв., такса експресно разглеждане 189 лв., разходи за събиране на
вземането 125 лв., разходи за ангажиране
дейността на служител по осъществяване и администриране на дейността по
събиране на вземането 70 лв., законната лихва от датата 20.02.2018г.-22.03.2018
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 3,44 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
09.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.2009/2018г. по описа на ПлРС, като неоснователен и недоказан.
Постъпила е въззивна жалба от „*********” ЕООД–гр. С. против горепосоченото
решение на Пл.РС, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото. Твърди се, че решението е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като особеният представител
на страната в исковото производство /в случая на ответницата Г.Т.М./ ,осъществява
процесуално представителство и защитава правата на представлявания, като това е
своеобразна гаранция по силата на закона за защита правата на гражданите и
участието им в процеса. В тази връзка е и решение на ВКС на РБ № 198/18.01.2019
г., постановено по т.д. № 193/2018 г. по описа на ВКС-ТК, в което е възприето
от съда, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици. На следващо място, в жалбата се излагат
доводи, че незаконосъобразно РС е приел, че изявлението за прехвърляне на
процесното вземане по силата на Рамковия договор за цесия не е връчено надлежно на ответника,
заедно с преписа от исковата молба и доказателствата към нея. Неправилни са
изводите на РС и относно наличието на неравноправни и нищожни клаузи в
сключения договор за паричен заем между Г.Т.М., като заемател, от една страна и
от друга страна, „******“ ООД, като заемодател. Моли Окръжния съд, да отмени
изцяло обжалваното решение, като по съществото на спора уважи предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК вр. чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД
вр. чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от адв. Л.П. ***, назначена
за особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на ответницата Г.Т.М.. В
отговора са изложени доводи, че решението на ПРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание не са се явили представители на страните ,не са
посочени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата , писмения отговор и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-гр. Плевен е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д. №
2009/2018 г. на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1226/22.03.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Г.Т.М. да заплати на
кредитора „********” ООД – гр. С. сумата 400 лв. като главница, договорна лихва за периода
25.05.2017г.- 19.02.2018г. в размер на 70,16 лв., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на поръчител по договора за заем в размер
на 189 лв., такса експресно разглеждане 189 лв., сумата 195 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението, 28,89 лв. – лихва за забава за
периода от 20.02.2018 г. - 09.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в
заповедното производство.
Постъпило е възражение от длъжницата в
законовия срок, като с надлежно разпореждане, Пл.РС е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Предявеният иск пред Пл.РС с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД ,
чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД е допустим, но по съществото си е неоснователен.
Въззивната инстанция споделя изцяло
изложените доводи в мотивите към постановеното решение от ПРС.
Безспорно е установено в хода на
съдебното дирене, че между ответницата Г.М., от една страна и от друга страна „****“
ООД,ЕИК****,гр.С. е сключен Договор за паричен заем на 25.05.2017 г., по силата
на който „****“ ООД е предоставило паричен заем в размер на 400 лв. ,за срок от
9 месеца,брой погасителни вноски 9-в размер на 73,24лв. всяка погасителна
вноска.В чл.1,ал.3 е уговорена такса за
експресно разглеждане на документите по отпускане на паричния заем в
размер на 189,00лв.Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на
40,32%,годишен процент на разходите на заема-49,50%,както и лихвен процент на
ден при отказ от договора до 14-ия ден-0,11%.
В хода на съдебното дирене пред РС е
допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза,като е изготвено
заключение от в.л.В. В..От заключението е установено,че плащания по процесния
договор за паричен заем не са извършвани,като общият размер на задължението е
1046,60лв.
Видно от представения Рамков Договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД – гр. София,в качеството на цедент от една страна и от друга
страна- „****” ООД – гр. С.,в качеството на цесионер, продавачът „***“ ООД –
гр. С. е прехвърлил на купувача „*******” ООД – гр. С. свои ликвидни и
изискуеми вземания,произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и
договори за потребителски кредит по см. на ЗПК и договори за паричен заем по
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,индивидуализирани в
Приложение №1,неразделна част от договора за цесия.Вземането по процесния
договор за паричен заем е цедирано съгласно Приложение № 1 към Договора от
01.02.2018 г. изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Не се спори, също така, че уведомлението до длъжника,
съгласно разпоредбите на чл.92 ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е връчено по надлежния ред
от страна на предишния кредитор, преди подаване на исковата молба. Със самата
искова молба, ищецът е направил особено искане, уведомлението за цесията да
бъде връчено на ответницата Г.Т.М., ведно с преписа от исковата молба и
доказателствата към нея. Приложено е уведомление на л.6 от делото пред РС.
