РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Ямбол, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. Ст. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330100174 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София срещу
Средно училище "***"-гр.Я., в която се твърди, че ищецът е доставил на ответника плодове
през ноември 2018 г. –ябълки, круши, банани и мандарини в посочени количества в кг, за
което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страните, както и декларация
от директора на училището. Въз основа на тези документи ищецът е издал фактура на обща
стойност 1554,50 лв. без ДДС и 1865,40 лв. с ДДС. Между страните не е сключен договор за
доставка или за продажба на плодовете, или договор за обществена поръчка, поради което
длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Преминали са в имуществото
на СУ блага, за които си е спестило разходи. Дружеството е било одобрен изпълнител за
доставка на плодове в училището, заявило участие по схема „Училищен плод“ до ДФ
„Земеделие“ за три учебни години, в които влиза и 2018 г. Не е получено обаче одобрение за
плащане на доставките. Страните нямат договор и с ДФ „Земеделие“.За събиране на
вземанията си ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр. дело № *** г. на ЯРС и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
е подал срещу нея възражение за недължимост на сумите. Поради това се иска да се
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 1865,40 лв., представляваща парична равностойност на плодовете по
издадената фактура, заедно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение– 09.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Иска се и присъждане на
1
направените разноски.
В с.з. на 11.09.2023 г. ищецът не изпраща представител. Такъв се е явил във второто с.з.,
в което е заявил, че поддържа иска.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен в срока по чл. 131 от
ГПК. Признава, че дружеството е било одобрен изпълнител за доставка на плодове в
училището по схема „***“, но оспорва да е извършило доставки. Възраженията си основава
на фактите, че с договор за услуга от 02.11.2018 г. ищецът е възложил доставката на плодове
на „Дойчев МТВ“ ЕООД- гр. Сливен срещу заплащане на възнаграждение. Именно това
дружество е извършило доставката на плодове и ответникът е платил на него със средства от
държавния бюджет въз основа на решение на МС. Във връзка с плащането доставчикът е
издал фактура за реално извършените доставки. Ищецът се е отказал от плащане от ДФ
„Земеделие“ с уведомително писмо до фонда. Ответникът оспорва автентичността (в частта
на подпис на представителя на ищеца) и верността на приемо-предавателен протокол,
подписан от страните. Възразява, че вземането е погасено по давност, доколкото има
характер на периодични плащания.
В съдебно заседание ответникът не поддържа оспорването на автентичността на
документа с оглед признанието на ищеца, че е подписан от трето лице, а не от законния
представител на дружеството.
Третото лице-помагач на ответника –„Дойчев МТВ“ ЕООД- гр. Сливен не е взело
становище по иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София е одобрен изпълнител за
доставка на плодове в училището, въз основа на заявено участие по схема „***“ до ДФ
„Земеделие“ за три учебни години, вкл. 2018 г. Това обстоятелство е видно и от Акт за
одобрение изх. №*** г. на изп.директор на фонда, писмо от същия фонд до ЯРС, с
приложено на оптичен носител заявление от ищеца за участие по схемата, писмо вх. №
*** г. от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД до ДФ „Земеделие, писмо вх. № *** г. от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД до ДФ „Земеделие“, с което се е отказало от плащане на
доставките, вкл. и процесната. Не е спорно, че с представеното Уведомително писмо за
одобрение на заявки за плащане изх. № *** г. на ДФЗ е отказно плащане на ищеца на
заявки, между които и сумата, претендирана по настоящото дело, който отказ е обжалван от
него по адм. дело №*** г. на АССГ. ДФ „Земеделие“ е предоставил и кореспонденция
между него и заявителя в рамките на административното производство.
Ищецът е представил Приемо-предавателен протокол за приемане/предаване на
продукти по схема „***“ и схема „***“- Приемопредавателен протокол № *** за доставени
количества продукти за м. ноември 2018 г., подписан от ответника, Декларация от директора
на учебното заведение за общия брой деца и ученици по чл. 18, ал. 3 от 28.11.2018 г.,
подписана от директора на Средно училище "***"-гр.Я., Фактура № *** г., издадена от „Ню
2
Проджектс Консулт“ ЕООД на Средно училище "***"-гр.Я. на обща стойност 1554,50 лв.
