РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20222100900119 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на О. К. Н., ЕГН ********** от ***,
против „ВИГО ГРУП“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1.
С разпореждане № 379/29.03.2022г. за разглеждане в настоящото производство е
приет установителен иск за съществуването на следните парични вземания на ищеца от
ответното дружество в несъстоятелност, дължими по договор за паричен заем от
30.06.2009г. и споразумение към него от 31.10.2015г. /по т.10-12 от първоначалната исковата
молба по гр.д. № 113/ 2022г., от което настоящото производство е разделено/: 639 882.50 лв.
– главница, 415 835.97 лв. - договорна лихва и 138 996.72 лв. – лихва за забава, дължими по
договор за паричен заем от 30.06.2009г. и последващо споразумение към него.
С молба вх. № 268311/22.06.2021г. ищецът предявил описаните парични задължения
в производството по несъстоятелност на ответното дружество - по т.д. № 339/2016г. по
описа на Окръжен съд - Бургас. Временният синдик включил така предявените вземания в
списъка на неприетите вземания /вписване № 20211011155622 в ТР/. Ищецът своевременно
депозирал възражението си пред съда по несъстоятелността - вх. № 271075/18.10.2021г.,
което с определение № 260192/ 09.03.2022г. било оставено от съда без уважение.
Твърди се, че на 30.06.2009г. страните са сключили договор за заем за сумата от 279
900 лева с договорна лихва от 20 %, с краен срок на издължаване 31.10.2015г. Със
споразумението от 31.10.2015г. страните са приели, че задълженията възлизат на 369 882.50
лева и е определен нов падеж – 30.01.2019г. с уговорена възнаградителна лихва от 20%
годишно.
1
Предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон ТЗ/ във
връзка с чл.240 и чл.365 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор представя само синдикът Ивайло
Василев Ризов. Поддържа становището на синдика, изложено пред съда по
несъстоятелността в производството по чл.692 от ТЗ. Твърди, че липсват доказателства за
превод на заеманите суми по банков път, както и за правото на заемодателя да предоставя
пари срещу възнаградителна лихва. Счита, че представените ордери не са официално
доказателствено средство, тъй като посочените в тях суми са над 10 000 лв. Останалите
възражения и доводи на синдика не се отнасят до вземанията, предмет на настоящото
производство. Отговор на искова молба представя и ответникът „Виго груп“ ООД. Този
отговор е депозиран на 18.10.2022г., поради което е след преклузивния срок по чл.367, ал.1
от ГПК, изтекъл на 27.06.2022г. Освен това този отговор е идентичен с писмения отговор на
синдика и както вече бе установено доводите в него са неотносими към предмета на делото,
тъй като не се отнасят до процесното правоотношение.
В преклузивния срок по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът представя допълнителна искова
молба. Оспорва възраженията на синдика.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК синдикът Ивайло Ризов представя допълнителен
отговор. Прави искане за представяне на оригиналите на приложените към исковата молба
доказателства, които са в нечетлив препис. Мотивира се с възможността да оспори
авторството им. Прави и възражение за висящ процес, като твърди, че за същите вземания се
води гр.д. № 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе, към което са присъединени гр.д. № 2711 и
2751/2021г. На съда е служебно известно /от извършена служебна справка по гр.д. №
113/2022г./, че действително между същите страни е налице висящо съдебно производство
по гр.д. № 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе /с присъединени гр.д. № 2711 и 2751/ 2021г./.
Тези производства са образувани по искови молби на ищеца за установяване съществуване
на парични вземания от ответното дружество, за които са издадени заповеди за изпълнение
по чл.417 от ГПК по ч. гр.д. № 2195, 2197 и 2196/2020г. на РС – Русе. Предмет на
установяване са три частично предявени вземания по 2000 лв., дължими по споразумение
между страните от 25.10.2017г. Тъй като посоченото облигационно правоотношение, на
което кредиторът е основал претендираните вземания, не е предмет на настоящото
производство по установяване на вземания по споразумение от 31.10.2015г., съдът приема,
че не е налице сочената идентичност на основанието и искането по цитираните дела. Поради
това възражението на синдика за наличие на висящ процес за претендираните вземания е
неоснователно.
Искът е допустим – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му,
липсват основателни възражения и процесуални пречки.
Претендираните от ищеца парични вземания се твърди да са възникнали преди
откриването на производството по несъстоятелност на ответника на 12.03.2021г. Предявени
са на 22.06.2021г. и са включени в списък на неприети от синдика вземания. Срещу
неприемането на вземането ищецът е подал възражение, оставено без уважение от съда по
2
несъстоятелността с определение № 260192/09.03.2022г. по т.д. № 339/2016г. по описа на
Бургаски окръжен съд, обявено в ТР на 10.03.2022г. Искът е предявен на 24.03.2022г. - в
последния ден от преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ.
С определение № 74/25.04.2023г. на БАС по ч.гр.дело № 62/2023г. съдът е
конституирал Интернет Панорама Кепитъл ЕООД като трето лице-помагач на ответника. С
определение № 75/25.04.2023г. на БАС по ч.гр.дело № 61/2023г. съдът е конституирал
Царско село-Симеоново ЕООД също като трето лице-помагач на ответника. В съдебно
заседание неговият процесуален представител подкрепя позицията на ответника.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Представени са заверени “вярно с оригинала“ договор за заем от 30.06.2009г. и
споразумение от 31.10.2015г.
Договорът за паричен заем от 30.06.2009г. е сключен между О. К. Н. като заемодател
и “Виго Груп“ ООД като заемател и с него заемодателят е предал в собственост на
заемателя парична сума в размер на 279900 лева, а заемателят се задължава да върне
заемната сума и да плати като възнаграждение уговорената лихва. Изрично е записано, че
заемодателят е предал заетата сума на датата на подписване на договора – 30.06.2009г., като
сумата е трябвало да бъде върната до 31.10.2015г. Уговорено е, че се дължи възнаградителна
лихва от 20% от заетата сума, като лихвата следва да се плати при връщане на заема.
Със споразумението от 31.10.2015г., подписано между О. К. Н. и “Виго-Груп“ ООД,
посочените страни са установили, че по договора за заем не са извършени каквито и да е
погасявания. Към 31.10.2015г. задълженията на заемателя са 279900 лева главница и
359982.50 лева лихва. Според текста на чл.4, страните са се съгласили да капитализират
дължимата лихва към неизплатената главница, в резултат на което тя става в размер на
639882.50 лева. Падежът на плащане е изместен до 30.01.2019г. Уговорено е, че се дължи
20% годишна възнаградителна лихва за непогасената главница.
Гореизброените документи са доказателствата, на които изцяло се основава
исковата претенция. Те обаче са били оспорени от ответника и от синдика, поради което с
определението за насрочване на делото съдът е указал на ищеца да ги представи в оригинал,
като в противен случай ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В открито
заседание на 22.06.2023г. отново е дадена възможност на ищеца в двуседмичен срок да
представи по делото оригиналите на оспорените документи, в противен случай те ще бъдат
изключени от доказателствата по делото. В този срок, а и до приключване на устните
състезания по делото оригиналите не са представени. Тяхното представяне е необходимо,
понеже ответниците са оспорили авторството на документите, а в съдебно заседание на
26.10.2023г. изрично беше уточнено, че се оспорва съществуването на тези документи в
оригинал. Предвид непредставянето на оригиналите, на основание чл.183, ал.1 ГПК съдът в
посоченото съдебно заседание е изключил представените копия на договор за заем от
3
30.06.2009г. и споразумение от 31.10.2015г.
С изключване на посочените документи исковете се явяват недоказани. Не се
доказва нито сключване на писмен договор за заем между страните, нито реалното
предаване на сумата по заема в полза на ответника-заемател, не се доказва и подписване на
споразумението, с което се потвърждава наличието на дълга и се капитализира лихвата към
главницата. След като ответникът не е длъжник по заема, ищецът няма материалната
легитимация да иска заплащане на сумите от това юридическо лице. Налага се извод, че
ответникът не е длъжник по заемното правоотношение и не дължи суми в полза на ищеца за
главница и възнаградителна лихва. След като тези суми не се дължат, ответникът не е
изпаднал и в забава и така не дължи и мораторната лихва, търсена с исковата молба.
Исковете са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
Следва решение в този смисъл.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът принципно има
право на разноски, но не е сторил такива.
Процесуалният представител на синдика адв.Комарски е поискал да му се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Съдът намира искането за
неоснователно. Като страна по делото синдикът е подал отговор на исковата молба и
допълнителен отговор на допълнителната искова молба. По делото синдикът е
представляван от адв.Комарски, видно от представеното пълномощно. В тази връзка съдът
по несъстоятелността е разрешил на синдика да упълномощи адв.К. по делото, при
ограничението на този адвокат да не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за правна защита между синдика и адвоката, според който
възнаграждението трябва да бъде определено от съда на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.36,
ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2 НМРАВ. Настоящият състав на БОС намира, че на адвоката на
синдика не се полага адвокатско възнаграждение. Ответник по иска по чл.694 ТЗ е самият
несъстоятелен длъжник, а не синдикът. Синдикът участва в делото по силата на чл.694, ал.4
ТЗ, според която разпоредба той е длъжен да участва в производството. В случая синдикът е
отделна страна, а несъстоятелният длъжник не се представлява от него, а от своите органи
на управление. Синдикът е длъжен да участва в делото, но не е страна в материалното
правоотношение. В това правоотношение страни са ищецът, който претендира вземане,
неприето от съда по несъстоятелността и ответникът-длъжник по несъстоятелността, който
отрича такова вземане да съществува. Синдикът се явява трета страна, с особено
процесуално качество по делото. Ето защо разноските, при решаване на спора по същество с
решението на съда се разпределят между ищеца и ответника, които участват в материалното
правоотношение, съобразно изхода на делото. Според настоящия състав, синдикът като
отделна страна в случая няма право на разноски, тъй като не е ответник. Той не е длъжен да
упълномощава адвокат по делото, но ако го упълномощи, както е в случая, не може да
претендира разноските за този адвокат. От своя страна, по същите съображения адвокатът,
представляващ синдика, не може да претендира да му се заплати хонорар по реда на чл.38,
ал.2 ЗА. Ето защо не трябва да се присъжда адвокатски хонорар на адв.Комарски.
4
На основание чл.694, ал.7 ТЗ, доколкото исковете са отхвърлени, ищецът трябва да
се осъди да заплати на БОС такса от 11947.15 лева, изчислена върху една четвърт от
предявеното вземане.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на О. К. Н., ЕГН ********** от *** против „ВИГО ГРУП“ ООД
– в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул.
„Драган Цанков“ № 1 за приемане за установено на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, че
съществуват предявените от ищеца в производството по несъстоятелност срещу ответника
вземания, дължими по договор за заем от 30.06.2009г. с последващо споразумение от
31.10.2015г. към него, именно 639 882.50 лева – главница, 415 835.97 лева - договорна
лихва от 01.11.2015г. до датата на падежа 31.01.2019г. и 138 996.72 лева - лихва за забава от
31.01.2019г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност, включени от
съда по несъстоятелността в списък на неприети вземания, одобрен с определение №
260192/09.03.2022г. на БОС по т.д. № 339/2016г., обявено в ТР под № 20220310100641.
ОСЪЖДА О. К. Н., ЕГН ********** от *** да заплати в полза на държавата по
сметка на БОС държавна такса в размер на 11947.15 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Калин Комарски за присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в производството на
синдика Ивайло Василев Ризов.
Решението е постановено при участието на синдика на „ВИГО ГРУП“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ********* – И. В. Р. и на третите лица-помагачи на страната на
ответника – “Царско село-Симеоново“ ЕООД, ЕИК ********* и “Интернет Панорама
Кепитъл“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл.694, ал.4 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5