В хода на развилия се исков процес пред РС на
ответницата Г.Т.М. е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
– адв. Л.П. ***. На същата е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, като адв. П. е представила и писмен отговор по реда на
чл.131 от ГПК във връзка с подадената искова молба.На първо място в подадения
отговор е оспорено надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия по
реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, за
да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор, като уведомяването на длъжника има за цел
последният да узнае за прехвърляне на вземането във връзка с правилното
изпълнение на задълженията по този договор на новия кредитор, а също така, и да
защити длъжника от ненадлежно изпълнение на задължението му спрямо лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор и няма качеството на
кредитор. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария
кредитор, но няма пречка това да се извърши и от новия кредитор, ако е налице
надлежно упълномощаване за това, каквото упълномощаване е налице в настоящия
случай, като новият кредитор „****” ООД – гр. С. е упълномощен да уведоми
длъжника Г.Т.М. за извършеното прехвърляне на процесното вземане по Договора за
паричен заем.
По делото са представени пълномощни, по силата на
които цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на
всички длъжници по цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 от ЗЗД.
Правилни са изводите на РС, че по делото липсват
доказателства уведомлението за извършената цесия да е изпратено до длъжника по
надлежния ред.
Видно от приложеното ч.гр.д. №2009/2018 г. по описа на
Пл.РС, заповедта за изпълнение също не е достигнала до длъжницата, а е връчена
на основание чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. В самото заявление за издаване на заповед за изпълнение също не се съдържа
уведомление за извършената цесия до длъжницата, а такова е приложено
впоследствие с исковата молба.
Съгласно практиката на съдилищата и ВКС на РБ,
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е
уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него. В настоящия случай, обаче, длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на длъжника всички относими към спорното право факти, вкл. и знанието за
извършената цесия.С назначаването на особения представител по реда на чл.47 от ГПК и връчването на него на съдебните книжа по делото,не се достига до
фактическо връчване на книжата на длъжника. Касае се за материално-правно
изявление по смисъла на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, което следва да направи
предишният кредитор или новия кредитор до длъжника, след съответното
упълномощаване, като целта е длъжникът да знае на кого да престира, за да не
плати на погрешния кредитор. В случая, особеният представител на длъжника в
исковия процес защитава процесуалните права на длъжника – представляван, като
при особения представител целта е защита на процесуалните права на гражданина и
участието му в исковия процес,т.е.налице е особен характер на
представителството по чл.47,ал.6 от ГПК/Решение №74/27.07.2017г. на АС-Бургас
по в.т.д.№154/2017г., Определение №567/18.09.2018г. подело №3153/2017г. по
описа на ВКС,ТК/.
Предвид изложеното, съдът намира, че изводите на РС за
липсата на надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия до длъжника,
са законосъобразни и правилни, като следва да се приеме, че цесията не е
произвела действието си при това положение спрямо ответницата Г.Т.М..
Окръжният съд споделя и изложените допълнителни доводи
във връзка с наличието на неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за
паричен заем, но въззивната инстанция намира, че не следва да излага подробни
мотиви в тази насока, тъй като претенцията се явява неоснователна, поради
основното възражение, направено от ответника за недължимост на вземането,
поради ненадлежно връчване на уведомлението за извършената цесия до длъжника.
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено изцяло
решението на ПРС, постановено по гр. дело № 4333/2018 г. по описа на ПОС.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 503/14.03.2019 г.
на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 4333/2018 г. по описа на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на чл. съдия РЕНИ ГЕОРГИЕВА:
Правилно, първоинстанционният съд, въз основа на
цялостен анализ на доказателствата по делото е приел, че ответникът не е
ангажирал по делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния
договор и че към момента не дължи сумите за главница и лихва, за които е предявен искът с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се съдържа искане уведомлението за
цесията да бъде връчено на длъжника, заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
На ответника Г.М. е назначен особен представител по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа, поради което
считам, че уведомлението за цесия е породило действие.
Следователно, предявеният положителен установителен
иск е доказан по основание и размер в горепосочените части относно главницата и
лихвата, поради което следва да бъде отменено обжалваното решение в същите и
постановено ново по съществото на спора, като бъде признато за установено между
страните, че сумите са дължими от въззиваемата на въззивника.
ЧЛЕН
СЪДИЯ: