Р Е Ш Е Н И Е
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на седми
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на
прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 596/2023 година по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Делото е образувано по жалба вх. № 4704/13.10.2023г. в
АСВТ, подадена от името на Е.Е.Д. ***,
действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Заповед
№ Л-2582/ 17.08.2023г., издадена от началник на Затвора в гр. Белене, с
която е наложено дисциплинарно наказание „порицание
за срок от 6м.“ на жалбоподателя в качеството му на държавен
служител/командир на отделение в
ЗО“Белене“/. Делото е изпратено по подсъдност от АС-Плевен.
Оспорващият твърди, че Заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна, и не
съответства на целта на закона. Иска отмяната ѝ, в цялост.
Защитата на оспорващия сочи като белези за допуснати съществени процесуални
нарушения следните. Липсата на надлежно протоколиране на действията на
комисията, извършила проверката. Няма яснота как същата е приобщила, събраните
по преписката доказателства. Жалбоподателят не могъл да участва в заседанията
й, а бил поканен само за запознаване с изготвената Справка. Същият не бил
подпомаган в защитата си от друг служител или адвокат, което не му било
разяснено. Нарушен бил принципа на обективност и компетентност, т.к. за член на
комисията била назначена *** П.М.. Същата била на длъжност специалист човешки
ресурси, което няма отношение към служебната дейност на командира на отделение.
Освен това, същият служител изготвял всички документи в производството, вклч.
оспорената Заповед. Последната пък страдала от липса на мотиви и съществено
противоречие в обстоятелстваната й част. Това противоречие не позволявало да се
установи вида и характера на вмененото нарушение, нито в какво точно се
изразява неизпълнението. Налице била пълна неясното от фактическа страна какво
точно деяние е извършил жалбоподателят, за да бъде ангажирана отговорността му.
Дали не е оказал контрол на подчинени, дали неправилно попълвал документи или нарушил
постовата служба. В тази група нарушения ПП на оспорващия отнася и това, че в
Заповедта е декларирана, но де факто не е извършена преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР за съответствието между тежестта на нарушението и размера на наказанието.
Липсва обсъждане относно формата ан вината и цялостното поведение на служителя
по време на службата.
По отношение на материалната незаконосъобразност ПП на жалбоподателя
изтъква, че поради допуснатата от фактическа страна неяснота, то и правната
квалификация на деянията е несъответна. Сочените деяния са несъставомерни по съдържанието
на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, т.к. е вменено неизпълнение на задължения по
длъжностна характеристика, а издателят на този акт не е сред посочените в тази разпоредба на закона.
Освен това изтъква, че съобразно Инструкцията за постовата служба комнадирът на
отделение може да променя времето
за почивка на подчинените си
надзиратели. Ако хипотетично се приеме извършване на нарушение, то същото е
маловажно, а наложеното порицание се явява несъответно на тежестта на
нарушението. По изложените съображения странтаа
моли съда да отмени обжалваната заповед. В с.з. жалбоподателят се явява лично.
Чрез упълномощения адвокат пледира за основателност на жалбата, по съображения,
отразени в протокола от о.с.з. и представена писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на Затвора гр. Белене се представлява от
упълномощения ***, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана в
ангажиран писмен отговор. Изтъква, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената форма. При постановяването му не са нарушени
процесуалните правила. Комисията, действаща като ДРО е гарантирала правото на
защита на жалбоподателя, както и ДНО. Последният му е дал възможност да се
запознае с доказателствата и да даде обяснения от която възможност
жалбоподателят не се е възползвал. Установените нарушения на служебнат
дисциплина са правилно квалифицирани от правна страна, а наказанието е съответно на тежестта на установените
нарушения. По тези съображения и отразените в представената писмена защита, ППП
на ответника моли съда да остави в сила оспорената Заповед. Претендира
присъждане на ***ско възнаграждение.
ІІІ. За допустимостта на производството:
Жалбата е в оригинал. Подписана е. Редовна
е по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в преклузивния срок за
оспорване Заповедта е връчена на 31.08.2023 г., а жалбата е подадена директно пред
Административен съд Плевен на 14.09.2023 г., чрез ССЕВ. Подадена е от адресат
на оспорения акт, който се явява лице с активна процесуална легитимация, има
пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, т.к. правната му сфера е
засегната неблагоприятно от Заповедта.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на АПК, който е
годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 211 от ЗМВР, във вр. с чл.19, ал.2
от ЗИНЗС, като обжалването не спира изпълнението ѝ.
Делото е родово подсъдно на АСВТ, съгласно чл.211 от ЗМВР, вр. чл.132, ал.1
от АПК. Същият е и местно компетентния съд, т.к. постоянният
адрес/ПА/ на жалбоподателя е в района на действие на АСВТ, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, предявената жалба е
процесуално допустима. Разгледана по същество, Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, при
следните съображения за фактите и правото:
Предвид обстоятелството, че оспорената Заповед не е оттеглена, нито
жалбата, а спорът не е решен извънсъдебно, то процесът естествено протече със
събиране и проверка на доказателства за твърдените от страните факти.
ІV. По доказателствата:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса е указано на страните
с определението за насрочване на делото. Същото изпълнява функцията на
предварителен доклад, в който след първо о.с.з. не се наложиха изменения. На
ответника по оспорването е указано, че на основание чл. 170, ал.3, вр. с ал.1
от АПК, следва да установи пред съда, че са се осъществили
фактическите основания, посочени в оспорената Заповед,
както и изпълнение на законовите изисквания при
издаването ѝ. Доколкото се касае до акт на дисциплинарно наказващ орган,
то същият носи доказателствената тежест за осъществяването
на посочените в Заповедта факти, а именно, че соченото
деяние е извършено виновно от служителя, същото представлява нарушение на
служебната дисциплина, а наказанието е правилно определено по вид и съответно
на тежестта на нарушението.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, под опис, изпратена с писмо рег. № 9072/25.09.2023г.
на Затвора гр. Белене. Част то същата са и 3 броя СД, съдържащи записи от
охранителна камера. Оглед на същите по реда на чл.204 от ГПК, не е извършван,
доколкото тези ВДС са част от АП и са приети
от АО като доказателствени средства по чл.39 от АПК. Освен това,
видеозаписите са прегледани в адм. фаза на процеса, за което е съставен
протокол.
Поради това ВДС следва да
се цени съвкупно с другите доказателствени средства, независимо, че в о.с.з. не
е осъществен оглед по реда на чл. 204 ГПК, доколкото е част от АП и
съдържанието му е отразено в други писмени доказателства по преписката.
В о.с.з. на 19.11.2023г. ПП на оспорващия представи за сведение
вътрешноведомствен ПЗНА - утвърдени от МП Правила за установяване на
дисциплинарни нарушения в ГДИН.
В о.с.з. на 07.12.2023г. са приети: Длъжностна характеристика за длъжността
„Инспектор VІІ-ІV степен (човешки ресурси)“ в Затвор ІІІ-І категория – 2 л.;
Протоколи от 29.06.2023г. от заседание на Комисия, назначена за извършване на
дисциплинарна проверка на срещу други служители; Доклад на националния
превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора в град Белене и др.;
Инструкция за особеностите на пост № 2 /конвоиране на лишени от свобода/,
утвърдена от началник на Затвора гр. Белене. В същото о.с.з. по искане на
процесуалния представител на всяка от страните е изслушан по един свидетел.
При анализа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателствени средства, в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, съдът намери за установено следното:
V. По фактите:
1. Не се спори, че е налице валидно възникнало и съществуващо служебно
правоотношение между ГДИН и служителя/понастоящем жалбоподател/. Същият е
изпълнявал длъжността „командир на отделение“ в затворническо общежитие Белене – втора
категория към Затвора в гр. Белене.
2. С Докладна записка от 06.06.2023г. началник сектор В.К. довежда до
знанието на началника на Затвора гр.
Белене резултатите от извършената проверка на носене на службата от
надзирателите в ЗООТ Белене, чрез
преглед на записите от камерите за видеонаблюдение.
3. Във връзка с горното обстоятелство началникът на Затвора в гр. Белене
възлага извършване на проверка за причините, поради които Е. Д. като командир
на отделение в ЗООТ Белене не е оказал
контрол над подчинените на конкренто посочени дати на дежурства, неправилно
водил служебните документи и е напускал поста. Проверката е възложена на Комисия - тричленна, председателствана от
зам.-началника на Затвора, началник сектор в ЗО и *** П.М. – човешки ресурси.
