№ 2317
******, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110125413 по описа за 2024 година
Пред Софийския районен съд са предявени установителни искове
от „***********************“ ЕАД , срещу Х. Й. Х. с постоянен и настоящ
адрес в ****** , с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1,ЗЗД , вр. с чл. 149,ЗЕ и чл. 83 ЗЗД .
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
следните суми: сумата от 553,97 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 31.03.2023 г.,
ведно със законна лихва от 06.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 88,49 лв. за периода от 01.01.2021г. до
25.09.2023г. По така подаденото заявление било образувано ч. гр.дело №
58828/2023 г. по описа на СРС,69 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът е подал
възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК за предявяването на установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
************* е потребявал топлинна енергия в периода от 01.01.2020г. до
31.03.2023г. , която не е заплатил , ищецът моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че същият дължи заплащане на
сумата от 553,97 лв., представляваща цена на доставена от ищцовото
дружеството топлинна енергия за процесния период , ведно със законна
лихва от 06.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
1
размер на 88,49 лв. за периода от 01.01.2021г. до 25.09.2023г.
В исковата молба са налице твърдения, че о тветникът в качеството си на
собственик и ползвател на имота, описан в исковата молба, е ползвал и не е
заплатил доставяната до имота топлинна енергия през периода 01.11.2020 г. до
31.03.2023 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него.
Твърди се с исковата молба още, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът,
по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
посочените ежемесечно получавани фактури било най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С
изтичането на последния ден от месеца, ответникът изпадал в забава за
изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поддържа се още, че ответникът е ползвал доставяната от ищеца
топлинна енергия през исковия период, като не е погасил задълженията си
към ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. Х. чрез упълномощен
представител – адвокат, е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва да е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесния недвижим
имот, поради което намира, че няма качеството ползвател на топлинна
енергия. Оспорва да дължи суми за дялово разпределение и лихви. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот № **Т.*,Д. *** г. от 27.11.2007 г. на нотариус ******* на НК,
ответникът Х. Х. и Е. Й. Х. са признати за собственици на процесното
жилище при равни квоти , като от нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ***, Т. ***, Д. ** г. от 28.11.2007 г. на нотариус ******* на
НК, се установява , че Е. Й. Х. е продал на ответника Х. Х. собствената си ½
ид.ч. от процесното жилище, т.е. собствеността на процесния имот е
преминала изцяло в патримониума на ответника.
От представената от ищеца по делото справка от АВ от 29.10.2024 г. е
2
видно, че по отношение на имота не са налице други разпоредителни сделки.
Предвид ангажираните писмени доказателства съдът намира, че между
страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия
между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия.
Предвид неоспореното количество на доставената топлинна енергия и с
оглед на представените от ищеца по делото фактури за доставена топлинна
енергия , съдът намира за установени в процеса количеството на доставена
топлинна енергия до имота и нейната цена. От страна на ответника за
процесния период не се твърди заплащане, нито се представят доказателства в
тази посока.
Предвид изложеното съдът намира за установени размерът на
дължимите суми за главница и лихви .
С оглед на гореустановеното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът намира, че в настоящия случай
ищецът проведе успешно доказване на горните факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Според нормата на чл.150, ал.3
от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното , съдът приема , че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. В контекста на изложеното съдът счита, че по
3
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на
основанието на иска и дължимостта на претендираните вземания.
На следващо място, с оглед клаузите на Общите условия , изпадането
в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според
нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът
следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец,
следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на
доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че и акцесорната
претенция се явява установена по основание и размер.
Съдът кредитира представените по делото от ищцовата страна фактури
по отношение размера на вземанията.
Предвид гореизложеното , съдът дължи да разгледа и да се произнесе по
своевременно направеното с отговора възражение погасяване на вземанията
по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД периодът на
погасителната давност в случая е тригодишен, но доколкото заявлението по
чл. 410 от ГПК е депозирано на 09.10.2023 г. в РС- Габрово, а процесния
период е м. 11.20г. - 31.03.2023 г. , не се установява да са налице погасени по
давност вземания на ищеца. В тази насока следва да се има предвид, че
вземането за м.11.2020 г. е станало изискуемо едва след 01.12.2020 г., т.е. и то
не е погасено по давност. Не е обхваната от погасителната давност и
акцесорната претенция за лихва за забава.
С оглед изхода на делото и основателността на исковите претенции, в
полза на ищеца ще следва да се присъдят разноските за производствата за
заплатени държавни такси, и адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Предвид изхода на спора, ответникът няма право на разноски.
С оглед на гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от
„***********************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес Гр.
************* против Х. Й. Х. с ЕГН **********, че ответникът Х. Й. Х.
дължи на „***********************“ ЕАД сумата от общо 553,97 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот по партида №*****, находящ се в гр. ************ за
4
периода от 1.11.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със законна лихва от
06.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 88,49 лв.
за периода от 01.01.2021г. до 25.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№34650 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2023г.
по ч.гр.д. № 58828/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА Х. Й. Х. с ЕГН ********** да заплати на
„***********************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес Гр.
************* разноски за настоящото исково производство в размер на
375лева , за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, и в
размер на 325лева – за заповедното производство по ч. гр.д. № 58828/23г. на
СРС, 69с-в, за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса по
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5