без ДДС и 1865,40 лв. с ДДС относно ябълки, круши, банани и мандарини в посочени в
исковата молба количества в кг, като е записано изрично, че сумата по фактурата ще се
плати до размера, одобрен от ДФ „Земеделие“, РА.
Ответникът е представил Договор за услуга от 02.11.2018 г., с който ищецът е възложил
доставката на плодове по схема „***“ на „Дойчев МТВ“ ЕООД- гр. Сливен срещу
заплащане на възнаграждение, след извършване на одобреното месечно плащане от ДФ
„Земеделие“, РА за учебните заведения, посочени в Приложение №1-Списък на учебните
заведения, между които е и ответникът. Представил е и Протокол от 21.01.2019 г., подписан
от него и „Дойчев МТВ“ ЕООД относно доставените количества плодове в периода 11.2018
г.-01.2019 г. и търговски документи от 27.11.2018 г., 26.11.2018 г., 21.11.2018 г., 19.11.2018
г., 14.11.2018 г., 16.11.2018 г., 12.11.2018 г., 05.11.2018 г., 07.11.2018 г. и 09.11.2018 г. за
доставка на отделните видове плодове- ябълки, круши, банани и мандарини, също
подписани от доставчика и училището. Представена е и фактура от 18.11.2019 г. за общата
стойност на реално доставените плодове за периода 11.2018 г.-01.2019 г. съгласно
двустранно подписан протокол, с позоваване на Решение № *** на Министерски съвет от
07.10.2019 г. Последното също е представено от ответника с Приложение към т. 1,
съдържащо списък на учебните заведения, на които са одобрени допълнителни разходи и
предоставени трансфери от бюджета на МОН за 2019 г. за разплащане на извършените
доставки по схема „***“. Ответникът е представил и Платежно нареждане от 25.10.2019 г. да
„Общинска банка“, филиал Ямбол, за извършено плащане в полза на „Дойчев МТВ“ ЕООД
по издадената от него фактура и въз основа на Решение № *** на Министерски съвет от
07.10.2019 г.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесната сума, видно и от
приложеното ч.гр.д. №*** г. на ЯРС. Ответникът е подал възражение срещу нея за
недължимост на сумата в срок. Претенцията по заповедното производство е била за парично
вземане - за парична сума по фактура за доставени, но незаплатени плодове, дължима
поради това, че длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството и следва да върне онова,
с което се е обогатил до размера на обедняването.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 59 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно последната разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването,
доколкото няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Искът е допустим, тъй като ищецът не разполагат с друг иск за защита срещу този
ответник досежно вземането за процесната сума. Съгласно трайната практика на ВКС,
правната възможност на ищеца да се защити с иск на друго основание спрямо друго лице, не
го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от
3
него, т. е. получателят не се освобождава от задължението да заплати на обеднялото лице
стойността на обогатяването, ако тя не надхвърля по размер стойността на обедняването
(Решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3937/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение №
272 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 49/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 75 от 15.05.2009
г. по т. д. № 770/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 129 от 16.02.2010 г. по гр. д. №
406/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). ВКС се позовава на т. 11 от ППВС № 1/28.05.1979 г.,
според която възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо
други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД спрямо
трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили, от което следва, че
съществуването на друг иск за защита на правата трябва да се преценява с оглед страните по
конкретното дело, но не и с оглед на трети неучастващи в производството лица. ВКС
изтъква, че възможността на ищеца по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да защити
правата си с друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с оглед на
предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и обстоятелствената част на
исковата молба и от направените от ответника доводи и възражения. Ако от тях не се
установява съществуването между страните на договорно, деликтно отношение или такова
за водене на чужда работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права
с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Затова ако по отношение на едно и също лице-ответник,
твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочат на едновременното съществуване на общия
иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за
възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се
разреши с оглед на него. Без значение за иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обаче е това дали
ищецът разполага с възможност да защити правата си с друг, предвиден по закон точно
определен иск, срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за
неоснователно обогатяване.
В случая процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба,
според които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, а не друг правен
субект. Доводите на ответника, че ищецът следва да насочи иска си срещу трети лица - ДФ
„Земеделие“, „Дойчев МТВ“ ЕООД, поради което настоящият иск е недопустим, са
неоснователни. Поради това и наличието на висящо административно дело по обжалване на
отказа за плащане от страна на ДФ „Земеделие“ е ирелевантно за настоящото дело и не е
основание за спирането му.
