№ 101
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600253 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД № 886/2021 г. на РС –
Шумен, като се иска отмяната на постановеното определение
№50/01.06.2021г, с което е одобрено споразумение за решаване на делото
между Районна прокуратура – Шумен, подс. С.С. и неговият защитник. С
одобреното от съда споразумение подс. С. се е признал за виновен в
извършване на деяния по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.,
вр. с чл. 26, ал.1 НК и на 24.12.2021г. и по чл. 206, ал.1 НК, като е приел да му
бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца за
всяко едно от двете деяния, които да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 23, ал.1 НК е било определено общо наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС
да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 59, ал.2 от НК е
зачетено и времето през което подс. е бил задържан с МНО, решен е и
въпроса с веществените доказателства и разноските по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
1
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице СТ. М. СЛ., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Същият е бил призован в Затвора – Ловеч, където изтърпявал
наказание лишаване от свобода, призовката му е връчена от длъжностното
лице към Затвора – Ловеч на 11.08.2021 година и той я е получил лично. В
същата е указано, че може да направи искане пред съда за назначаване на
служебен защитник, ако желае да има такъв. Към датата на провеждане на
съдебното заседание такова искане не е направено. На 21.09.2021 година е
получено по факс писмо от Началника на Затвора - Ловеч, с което уведомяват
съда, че осъденото лице С. е освободено от Затвора - Ловеч на 21.09.2021
година, в резултат на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, поддържани и в съдебно заседание от представителя на
АпП-Варна и след цялостно проверка на материалите по делото, направи
следните констатации:
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на първоинст.
съдебен акт -определение № 50 от 01.06.2021г., постановено по НОХД №
886/2021 г. на РС – Шумен, в частта, с която в която е приложена
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНС - за всяко от двете наложени
наказания „лишаване от свобода“ и на общото такова е определен
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна
страна, в срока по чл. 421 от НПК. Атакуваният съдебен акт е влязъл в
законна сила на 01.06.2021г., не подлежи на въззивна и касационна проверка,
поради което съответно подлежи на проверка по реда на възобновяването на
наказателното дело.
Разгледано по същество е и основателно.
Приключването на делото със споразумение е диференцирана
процедура предвидена в глава XXIX от НПК. Институтът е въведен като
процедура за бързо приключване на наказателното производство, при по-
благоприятно наказателноправно третиране и при постигнат приемлив
компромис между интересите на държавното обвинение и
обвиняемите/подсъдимите лица. Формата му е писмена, а съдържанието
обхваща въпросите, посочени в разпоредбата на чл.381 ал.5 т.1-6 от НПК.
Ролята на съда в случая е упражняване на контрол върху начина, по който са
2
решени горните въпроси. В случай, че намери споразумението за
непротиворечащо на закона и морала, така както е визирано в нормата на чл.
382, ал.7 от НПК, съдът го одобрява без да излага нарочни мотиви.
В конкретният случай споразумението е представено на съда в писмен
вид, подписано от прокурора, подсъдимия и неговия защитник в проведеното
заседание на 01.06.2021г. Липсват твърдения, а и данни, че има нарушения в
процедурата по чл.381 от НПК.
Подсъдимият е заявил изрична воля за отказ от провеждане на
наказателно производство по общия ред.
Одобрявайки така представеното му споразумение, решаващият съд е
допуснал нарушения и на процесуалния закон (чл.382 ал.7 от НПК), и на
материалния закон ( чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНС вр. с чл.381 ал.5, т.3
НПК):
На първо място, в хода на разглеждането на делото е допуснато
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на
разпоредбата чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНС. Първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ се определя, съгласно чл.