Определен е срок до 06.07.2023г. за изготвяне на писмена Справка.
4. В изпълнение на цитираната Заповед, Комисията е изготвила Справка
рег. № ИЗ-6536/05.07.2023г., в която е посочено, че след извършена проверка на
ДЗ на *** В.К. и видеозаписи на охранителна камера на пост №1 в ЗО Белене е
установено, следното:
4.1. От 20:00ч. на 25.03.2023г. до 08:00ч. на 26.03.2023г. Е.Д. като КО
носи дежурството с надзирателя П.В.;
аналогично същите служители са в наряд на 29.03.2023г. и на 17.04.2023г. На 02.04.2023г. Д. е наряд
с Р.В..
4.2. Комисията установила, че посочените в ежедневната ведомост на
посочените дати часове на физиологични почивки на надзирателите не отговарят на действително ползваните;
същите са извън регламентирания график и са с по-голяма продължителност, което
нарушава Инструкцията за особеностите на пост №1. Освен неспазването на
часовете и продължитнелносттана физиологичните почивки на постовите
надзиратели, комисията е намерила, че Д. като КО е посочил невярна информация в
ежедневната ведомост и постовата книга.
4.3. Комисията възприела така установеното като неизпълнение на преките
задължения на командира на отделение по длъжностна характеристика. Д. не
контролирал продължителностат на ползваните от надзирателите почивки, но и
прикрил това като посочил невярна информация в служебната документация.
4.4. Комисията смята, че обстоятелството, че Евг. Д. не е осъществил контрол над подчинените си и
посочил невярна информация в ежедневната ведомост и постовата книга е
дисциплинарно нарушение, което квалифицирали по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
неизпълнение на ПЗНА – в случая визират Инструкцията за носенето на службата на
пост №1в ЗО.
4.5. Предложението на Комисията е за налагане на дисциплинарно наказание,
на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди на преките ръководители, за което се предвижда
наказание „порицание”, за срок от 6м.
5. Служителят е запознат със Справката на 08.07.2023г. Поканен е да представи
писмени обяснения. Не се е възползвал от тази възможност.
6. Въз основа на
материалите, събрани в хода на извършената проверка, началникът на затвора, действащ като
дисциплинарно наказващ орган/ДНО/ е издал обжалваната в настоящото производство
Заповед, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200,
ал.1, т.11 и чл.204, всички от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на Д. на 31.08.2023г.
10. Недоволен от Заповедта, Д. я оспорва пред АСВТ, като въз основа на тази
жалба е образувано настоящето производство.
11. В хода на съдебното следствие са разпитани двама свидетели. Показанията
им съдът кредитира с доверие, т.к. са резултат на лични възприятия, дадени са
под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, а освен това не
противоречат на другия доказателствен материал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
формира следните изводи:
VІ.По правото:
Съобразно заявените твърдения за факти и
претендирано право, се очертава съдебен спор от административно естество, по
въпроса законосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание на
служител на ГДИН, за който съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Материален закон, уреждащ спорното правоотношение/ПО/ е специалният Закон за
министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. с
посл.изм. и доп./. Приложим процесуален закон при издаване и оспорване на ИАА е
Административно процесуален кодекс/АПК/.
За изясняване на спорния материалноправен въпрос следва да се изясни, дали
посочените в Заповедта фактически основания са се осъществили така както твърди
ДНО, дали са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и
особената процедура по чл. 194 и сл. от ЗМВР. Дали реализираното поведение от
служителя се различава от дължимото такова. Дължимото поведение с какъв акт и
съдържание е вменено в задължение на служителя, кога и как е запознат с този
акт. Деянието покрива ли от обективна страна състав на посочено в закона
дисциплинарно нарушение. От субективна страна извършено ли е виновно.
Наложеното наказание съответства ли на тежестта на нарушението по вид. Правилно
ли е индивидуализирано като размер. Това е предмета на доказване пред съда, за
да се извърши преценка за законосъобразността на проведено дисциплинарно
производство като доказателствената тежест се разпределя върху ДНО.
Съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съпостави констатациите в обжалвания ИАА със събраните доказателства.