Същевременно не съществува между страните договорно, деликтно отношение или
такова за водене на чужда работа без пълномощие. Участието им в административно
правоотношение по изпълнение на Закона за прилагане на общата организация на пазарите
на земеделски продукти на Европейския съюз не обосновава възникването на вземания на
посоченото основание.
Последното се отнася и относно вземането за неоснователно обогатяване.
Според чл. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз, същият урежда: 1. редът за прилагане на пазарните мерки,
4
включени в Общата организация на пазарите (ООП) на земеделски продукти на
Европейския съюз; 2. мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата
селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз; 3. функциите на органите и
организациите, които са компетентни да прилагат мерките по т. 1 и 2, доколкото не са
определени в правото на Европейския съюз. Чл.2 предвижда, че органите, на които законът
възлага прилагането на мерките по чл. 1, действат като административни органи, а за
индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на ОСП на
Европейския съюз, се прилага Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в този
закон не са установени особени правила.
Чл. 47а (редакция към момента на одобряване на ищеца за изпълнител по схемата и към
момента на извършване на претендираните доставки) урежда, че учебните заведения могат
да участват в схема за предоставяне на плодове и зеленчуци на учащите се. Участието в
схемата се съпътства от прилагането на педагогически мерки (ал.1). Според ал.2 схемата за
предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения се финансира от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет под формата на: 1.
национална помощ съгласно чл. 103жа от Регламент (ЕО) № 1234/2007, с която се
възстановяват и допустимите разходи за данък върху добавената стойност; 2. национално
съфинансиране.
Приетата в изпълнение на чл. 47а ал.4 Наредба за условията и реда за прилагане на
схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" урежда в чл. 1 ал.2 (изм. и
доп. ДВ. бр.36 от 5 май 2017г.), че схемите се прилагат за постигане на следните цели: 1.
подобряване на хранителните навици на децата и учениците чрез повишаване консумацията
на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при спазване на здравните изисквания; 2.
повишаване в дългосрочен план на консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни
продукти сред децата; 3. повишаване на информираността на децата, учениците и на техните
родители, както и на учителите за принципите за здравословно хранене; 4. стимулиране на
производството и реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в
Европейския съюз (Съюза). Съгласно уредената в наредбата Процедура за разглеждане на
заявките за плащане на финансовата помощ, плащането се извършва от ДФ „Земеделие“
(чл.19).
Законодателят не е уредил задължение на учебните заведения да заплащат стойността
на доставените плодове. Единственият допустим ред и начин на плащане е този, залегнал в
императивни правни норми на специалния закон, а именно в рамките на административното
правоотношение. С оглед на това неоснователни са доводите на ищеца, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника, който си е спестил разходи за заплащане на
плодовете.
Неоснователни са и доводите му, изложени след първото съдебно заседание, основани
на чл. 12 и чл.13 от Наредбата за финансирането за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование, че на ответника се предоставят средства за
5
подпомагане храненето, в това число и за плодове, които е следвало да осигури и е бил
длъжен да предоставя на децата. В случая е приложима Наредбата за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти
в учебните заведения - Схема "***" и Схема "***", която в чл. 9 ал.8 и 9 урежда, че
плодовете и зеленчуците по схема "Училищен плод" се предоставят в деня на доставката
отделно от основните хранения и не могат да се използват за приготвяне на ястия, както и че
плодовете и зеленчуците се предоставят на децата и учениците равномерно чрез извършване
средно по две доставки на седмица, но не повече от 10 доставки на месец. Т.е.
предоставяните по схемата плодове не попадат в обхвата на уредените с цитираните от
ищеца норми относно основните хранения, които се осъществяват ежедневно.
Предоставяните на учебните заведения средства за последните не могат да се отнесат към
доставките по схемата "***" и да се използват за заплащане на същите.
Отделен е въпросът, че плодовете по схема „***“ са предназначени и предоставени на
децата, които са техен последен получател. Учебното заведение не е получило приход, с
който имуществото му да се е увеличило, респ. да е настъпило обогатяване.
Ищецът основава твърденията си за своето обедняване на представените от него
документи-Приемо-предавателен протокол за приемане/предаване на продукти по схема
„***“ и схема „***“- Приемопредавателен протокол № 2 за доставени количества продукти
за конкретния месец на 2018 г., подписан от ответника, Декларация от директора на
учебното заведение за общия брой деца и ученици по чл. 18, ал. 3, фактура, издадена от
дружеството.