57, ал.1, т.З ЗИНЗС, в случаите, в които не са налице предпоставките за
определяне на „специален“ или „ строг“ такъв. Изключение от правилото е
предвидено в нормата на чл. 57, ал.З ЗИНЗС, - „общ“ първоначален режим
може да се определи и при наличието на предпоставките за определяне на
„строг“, ако осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Видно от
данните съдържащи се в справката за съдимост по ДП № 1174/2020г. по описа
на РУ-Шумен /л.160 - л.171/, приложено по НОХД № 886/2021г. на
Шуменския районен съд, преди да бъде осъден по това производство, С.С. е
осъждан многократно - 6 пъти, включително на „лишаване от свобода“, като
последното такова предходно наложено му наказание 1 година и 4 месеца
„лишаване от свобода“ по НОХД № 482/2017г. на Районен съд – Шумен,
което е изтърпял на 19.03.2018г. Считано от тази дата до датите на
извършване на престъпленията, за които е осъден по НОХД № 886/2021г. на
Районен съд-Шумен – за деянието по чл. 195, ал.1, т.7 от НК от 28.11.2020г.
до 25.01.2021г. и това по чл. 206, ал.1 от НК, извършено на 24.12.2020г. , не са
били изтекли изискуемите от законодателя пет и повече години.
Данните относно вида на извършените престъпления - умишлени и
датите на извършването им от една страна, и тези за предишните осъждания
на С.С. и датата на изтърпяването на предходното наложено му наказание
„лишаване от свобода“ от друга, обосновават наличието на предпоставките по
чл. 57,ал.1,т.2, б.„б“ ЗИНЗС за определяне на „строг“ първоначален режим за
3
изтърпяване на всяко от наложените за отделните престъпления наказания
„лишаване от свобода“ и определеното измежду тях общо наказание.
Множеството предходни осъждания и липсата на поправителен ефект
по отношение на С.С., категорично го характеризират като личност с висока
степен на обществена опасност и съставляват пречка за прилагането на чл. 57,
ал.З от ЗИНЗС, досежно определяне по изключение на „общ“ вместо „строг“
първоначален режим за изтърпяване на общоопределеното му наказание.
Вследствие на неправилното приложение на разпоредбата на чл. 57,
ал.З от ЗИНЗС, на подс. неправилно е определен „общ“ вместо „строг“
първоначален режим за изтърпяване на наложените му общо наказание.
На второ място, установява се, че съдът не е спазил разпоредбата на
чл.382, ал.7 НПК и вместо да предложи на страните промени в
споразумението, го е одобрил, въпреки противоречието със закона, с което е
нарушил и процесуалните правила.
С оглед изложеното следва да се заключи, че са налице допуснати
нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални такива,
които се явяват основание за възобновяване.
Доколкото са налице данни (факс от затвора- Ловеч л.24 от настоящото
производство), че на 21.09.2021г. лицето С.С. е освободено, т.е. пряка и
непосредствена последица от замяна на режима на изтърпяване няма да е
налице, но за процесуална чистота и с оглед бъдещо определяне режима на
изтърпяване, е необходимо така постановеният съдебен акт - определение №
50 от 01.06.2021г. по НОХД № 886/2021 г. на РС – Шумен, в частта, с която е
одобреното споразумението и приложена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от
ЗИНС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на РС Шумен, който по реда на чл. 306, ал.1, т.2 от НПК следва да определи
режима на изтърпяване на определените наказания „лишаване от свобода“ и
общоопределеното по реда на чл.23, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, при условията на чл. 57,ал.1,т.2, б.„б“ ЗИНЗС .
Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по НОХД № 886/2021 г. на
РС – Шумен.
ОТМЕНЯ определение №50/01.06.2021г, с което е одобрено
4
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между
Районна прокуратура – Шумен и подсъдимия С.С. и неговия защитник в
частта, с която е одобрено споразумението и приложена разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.3 от ЗИНС относно режима на изтърпяване на определените
наказания „лишаване от свобода“ и общоопределеното по реда на чл.23, ал.1
от НК наказание „лишаване от свобода“.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Шумен, който по реда
на чл. 306, ал.1, т.2 от НПК, следва да определи режима на изтърпяване на
наказанията „лишаване от свобода“ и това по реда на чл.23, ал.1 от НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5