Съобрази доводите на страните. Служебно извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК, на всички основания
по чл. 146 от АПК, независимо от
изложеното в жалбата.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, като в случая няма спор, че издателят на оспорената заповед заема
ръководна длъжност и е компетентен орган да налага дисциплинарните наказания по
чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, от вида на които е и процесното наказание по
чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, от което следва извод, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е съставена в предвидената от закона писмена форма /за
действителност/. Съдържа изброяване на предвидените реквизити в чл. 210, ал.1
от ЗМВР, а именно: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които
е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Заповедта е мотивирана от фактическа
страна, без да препраща към изготвената Справка в хода на проверката. Противно
на доводите на жалбоподателя, в заповедта е описано както деянието, така и
правилото за поведение, с което според ДНО е следвало да се съобрази служителят. Несъответствието
между тях е неправилно приложение на закона, а не процесуално нарушение. Налице
е и конкретно описание на деянието на служителя /фактическо описание/, което
позволява да бъде извършена обективна съпоставка между дължимото и
реализираното поведение на служителя.
За да възникне дисциплинарна отговорност,
е необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на
служителя, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на
императивното изискване на разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР е в заповедта
да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при
които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ
възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез
конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се
обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна
отговорност.
Изводът на настоящия състав е, че тези изисквания за форма и реквизити на
оспорената заповед са спазени, при което не са налице и основания за отмяна по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Съдът намира, че са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР
за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ
орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на
оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата,
на която Справка рег. № ИЗ-6536/05.07.20231 г. с резултатите от
проверката е постъпила при ДНО. Считано от тази дата, двумесечният срок за
налагане на дисциплинарното наказание изтича на 05.09.2023г. В случая
оспорената заповед е издадена на 17.08.2023г., т.е. в рамките на двумесечния
срок от откриване на нарушението. Същевременно към датата на издаването й не е
изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо
дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните
по преписката, след постъпване на Справката на служителя е дадена възможност да
представи писмени обяснения, от която същият не се е възползвал.
Потвърждава се изтъкнатото от ПП на оспорващия, че Комисията, в качеството
на ДРО не е прегледала видеозаписите,
нито е изготвила протокол за приобщаването на това доказателствено средство. Видно
от съдържанието на Справката ДРО препраща към докладната записка на В. К.,
който и като свидетел потвърди, че лично е извършил преглед на видеозаписите от
охранителната камера. Поради това, съдът намира, че липсата на протокол за това
действие на Комисията не е съществено процесуално нарушения в конкретния
случай. В резултат не е нарушено правото на защита на служителя, нито е опорочено
изясняването на фактите по случая.
От данните по преписката се потвърди, че оспорващият не е бил подпомаган в
защитата си от друг служител или адвокат, което не му било разяснено. Това
обаче не е съществено нарушение, т.к. в
хода на съдебното дирене е представляван от такъв и е ангажирал допълнително
доказателства.
Съдът не намира да е бил нарушен
принципа на обективност и компетентност поради това, че за член на комисията
била назначена *** П.М., която заемала длъжност специалист човешки ресурси.
Действително същата може да няма пряко отношение към служебната дейност на командира
на отделение, но в състава на комисията има други двама членове, които са
запознати в детайли с тази дейност. Освен това, няма данни служителят да е
направил искане за отвод с конкретни основания, вклч. изтъкнатите понастоящем,
че тя е изготвяла всички документи в производството, вклч. оспорената Заповед.
По съответствието на оспорения акт с материалния
закон, съдът съобрази следното:
Дисциплинарната отговорност на служителите от системата на ГДИН се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал.
2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е
необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на
дължимото по закон поведение на държавен служител. Административният орган
следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и
е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение
на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя.
От приетите по делото доказателства се установява, че надзирателите, носещи
наряд с жалбоподателя на посочените по-горе дати са използвали по-дълги от
регламентираните с Инструкцията физиологични почивки. Жалбоподателят като КО не
отразил това в документацията, а посочил, че са
ползвани според предвиденото в Инструкцията. Поради това ДНО приема, че Д.