В чл.18 ал.3 т.3 от Наредбата (релевантната редакция към 12.2018 г. -ДВ, бр. 36 от
2017 г., в сила от 05.05.2017 г.) е уредено, че към заявката за плащане заявителите по
схемите по ал. 1 прилагат в оригинал или заверено копие следните документи първични
счетоводни, разходооправдателни документи, издадени от заявители по чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3
на всяко учебно заведение, което представляват и които включват най-малко следната
информация - наименованието на доставените продукти, мярката, изразена в литри или
килограми, количеството в литри или килограми, единична цена за литър или килограм,
обща сума в левове, а когато фактурата е издадена от регистрирано по Закона за данък върху
добавената стойност лице - данъчната основа и данък върху добавената стойност; 6. (изм. -
ДВ, бр. 43 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) за заявителите по чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 -
декларация от директора на учебното заведение по образец, утвърден от изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", включваща следната обобщена информация за
отчетния период: а) действително доставените количества продукти; б) общия брой деца и
ученици по чл. 8, записани в съответното учебно заведение; в) информация за приложените
съпътстващи мерки. Представените от ищеца документи са съставени в изпълнение на
цитираните разпоредби, но същите са частни документи по см. на чл. 180 от ГПК и нямат
обвързваща съда доказателствена сила. Същите са оспорени от ответника, който от своя
страна представя Договор за услуга от 02.11.2018 г., с който ищецът е възложил доставката
на плодове по схема „***“ на „Дойчев МТВ“ ЕООД- гр. Сливен, Протокол относно
6
доставените количества плодове в периода 11.2018 г.-01.2019 г. и търговски документи за
доставка на отделните видове плодове, също подписани от доставчика и училището.
Представена е и фактура от 18.11.2019 г. издадена от „Дойчев МТВ“ ЕООД. Налице са
взаимно противоречащи си частни документи, представени от двете насрещни страни, при
което проведеното от ищеца главно доказване на твърдените от него доставки се явява
непълно. Друг е въпросът, че издадените по реда на чл. 18 от Наредбата документи са
предназначени да послужат за одобряване на заявката за плащане на заявителите по
схемите, което плащане да се извърши от ДФ „Земеделие“, РА. Извършеното от ответника
плащане на „Дойчев МТВ“ ЕООД въз основа на Решение № *** на Министерски съвет от
07.10.2019 г. и указания от МОН е ирелевантен факт. Отделно от всичко изложено, ищецът
не е обосновал и доказал, че доставените плодове са част от неговия патримониум, т.е. че с
излизането им от него е настъпило обедняването му.
Не е налице и друг елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване
по чл. 59 от ЗЗД. Ако се приеме, че доставените в учебното заведение плодове увеличават
имуществото му, респ. че са спестени разходи за покриване на стойността им, то е налице
основание за това, а именно участието на страните в Схема „Училищен плод“ по реда на
цитирания закон и наредбата за приложението му. Участниците в схемата изпълняват
поетите задължения по нея, уредени в приложимите нормативни актове.
Неоснователни са възраженията на ответника, че вземането е погасено по давност. Не се
касае за периодични плащания, задълженията за които са възникнали на договорно
основание, за да е приложима кратката тригодишна давност, както неоснователно се тъврди
в отговора на исковата молба, а се касае за вземане от извъндоговорно основание, за което е
приложима общата погасителна давност. Тя не е изтекла към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото искането на ответника за присъждане на разноските следва да
се уважи (чл. 78 ал.3 от ГПК).
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София, ул.“Лавеле“
№11, ет.1, ап.3, ЕИК: ***, представлявано от управителя М. Д. Р., срещу Средно училище
"***"-гр.Я., ул.“***, Булстат: ***, иск-да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1865,40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
09.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София, ул.“Лавеле“ №11, ет.1, ап.3, ЕИК:
***, представлявано от управителя М. Д. Р. да заплати на Средно училище "***"-гр.Я.,
7
ул.“***, Булстат: *** направените по делото разноски в размер на 487 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач –„Дойчев МТВ“ ЕООД-
гр. Сливен, м.“Речица“ ул.“Зора“ № 5, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8