като командир на отделение не е упражнил контрол върху надзирателите и освен това прикрил нарушението, като
посочил невярна информация в документацията. При това не се оспорва, че по
време на дежурствата не е имало произшествия или инциденти в ЗО, като същите са
протекли спокойно. Не се отрича
правомощието на КО да променя времето на ползване на почивките с оглед
обстоятелствата по носене на службата/оперативната обстановка/. Установи се и
това, че при нощните дежурства на пост №1 в ЗООТ Белене дежурят КО и един
надзирател. При това КО трябва да осигури почивките на надзирателя, а и самият
той има право на такива, които очевидно не могат да съвпадат с тези на
надзирателя. Поради тези обстоятелства съдът приема, че възложеното на КО
задължение да се използват физиологичните почивки/неговите и на надзирателя/
само когато и колкото е предвидено по Инструкцията е на практика невъзможно за
изпълнение. Посочено бе и това/вж. протокола от о.с.з./, че става въпрос за компенсации по указания на пряк
ръководител. Тези обстоятелства съдът цени като такива, които изключват отговорността
на жалбоподателя, т.к. липсва виновно поведение.
С оспорената понастоящем Заповед на служителя е вменено извършване на нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
Нормата определя като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители. Видно от
съдържанието на Заповедта ДНО е визирал неизпълнение на задълженията на КО по длъжностна характеристика. Конкретно
посочените не кореспондират с посочената хипотеза, а евентуално са относими към
т.2 на с.р. Инструкцията за носене на постовата и конвойна служба би могла да
бъде отнесена в тази хипотеза на закона, но не такива са съображенията на ДНО в
Заповедта.
За да санкционира с порицание установеното нарушение/всъщност четири
отделни такива/ ДНО е провел квалификация по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.
Нормата визира неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители.
При тези установявания съдът не сподели доводите на защитата на
жалбоподателя, че било неясно от фактическа страна какво точно деяние е
извършил жалбоподателят. Напротив това е несъмнено и безспорно установено. Обвинен
е в това, че не е оказал контрол на
подчинени и прикрил ползваните от тях по-дълги почивки. Тези фактически
установявания са относими към чл.200, ал.1, т.6 и т.8 от ЗМВР - 6.
неупражняване на контрол над подчинени; 8. укриване или омаловажаване на
дисциплинарни нарушения. Но безспорно установените факти категорично не
съответстват на т.11 от с.р. на ЗМВР. Тоест, налице е неправилна правна
квалификация на фактите. Правната квалификация не следва да бъде коригирана от
съда, т.к. посочването й е задължение на ДНО, който от тази правна квалификация
черпи правомощието си да наложи дисциплинарно наказание. Това обстоятелство
препятства както правото на защита на наказаното лице, така и съдебната
проверка. Съдът не е инстанция, която да коригира грешките на ДНО. Порокът е
неотстраним и влече отмяна на оспорената Заповед в нейната цялост.
За пълнота следва да се посочи следното:
Налице е нарушение по чл.197, ал.3 от ЗМВР, т.к. се касае за няколко
едновременно установени дисциплинарни нарушения, за които не е определено общо
наказание. Това обстоятелство би влошило положението на жалбоподателя, т.к. би
довело до по-дълъг срок на порицанието. Поради това липсата на мотиви относно
това обстоятелство е порок на Заповедта и основание за отмяната й.
Потвърди се оплакването, че на практика в Заповедта не е
извършена преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР за съответствието между тежестта на
нарушението и размера на наказанието. Липсва обсъждане относно формата на
вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Това
обстоятелство сочи липса на мотиви на АО, поради което опорочава приложението
на принципа на съразмерност при индивидуализация на наказанието и е
самостоятелно основание за отмяна.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед е материално
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са
своевременно заявени и доказано платени в размер на 1 140,00лв./ДТ-10,00лв,
АВ 10 80,00лв. и депозит за един свидетел – 50,00лв./. Разноските на основание
§1, т.6 от ДР на АПК следва да бъдат възложени на ЮЛ – ГДИН, в структурата на
което действа АО, издал процесната Заповед.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, VII-ми адм. състав на АСВТ
ОТМЕНЯ, по Жалба на Е.Е.Д., Заповед № Л-2582/ 17.08.2023г. на началника
на Затвора в гр. Белене, с която е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца на същия държавен
служител, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“гр. София да заплати на Е.Е.Д. с ЕГН **********
разноски за производството в размер на 1 140,00лв./хиляда сто и
четиридесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.211 изречение последно от АПК, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от
Решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от с.к.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: